Si Dolce é il Tormento

| от |

Людмил Фотев ни разказва за своите преживявания на Световната среща на бирата в Мюлуз, това е само първият от поредицата разкази, които ще ви представим. 

mlh2

Si Dolce é il Tormento. Опитвам се да дремя в претъпкания презадушен нощен влак до Белград, откъдето е директният ми полет до Мюлуз – втората европейска столица на Mondial de la Biėre, най-голямата дегустационна среща в света на бирата с вече двайсеt годишна история в родния си Монреал. Случайно или не, още преди да открия непреходните прелести на белгийската класика – трапистките бири – вече бях в час с настъпващата мода на микро пивоварството в Северна Америка, да не говорим, че впоследствие се оказа, че съм срещнал единия от първите й „гласове” – Робер Шарлебоа, певец, решил след турнетата си на Франкофоли (най-вече белгийските им издания, не българските в Благоевград все пак) да пренесе традициите на истинската бира на континента на лайтовете.

bel

Кое ли творческо начало не се е уповавало на опит за пресъздаване и доразвиване на изучаваните в консерваториите теории и съпътстващите ги практики? В слушалките ми случайно е Si Dolce é il Tormento от албума Metamorfosi на италианския тромпетист Паоло Фрезу. Писаното преди три века звучи неистово с инструментите и гения на акомпаниращите го сайдмени, като единият от тях, китаристът Нюен Ли също съм имал честта да бъде гост на Джаzz+ и да си говорим за възможните и невъзможните метаморфози. Голямата ми въпросителна в случая е дали ще ми стигне времето (и средствата, въпреки надлежната и надеждната акредитация) да открия завладяващи метаморфози в езика на бирата, който се бях опитал да събера в едноименната книга, видяла бял свят преди 4 години. Сега книгата е някъде под главата ми, унасям се в сладкото мъчение на пътя и като се събуждам, вече съм в Белград. Правя ритуална снимка на брега на Сава срещу катедралата с местното Мерак с многозначителен етикет (Х харесвания за броени минути – уайфито в белградските паркове е почти като в софийските) и пресичам в посока старите ми познайници от Black Turtle.

belgrad

Първата микропивоварна в града, задмината от успеха си изнася продукцията в посока Нови Сад, а пъбовете от едноименната верига са вече пет + една кафана, отворена до зори (в случай, че много ми закъснее обратният полет). С приятеля Влада се наслаждаваме на белгийското монашеско и коментираме отличния баланс, съобразен с местните вкусове, а именно по-малката сладост и идеята опушеност, Влада се опитва да чете на български заглавия от книгата ми, аз се опитвам да снимам в полумрака, откъдето с шепа подаръци – колекционерска рядкост и радост изплува повелителят на черните нинджи, Делян. Определено е доволен от развитието на вкусовете в последните пет години – предлага две-три постоянни „заглавия” и още толкова сезонни, като не спестява и самокритиката: няма как в едно и също място да има отворени повече от 6 кега (това е капацитетът на помпата му), от останалите кранове би трябвало да текат комерсиални пилзове. Забелязвам, че цените при него са почти софийски (около шест лева литъра) без разлика дали е от неговите, или от „купешките” брендове. Честно казано не видях някой да посяга към последните и си казах, че стратегията му е прекалено прозрачна и сигурно има някаква уловка, от рода на „две германии, две системи, един народ” (за тези, които си спомнят). Изборът е въпрос и на вкус, и на информираност. А да си независим значи и много по-лесно да тестваш и при успех да налагаш новите си идеи, било и в пивоварството.

В Мюлуз не откривам външни признаци, че се открива световно дегустационно изложение, експо-центърът естествено е в покрайнините, между трамвайното депо и „мястото за посрещане на пътуващи хора” както евфемистично се наричат общинските биваци за джипси-караваните.

mlh3

Не съм сигурен дали това не ми влияе вече в прес-залата (също и вип-пространство) да не потърся някоя от бирите на т.н. gypsy brewers (странстващи пивовари) – тенденция, споменавана само бегло в някои от писанията ми по бирена тема. Идеята е те да гостуват със собствени рецепти на места, където имат интерес към експерименти или с неусвоени производствени възможности. Някои от тях като бившия датски учител Mikkel Borg Bjergsø вече са световни знаменитости със собствени барове в Копенхаген и Сан Франсиско, където единствено може да се дегустират около двестата му бири, варени с негово участие в няколко отлични белгийски и американски микропивоварни, като освен тях, има и истински бутикови серии ексклузивно за двата датски ресторанта със звезди Мишлен (Нома и Киин Киин). Съдбата е решила да ми бъде поднесена дегустационна чаша DeCicco Imperial Biscotti Break броени мигове след отварянето на едно от петте кегчета, произведени за едноименната нюйоркска гурме-верига от Evil Twin Brewing – датската микропивоварна на брата на Микел, Jeppe Jarnit-Bjergsø. Всъщност, чашите са три с три различни творения, представени на Мондиала от наистина революционния екип на Седрик Льомарки и biere-revolution.com. Започнах с уж лекичкия хипстър ейл (5,3%), отлежавал само 4 месеца в бурета от бяло вино и с последващ драй хопинг с ароматните и кой от кой по-знакови за търсачите на характерни хмелни иновации сортове ситра (един от пионерите и почти фаворит), съмит (възможно най-опозиционния спрямо цитра – прекомерната му доза гарантира чеснови нотки) и най-вече каскейд, определящи за свежата плодова атака и дългия финал на измамно сладкото тяло с едва забележим винен привкус. Последва специално сварената за салона Révolution au Paradis (майстор Маржори Жакоби).

mlh

Още по-неусетна откъм сила (4,8%), но задържаща мига на разходката около небцето и безспорно заслужаваща единия от десетте златни медала в конкурсната програма. И задължителен отскок към DeCicco Imperial Biscotti Break – извън конкурса, границите и определенията в специалния й вариант за Мондиала, включващ отлично съчетани леко запечени италиански лешници и щипки лют пипер, правещ финала особено горещ (може би сте разчели правилно снимката, където 11,5 е алкохолно съдържание, а не процент сухо вещество, в случая около 20). Бира, след която дори и да пишеш за нея, просто трябва да спреш и да си поемеш дъх. Si Dolce é il Tormento.

Следва продължение

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Патриоти от всички магазини! На хорото!

| от |

Хората са страдали от всякакви моди – като започнем с мъжките чарлстони, през тамагочитата, до айфоните и Ледената кофа.

Днес на мода е да си патриот и съответно всички вече са патриоти. „Била“ организират уроци по хоро пред магазините си. Това няма да е един път, усещам.

Скоро всички магазини ще имат свои патриотични ивенти и хепънинги. Ние дори подозираме как ще изглеждат те. То е лесно.

Била

Безплатно хоро. Понеделник – право, вторник – дунавско, сряда пайдушко, четвъртък – лютеница „Хорце“ от Първомай и така до понеделник.

Също така има идеи и планове за ММА турнир – нещо като Мъжко хоро, без да е Йордановден и без ледени води. Победителят печели наденица. Сега заради наденицата ще се утрепат!

Фантастико

Фантастико преоткриват и модернизират застоялите тропи на патриотизма. Те превръщат „бащино ми огнище“ в „топлата ми витрина“. Продуктите има вкус на детство – компот, лютеница, бой, хляб със сирене. Две праскови и две кюфтета.

Лидл 

Когато си толкова беден, че си стигнал до просешка тояга, Лидл е мястото, откъдето си купуваш въпросната тояга. От тях ще може да си купите и двата края на цената на един. Ако си правите сметката обаче, че новата „Родна стряха“ ще ви подслони – не. Там положението е Блажиш ли, блажиш ли, дядо Попе, просто с друго име. Междувременно точно в духа на едно време в Лидл „пуснаха“ крем „Каро“, бонбони „Амфора“ и лимонови резенки. А дори не е Коледа.

Кауфланд

Кауфланд се опитаха се да направят нещо вносно ексклузивно и премиум, но не му е сега моментът. За съжаление цените на продуктите, които българите консумират най-много, са фиксирани на бандерола. Остава само Графа да се погрижи за настроението.

Икеа

В Икеа се появява нов продукт – той се казва Дървö. Този продукт служи, за да го ‘земете, когато някой ви ядоса и искате „да ‘земете едно дърво“. При покупка на повече дървета, получавате безплатно камъни.

И докато другите се занимават с глупости, в кварталното магазинче бай Иван дава на борч хлябове и кисели млека на бабите. Бай Иван знае, че бабите гласуват за хора, които после позволяват на големите вериги магазини да си правят каквото искат и това влияе на бизнеса му, но въпреки това бай Иван дава на бабите безплатно неща и ги записва на едно картонче.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

TUBORG разкрива нова визуална идентичност на глобално ниво

| от chronicle.bg |

Датският бранд Tuborg разкри нова глобална маркетинг кампания под мотото „Open for more”.

Кампанията предлага на младите потребители редица нови елементи, създадени да вдъхновят различни културни общности на различни пазари – в Източна Европа, Русия и Азия. Двете основни теми в кампания 2017 ще бъдат „музика“ и „традиции – от 1880 досега“.

Tuborg_5

Нова комуникация на всички нива (електронна, дигитална, външна, в търговските обекти) следва освежаването на марката, което започна с промяна във визията на всички видове опаковки на Tuborg (малка и голяма стъклена бутилка, кен, PET).

Тази промяна е първата от 2012 година насам и представлява изцяло нова иконография на бранда с нова цветна схема на логото, включваща сини елементи, които да отличат Tuborg пред повечето „зелени“ брандове. Дело е на дизайнера Turner Duckworth, който е запазил и обновил и някои съществуващи елементи – в един по-динамичен и младежки дух.

Вече е активен и новият сайт на марката. 

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.