Специфики на реденето на опашка в България

| от |

Антония Антонова http://binar.bg/

Всеки от нас е попадал в ситуация, в която се налага да чака на опашка за нещо часове, а защо не и дни наред. След дългогодишни наблюдения и кратък, но обстоен анализ, стигнах до извода, че и този процес, както всичко друго у нас, притежава своите специфики. Специфики, които го отличават от начина, по който той обикновено протича в другия свят – този отвъд границите на републиката.

Ето основните отличителни характеристики на опашката в български условия:

Липса на лична мотивация за участие в опашката

На други места по света хората се редят на опашка за луксозни стоки с коледни отстъпки, може би за концерт на любима група, за влизане в нощен клуб или за нов вид (не задължително безплатна) бира.

Тук ние участваме в опашки да платим голяма сметка на Топлофикация, предоставена ни след изчисление на  базата на отминал период, несъществуващ договор, магически реализъм, предсказание на Ванга от 84-та и др.

При такива обстоятелства участниците в опашката, дълбоко пренебрегнали съществуването на онлайн плащания, но все пак недостатъчно лично мотивирани да осъществяват такива по какъвто и да било друг начин, обикновено са омърлушени и унили. За това им състояние съществуват и други обективни причини, които ще изброя по-надолу.

Наличие на муден и некомпетентен чиновник

Една опашка в България не е истинска опашка, ако не е насочена срещу гишето на муден, некомпетентен, нервен и обикновено грозен човек, от когото се очаква да посредничи в реализирането на дадено действие. Издаване на билет за влака, вече споменатото отдаване на 2/3 от заплатата ви на енергиен монополист, биене на печат върху студентско уверение и т.н.

Това се случва трудно и неадекватно бавно. Твърде вероятно е чиновникът да изчезва от работното си място в неизвестна за опашката посока през 10 минути, да отсъства около още толкова, след което да се връща с дъх на евтин тютюн, а защо не и на топла мастика.

Кълбовиден вид на опашката или опашка тип „облак“

Прието е да се предполага, че опашката трябва да е с линеен вид, тоест да представлява колона от хора, застанали по един, всеки с лице към гърба на този пред него. В България рядко може да се срещне подобен класически вид опашка.

Най-разпространеният вариант у нас, който всъщност се среща само тук, следва така наречения „кълбовиден модел“ или иначе казано опашка тип „облак“.  При нея всеки е застанал по посока на мудния чиновник и потокът от хора тече на принципа на фунията. Никой не поддържа ангажимент да се позиционира по определен начин спрямо друг в групата. Тоест, всеки застава както намери за добре, като едновременно с това не се подчинява на никаква логика в действията си, така че процесът да се ускори и улесни. Точно обратното.

Спонтанно и спорадично избухване на скандали

Кълбовидният модел често води до конфликти и сблъсъци, тъй като се подчинява на следването на анархични модели на поведение в публична среда, за спазването на които които участниците в опашката навярно не са духовно дорасли.

Ето защо при отказа от следване на установени правила се заражда желание за надмощие у хора с лидерски качества и/или просто селски нрав в групата. Това води до скандали с елементи на крясъци на различни диалекти, закани, псувни, мощно слюноотделяне, криещо риск от зараза с ебола и други чуми.

Присъствие на умерено до тежко пиян човек/хора

Като изключим върха на опашката, а именно служителя зад гишето, вътре в самото й ядро обезателно присъства човек (или хора), консумирал твърд алкохол в продължение на поне 4 часа, считано от момента на нареждането на опашката назад във времето.

Ако пространството е затворено и непроветриво, то това може да доведе не само до контузии, причинени от сблъсък с тежестта на интоксикираното лице, но също така и до натравяне от тежките изпарения, които дори след консумация на нормална българска бира неминуемо присъстват.

Налага ли ви се да участвате в опашка, запасете се с храна, вода, юрганче, патрон мастика, сироп от глог, мента и валериан. Не носете в себе си остри предмети и бъдете позитивно настроени. Накрая може да ви чака любовта на живота ви или поне пакетче забравени слънчогледови семки за повече тонус. Успех!

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.

 
 

Снимат Peaky Blinders сезон 4

| от chronicle.bg |

Сезон 3 приключи преди 8 месеца. Сега сезон 4 вече се снима, а 5 се пише. Трейлъри, актьори и други детайли ще разгледаме тук.

Последното което знам: сезон 4 се очаква някъде през октомври. Том Харди се завръща. Сезон 5 се пише.

Записите започнаха съвсем скоро и затова все още няма трелър. За една нощ улиците на Ливърпул се състариха с 90 години. Имаме снимки на сета от няколко източника.

 

 

 

 

 

Ще има 6 епизода като във всеки сезон досега. Килиън Мърфи, разбира се, ще играе и в двата предстоящи сезона. Останалите основни герои също се очаква да се завърнат, но това предстои да бъде обявено. Създателят на сериала Стивън Найт потвърди завръшането на Том Харди, с когото работи през януари в „Табу“. „Не можем без Алфи (персонажът на Том). Том Харди е много желан актьор, но се постара да се освободи за снимките на сериала ни.“

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.