Скъпоценните гъби, или защо трюфелите не са по джоба на всеки

| от |

Альона Нейкова

Въпреки че за тяхното търсене се използват прасета, името на този деликатес е синоним на разкош.

Белият трюфел е една от най-скъпите гъби в света. 2000 долара за 1 кг – тази цена може и да изглежда неразумно висока за повечето хора, но гурме експертите не пестят средства, за да погалят сетивата и самочувствието си с този специалитет.
Самото му име – трюфел, е синоним на разкош. Този деликатес е сред онези редки сезонни продукти, които може да се опитат само за кратък период от време веднъж, най-много два пъти годишно. Но не в това се крие главната причина уникалните гъби да не са по джоба на всеки.

Трюфелите са деликатесни гъби, които растат под земята. Съществуват стотици видове, но общо взето според вътрешната и външната им визия те се разделят на 3 групи – бели, червени и черни. Според времето, в което се откриват, има летни и зимни, като последните са по-ценни и скъпи, защото се намират много по-трудно и в по-малки количества. Сред тези живи диаманти, както често наричат трюфелите, най-ценните растат в Перигор, Франция, където се отглеждат предимно черни, а белите са превзели Умбрия и Пиемонт в Италия.

Намират ги най-често в корените на дъбове и брези. Черно-кафяви отвън, обикновено са червеникави отвътре. Имат силен, ярко изразен специфичен аромат с леко орехово ухание. То е още по-явно при белите трюфели, които са по-редки от черните и затова се ценят най-много. Пиемонтската скъпоценна гъба пък е кафеникава отвън и светла с червени жилки отвътре.

Tuber

Въпреки усилията, които се полагат при отглеждането им, реколтата при трюфелите може да е различна всяка година. Разбира се, най-хубавите екземпляри винаги ще се продават добре, но когато добивът е по-лош от очакваното, цените им скачат двойно и дори тройно. Стотиците и хиляди долари, искани от продавачите на тези гъби, се обясняват най-вече със спецификата на условията, при които растат, начините на събирането им, съхраняването и, разбира се, с техния изтънчен вкус и аромат.

Както почти всички гъби, и трюфелите се берат през много кратък сезон. За черните този период е от ноември до март, а за белите – от късна есен до началото на зимата, като в Италия това се прави през октомври. Пресните трюфели се ценят най-много и доста ресторанти дори съставят специални менюта, за да се дегустира деликатесът именно тогава, когато е най-вкусен.

Събирането на скъпоценните гъби е доста сложен процес, изискващ изключителна прецизност и продължителна подготовка. Трюфелите растат поотделно и всеки от тях трябва да се отдели от корена на дървото така, че да не се повреди. Всеизвестно е, че местата с тези подземни гъби се търсят от прасета, които са много чувствителни към миризмата им. Тази архаична практика привнася особен чар на процедурата на тяхното откриване. Напоследък за целта се използват и специално обучени кучета.

Подготовката на животните за специфичната работа обаче отнема доста време, понеже те трябва не само да намерят трюфелите, но и внимателно да ги изкопаят, без да наранят самите гъби, както и да опазят корена на дървото, върху който да пораснат нови живи диаманти. Ексклузивността на продукта е породена и от факта, че тази гъба не може да бъде получена по никакъв друг начин. Е, някои въпреки всичко се опитват да отглеждат черни екземпляри в специално построени ферми, най-вече това се прави в Китай. На такъв продукт все пак липсват онези изключителни вкусови качества, присъщи само на дивите трюфели, събирани в уникални условия по специален начин. А белите скъпоценни гъби изобщо не могат да бъдат култивирани по какъвто и да било друг начин, различен от естествения им растеж.

Тъй като трюфелите имат кратък срок на годност, за да се оцени уникалността на вкуса им, необходимо е да се опитват, докато са пресни. Поради тази причина те се изкупуват доста бързо, ресторантите дори се надпреварват да се сдобият с най-качествените скъпоценни гъби. А истинските ценители през ноември се стичат във Франция и Италия, за да са сред първите дегустатори на новата реколта от местния деликатес. Въпреки всичко трюфелите все пак може да се съхраняват определено време. Някои ги държат в масло, като после ги използват за допълнение към други продукти. Когато се заравят в бурканче с ориз, по-късно от него се получава страхотно ризото. Освен това гъбите се слагат и във фризера, но както и всички други продукти, при замразяването те губят и от вкуса, и от аромата си.

Tuber1

Кулинарите по света се обединяват около твърдението, че много малко храни може да се сравнят с вкуса на пресния трюфел. И заедно с това уникалната гъба е универсална – използва се за приготвянето на най-различни ястия. Но най-добре трюфелите проявяват неповторимите си качества с неутрално допълнение, което да не подтиска прекрасния им аромат. Слагат ги в сосове, пълнежи, ястия от ориз, паста, като тънко се настъргват на специално ренде.
Трюфелът е гордостта на готварството. Не без основание е наричан Кралят на храната. Има и уникалната способност да прави жените по-нежни, а мъжете – най-любвеобилни. Затова само онези, които имат късмета и възможността да усетят аромата и вкуса на истинския трюфел, ще разберат защо го смятат за ключ към поетичната тайна на кулинарния свят…

Размерът е знак за качество

Любопитен празник организират в Италия от втората събота на ноември до края на последния есенен месец. Фестивал на белите трюфели ще събере истинските ценители на този деликатес на днешния 8 ноември в Сан Миниато. Именно тук е открит най-големият трюфел на света с тегло 2,5 кг. Градът на скъпоценните гъби обаче е прочут не само с размерите, но и с качеството им. Белите трюфели от Сан Миниато се сервират в най-добрите ресторанти по света. Срещат се много по-рядко, но ароматът им е изключително силен, а вкусът се смята за по-добър от този на техните френски събратя.

Трюфелът може да бъде колкото вишна или да стига размерите на картоф. Но се намират и уникални по своята големина екземпляри.

Преди няколко години на аукцион в Лондон Роман Абрамович, състезавайки се с други английски милионери, успява да купи трюфел с тегло 900 грама за 28 хиляди паунда. Дадените за гъбата пари се използвали за благотворителност. А самият трюфел бил изложен във витрина, намираща се в престижен ресторант. Ценители от цял свят пристигали специално, за да го видят. След месец обаче станало ясно, че деликатесът се е развалил и уви, се наложило да го изхвърлят.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

5 начина да си вдигнете самочувствието чрез Facebook

| от |

Да демонстрираш ниско самочувствие си е човещинка, също като да се оригнеш зловещо след чаша бира. И двете са естествени и присъщи на човешкия род и също така е желателно да не се правят.

Казват, че страданието не е срамно, но когато става въпрос за страдане от ниска самооценка, е желатено да пощадиш околните от нейните манифестации, поне малко. Симптомите и без това не могат да останат скрити и от ненабитото око – надменно говорене, демонстриране на несъществуваща класа, тихо презрение към всичко, шумни селски прояви, налагане на мнение пр.

Добрата новина е, че все още може да промените нещата, малко преди всички да се убедят напълно, че сте излишен за света, вонящ на комплекси, скункс. Едно време беше по-сложно, защото трябваше да показваме колко сме яки наживо и замаскирането на смотанящината и провинциалния манталитет беше по-трудно.

Сега обаче, с инвазията на социалните мрежи в живота ни, замитането на откровената лузърщина под килима и напомпването с изкуствено самочувствие е много по-лесно.

Вижте нашите пет предложения да дадете малко „boost“ на кретащото си самочувствие. Лесно и просто. През Facebook

1. Чеквайте се от всички места, които посещавате

Не е от съществено значение дали сте отишли на околосветско пътешествие с частен дирижабъл или сте слезли да купите кисело мляко от магазина. Във всички случаи го отбележете. Придружавайте чекването със снимка и кратък, оригинален коментар. „Нова прическа, благодарение на Цвети“, at Фризьорски салон „Кифла и половина“ (всички фризьорки се казват Цвети, знаете). „Нова ноктопластика, благодарение на Бубето“, at Козметичен салон „Вярвай в себе си“ (всички маникюристки се казват Бубето). „Един килограм по-лека след обезкосмяване, благодарение на Диди“ at Салон „Красота безкрай“ (всички козметички се казват Диди). Пуснете едни чек от спа хотел във Велинград. От летище – задължително. От мола, от някой краен софийски квартал, ако е лято и се спуснете до морето – знаете какво да правите. Чек на автомагистрала „Тракия“, за да знаят, че отивате към морето. Един от Созопол, веднага като пристигнете. И поне три от плажа.

2. Цитирайте умни хора

Не е лесно човек сам да измисли нещо мъдро. Хубавото е, че няма и нужда. Преди вас са живели достатъчно интелигентни хора, които са казвали интелигентни неща – ако ги цитирате, това значи, че ги разбирате, което прави и вас също толкова интелигентни. Заложете на писатели, учени и известни филмови герои. Имайте едно наум за последните, да не се окаже, че ги мислите за реални хора. Ако в мрежата ви попадне цитат, написан върху снимка на гол женски задник на фона на палма и залязващо слънце, шервайте смело. Ако не, може да се справите и сами. Влезте в Уикицитат, там всичко е сортирано по секции. От опит ви казваме, че най-много се лайкват цитатите за любов, секс, лидерство и величие.

3. Пътувайте и съобщавайте

Снимките на фона на популярни туристически атракции са сред най-лайкваните статуси в социалните мрежи. Лошото е, че пътуването е скъпо. Ако нямате пари да бръмнете до Дубай или поне да посетите някой кофи шоп в Амстердам, не се отчайвайте. Ако сте склонни да лъжете и владеете компютрите, може да си направите колаж на фона на Айфеловата кула. Ако сте честни личности и предпочитате да бъдете себе си, просто пуснете снимка от Google изображения с коментар, че искате да отидете на това място и човек е човек, когато е на път. Не е като да сте там наистина, но приятелите ви ще видят, че поне имате желание да разширявате кръгозора си, а това си струва един лайк.

4. Демонстрирайте любов към ближния

Хората обичат позитивните неща. Ако профилът ви блика от любов, ще генерирате повече харесвания, а оттам – по-добро самочувствие. Снимка на майка ви със съобщение „Моята майка е най-добрата на света“ със сигурност ще събере доста. „Имам си най-хубавата жена, да е ясно“, заедно с фотография от телефон, на която възлюбената ви спи с отворена уста, също ще се котира. Същото е валидно и за жените. Колко е лесно да пуснете снимка на варено яйце с фреш от моркови в чаша на Мики Маус и да напишете под нея „Обичам, когато мъжът ми ми приготви закуска (сърчице). Ако имате щастието да имате деца, там може да се раздадете без чувство за вина, че досаждате. Снимка на бебе Сашо по гащи, снимка на бебе Сашо по без гащи, бебе Сашо хапва, бебе Сашо спинка, бебе Сашо пръцка (това няма как да се заснеме, така че ще се наложи да го опишете). Общо взето, нямате грешен ход. Любовта към родителите, приятелите или съпруга/съпругата може да изглежда превзето, но любовта към децата…тя е безгранична и може да се гордеете с нея публично.

5. Живейте здравословно и поствайте

Живеем във времена, в които се знае, че само пушачите умират и само месоядните боледуват. Здравословният начин на живот се е изпъчил на върха на социалния пиедестал, а всички пороци са завряни в ъгъла да се срамуват. Затова е добре да поддържате имидж на болни от орторексия, поне във Facebook. Снимки на здравословна закуска, състояща се от стрък целина с 10 грама обезсолено сирене върши добра работа. Но по-важни от всичко са снимките от фитнес залата. Ако сте мъж, е добре да имате снимка с щанга, на която се виждат едрите капки пот по сбърченото ви чело, а физиономията ви може да накара и Чък Норис да потрепери. Съчетайте я с оригинална мъдрост от типа на „Здрав дух в здраво тяло“ и чакайте лайковете да завалят като тропически порой в дъждовния сезон. Ако сте жена, направете селфи от съблекалнята. Разбира се, преди това нанесете черна очна линия, бледорозово червило и малко фон дьо тен, колкото да скрие пъпките от яденето на целина със сирене. Сложете мотивираното изражение с леко разтворени устни за полъх сексапил и ако не сте сигурни, че се забелязва, просто добавете към снимката „feeling motivated and sexy“.

Следвайте тези съвети и ще пребъдете. И помнете: всеки лайк е пирон в ковчега на ниското самочувствие.

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.