Скитникът и двамата влюбени

| от | |

books-text

Красимира Николова

– Къде сме ? – попита плахо тя.
– На поредната спирка. Влакът има десет минути почивка, но ти спи – имаме още много път.
Купето беше влажно, студено, потискащо. Двамата пътници изглеждаха така изтощени, сякаш са пътували цяла вечност, а бяха изминали едва два часа и десет минути от малкото им пътешествие.
– Изглеждаш тъжен, какво ти е?
– Нищо, просто съм изморен. – отвърна равнодушно момчето.

Мълчанието ги бе обгърнало така силно и не искаше да ги пусне. Погледите им бяха празни, а сърцата им сякаш говореха едно на друго… Разбираха се в тишината.
Най-после влакът тръгна и звукът, който издаваше, заличаваше неловкото мълчание.

Момчето се бе зачело в книгата си и изведнъж усети как на рамото му се отпусна главата й. За миг той потръпна – чувството беше толкова приятно. Искаше му се да спре да диша, за да не пречи на съня й. Но пребори силните си емоции и продължи да чете, а те спеше така спокойно…

– Извинете, нещо против да седна във вашето купе? – попита един мъж на средна възраст, с вид на скитник.
– Настанявайте се удобно. – отговори с тих глас младежа.
Старецът седеше срещу двамата, наблюдаваше ги и изведнъж наруши тишината:
– Много я обичаш, нали, синко?
Момчето вдигна рязко глава от книгата си, погледна остро човека срещу него и отвърна:
– Защо казвате това, господине?
– Изписано е в очите ти. Гледаш момичето как спи на рамото ти, усещаш туптенето на сърцето й и знаеш, че тя – любовта – е в твоите ръце. Имаш я. Какво друго те тревожи? Та нали всички търсят любовта, правят опити да я разпознаят, да я притежават. Щастливец си ти…
– Дори и да сте прав – започна младежът – дори тя да е любовта, страхувам се да я допусна в сърцето си. Ами ако боли?
– Никога няма да имаш силата да спираш желанията и копнежите на сърцето си. Казваш, че се страхуваш да я допуснеш, а замислял ли си се, че ако никога не го направиш ще те боли двойно повече? Откъде би могъл да знаеш кое е по-трагично? Никога няма да разбереш, но поне опитай да обичаш. Любовта е чувството, което ще те спаси. Любовта е спасението на душите ни… Любовта е свободата ни. Любовта!
Момчето мисли дълго, след което попита стареца:
– Какво Ви кара да мислите, че и тя ме обича? Как бихте могли да знаете?
– Не го зная. – засмя се той и не каза нито дума повече.
Младежът замълча отново, сякаш думите на този непознат го бяха наранили. Може би искаше да получи друг отговор.

– Здравейте! – каза щастливо младата девойка, като се събуди от съня си, гледайки към непознатия мъж.
– Как спахте, млада госпожице?
– Добре, благодаря. – засмя се леко тя. – До къде ще пътувате?
– До където душата ми пожелае. – отвърна пламенно възрастният мъж. – Пътят е всичко, което имам.

Момичето не опита да го заговори повече и се обърна към приятеля си.
– Как си?
– Добре. – отвърна студено той.
Тя не каза нищо друго, сякаш усети студа в душата му. Студ, който я нараняваше дълбоко, а в същото време тя обичаше това момче, именно заради леденото му сърце. Ледено, но и така горещо…

Бяха стигнали до следваща гара и старецът реши, че е време да прекрати своето пътуване.
– Аз съм до тук. Приятно приключение, беше ми приятно да си поговорим.
– Довиждане. – каза девойката, а младежът го погледна строго.
На излизане от купето мъжът се обърна към момчето и му каза:
– По-малко страхове, повече любов. Това е пътят към щастието. И последно нещо – попита ме откъде знам, а аз ти отвърнах, че не зная. Да, така беше, не знаех, но сега вече съм сигурен – тя те обича. Видях го в очите й, точно както и в твоите. Сбогом.
И тръгна…

– За какво говори той? – запита възбудено тя.
– Има ли значение? Хайде, кажи ми, какво има значение за теб?
Сякаш се стресна от въпроса му, но той продължи.
– Има ли сила или чувство, което да е от значение за теб? Какво е щастието в твоите очи?
– Ти. – отговори без страх, без съмнение. – тя събра цялата си любов в сърцето и я изказа просто в една единствена дума „ти“. – А за теб какъв е смисълът от живота? Кое е твоето щастие?
– Твоят отговор е най-голямото щастие в моя живот.

Тя се разплака, а той не каза нито дума. Знаеше, че тишината между тях ги свързва и думите бяха излишни. Всичко, от което имаха нужда и двамата, беше една прегръдка…
И той я прегърна.
В любовта думите не са важни. Мълчанието свързва душите, като прави по-лесно чуването на сърцата.

Стояха прегърнати, докато не дойде време да слизат.
Влакът беше спрял, а те вече бяха на самотната гара. Пътешествието им беше приключило… Или пък сега започваше?!

– Обичам те! Обичам те и тази гара е свидетелка на любовта ми.
Тя не каза и дума, хвана го за ръка и тръгнаха… Но изведнъж тя спря.
– Обичай ме, обичай ме, защото само аз съм твоя, само ти си мой и този свят е свидетел на това!

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

Чанинг Тейтъм: 12 роли за чудо и приказ

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик Чанинг Тейтъм първоначално става известен с външния си вид. Няма какво да се лъжем, човекът е секси, мускулест, с леко приматовиден, но безспорен сексапил, и разкошно, фотошопнато тяло.

Признаваме, че не го приемахме на сериозно като актьор. Може би заради глупавите продукции, в които се снимаше отначало, а може би заради клопката, в която попадат много красиви актьори, които биват подценявани заради външния си вид. Като Брад Пит, Леонардо ди Каприо, Джейк Джиленхол, Хийт Леджър др. Подобно на изброените, Тейтъм успя да се измъкне от този имидж и да докаже, че има актьорски качества. В последните няколко години.

Тейтъм е роден на 26 април 1980 в Кълман, Алабама. Той има френски, ирландски и американски произход. Семейството му се премества на Мисисипи, когато той е на шест , макар че посещава Алабама всяко лято, където все още живеят баба му и дядо му.

Тейтъм израства по поречието на река Мисисипи, където той се наслаждава на дивия живот, включително на “всички алигатори и гърмящи змии, които едно момче може да преследва, риболов всеки ден, футболна лига Pop Warner и други подобни неща”. Тейтъм е атлетичен още докато расте, играе футбол, бейзбол и се подготвя за военно училище, макар, че той казва, че “девойките са неговото най-голямо увлечение в училище”.

Първият опит на Тейтъм е в модния бизнес, като фотомодел. Участва като танцьор, във видеоклипа на Рики Мартин за песента “She Bangs“, след прослушване в Орландо, Флорида. Впоследствие подписва с модна агенция от Майями, Страница 305 (кодекса на Модната Агенция) включва и появяване на корицата на Vogue. Той скоро се появява и в рекламите на Abercrombie & Fitch, Nautica, Dolce & Gabbana, American Eagle Outfitters. Тейтъм се снима също в рекламите на American Eagle Outfitters, Pepsi и Mountain Dew, и е избран за един от „50 най-красиви лица” за месец октомври 2001.

Неговата първа отличителна роля е през 2005 в училищната драма Coach Carter. В ролята на Джейсън Лайл – умно улично момче, което играе много добре баскетбол.

Чанинг също се появява и във видеото на туиста „HOPE”, чиято песен е саундтрак на филма „HOPE”. През същата година Чанинг играе незначителна роля във „Войната на световете“, както и един от топ мотокрос рейсърите в „SUPERCROSS” и поддържаща роля във „HAVOC”.

В галерията може да видите нашия подбор на роли на Чанинг Тейтъм, където може да се насладите на таланта му. И на тялото му, естествено.