След Германия… пак Германия?

| от Богдан Млъчков |

След трите емоционални и победни бомби, които шумно се взривиха в Арена „Армеец“ в мачовете от груповата фаза на европейското първенство по волейбол, дойде време за първата равносметка. Стар лаф е, че волейболът се играе с „горещи ръце и крака, с хладна глава“. Е, след потресаващата драма с елементи на холивудски екшън срещу Холандия температурата на крайниците граничи с точката на кипене. Време е да задвижим вентилатора.

Дебютният двубой на нашите срещу Германия беше епохален и това не е прекалено силно изказване. Ако си мислите обаче, че това е така заради резултата – бъркате се – и друг път сме побеждавали немците чисто (например на четвъртфинала на Олимпиадата в Лондон), когато пак им скъсахме шортите. „Айн цу цвай цу драй цу дрън“, както е казал големият футболен мислител и полиглот Христо Стоичков. Забележителното в мача беше съвсем друго – нейно Величество статистиката категорично отсече: родните волейболисти нямаха нито една директна грешка в атака (аут, мрежа, антена), нямаха нито една директна грешка на посрещане.

Прашясалите книги (по-скоро флашки) биха могли да ни кажат кога за последно се е случвало това – без да съм убеден със сигурност, трудно мога да повярвам, че е било скоро.

Сервисът ни беше по хирургически точен – тактиката на треньора Пламен Константинов беше простичка като замисъл, но не толкова лесна като изпълнение (виждали сме пробойни в осъществяването ѝ в други мачове): Денис Калиберда трябваше да бъде тероризиран от българския начален удар, трябваше да бъде разписана дисертация на тема: „Силата на „слабия“ сервис“. Получи се перфектно – от 62 сервиса Калиберда посрещна цели 33, а сме длъжни да отбележим, че не присъстваше през цялото време в полето.

Наставникът на Германия Витал Хайнен, който преди турнира заяви, че България е неговата волейболна съпруга, започна с либеро Маркус Щойервалд, след което го замени с Фердинанд Тиле. Първият посрещна едва 8 топки, вторият дори не пипна топка в този елемент – тези цифри спомогнаха за българския успех, без качествено посрещане немската атака беше далеч от стандартната си ефективност, а звездата на „гостите“ Георг Грозер така и цял мач не намери обичайната си форма, както в атака, така и на начален удар.

В събота и неделя последваха трилърите срещу Чехия и Холандия – и двата завършили с победа в тайбрек за нашите.

Въпреки победния щрих и в двата случая играта на родните национали далеч не вървеше толкова гладко, колкото в първия ден срещу Германия. Силовият ни сервис на практика не функционираше с изключение на няколко отделни избухвания от страна на Владо Николов, Виктор Йосифов и Миро Градинаров. Липсата на добър сервис с отскок е дълбок проблем – неуспявайки да стигнат навреме в края централните ни блокировачи са принудени да „летят“, за да се долепят до крайния, а това обърква и цялостната ни постановка на блок-защита. Финалният резултат представлява често разпилян и неравен блок, който води до лесни точки за съперника. Всъщност първото място в групата щеше да остане мираж, ако не беше флотът на Ники Пенчев, който късаше с финес нервите на „лалетата“ вчера.

Най-притеснително е обаче положението с поста на разпределителя въпреки тримата налични състезатели в разширения състав.

Андрей Жеков е контузен и това явно личеше при единственото му включване срещу Чехия. Георги Братоев въпреки брилянтните си умения на блокада е твърде непостоянен при дистрибуцията на играта, качеството на подаванията му често е много далеч от истината – учебникарски пример в това отношение бяха катастрофалните пасове към Владо Николов в края на тайбрека срещу Холандия. Само близо 20-годишният опит на капитана спаси положението в тези ситуации, втората дори бе материализирана в победната точка в мача. Владо разясни на практика волейболната поговорка: „Няма лоша топка, има лош нападател.“

Огледална е ситуацията с третия избор на Константинов – Любо Агонцев – нисичкият плеймейкър има блестящ поглед върху играта (особено при повикване на центъра на разстояние от него), справя се академично в защита, но губи много на блок заради ръстта си – противниковите нападатели направо го „прескачат“ в определени разигравания.

Въпреки всички технически проблеми и контузии (Цветан Соколов, Тодор Скримов не са въобще в състава за европейското, Ники Николов и Андрей Жеков са, но абсолютно лимитирани от физическото си състояние, за капак на всичко вчера разтежение получи и либерото Теодор Салпаров), България се домогна до лидерското място в групата и чака на четвъртфинал победителя от сблъсъка между Белгия, завършила на второ място във „варненската“ група, и третия отбор от нашата… Германия.

Възпитаниците на Витал Хайнен изиграха срещу Холандия „хелгиното“ (еквивалент на българското „ганкино“) и тактично решиха, че предпочитат да играят пак в България, а не със световния шампион Полша (което всъщност хич не е ненормално). Дали сметката на немците ще излезе с кръчмар или пак ще се обръщаме към мислителя от Каталуня – ще разберем в сряда.

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 килограма е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целият ви живот.

Предлагаме ви историите, които няколко жени разказват пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.

 

 

 

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

Началото на „La La Land“ през iPhone-a на Деймиън Шазел

| от chronicle.bg |

„La La Land“ обира награди като стой и гледай, а в събота предстоят и Оскарите.

Филмът, естествено, получи и известно количество критики. Лайтмотивът в тях е, че Райън Гослинг и Ема Стоун не танцуват и пеят като истински актьори в мюзикъл. Разбира се, възможно е играта на Гослинг и Стоун нарочно да е такава. Със сигурност обаче режисьорът Деймиън Шазел не е подценил мюзикъл мотивите във филма си.

Появи се видео от репетициите на началната сцена на филма, което Шазел заснема със своя iPhone. То показва усърдната репетиционна работа по парчето на магистралата в Лос Анджелис. На пресъздадена снимачна площадка актьорите изиграват сцената, а ние можем я да видим редом с оригинала.

 

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.