След поредния “стрес” за европейските банки

| от |

Бисер Манолов,  www.bissermanolov.com

В неделя бяха публикувани резултатите от дългоочаквания стрес-тест на Европейската централна банка и Европейския банков регулатор. От стрес-теста на европейските надзорни органи разбираме, че са анализирани 800 банкови портфолиа, 119 000 кредита и 170 000 обезпечения. Според документа има ръст с 18% на лошите кредити. Интересно е да се отбележи широкият диапазон на лоши кредити. Най-съществено подобрение, макар при изключително ниска изходна база, се забелязва при гръцките и испанските банки. Най-големият губещ е италианският банков сектор. Според публикуваните резултати 25 банки от държави членки на еврозоната изпитват капиталов недостиг.

Девет от тях са италиански, но да не си помислите, че сред 25-те няма германска. Според анализа въпросните финансови институции ще трябва да набавят свеж капитал в размер на 25 милиарда евро

Какво означава това като цяло за европейската финансова система? Без да омаловажавам публикуваните резултати от проведения стрес-тест, според мен много по-съществен резултат от този стрес-тест е дали европейската банкова система е способна да реализира такъв размер на кредитирането, който да доведе до съществен икономически растеж.

До този момента ясно изразено становище липсва. Бившият главен икономист на Европейската централна банка и бившият член на борда на ЕЦБ изразиха две коренно противоположни становища. Според Отмар Исинг от гледна точка на германския интерес паричната политика вече е прекомерно разхлабена и ще бъде изключително погрешно Дойче Бундесбанк да продължава да си затваря очите.

Диаметрално противоположно е становището на Лоренцо Бини, според когото точно германската икономика има нужда от стимули, увеличаващи търсенето, което според него е единственият начин Европа да се спаси от лапите на дефлацията и депресиращия икономически растеж. В допълнение според един от най-известните финансови анализатори на авторитетния финансов всекидневник Financial Times Мартин Волф между първото тримесечие на 2008 г. до второто тримесечие на тази година номиналният размер на търсенето в Европа се е увеличил само с 2,5%. Номиналният размер на брутния продукт за същия период е нараснал с 5%. Нека да го кажем с по-прости думи – за последните пет години икономическият живот в Европа практически не е отбелязал

почти никакъв
съществен растеж

и то на фона на невижданите до момента размери на държавни дългове. До настоящия момент масова практика сред европейските банки бе да се финансират почти на нулева лихва от Европейската централна банка и с този ресурс да изкупуват държавни ценни книжа. Тази практика се оказа нещо като „безплатен обяд“ за финансовите институции. За ръст в кредитирането и дума не можеше да става. Трябва да отбележим, че това беше масова практика на големите банкови кризи в Гърция и Кипър. Точно колосалната експозиция в местен държавен дълг, а не лошите кредитни портфейли срутиха двете банкови системи. Както отбелязва Мартин Волф обаче, в оценката на качеството на активите нищо не е споменато за риска от инвестиции в правителствени дългове. По-точно не се отчита различният рисков профил на държавите членки на еврозоната. Според него от най-съществено значение е да се прецени какъв размер на банковия капитал ще бъде най-приемлив за стимулиране на икономическия растеж. Прекомерното затягане на регулациите, разбира се, ще изиграе изключително рестриктивна роля за банковото кредитиране.

На фона на този анализ малко встрани остана публикуваната информация за най-голямата търговска банка в Европа – Дойче банк, че за третото тримесечие тя е отбелязала негативен финансов резултат. Разбира се, в основата на това са платените глоби от страна на банкатаслед скандала, в който бе доказано, че е намесена в манипулирането на основните лихвени проценти в Европа. Няма спор обаче, че здравето на банковата система в Европа изцяло зависи от търсенето на кредити. Практически няма чак такова значение дали на база текущата икономическа ситуация банките имат достатъчно собствен капитал за абсорбиране на лошите кредити. Вече има негласно съгласие около това, че нито една системна банка в еврозоната няма да бъде оставена да фалира, без значение на това колко публични средства ще бъдат използвани.

Като основни проблеми за банките в момента се идентифицират тежките процедури по реструктуриране на лошите кредити, реализиране на обезпеченията и тотално неефективна правна система. Анализаторите смятат, че горепосочените три проблема ще принудят банките да поддържат символичен ръст на кредитирането, което не е добра информация за европейските политици. Казано с други думи, техните капиталови позиции може да изглеждат на добри нива, но ако не кредитират, тази картина бързо може да се промени.

Нееднократно съм обяснявал какво означава финансов лост – това е съотношението между собствен капитал и размера на активите на една банка. Последното е изключително важен показател, за да може да се направи и правилният извод за това дали една банка има финансова мощ, за да кредитира. Този коефициент за различните банкови системи варира между 15 и 30. Интересно е да се отбележи, че държавата с най-висок коефициент на т.нар. финансов ливъридж е Холандия. През последните няколко години банковите регулации бяха променяни многократно. Тази изключителна динамика е като бич за традиционните банкови практики. Според някои от „тестваните“ банки те няма да се върнат към ускореното кредитиране, докато не се изясни дългосрочността на последните промени. Видимо е, че за да няма непрекъснати промени, твърдо трябва да се върви към създаването на единен банков съюз, и то възможно най-бързо. Първият стрес-тест на банковата система в еврозоната е нито добър, нито лош. Като цяло обаче може да се каже, че европейските банки са в добро финансово здраве. Важно е да се отбележи, че подобен вид стрес-тест бе направен в САЩ преди две години. Оттогава насам американските банки видимо дръпнаха в пъти спрямо европейските си колеги. За финансовата криза в САЩ вече се говори в минало време, в Евро- па още се блъскаме със създаването на

адекватна регулаторна рамка

Това традиционно „европейско протакане“ по сериозните теми води единствено и само до почти невидим икономически растеж, което влияе пряко върху европейските граждани.
И дума не се казва в посока как ще бъде прекъсната токсичната връзка между банките в качеството им на поематели на държавен дълг и съответните правителства. Като пример може да бъде дадена отново италианската банкова система. Над 80% от италианския държавен дълг е притежание на местни играчи. Единствената банка, намалила дела си в италиански държавни книжа, е Уникредит. Изглежда, отново политиците са на ход, колкото и да не ни се иска.

 
 

Мексиканската Доби покани целия свят на рождения си ден

| от chronicle.bg |

Спомняте ли си рождения ден на Доби от „Дружба” през 2011 година, на който всички бяхме поканени (погрешка) с призив да носим салфетки? Е, и Мексико се сдоби със своята Доби. По тази причина в мексикански град беше осигурено засилено полицейско присъствие, след като 1.2 милиона души потвърдиха присъствието си на партито.

Поканата включва видео, на което бащата на момичето казва, че „всички са добре дошли” на партито, в което е се изявяват местни банди. Въпреки че мъжът е искал да покани приятели и съседи, събитието е било публично, съответно – всеки човек по света може да се чувства поканен. Мъжът обаче заяви, че все пак не би върнал никого.

Видеото показва Крестенцио Ибара, застанал до дъщеря си Руби и съпругата си Анаелда Гарсия.

„Здравейте, как сте? Каним ви на този 26 декември на 15-ия рожден ден на дъщеря ни Руби Ибара Гарсия”, казва той. След това изброява трите групи, които ще свирят на събитието, което ще бъде придружено и от конна надпревара. Победителят е спечели 10 000 песос (490 долара). Клипът завършва с уточнението, че всички са поканени.

15-ият рожден ден на момичето е голямо събитие в Мексико, защото отбелязва превръщането на детето в жена.  Не е необичайно то да бъде съпроводено с голямо шумно парти. Не е ясно обаче защо точно това парти става вайръл и е споделено над 800 000 пъти.

След като разбрал колко е голям интересът към рождения ден на дъщеря му, Ибара се почувствал натъжен за два дни, но днес със семейството му са се примирили с идеята.

Вижте част от шегите, които се появиха по темата:

доби руби гарсия
Руби и семейството й в компанията на Кардашияните.

доби руби гарсия
А вие готови ли сте за рождения ден на Руби?

доби руби гарсия
Качете се на влакчето с гости за рождения ден.

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.