След като Ралица Василева си тръгна, CNN остана без своята усмивка

| от |

Соня Спасова

Усмивката на CNN. Така наричали нейните колеги в щатския тв гигант Ралица Василева. Българката работи там 23 години, докато на 18 ноември сама обяви, че се разделя “със семейството си” в CNN. Направи го в профила си в туитър, където има близо 7000 последователи.

В краткото си описание в профила Ралица Василева е написала, че обича политиката, пътуванията, рисуването и йогата. Към това хората, които са близки, добавят още – страхотен професионалист и великолепен приятел. Казват още, че е много затворен човек, но в същото време – и един от най-обичаните служители в CNN.

Ralitza Vasileva1

Българката, наложила се в световната медия, има изключително богата обща култура – от политика през култура до спорт. Всичко това намира доказателство не само чрез темите, за които може да говори в съвсем приятелски разговор, но и в нейната работа. Правила е интервюта с политици като Михаил Горбачов, Бенямин Нетаняху и Хенри Кисинджър. Василева беше и продуцент на поредицата на CNN “Есента на промяната” за 20-ата годишнина от падането на комунизма в Централна и Източна Европа. И наред с това – сред материалите се нареждат и филми като този за българския художник портретист Росен Райков, който от години живее зад океана.

Английски език

Ясно е, че за да успее да се наложи като водеща в чужда телевизия, Василева има брилянтен английски език. Учила го е още докато живяла като дете няколко години в САЩ. Там баща бил дипломат в българското посолство. Пак със семейството си е живяла и в Индия. Когато се върнали в София, продължила да учи в английска гимназия, а после е завършила и английска филология в СУ “Св. Кл. Охридски”.

И някак хем случайно, хем не толкова пак заради английския език се докоснала до журналистиката. Първо – през 1987 г. започнала работа в БНР като преводач и диктор, а после станала и репортер. Около година е работила и в БНТ.

Като легенда обаче се носи нейният разказ как през 1991 г. заминала за САЩ, за да кара стаж в медията на Тед Търнър. Тогава имала 20 долара в джоба си и син на 7 г., без да знае на кого би могла да разчита. Но там харесали репортажите , предложили едногодишен договор. През 1992 г. става водеща на предаването CNN World Report. После договорът бил заменен с нов, 3-годишен.

Разказва, че не се е чувствала като чужденец в голямата корпорация. Още повече, за нея е напълно нормално в един ден да работи с главен редактор от Филипините, продуцент от САЩ, редактор от Канада, гримьорка от Сомалия и асистент от Гана. А след това – да смени на стола пред камерата водещ от Австралия.

Да се задържиш на екран в огромната тв машина, със сигурност никак не е лесно. Трябва да си постоянно в час за всички международни събития и да си спокоен и добре подготвен, за да реагираш при извънредна ситуация в ефир. Самата тя разказва в интервюта за “Труд”, че закусва, докато чете вестници и сайтове и се “гмурка в света на новините”.

Хора, които я познават, разказват, че скоро след като се установила в САЩ, много деликатно започнала да помага и да работи за положителния имидж на страната ни, като я представя пред представители на бизнес и културния елит в САЩ. Става дума за началото на 90-те години на миналия век, когато България ни тъкмо се “отваря” за света.

Между САЩ и България

През годините Ралица Василева често се връща в България, където са нейните родители. “Моето сърце винаги ще бъде и в двете държави – предполагам, че ще бъда винаги някъде по средата – може би в Атлантическия океан”, отговаря тя на шега на въпрос каква се чувства повече – българка или американка. Споделя, че обича да пътува в градския транспорт и точно това най-много липсвало в Атланта. Тя живее в нейните покрайнини и заради това се налага да се придвижва основно с кола.
И въпреки всичките си постижения, Ралица е изключително срамежлив в добрия смисъл на думата, човек, разказват нейни приятели.

Нея няма да я видите в скъпи ресторанти, както някои други водещи от CNN. Впечатлен от чара и железния професионализъм, Иън Андерсън от рок група Jethro Tull посвети песен – Not Ralitsa Vassileva. Певецът Рики Мартин също е сред нейните най-големи почитатели.

Съвсем скоро ще стане ясно дали усмивката на Ралица Василева ще грее от някоя друга телевизия. Или просто ще сгрява хората, с които ще работи, но зад кадър. Както “Труд” вече писа, възможно е скоро да заработи като продуцент в телевизия, собственост на CNN в Сърбия./ Труд

 
 

Фондацията на Салвадор Дали ще обжалва решението за ексхумацията му

| от chronicle.bg, по БТА |

Фондацията „Гала- Салвадор Дали“ ще обжалва решението на първоинстационния мадридски съд за ексумацията на тленните останки на художника във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщава агенция ТАСС.

Ищцата Пилар Абел пожела да бъдат извършени ДНК тестове от биологичен материал на твореца, за да докаже, че той е неин биологичен баща.

От фондацията подчертаха, че се подготвя иск, за да не бъде допусната ексхумацията и да бъде отменено решението на мадридския съд на по-горна инстанция. Наети от нея юристи работят над необходимите документи. Обжалването ще бъде внесено в съда в близките дни.

Родената през 1957 година в каталунския град Жирона Пилар Абел твърди, че Салвадор Дали е неин баща. От 2007 година тя води дела за установяване на неговото бащинство. Нейната майка имала тайна връзка с художника в малкото испанско селце Порт Лигат.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас

 
 

Прекрасната Никол Шерцингер

| от chronicle.bg |

Познайте кой има рожден ден днес! Никол Шерцингер? Познахте, но отчасти. Цялото име на певицата е Никол Пресковиа Еликолани Валиенте Шерзингер.

Никол е родом от Хонолулу, което, добре знаете, е на Хавайски острови. За музиката я отваря дебютният албум на Уитни Хюстън и малък касетофон, подарен от родителите й.

В личният си живот една от най-популярните връзки на певицата започва през 2007 година, когато тя излиза с пилота от Формула 1 Луис Хамилтън. Днес обаче, както всички знаем, тя е заедно с родната ни ракета номер 1 Григор Димитров.

Следващото видео е заснето в Щутгарт, където Гришо участва в турнир. По време на паузата диджеят пуска песента на Pussycat Dolls „Don’t cha“. Част от текста на песента е

„Don’t you wish your girlfriend was hot like me
Don’t you wish your girlfriend was a freak like me“

или в превод:

„Не искаш ли приятелката ти да е готина като мен
Не искаш ли приятелката ти да е дива като мен“

 

 

В галерията ни днес сме събрали едни от най-красивите момента на Никол от червения килим, както и от други нейни публични появявания.

 

Честит рожден ден, Никол!

 

 
 

Пилар Абел не искала наследството на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, по БТА |

Испанката Пилар Абел, която иска да бъде призната за дъщеря на прочутия художник сюрреалист Салвадор Дали, увери, че не иска да получи пари, а да разбере коя всъщност е тя, предаде Франс прес.

Мадридски съд постанови да бъдат ексхумирани тленните останки на художника 28 години след смъртта му, за да може чрез ДНК тестове да се установи дали е биологичен баща на Пилар Абел Мартинес, която живее в Жирона в Каталуния.

Фондацията „Салвадор Дали“ оповести, че ще представи иск срещу нареждането за ексхумация.

Пилар е сигурна, че нейната ДНК ще съвпадне с тази на починалия гений на сюрреализма. „Това ще ми донесе огромно облекчение – най-после ще знам коя всъщност съм аз и ще получа признание – каза тя. – Не се стремя да стана негова наследничка. Ако това се случи, толкова по-добре. Това обаче е последното, към което се стремя – на първо място е идентичността ми.“

Пилар от повече от десетилетие се опитва да докаже, че е дъщеря на Дали, починал през 1989 г. Според нея той е имал любовна връзка с майка й, която била икономка в дома на негови приятели в Кадакес. Дали често посещавал този дом. Майка й обаче се омъжила за друг мъж преди раждането й. „Когато бях 7-8-годишна, баба ми ми каза: ‘Знам, че не си дъщеря на сина ми, че баща ти е велик художник, но това не е причина да те обичам по-малко.’ Тогава тя ми спомена името му – Дали“, поясни Пилар.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.