Ще оцелее ли „Франс прес“ при сегашния упадък на вестниците?

| от |

Автор : Марк Ендевелд / Монд Дипломатик

Агенция „Франс прес“ (АФП), една от трите най-големи осведомителни агенции в света, попада пряко както под ударите на тежката криза, засегнала френската печатна преса, така и на конкуренцията на социалните мрежи и на любителските видеофилми. Въпреки това тя остава незаменима в световен мащаб благодарение на своята широкообхватна мрежа, особено на фона на останалите медии, които пренебрегват международната информация в полза на клюките и криминалната хроника. Агенцията обаче не успява да осигури своя финансов баланс…

flash-afp-kennedy-mort_m

АФП са добре известните инициали на „Франс прес“, с които третата по големина информационна агенция в света подписва своите осведомителни материали. Тя присъства денонощно в редица електронни и печатни медии, а вече и в интернет. Агенция „Франс прес“, основана през 1945 г., е същинска катедрала на информацията. За нея работят две хиляди двеста и шестдесет сътрудници от всякакви националности, които предават информация от сто шестдесет и пет страни на шест езика: френски, английски, немски, португалски, арабски и испански. Непосредствено след края на Втората световна война за всяка от великите сили е било особено важно да заеме място в Съвета за сигурност на ООН или в недалечна перспектива да се сдобие с атомна бомба, но също така и да притежава своя международна осведомителна агенция.

Днес, близо седемдесет години по-късно, АФП предоставя всеки ден по пет хиляди известия, две хиляди фотоматериала и стотици телевизионни новини. Разполага с двеста офиса по целия свят и пет регионални центъра – в Париж, Вашингтон, Монтевидео, Никозия и Хонконг. През 2012 г. АФП направи оборот от 289,6 милиона евро. Неоценимата ѝ стойност се дължи на географския ѝ обхват и на разнообразната информация.

Историческите ѝ конкуренти са „Асошиейтед прес“ (АП) – кооперативна агенция, възникнала от сдружението на няколко водещи вестника в САЩ, която работи главно в сферата на влияние на САЩ, и „Ройтерс“ – англо-канадската агенция, която се е специализирала основно във финансовата информация и чиято компания-майка се котира на борсата. Сред най-прочутите водещи новини, за които първа съобщава АФП, са смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г., взимането на израелски спортисти за заложници по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., катастрофата на френския самолет „Конкорд“ край Париж през 2000 г., както и бягството от Тунис на Зин ал Абидин бен Али през 2011 г.

По традиция осведомителните агенции набират и предават широкообхватна сурова информация от национален и международен мащаб на клиентите си (вестници, радиостанции и телевизионни канали), които я обработват, оформят и разпространяват.

Дванадесет бюра в Близкия изток

ИНТЕРНЕТ и цифровите устройства разрушават това разделение на труда. С тяхна помощ всяко частно лице може да разпространи дадена информация и тя да стане достъпна навсякъде по света. „Преди бързината на разпространение на вестите беше абсолютен монопол на „Франс прес“ и тя нямаше конкуренция за водещите новини. „Туитър“ преобърна всичко“, отбелязва с прискърбие журналист от агенцията. И настина, постоянно расте броят на ключовите новини, които се съобщават най-напред по социалните мрежи. Така се случи на 8 февруари 2013 г., когато председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой обяви в „Туитър“, че европейските управници са постигнали споразумение относно бюджета на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Същото стана на 6 ноември 2012 г., когато Барак Обама потвърди преизбирането си чрез съобщение в „Туитър“, което гласеше „Още четири години“. Четири часа по-късно то вече беше препратено над петстотин хиляди пъти, заедно със снимка на президента, прегърнал съпругата си Мишел…

Днес, покрай интернет (ползван на компютър, таблет или смартфон) и 24-часовите новинарски телевизионни канали, информационните агенции са изправени пред множество международни конкуренти: CNN, „Ал Джазира“, BBC Worldwide, „Гугъл“, „Туитър“ и др. „Помня времето, когато именно АФП налагаше темпото. Нямаше пресконференция, която да започне без неин представител. Журналистът от АФП беше едва ли не цар“, си спомня с горчивина друг колега от агенцията.

За да съхрани тежестта на агенцията в един разтърсван от промени медиен свят, ръководството на АФП приканва журналистите да си направят собствена страница в „Туитър“ – истински поврат в принципите на агенцията:„Този призив на ръководството върви срещу максимата журналистите на АФП да стоят в сянка, обяснява един от тях. По-рано, само колеги можеха да дават отзиви за наши статии. Социалните мрежи преобърнаха из основи някогашната ни система на работа. Сега при най-малката наша грешка „Туитър“ незабавно реагира“. „Ройтерс“ понастоящем има над три милиона и половина абоната в „Туитър“, „Асошиейтед прес“ – над два милиона и половина, а АФП – малко над четиристотин хиляди (на английски и френски).

afp_photo_dufour_actu_bourse-afp_par7432144_0

„Социалните мрежи са безспорно зорки наблюдатели на събитията, съгласява се Еманюел Ог, главен изпълнителен директор на АФП, когато ни приема в централната сграда на агенцията, разположена на Площада на Борсата в Париж, срещу фасадната колонада на двореца „Броняр“ – отминал символ на френския капитализъм. Но водещите медии по света не могат без агенциите. Ние им гарантираме две неща – постоянна реакция на събитията и непрекъсната дейност през цялата седмица. „Туитър“ може да е мрежа, но не е редакция. За разлика от медийните шумотевици, ние предлагаме надеждност“. Филип Масоне, директор по информационната политика на АФП, ни уверява в същото: „Днес нашата работа се състои в това да поставяме новината в контекст, в историческа и бъдеща перспектива.“Намерението е похвално, безспорно, но понякога се оказва толкова трудно да издържиш на натиска на мигновената информация… и стават гафове (вж. карето по-долу).

Масоне държи да изтъкне значението на световната мрежа на агенцията и сочи към окачената на стената карта на света, на която са отбелязани всички бюра на АФП. Това действително е един от най-силните ѝ козове: „Клиентите ни все повече се нуждаят от информационните агенции, защото на много места не могат да си позволят да поддържат постоянно журналисти, докато агенциите продължават да си вършат работата в цял свят.“ Противно на доста медии, които само мислят как да пестят на всяка цена, АФП поддържа своята мрежа и така запазва присъствието си в изоставени от повечето международни медии страни. „В началото на 2013 г. в Сирия фактически останаха само информационните агенции, един-двама специални пратеници, някой и друг журналист на свободна практика“, напомня информационният директор.

Това постоянство, което позволява на агенцията да съхрани авторитета и аудиторията си, представлява обаче значително финансово и човешко усилие – АФП поддържа дванадесет бюра в Близкия изток. В Кабул близо десетина души работят постоянно за агенцията. По време на войната в Либия през 2011 г. единствено „Франс прес“ имаше бюро в Триполи. За да отрази така желаната от Никола Саркози – и от Бернар-Анри Леви – военна операция, АФП изпрати около тридесет журналисти, които бяха командировани на смени на територията на Либия в продължение на общо две хиляди и деветстотин командировъчни дни. Тази мобилизация бе възнаградена – на 20 октомври 2011 г. именно АФП бе агенцията, която първа публикува снимка на окървавеното тяло на Муамар Кадафи.

Подобна стратегия обаче невинаги е доходоносна. Колкото повече се задълбочава кризата, толкова повече се заплита финансовото уравнение. Като „търговец на едро“, който продава сурова информация на медиите, агенцията е пряко засегната от финансовите затруднения на клиентите си. Търговската дирекция се мъчи всячески да ги задържи, тъй като повечето настояват за предоговаряне и намаление на тарифите, като не се колебаят дори да спрат абонамента си. През 2004 г. безплатният всекидневник Метросе отказа за известно време от услугите на агенцията. А през 2009 г. няколко регионални всекидневника от групата „Ерсан Медиа“, сред които Прованс,Нис МатенВар МатенПари Норманди и Юнион, прекъснаха договора си с АФП. Същото стори и безплатният 20 минути през 2010 г.

За да парира отказа от абонаменти, „Франс прес“ създаде собствена нискотарифна служба, която нарече Есансиел. На половин цена на класическия абонамент тя предлага на регионалната всекидневна преса 30% от обема на новините на френски език и 50% от чуждестранните вести. Тогава някои вестници като Пари Норманди и 20 минути решиха да се върнат към АФП и да опитат отново. Въпреки всичко оборотът на френскоезичния новинарски отдел спадна от 55 милиона евро през 2010 г. на около 50 милиона три години по-късно.

Независимо от това, според Еманюел Ог, „главното е, че както списъкът с клиенти, така и общият оборот на „Франс прес“ растат“. Той залага на„предоговарянето с регионалната всекидневна преса“„експерименталните нововъведения“ и „интернационализацията на клиентелата“„Докато преди АФП беше нещо като „французи говорят на французи“, днес агенцията има клиенти от осемдесет националности в сто и петдесет държави! Убеден съм, че има възможности за още по-голям растеж.“ Един от белезите на въпросната интернационализация е, че в Азия журналистите на АФП са англоговорящи и материалите им се превеждат на френски. През 2011 г. делът на френската преса в приходите на АФП е само 9%, срещу 13 % през 2004 г., докато от същата година приносът на международната дейност в общия оборот на агенцията достига 54% (срещу 47% шест години по-рано). На първо място на външния пазар остава Европа, следвана от Азия, Северна Америка, Близкия изток, Африка и Латинска Америка.

Кои от изброените региони са перспективни за „Франс прес“? Еманюел Ог приветства „оживлението на африканския пазар“ – следствие от отдръпването на „Ройтерс“ от континента. Но Африка все още има съвсем незначителен принос в оборота на АФП, като дори изглежда, че съществуват„затруднения поради неплатежоспособността на клиентите от френскоговорящата зона“. Латинска Америка също не е особено доходоносна заради сериозната конкуренция – там, наред с испанската агенция ЕФЕ, „Ройтерс“ и АП, присъстват също агенции от Италия и Германия. Единствено в Азия се очертават възможности за растеж, но там кризата на печата удари японската агенция „Джиджи прес“ – изключителен дистрибутор на АФП на архипелага, поради което тя преразгледа и съкрати с 20% договора си с АФП на стойност 8 милиона евро годишно.

Разцвет на спортната информация

НЕЗАВИСИМО от посредствените финансови резултати на службата за англоезична информация на АФП (приблизително 19 милиона евро през 2013 г.), агенцията продължава да насочва усилията си към нововъзникващите пазари в страни като Индия, където печатната преса процъфтява. Там агенцията разполага с четири бюра и около тридесет постоянно назначени журналисти. Също така има присъствие в Бразилия, където предстоят големи спортни събития: Световното първенство по футбол през юни-юли 2014 г., а две години по-късно и Олимпийските игри в Рио де Жанейро.

И наистина, спортът е на почетно място сред стратегическите обекти на агенцията. Той заема 25% от текстовата и 35% от снимковата ѝ продукция. През 2010 г. по повод Световното първенство по футбол в Южна Африка тя изпрати сто и петдесет души да помагат на бюрото в Йоханесбург. Изключително доходният пазар на спортната информация е в пълен разцвет. Но тук „Асошиейтед прес“ има преднина, тъй като съвместно с компанията „Нюз Корпорейшън“ на Рупърт Мърдок тя контролира агенция STATS LLC, световен шампион в тази област. През 2011 г. АФП направи неуспешен опит да влезе в партньорство с нея за Европа.

Още едно доказателство за привлекателността на спортния пазар е, че преди три години компанията за икономическа информация „Блумбърг“ също се включи в надпреварата, като лансира отдел за бейзбол и американски футбол, преди да се насочи към Европа и нейния футбол:„Както във финансите, ние искаме да се наложим като световен лидер в анализа на спортни данни“, заявява Бил Скуадрън, директор на „Блумбърг Спортс“. „Разчитаме на тридесетгодишен опит в разработката на алгоритми за финансите“. „Франс прес“ все още не е овладяла тази все по-високо ценена компетентност.

„От 70-те години насам АФП успешно се разгърна в международно отношение, но не съумя да вземе технологическия завой“, призна Ерик Шерер, бивш редактор в АФП, който впоследствие се специализира в електронните медии и се премести на работа във „Франс Телевизион“. АФП има всички предпоставки за успех, тъй като е културно многолика и владее информационния поток. Тя обаче плаща сериозен данък за това, че отсъства от полето на финансовата информация, където се борави изцяло с новите инструменти на модерната информатика.

В резултат на това през 2013 г. оборотът на звеното, което отговаря за Мрежата и мултимедийните услуги (около 14 милиона евро), спадна с 20 % заради загубата на крупен договор с портала „Яху“. За сметка на това, от две години насам агенцията увеличи значително своята видеопродукция, която днес възлиза на двеста видеоматериала на ден, общо за всички езици. „Ако искаме младите хора да четат и да се осведомяват, трябва да обогатим нашата информация с визуални средства“, изтъква Филип Масоне.

АФП изгражда също собствена платформа за уеб услуги със своя търсачка, която дава възможност на клиентите да ползват архивите и документите ѝ. Както пояснява Еманюел Ог: „Така преминаваме от просто захранване към едно по-задълбочено ползване на доставяната от нас информация“. А услугата „e-diplomacy“ (електронна дипломация) позволява да се проследи на глобална карта в реално време активността по страниците в „Туитър“ на над четири хиляди държавни глави, министри, посланици или крупни бизнесмени по цял свят, както и на влиятелни блогъри, професионални журналисти и лобита.

Тъй като печатната преса загива, основна задача днес е както да се устоява на натиска на цифровите медии, така и да се търсят нови бизнес възможности. С помощта на значителни инвестиции „Ройтерс“ и „Асошиейтед прес“ вече прилагат тази стратегия. Отсега нататък водещите осведомителни агенции не могат да си позволят да отсъстват от прояви като най-голямото световно изложение за мобилни телефони, което се провежда всяка година в Барселона. „Откакто съществуват социални мрежи, трудно можем да разграничим B2B (от бизнес към бизнес) от B2C (от бизнес към потребител).Всъщност, именно широката публика е първоизточник на всички изобретения, които впоследствие се прилагат в изделията за професионалисти“, заяви през 2010 г. Том Глоусър – бивш главен изпълнителен директор на „Томсън Ройтерс“.

Ето защо, още щом застана начело на „Франс прес“, Еманюел Ог настоя тя да поддържа пряк диалог с широката публика. После агенцията лансира свое приложение за айфон на английски, испански, португалски, немски и арабски, както и приложение за айпад на английски, испански и португалски. На френски няма такава услуга, тъй като във Франция проектът се сблъска с бързия и твърд отпор на печата, който има сериозно представителство в управителния съвет на АФП и до голяма степен определя съдържанието на издавания от агенцията информационен материал.

Управителен съвет ръководи „Франс прес“ от 1957 г., когато се приема уставът ѝ. Масоне го нарича „юридическа странност“ заради това, че определя агенцията като „автономна организация с граждански облик“, която обаче „функционира по правилата на търговията“. Така уставът, който брани независимостта и авторитета на агенцията, се превръща и в нейна основна слабост. Юридически АФП е устроена като частно дружество, което обаче не притежава капитал. „Все едно е мултинационална корпорация с бюджет на малко или средно предприятие!“, загрижено възкликва Масоне. Агенцията все по-трудно финансира развитието си и заради това, че френските ѝ клиенти – печатът, държавните електронни медии и държавата – са членове на управителния съвет и непрестанно настояват да се намалят цените на абонаментите им…

„Подобни претенции създават постоянен конфликт на интереси. Тези хора гледат единствено да бъде по-евтино и не се вълнуват от интернационалния размах в дейността на агенцията“, възмущава се журналист, член на Националния профсъюз на журналистите към Общата конфедерация на труда. Друг функционер на АФП обобщава: „Това е компания с много високи постоянни разходи. 80% от приходите ѝ отиват за заплати, а трябва да се бори на един свръхконкурентен пазар, докато генерира много малки печалби. При това положение как да финансира развитието си? Кооперативният модел на АП работи, понеже САЩ са най-големият медиен пазар на света. Нашият случай е различен…“

Липсата на инвестиционни средства води до нелепи ситуации. През 1998 г. АФП си сътрудничеше с агенцията за снимкови изображения и видеофилми „Worldwide Television News“ (WTN), която беше сериозен конкурент на АП на американския пазар. По онова време WTN си търсеше купувач. АФП влезе в преговори, но тъй като нямаше финансова възможност за сделката, а държавата отказа да ѝ отпусне допълнителни средства, тя бе принудена да се откаже, въпреки относително ниската за подобна операция цена (10 милиона долара). Накрая WTN бе купена от АП. „Ако се бяхме сдобили с инфраструктурите на WTN, нямаше да изостанем с петнадесет години в областта на мултимедията и видеофилмите“, отбеляза със съжаление журналист от агенцията.

АФП все пак успява да сключи забележителни партньорства. В областта на фотожурналистиката работи в сътрудничество с престижната американска фотографска агенция „Гети имиджис“. А пък в Япония от 2006 г. насам предлага интерактивна информационна услуга по интернет в сътрудничество със „Софтбанк“ – една от най-силните телекомуникационни компании в страната. От 2008 г. захранва с обща и политическа информация филиала „Дау Джоунс нюзуайърс“ на осведомителната компания за финансова информация „Дау Джоунс и компания“ (собственост на „Нюз Корпорейшън“). Извънмедийните партньорства са все още малко – АФП предоставя информационни материали на рекламната корпорация „Джей Си Деко“ за нейната мрежа „Абрибюс“ (рекламно оформление на автобусните спирки). Сътрудничи си и с „БНП Париба“ за приложението „Mes actus“ (Моите новини).

Държавата няма стратегическа линия за „Франс прес“, макар като клиент да внася 120 милиона евро, или почти половината от общия ѝ бюджет. Агенцията не е нито държавно предприятие, нито държавно учреждение, но се издържа основно с абонаментите на администрацията. През 2010 г., след постъпване на жалба, Европейската комисия, винаги „загрижена“ да не се престъпват принципите на „свободната и лоялна конкуренция“, прецени, че абонаментите са прикрито държавно субсидиране. В момента френската държава води преговори с Брюксел, с цел да убеди ЕС, че част от това държавно финансиране е необходимо за „изпълнението на обществено полезни дейности“.

Междувременно финансовото положение на „Франс прес“ се влошава. Това най-напред се изразява в намаление на бюджета за хонорари в някои отдели (средно с 10,3%) и на командировъчните (с 12,7%). Бивш член на управителния съвет неприкрито изразява своя песимизъм: „Аз съм на мнение, че АФП е изчезващ вид. В съвременната цифрова екосистема принципът за оценка се прилага също спрямо „Туитър“. А не виждам АФП да предлага достатъчно новаторски услуги, които да обърнат кривата на спадащите приходи. С катедралите е свършено. Днес работи добре моделът на малките, много по-енергични екипи“. Фабрис Бакуш, съветник на френския министър-председател Жан-Марк Еро и бивш заместник главен изпълнителен директор на агенцията, е на обратното становище: „Франс прес“ е най-голямата световна марка в областта на информацията. Това разкрива огромни възможности!“…

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.