След поредния “стрес” за европейските банки

| от |

Бисер Манолов,  www.bissermanolov.com

В неделя бяха публикувани резултатите от дългоочаквания стрес-тест на Европейската централна банка и Европейския банков регулатор. От стрес-теста на европейските надзорни органи разбираме, че са анализирани 800 банкови портфолиа, 119 000 кредита и 170 000 обезпечения. Според документа има ръст с 18% на лошите кредити. Интересно е да се отбележи широкият диапазон на лоши кредити. Най-съществено подобрение, макар при изключително ниска изходна база, се забелязва при гръцките и испанските банки. Най-големият губещ е италианският банков сектор. Според публикуваните резултати 25 банки от държави членки на еврозоната изпитват капиталов недостиг.

Девет от тях са италиански, но да не си помислите, че сред 25-те няма германска. Според анализа въпросните финансови институции ще трябва да набавят свеж капитал в размер на 25 милиарда евро

Какво означава това като цяло за европейската финансова система? Без да омаловажавам публикуваните резултати от проведения стрес-тест, според мен много по-съществен резултат от този стрес-тест е дали европейската банкова система е способна да реализира такъв размер на кредитирането, който да доведе до съществен икономически растеж.

До този момента ясно изразено становище липсва. Бившият главен икономист на Европейската централна банка и бившият член на борда на ЕЦБ изразиха две коренно противоположни становища. Според Отмар Исинг от гледна точка на германския интерес паричната политика вече е прекомерно разхлабена и ще бъде изключително погрешно Дойче Бундесбанк да продължава да си затваря очите.

Диаметрално противоположно е становището на Лоренцо Бини, според когото точно германската икономика има нужда от стимули, увеличаващи търсенето, което според него е единственият начин Европа да се спаси от лапите на дефлацията и депресиращия икономически растеж. В допълнение според един от най-известните финансови анализатори на авторитетния финансов всекидневник Financial Times Мартин Волф между първото тримесечие на 2008 г. до второто тримесечие на тази година номиналният размер на търсенето в Европа се е увеличил само с 2,5%. Номиналният размер на брутния продукт за същия период е нараснал с 5%. Нека да го кажем с по-прости думи – за последните пет години икономическият живот в Европа практически не е отбелязал

почти никакъв
съществен растеж

и то на фона на невижданите до момента размери на държавни дългове. До настоящия момент масова практика сред европейските банки бе да се финансират почти на нулева лихва от Европейската централна банка и с този ресурс да изкупуват държавни ценни книжа. Тази практика се оказа нещо като „безплатен обяд“ за финансовите институции. За ръст в кредитирането и дума не можеше да става. Трябва да отбележим, че това беше масова практика на големите банкови кризи в Гърция и Кипър. Точно колосалната експозиция в местен държавен дълг, а не лошите кредитни портфейли срутиха двете банкови системи. Както отбелязва Мартин Волф обаче, в оценката на качеството на активите нищо не е споменато за риска от инвестиции в правителствени дългове. По-точно не се отчита различният рисков профил на държавите членки на еврозоната. Според него от най-съществено значение е да се прецени какъв размер на банковия капитал ще бъде най-приемлив за стимулиране на икономическия растеж. Прекомерното затягане на регулациите, разбира се, ще изиграе изключително рестриктивна роля за банковото кредитиране.

На фона на този анализ малко встрани остана публикуваната информация за най-голямата търговска банка в Европа – Дойче банк, че за третото тримесечие тя е отбелязала негативен финансов резултат. Разбира се, в основата на това са платените глоби от страна на банкатаслед скандала, в който бе доказано, че е намесена в манипулирането на основните лихвени проценти в Европа. Няма спор обаче, че здравето на банковата система в Европа изцяло зависи от търсенето на кредити. Практически няма чак такова значение дали на база текущата икономическа ситуация банките имат достатъчно собствен капитал за абсорбиране на лошите кредити. Вече има негласно съгласие около това, че нито една системна банка в еврозоната няма да бъде оставена да фалира, без значение на това колко публични средства ще бъдат използвани.

Като основни проблеми за банките в момента се идентифицират тежките процедури по реструктуриране на лошите кредити, реализиране на обезпеченията и тотално неефективна правна система. Анализаторите смятат, че горепосочените три проблема ще принудят банките да поддържат символичен ръст на кредитирането, което не е добра информация за европейските политици. Казано с други думи, техните капиталови позиции може да изглеждат на добри нива, но ако не кредитират, тази картина бързо може да се промени.

Нееднократно съм обяснявал какво означава финансов лост – това е съотношението между собствен капитал и размера на активите на една банка. Последното е изключително важен показател, за да може да се направи и правилният извод за това дали една банка има финансова мощ, за да кредитира. Този коефициент за различните банкови системи варира между 15 и 30. Интересно е да се отбележи, че държавата с най-висок коефициент на т.нар. финансов ливъридж е Холандия. През последните няколко години банковите регулации бяха променяни многократно. Тази изключителна динамика е като бич за традиционните банкови практики. Според някои от „тестваните“ банки те няма да се върнат към ускореното кредитиране, докато не се изясни дългосрочността на последните промени. Видимо е, че за да няма непрекъснати промени, твърдо трябва да се върви към създаването на единен банков съюз, и то възможно най-бързо. Първият стрес-тест на банковата система в еврозоната е нито добър, нито лош. Като цяло обаче може да се каже, че европейските банки са в добро финансово здраве. Важно е да се отбележи, че подобен вид стрес-тест бе направен в САЩ преди две години. Оттогава насам американските банки видимо дръпнаха в пъти спрямо европейските си колеги. За финансовата криза в САЩ вече се говори в минало време, в Евро- па още се блъскаме със създаването на

адекватна регулаторна рамка

Това традиционно „европейско протакане“ по сериозните теми води единствено и само до почти невидим икономически растеж, което влияе пряко върху европейските граждани.
И дума не се казва в посока как ще бъде прекъсната токсичната връзка между банките в качеството им на поематели на държавен дълг и съответните правителства. Като пример може да бъде дадена отново италианската банкова система. Над 80% от италианския държавен дълг е притежание на местни играчи. Единствената банка, намалила дела си в италиански държавни книжа, е Уникредит. Изглежда, отново политиците са на ход, колкото и да не ни се иска.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.

 

 

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.