Ситуацията в Украйна като „политически кадаиф“

| от |

Автор: Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

Ситуацията в Украйна все повече започва да прилича на „политически кадаиф“. Анализаторите все по-осезаемо губят ясна представа за процесите там. Изпуснатите емоции започват да дават първите си плодове и вече никой няма рационален ход назад. Русия анексира Крим! Този факт върна времето назад с един век за начините на решаване на междудържавни спорове. В Киев Путин вече се отъждествява с Хитлер, същото е отношението на руснаците към новите политици в Украйна. Руският лидер повиши рейтинга си до 70% в страната си, но извън пределите й доверието към него се разля из Марианската падина. Руснаците пеят песни за победата, само че не мога да се сетя кого са победили в конкретния случай. Ако има действително „победители“, това са кримските пенсионери.

EU-Ukraine-Russia-680x365

По разпореждане на Путин за тях ще има почти двойно увеличаване на пенсиите. Вече е пусната в обращение нова географска карта на „необятната руска земя“, включваща и новоприсъединената кримска територия. Пълно опиянение! Всички знаем за легендарната руска обич на две бутилки водка. Тя е шумна, стихийна и наситена с лепкави целувки. А какво става на следващия ден? Настъпва тежък махмурлук от типа „забит нос в масата и повтаряне на рефрена „никой не ме обича“. Защо ли?

Забравете за санкциите. Това от което Путин наистина ще го заболи най-много, е бягството на чуждестранните инвеститори. За първото тримесечие на тази година предварителните прогнози са за изтегляне на 70 млрд. долара, което представлява близо 3,2% от БВП. Има съвсъм осезаем риск руската икономика да навлезе в рецесия през 2015 г.. За последната година обезценката на рублата е близо 22% спрямо основните валути. Вносните стоки представляват около 40% от цялото потребление. От друга страна, чуждестранните банки в Русия почти замразиха кредитирането си, а някои от тях заявиха твърдото си намерение да напуснат руския финансов пазар.

Кредитите линии към Русия са орязани. Само преди година и половина валутните резерви на Руската централна банка доближиха нивото 600 млрд. долара. Към края на януари те вече са под 500 млрд. долара. Тази тенденция ще се запази със сигурност. В Кремъл осъзнават, че единственият начин за частично компенсиране на отлива на чуждестранен капитал е активирането на държавен ресурс. Само че от това произтичат два основни риска – доказаната неефективност при управление на публични проекти от страна на държавата и изобщо начинът, по който се прави бизнес в Русия. Ако трябва да използвам само едно определение за „ руския начин“ на правенето на бизнес, бих използвал „метода на големите първоначални разходи“. Откъдето и да го погледнете, много скоро средностатистическият руски гражданин ще почувства „победата“ през изпразването на джобовете му. За пореден път се убеждавам в правотата на максимата, че когато печелиш нещо, не знаеш какво губиш и обратното. Според анализаторите от Дойче Банк Русия не трябва да се разглежда вече като страна, спадаща към групата на водещите развиващи се икономики. Най-ярките представители на тази група са Китай, Индия и Бразилия. Последните събития изтласкаха „Голямата мечка“ от тази група, по всяка вероятност за дълго време. Чуждестранните инвеститори имат панически страх от политическа нестабилност в дадена държава. Бих желал това изрично да бъде разбрано – не от икономическата колебливост, не от тежките административни режими, а най-вече от политическата нестабилност.

Големите компании с присъствие на руския пазар в момента трескаво пренаписват дългосрочните си стратегии за експанзия в Русия. При евентуални санкции от страна на Европа и САЩ от Кремъл заявиха, че ще последват незабавни реципрочни действия в посока национализиране на активи на чуждестранни компании. Путин със сигурност си затвори твърде много врати към Запад. Досега руснаците използваха инвестиционни схеми през Люксембург за придобиване на активи в Европа. Няма никакво съмнение, че оттук нататък всеки долар с произход Русия ще бъде следен под лупа от страна на специалните служби.

Как може да се възползва България от тази ситуация? Спомняте ли си за обещанията за газова диверсификация на страната след предишната „украинска газова криза“? Ние отново сме в трепереща поза. Не мисля, че Русия ще си позволи каквато и да било форма на „газови игрички“ през Украйна в момента. У нас, като вулкана Везувий, отново се надига темата „Набуко“.

Това не е „българска тема“ в контекста на последните събития, а свръхнеобходима „европейска тема“. „Експерти“ с особено отношение към Русия заговориха за отлив на руски туристи през летния сезон. Това била причината да пледираме за по-меки европейски санкции спрямо Русия. Според мен ще стане точно обратното, ще имаме ръст на руските туристи. Според неофициалната статистика руснаците са купили между 200 и 300 хиляди недвижими имоти в България. Тази бройка до голяма степен прави туристическия поток от Русия относително предвидим. Бас държа, че след изтрезняването от „победата“ все повече руснаци ще осъзнаят икономическия ефект от „синдрома Путин“. Покупка на жилище в България е форма на застраховка срещу политическия риск в собствената им страна. По-сериозни проблеми се очертават най-вече пред българския експорт към Русия и Украйна поради обезценката на рублата и гривната. Този процес ще продължи в краткосрочен и средносрочен план. Повишаване на лихвите от страна на Централната банка на Русия оскъпи значително валутните застраховки.

През следващите седмици предстои свръхактивност на европейските политици по отношение санкциите към Русия. Мисля, че в основата им ще присъства много повече икономическа логика отколкото политическа. Европа обаче осъзнава все по-ясно, че Путин не е надежден партньор в дългосрочен план. Нали си спомняте, че в началото на конфликта Путин заяви, че Русия няма абсолютно никакъв апетит към Крим. Големият въпрос в момента е дали задаващата се рецесия в Русия ще повлияе съществено на икономическите процеси в Европа. Търговско-икономическо ембарго в контекста на глобализацията е невъзможно. Между другото, Русия има изключително ниско ниво на държавен и публичен дълг спрямо брутния си вътрешен продукт. В краткосрочен план това дава известен аванс на властите в Русия. Не трябва обаче да забравяме за банкрута на Русия в края на миналия век. Разбира се, че в момента и дума не може да става за сходен сценарий, но е видимо струпването на тежки гръмотевични облаци над Русия. Амбициите й за създаване на митнически съюз „Евразия“ е заложен на карта. Вече няма спор, че той сам по себе си представлява репродукция на СССР, което плаши.

В този контекст, разбира се, че България трябва изключително много да прецизира цялостната си политика за правене на бизнес с Русия в контекста на нейното непредсказуемо поведение. Нали разбирате, че проектът АЕЦ „Белене“ ще има коренно различен прочит след Крим. Нали разбирате, че това оттук нататък изобщо не може да бъде разглеждано като „български проект“.

Предстои нов прочит на европейската енергийна карта.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

5 професии, подходящи за кандидат-депутатите

| от |

Един съсед обича да казва: „Няма срамна работа, стига да е поне малко ръководна“. Но как да си избираме ръководните хора! Не по това, че са известни, разбира се, това би било глупаво. Какво може Ламбо – може да актьорства. Това какво общо има с дирижиране на държавните дела – нищо. Същото се отнася и за Луиза Григорова и Любомир Ковачев. Бихте ли пуснали който и да е да се разправя в която и да е от другите области на живота ви, само защото е известен?

Всеки може да критикува, разбира се. Не всеки го прави адекватно, но всеки го прави. Ние обаче сега ще дадем и акъл! Кои професии са най-подходящ източник за политически кадри:

Контрола в градския транспорт

Корави и търпеливи хора, които минават през всички прослойки на народа. Те знаят от какво имат нужда малки и големи, и следят дали средните работят достатъчно усърдно, за да го постигнат.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да пипат чужди карти.

Монаси

Най-модерните хора в България в последно време. Платонично либерални, както разбрахме от „Господари на ефира“. Това е чудесно и за прогреса на нацията, но най-вече защото ще подразни националистите.

Евентуален дребен проблем: С 12 последователи са за никъде.

Хазяи

Замислете се – тези хора идват да при теб със сметки, но когато им се обадиш за проблем, го решават. Не е ли това цялата философия на комуникацията между управлението и гражданите?

Евентуален дребен проблем: Понякога живеят на ваш гръб.

Хората, които отговарят за щандовете с плодове в супермаркета през зимата.

Да си изложен всеки гаден зимен ден на изкушението „череши за 80 лева на килограм“ и никога да не бракуваш поне едно кило за собствени нужди. От такива хора, мили сънародници, има нужда държавата.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да сортират нещата по цветове.

Първа ракета

Да работиш като първа ракета на държавата не е много лесно. С много труд обаче Григор Димитров в момента е на път да стане номер 1 в листата. Също така, Гришо е свикнал да дава.

Евентуален дребен проблем: Жестоки протести по селата, защото приятелката му е чужденка.

 
 

Сексът и прегръдките могат да навредят на съня

| от chronicle.bg, по БТА |

Не можете да спите? Колкото и невероятно да Ви се струва, причина за проблемите със съня могат да се окажат сексът и прегръдките в късна доба, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания от Атомик рисърч.

Авторите му предупреждават, че интимните страсти и гушкането по вечерно време могат да предизвикат смущения в добрата нощна почивка. Причината е, че тренировките под каквато и да е форма в късните часове ускоряват сърдечния ритъм и водят до загряване на тялото, което на свой ред вреди на заспиването.

Въпреки че след секс се освобождават хормони с релаксиращ ефект, изтощителните креватни тренировки могат да разсънят практикуващите ги. Прегръдките след полов акт действат по същия начин.

Така че ако половинката Ви иска да се гушкате, мило му/й кажете да държи ръцете си настрана от Вашето тяло, търкулнете се към хладната част на леглото и се отпуснете в обятията единствено на бога на сънищата Морфей, препоръчват експертите.

 
 

Маккартни и Ринго заедно в звукозаписно студиo

| от chronicle.bg по БТА |

Двама бивши членове на легендарната група „Бийтълс“ – Пол Маккартни и Ринго Стар, за пръв път влязоха заедно в звукозаписно студио от 7 години, съобщиха ТАСС и Контактмюзик.

Миналия уикенд те работиха заедно над новия соло албум на Ринго Стар в неговото звукозаписно студио. Маккартни даде своя принос, като свиреше на бас китара. 76-годишният Ринго Стар изказа специалната си благодарност си към Маккартни за участието му в записите.

Двамата музиканти за пръв път се събраха, откакто работиха заедно над албума на Стар „Y Not“ (2010), в който Маккартни се изяви като вокалист и изпълнител на бас китара при записите на песните „Peace Dream“ и „Walk With You“.

Новият албум е продължение на излезлия през 2015 г. „Postcard From Paradise“. В записите се е включил също китаристът и композитор от групата „Ийгълс“ Джо Уолш.

Новият албум на Ринго Стар идва, след като сър Пол участва в записите на две много успешни песни, излезли през 2015 г. – „All Day“ с Кание Уест и „FourFiveSeconds“ с Кание Уест и Риана.