Скъпоценните гъби, или защо трюфелите не са по джоба на всеки

| от |

Альона Нейкова

Въпреки че за тяхното търсене се използват прасета, името на този деликатес е синоним на разкош.

Белият трюфел е една от най-скъпите гъби в света. 2000 долара за 1 кг – тази цена може и да изглежда неразумно висока за повечето хора, но гурме експертите не пестят средства, за да погалят сетивата и самочувствието си с този специалитет.
Самото му име – трюфел, е синоним на разкош. Този деликатес е сред онези редки сезонни продукти, които може да се опитат само за кратък период от време веднъж, най-много два пъти годишно. Но не в това се крие главната причина уникалните гъби да не са по джоба на всеки.

Трюфелите са деликатесни гъби, които растат под земята. Съществуват стотици видове, но общо взето според вътрешната и външната им визия те се разделят на 3 групи – бели, червени и черни. Според времето, в което се откриват, има летни и зимни, като последните са по-ценни и скъпи, защото се намират много по-трудно и в по-малки количества. Сред тези живи диаманти, както често наричат трюфелите, най-ценните растат в Перигор, Франция, където се отглеждат предимно черни, а белите са превзели Умбрия и Пиемонт в Италия.

Намират ги най-често в корените на дъбове и брези. Черно-кафяви отвън, обикновено са червеникави отвътре. Имат силен, ярко изразен специфичен аромат с леко орехово ухание. То е още по-явно при белите трюфели, които са по-редки от черните и затова се ценят най-много. Пиемонтската скъпоценна гъба пък е кафеникава отвън и светла с червени жилки отвътре.

Tuber

Въпреки усилията, които се полагат при отглеждането им, реколтата при трюфелите може да е различна всяка година. Разбира се, най-хубавите екземпляри винаги ще се продават добре, но когато добивът е по-лош от очакваното, цените им скачат двойно и дори тройно. Стотиците и хиляди долари, искани от продавачите на тези гъби, се обясняват най-вече със спецификата на условията, при които растат, начините на събирането им, съхраняването и, разбира се, с техния изтънчен вкус и аромат.

Както почти всички гъби, и трюфелите се берат през много кратък сезон. За черните този период е от ноември до март, а за белите – от късна есен до началото на зимата, като в Италия това се прави през октомври. Пресните трюфели се ценят най-много и доста ресторанти дори съставят специални менюта, за да се дегустира деликатесът именно тогава, когато е най-вкусен.

Събирането на скъпоценните гъби е доста сложен процес, изискващ изключителна прецизност и продължителна подготовка. Трюфелите растат поотделно и всеки от тях трябва да се отдели от корена на дървото така, че да не се повреди. Всеизвестно е, че местата с тези подземни гъби се търсят от прасета, които са много чувствителни към миризмата им. Тази архаична практика привнася особен чар на процедурата на тяхното откриване. Напоследък за целта се използват и специално обучени кучета.

Подготовката на животните за специфичната работа обаче отнема доста време, понеже те трябва не само да намерят трюфелите, но и внимателно да ги изкопаят, без да наранят самите гъби, както и да опазят корена на дървото, върху който да пораснат нови живи диаманти. Ексклузивността на продукта е породена и от факта, че тази гъба не може да бъде получена по никакъв друг начин. Е, някои въпреки всичко се опитват да отглеждат черни екземпляри в специално построени ферми, най-вече това се прави в Китай. На такъв продукт все пак липсват онези изключителни вкусови качества, присъщи само на дивите трюфели, събирани в уникални условия по специален начин. А белите скъпоценни гъби изобщо не могат да бъдат култивирани по какъвто и да било друг начин, различен от естествения им растеж.

Тъй като трюфелите имат кратък срок на годност, за да се оцени уникалността на вкуса им, необходимо е да се опитват, докато са пресни. Поради тази причина те се изкупуват доста бързо, ресторантите дори се надпреварват да се сдобият с най-качествените скъпоценни гъби. А истинските ценители през ноември се стичат във Франция и Италия, за да са сред първите дегустатори на новата реколта от местния деликатес. Въпреки всичко трюфелите все пак може да се съхраняват определено време. Някои ги държат в масло, като после ги използват за допълнение към други продукти. Когато се заравят в бурканче с ориз, по-късно от него се получава страхотно ризото. Освен това гъбите се слагат и във фризера, но както и всички други продукти, при замразяването те губят и от вкуса, и от аромата си.

Tuber1

Кулинарите по света се обединяват около твърдението, че много малко храни може да се сравнят с вкуса на пресния трюфел. И заедно с това уникалната гъба е универсална – използва се за приготвянето на най-различни ястия. Но най-добре трюфелите проявяват неповторимите си качества с неутрално допълнение, което да не подтиска прекрасния им аромат. Слагат ги в сосове, пълнежи, ястия от ориз, паста, като тънко се настъргват на специално ренде.
Трюфелът е гордостта на готварството. Не без основание е наричан Кралят на храната. Има и уникалната способност да прави жените по-нежни, а мъжете – най-любвеобилни. Затова само онези, които имат късмета и възможността да усетят аромата и вкуса на истинския трюфел, ще разберат защо го смятат за ключ към поетичната тайна на кулинарния свят…

Размерът е знак за качество

Любопитен празник организират в Италия от втората събота на ноември до края на последния есенен месец. Фестивал на белите трюфели ще събере истинските ценители на този деликатес на днешния 8 ноември в Сан Миниато. Именно тук е открит най-големият трюфел на света с тегло 2,5 кг. Градът на скъпоценните гъби обаче е прочут не само с размерите, но и с качеството им. Белите трюфели от Сан Миниато се сервират в най-добрите ресторанти по света. Срещат се много по-рядко, но ароматът им е изключително силен, а вкусът се смята за по-добър от този на техните френски събратя.

Трюфелът може да бъде колкото вишна или да стига размерите на картоф. Но се намират и уникални по своята големина екземпляри.

Преди няколко години на аукцион в Лондон Роман Абрамович, състезавайки се с други английски милионери, успява да купи трюфел с тегло 900 грама за 28 хиляди паунда. Дадените за гъбата пари се използвали за благотворителност. А самият трюфел бил изложен във витрина, намираща се в престижен ресторант. Ценители от цял свят пристигали специално, за да го видят. След месец обаче станало ясно, че деликатесът се е развалил и уви, се наложило да го изхвърлят.

 
 

Кадри от новия сезон на Game of Thrones

| от chronicle.bg |

В България зимата не иска да си тръгне, а на екрана на HBO тя започна с финала на шести сезон на Game of Thrones. Епизодите ще се завърнат със сняг и бели бродници през лятото, а дотогава можем само да спекулираме какво ще се случи в тях, защото Джордж Р. Р. Мартин все още не е завършил своята книга „Ветровете на зимата“, а благодарение на това феновете разчитат малкия екран да ги насочи към финала на историята.

Седми сезон ще бъде предпоследен за хитовата поредица. Идеи кои ще бъдат водещите действащи лица в него можем да получим от кадрите, които HBO разпространи.

Какво мислите, че ще се случи в новия сезон на Game of Thrones?

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.