Соломон Паси за Русия на Президента Путин и Запада, по повод анексирането на Крим

| от |

Препубликуваме без редакция това „интервю“ от сайта на Соломон Паси (http://www.solomonpassy.com) : 

Получих тези въпроси от различни български и международни медии.  (Изрично съм отбелязал въпросите на Любомир Денов от 24 часа, не съм споменал опитите за цензура на текста от други медии.)

Обединих ги в „колективно“ интервю  по тема, която е от изключителна чувствителност за Балканите, Черноморието и България. Не на последно място и защото Приднестровието е вероятната следваща мишена на президента Владимир Путин.

 solomonpassy

Въпрос: Каква е оценката Ви за ситуацията в Европа и Украйна след референдума в Крим, който засега е признат само от Русия?

Отговор: Това не е нито началото, нито краят за новата вълна на експанзията на президента Путин.  Това е поредният проба за западното  търпение, преди той да продължи да придобива следващи територии и акватории.

След Абхазия и Южна Осетия, анексирани през 2008 и Крим през 2014, естествената ескалация на аспирациите на руския президент са: де юре анекс на Приднестровието (в Молдова), едностранно решение на казуса за Южните Курилски острови (спорни с Япония), Източна Украйна, както и Северният полюс, който ще бъде перлата в неговата имперска корона.

Докато Лукашенко е „окупирал“ Беларус, Путин няма спешна необходимост да го дублира. Но с Крим Русия си създава удобен прецедент за едностранно решение в Нагорно-Карабах, ако и когато тя прецени в бъдеще.

Въпрос (Л. Денов, 24 часа): Защо никой не коментира факта, че един от сериозните мотиви на гражданите на Крим да гласуват за Русия са много по-добрите пенсии и заплати, които им гарантира Путин?

Отговор: Президентът Путин може да предложи чудесни пенсии и на жителите на Варна или на Аляска.  Това не е основание за референдум в България или САЩ за анексиране на тези територии.

Въпрос: Някои анализатори и критици на Владимир Путин го сравняват с Хитлер в амбициите на двамата за окупиране на нови и нови територии.  Доколко са обосновани тези сравнения?

Отговор: Не можем да правим паралел между Хитлер и Путин – двамата лидери, техните епохи и дела са несравними. Хитлер е еднозначно зло, докато Путин има много лица. Обща е обаче толерантността, която Западът има към териториалните апетити на тях двамата.

САЩ, НАТО и ЕС проявяват плашеща търпимост към действията на президента Путин, тоест очевидно не са си извлекли поуките от 1930-те години, когато демокрациите смятаха, че всяка агресия на Хитлер ще е последна и той ще се укроти след нея.

Логиката на окупатора обаче е друга: всяка териториална придобивка е обикновен трамплин за следваща претенция.  Докато Западът не проумее това, няма кой да спре експанзията на Президента Путин.

Въпрос: Украйна не предизвика ли Владимир Путин, както го правеше Саакашвили през 2004-2008?

Отговор: Тогавашната власт в Грузия и новата власт в Украйна дадоха само повод, който не може да е оправдание за агресия.

Но Грузия и Украйна са несравними като общества. Затова грешката на Запада е, че ги приравни. Украйна (за разлика от Грузия) няма или почти няма национален външнополитически консенсус. Един път са неутрални, втори път искат в НАТО, трети път с Русия.  Един път искат с Руския, друг път с европейския митнически съюз!

Едни забраняват руския език, други искат забрана на кирилицата.

В добавка към това, коктейлът от фашисти, хитлеристи, радикали, хипер-националисти, ултраси и прочие политическа измет съвсем замъглява или убива картината на националния стремеж, който тепърва трябва да се формира.

Въпрос: Твърдите ли, че Украйна не е монолитна държава?

Отговор: Аз не съм сигурен, че тя вече е устойчива държава. Нейните лидери понякога стряскат приятелите си с решенията си… Но това не упълномощава никого да я парцелира и анексира по части, във флагрантен разрез с Хартата на ООН.

Въпрос (Л. Денов, 24 часа): Смятате ли, че т.нар. кримски процес може да продължи в посока някои източни рускоезични райони на Украйна?

Отговор: Това е, уви, съвсем вероятен сценарий.  Президентът Путин вече е формулирал ясни претенции към вътрешното законодателство на Украйна, които може да са мотив за следващи негови интервенции в разни нейни части.

Въпрос: Събитията в Крим не са ли огледално повторение на Косово, 15 години по-късно?

Отговор: За сравнение Крим-Косово няма никаква база!  Ама съвсем никаква, освен че и двете започват с К.

В Косово имахме национално малцинство, подложено на дългогодишен геноцид и физическо прогонване от обезумял диктатор, водил десетилетни вътрешни войни. В Крим нямаше нищо такова.

Акцията в Косово беше съгласувана акция на НАТО и ЕС, подкрепена от десетки държави от цял свят, докато в Крим имаме напълно едностранна акция на Русия, която прави „референдум“ на чужда територия с цел анексия.

Отделянето на Косово бе елемент от непредотвратимото разпадане на Югославия. То стана факт чак след мирното отделяне на Черна Гора и продължи поне едно цяло десетилетие (Атлантическият Клуб го бе предвидил още през 1998.)  Докато Крим беше отнет от независима Украйна, призната от Русия с договор от 1994, с едноседмичен блиц криг, дошъл като гръм от ясно небе за цял свят.

И накрая, американците не направиха Косово свой 51-ви щат, а с Крим се случи точно това – стана руски регион!

Да не забравяме, че с територията на Крим Русия завзема и ценна черноморска акватория, тоест не трябва да си правим илюзии за някаква благотворителност на цялата операция.

Впрочем, представете си Турция да обяви референдум за „аншлус“ на Кърджали или България – за завръщането на Западните покрайнини от Сърбия!  Това са абсурди, неприемливи в XXI век. Насилственото прекрояване на границите в Европа трябва веднъж завинаги да спре и да започнем да управляваме с общи усилия една обща Европа.

Но щом дирите историческа аналогия за Крим, най-близката, която се натрапва, е все пак Аншлусът на Австрия от Германия през 30-те, жалонирал пътя към Втората световна война.

Въпрос (Л. Денов, 24 часа): Защо Русия не анексира Приднестровието на Молдова след тамошния успешен „референдум“ от 2006 за присъединяване към Русия? Каква според Вас ще е реакцията на Румъния, ако Приднестровието повтори референдума от 2006 г. за присъединяване към Русия?

Отговор: Президентът Владимир Путин дава един много ясен знак на света.  Той казва: „Аз ще поема управлението на някоя от полагащите ми се територии тогава, когато аз пожелая, а не когато тя го поиска“. А реакцията на която и да е отделна страна на ЕС или НАТО – както показват Крим, Абхазия, Южна Осетия – няма да го стреснат или разколебаят.

Въпрос (Л. Денов, 24 часа): С какви впечатления останахте от посещението Ви в Приднестровието през 2004 г. като шеф на ОССЕ?

Отговор: Минали са само 10 години оттогава и ще запазя конфиденциалност за още известно време.

Въпрос: Защо Западът е толкова плах в реакциите си към Русия?

Отговор: Западът има огромни икономически интереси с Русия, които не иска да рискува. Великобритания, Германия и Франция са  лидери в това отношение. Нова Европа зависи от Русия, а Стара Европа печели от нея.

Затова в отношенията си към Русия Стара Европа е недалновидно егоистична: днешните й лидери сега си крият главите в пясъка и оставят сметките им да бъдат плащани от следващите европейски поколения.

Западът като цяло има дефицит от лидери, които да изработят и проведат единна политика към Русия.  Време е НАТО да отчете грешката си с неприемането на Грузия и да я поправи на предстоящата среща на върха на Алианса през септември.

Въпрос: А Русия има ли лидери?

Отговор: Русия има нещо повече от лидер – тя има собственик!  И той е много по-силен от който и да било днешен западен лидер.  Рейгън, Тачър, Кол и Митеран днес, уви, лисват в Запада. Както и Валенса, Хавел, Желев…  Ако Западът беше единен, щеше да е силен, както в легендата за снопа на хан Кубрат, но уви,  не е…

Въпрос (Л. Денов 24 часа): След като смятате, че Крим ще е руски, докато Путин е на власт, какво ще стане един ден, когато той все пак слезе от трона?

Отговор: Съветският Съюз просъществува от 1917 до 1991. След 7 десетилетия грешно управление, той се сгромоляса почти веднага след падането на Берлинската стена.  Защото беше зареден с вътрешни и външни напрежения, които го унищожиха.

Президентът Путин сега печели вътрешна популярност с цената на подобни адски машини, с които зарежда държавата си.  Но колкото повече са те на брой, толкова по-мощно те могат да избухнат след неизбежния край на неговата ера.

Въпрос: Как разчитате сигнала от еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер за отлагане на разговорите с Русия по проекта „Южен поток“  и как това ще рефлектира върху България?

Отговор: Руско-украинската криза има потенциала да нанесе огромни щети върху икономиката на ЕС. При това поне по три линии: директните отношения ЕС-Русия и ЕС-Украйна, както и косвено през отношенията Русия-Украйна, чието обтягане също ще рикошира върху ЕС.

Една война между Запада и Русия на санкции, контра-санкции и ре-контра санкции може да е продължителна и изтощителна и за двете страни.

Най-застрашени ще бъдат, разбира се, най-близките до конфликта европейски държави, сред които на челно място е България.

Енергетиката е една, но не единствена, от областите, вероятна жертва на напрежението в региона. Двупосочният експорт също е изложен на сериозен риск.

Специално за България, на риск е изложен туристическият бизнес с потока от руски туристи, част от които са емоционално мотивирани.  Затова е добре да се мисли превантивно.

Въпрос: Каква трябва да е позицията на България в тази криза?

Отговор: Нито България, нито друга членка на НАТО и ЕС може да си позволява индивидуална политика с Русия – тя би била губеща за всяка от нас. Единствено общата, ясна и непоколебима политика на Запада към президента Путин може да има успех.

България не може да бъде лидер на тази обща позиция. Тази функция е резервирана за Стара Европа.

Но страните от Нова Европа, България включително, имат дълг да съхранят чувствителността си към посегателствата върху демокрацията и световния ред и да уверят водещите съюзници, че са готови да платят цената за защита на евро-атлантическите ценности.

Демокрацията е луксозна придобивка, но който пести от нейната поддръжка, губи и демокрацията, и онова, което си мисли, че ще спечели в нейна замяна.

Въпрос: Кои са двата най- големи пропуска на Запада в политиката към Русия?

Отговор: Първият е лисата на обща политика към Русия. Енергийна, отбранителна, търговска, ценностна… Президентът Путин печели (макар и временно), защото знае какво иска, а Западът, губи защото няма общо искане, което е готов да отстоява.

И второто: Атлантическият Клуб предложи още през 2009 специални отношения НАТО-Китай, които да извадят Запада от руския монопол върху отношенията ни с Китай. Днешната криза просто показва, че сме били прави и далновидни.

Въпрос: Има ли нови примери от 2009 насам?

Отговор: Гласуването на 15те членки на Съвета за сигурност на ООН преди дни показа, че 13 члена бяха „против“ анексирането на Крим, Китай се „въздържа“, а Русия наложи едно тъжно и самотно „вето“ на резолюцията. Ако Китай имаше по-категорична позиция, вероятно президента Путин щеше да е по-консенсусен в действията си.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.