Ще оцелее ли „Франс прес“ при сегашния упадък на вестниците?

| от | |

Автор : Марк Ендевелд / Монд Дипломатик

Агенция „Франс прес“ (АФП), една от трите най-големи осведомителни агенции в света, попада пряко както под ударите на тежката криза, засегнала френската печатна преса, така и на конкуренцията на социалните мрежи и на любителските видеофилми. Въпреки това тя остава незаменима в световен мащаб благодарение на своята широкообхватна мрежа, особено на фона на останалите медии, които пренебрегват международната информация в полза на клюките и криминалната хроника. Агенцията обаче не успява да осигури своя финансов баланс…

flash-afp-kennedy-mort_m

АФП са добре известните инициали на „Франс прес“, с които третата по големина информационна агенция в света подписва своите осведомителни материали. Тя присъства денонощно в редица електронни и печатни медии, а вече и в интернет. Агенция „Франс прес“, основана през 1945 г., е същинска катедрала на информацията. За нея работят две хиляди двеста и шестдесет сътрудници от всякакви националности, които предават информация от сто шестдесет и пет страни на шест езика: френски, английски, немски, португалски, арабски и испански. Непосредствено след края на Втората световна война за всяка от великите сили е било особено важно да заеме място в Съвета за сигурност на ООН или в недалечна перспектива да се сдобие с атомна бомба, но също така и да притежава своя международна осведомителна агенция.

Днес, близо седемдесет години по-късно, АФП предоставя всеки ден по пет хиляди известия, две хиляди фотоматериала и стотици телевизионни новини. Разполага с двеста офиса по целия свят и пет регионални центъра – в Париж, Вашингтон, Монтевидео, Никозия и Хонконг. През 2012 г. АФП направи оборот от 289,6 милиона евро. Неоценимата ѝ стойност се дължи на географския ѝ обхват и на разнообразната информация.

Историческите ѝ конкуренти са „Асошиейтед прес“ (АП) – кооперативна агенция, възникнала от сдружението на няколко водещи вестника в САЩ, която работи главно в сферата на влияние на САЩ, и „Ройтерс“ – англо-канадската агенция, която се е специализирала основно във финансовата информация и чиято компания-майка се котира на борсата. Сред най-прочутите водещи новини, за които първа съобщава АФП, са смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г., взимането на израелски спортисти за заложници по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., катастрофата на френския самолет „Конкорд“ край Париж през 2000 г., както и бягството от Тунис на Зин ал Абидин бен Али през 2011 г.

По традиция осведомителните агенции набират и предават широкообхватна сурова информация от национален и международен мащаб на клиентите си (вестници, радиостанции и телевизионни канали), които я обработват, оформят и разпространяват.

Дванадесет бюра в Близкия изток

ИНТЕРНЕТ и цифровите устройства разрушават това разделение на труда. С тяхна помощ всяко частно лице може да разпространи дадена информация и тя да стане достъпна навсякъде по света. „Преди бързината на разпространение на вестите беше абсолютен монопол на „Франс прес“ и тя нямаше конкуренция за водещите новини. „Туитър“ преобърна всичко“, отбелязва с прискърбие журналист от агенцията. И настина, постоянно расте броят на ключовите новини, които се съобщават най-напред по социалните мрежи. Така се случи на 8 февруари 2013 г., когато председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой обяви в „Туитър“, че европейските управници са постигнали споразумение относно бюджета на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Същото стана на 6 ноември 2012 г., когато Барак Обама потвърди преизбирането си чрез съобщение в „Туитър“, което гласеше „Още четири години“. Четири часа по-късно то вече беше препратено над петстотин хиляди пъти, заедно със снимка на президента, прегърнал съпругата си Мишел…

Днес, покрай интернет (ползван на компютър, таблет или смартфон) и 24-часовите новинарски телевизионни канали, информационните агенции са изправени пред множество международни конкуренти: CNN, „Ал Джазира“, BBC Worldwide, „Гугъл“, „Туитър“ и др. „Помня времето, когато именно АФП налагаше темпото. Нямаше пресконференция, която да започне без неин представител. Журналистът от АФП беше едва ли не цар“, си спомня с горчивина друг колега от агенцията.

За да съхрани тежестта на агенцията в един разтърсван от промени медиен свят, ръководството на АФП приканва журналистите да си направят собствена страница в „Туитър“ – истински поврат в принципите на агенцията:„Този призив на ръководството върви срещу максимата журналистите на АФП да стоят в сянка, обяснява един от тях. По-рано, само колеги можеха да дават отзиви за наши статии. Социалните мрежи преобърнаха из основи някогашната ни система на работа. Сега при най-малката наша грешка „Туитър“ незабавно реагира“. „Ройтерс“ понастоящем има над три милиона и половина абоната в „Туитър“, „Асошиейтед прес“ – над два милиона и половина, а АФП – малко над четиристотин хиляди (на английски и френски).

afp_photo_dufour_actu_bourse-afp_par7432144_0

„Социалните мрежи са безспорно зорки наблюдатели на събитията, съгласява се Еманюел Ог, главен изпълнителен директор на АФП, когато ни приема в централната сграда на агенцията, разположена на Площада на Борсата в Париж, срещу фасадната колонада на двореца „Броняр“ – отминал символ на френския капитализъм. Но водещите медии по света не могат без агенциите. Ние им гарантираме две неща – постоянна реакция на събитията и непрекъсната дейност през цялата седмица. „Туитър“ може да е мрежа, но не е редакция. За разлика от медийните шумотевици, ние предлагаме надеждност“. Филип Масоне, директор по информационната политика на АФП, ни уверява в същото: „Днес нашата работа се състои в това да поставяме новината в контекст, в историческа и бъдеща перспектива.“Намерението е похвално, безспорно, но понякога се оказва толкова трудно да издържиш на натиска на мигновената информация… и стават гафове (вж. карето по-долу).

Масоне държи да изтъкне значението на световната мрежа на агенцията и сочи към окачената на стената карта на света, на която са отбелязани всички бюра на АФП. Това действително е един от най-силните ѝ козове: „Клиентите ни все повече се нуждаят от информационните агенции, защото на много места не могат да си позволят да поддържат постоянно журналисти, докато агенциите продължават да си вършат работата в цял свят.“ Противно на доста медии, които само мислят как да пестят на всяка цена, АФП поддържа своята мрежа и така запазва присъствието си в изоставени от повечето международни медии страни. „В началото на 2013 г. в Сирия фактически останаха само информационните агенции, един-двама специални пратеници, някой и друг журналист на свободна практика“, напомня информационният директор.

Това постоянство, което позволява на агенцията да съхрани авторитета и аудиторията си, представлява обаче значително финансово и човешко усилие – АФП поддържа дванадесет бюра в Близкия изток. В Кабул близо десетина души работят постоянно за агенцията. По време на войната в Либия през 2011 г. единствено „Франс прес“ имаше бюро в Триполи. За да отрази така желаната от Никола Саркози – и от Бернар-Анри Леви – военна операция, АФП изпрати около тридесет журналисти, които бяха командировани на смени на територията на Либия в продължение на общо две хиляди и деветстотин командировъчни дни. Тази мобилизация бе възнаградена – на 20 октомври 2011 г. именно АФП бе агенцията, която първа публикува снимка на окървавеното тяло на Муамар Кадафи.

Подобна стратегия обаче невинаги е доходоносна. Колкото повече се задълбочава кризата, толкова повече се заплита финансовото уравнение. Като „търговец на едро“, който продава сурова информация на медиите, агенцията е пряко засегната от финансовите затруднения на клиентите си. Търговската дирекция се мъчи всячески да ги задържи, тъй като повечето настояват за предоговаряне и намаление на тарифите, като не се колебаят дори да спрат абонамента си. През 2004 г. безплатният всекидневник Метросе отказа за известно време от услугите на агенцията. А през 2009 г. няколко регионални всекидневника от групата „Ерсан Медиа“, сред които Прованс,Нис МатенВар МатенПари Норманди и Юнион, прекъснаха договора си с АФП. Същото стори и безплатният 20 минути през 2010 г.

За да парира отказа от абонаменти, „Франс прес“ създаде собствена нискотарифна служба, която нарече Есансиел. На половин цена на класическия абонамент тя предлага на регионалната всекидневна преса 30% от обема на новините на френски език и 50% от чуждестранните вести. Тогава някои вестници като Пари Норманди и 20 минути решиха да се върнат към АФП и да опитат отново. Въпреки всичко оборотът на френскоезичния новинарски отдел спадна от 55 милиона евро през 2010 г. на около 50 милиона три години по-късно.

Независимо от това, според Еманюел Ог, „главното е, че както списъкът с клиенти, така и общият оборот на „Франс прес“ растат“. Той залага на„предоговарянето с регионалната всекидневна преса“„експерименталните нововъведения“ и „интернационализацията на клиентелата“„Докато преди АФП беше нещо като „французи говорят на французи“, днес агенцията има клиенти от осемдесет националности в сто и петдесет държави! Убеден съм, че има възможности за още по-голям растеж.“ Един от белезите на въпросната интернационализация е, че в Азия журналистите на АФП са англоговорящи и материалите им се превеждат на френски. През 2011 г. делът на френската преса в приходите на АФП е само 9%, срещу 13 % през 2004 г., докато от същата година приносът на международната дейност в общия оборот на агенцията достига 54% (срещу 47% шест години по-рано). На първо място на външния пазар остава Европа, следвана от Азия, Северна Америка, Близкия изток, Африка и Латинска Америка.

Кои от изброените региони са перспективни за „Франс прес“? Еманюел Ог приветства „оживлението на африканския пазар“ – следствие от отдръпването на „Ройтерс“ от континента. Но Африка все още има съвсем незначителен принос в оборота на АФП, като дори изглежда, че съществуват„затруднения поради неплатежоспособността на клиентите от френскоговорящата зона“. Латинска Америка също не е особено доходоносна заради сериозната конкуренция – там, наред с испанската агенция ЕФЕ, „Ройтерс“ и АП, присъстват също агенции от Италия и Германия. Единствено в Азия се очертават възможности за растеж, но там кризата на печата удари японската агенция „Джиджи прес“ – изключителен дистрибутор на АФП на архипелага, поради което тя преразгледа и съкрати с 20% договора си с АФП на стойност 8 милиона евро годишно.

Разцвет на спортната информация

НЕЗАВИСИМО от посредствените финансови резултати на службата за англоезична информация на АФП (приблизително 19 милиона евро през 2013 г.), агенцията продължава да насочва усилията си към нововъзникващите пазари в страни като Индия, където печатната преса процъфтява. Там агенцията разполага с четири бюра и около тридесет постоянно назначени журналисти. Също така има присъствие в Бразилия, където предстоят големи спортни събития: Световното първенство по футбол през юни-юли 2014 г., а две години по-късно и Олимпийските игри в Рио де Жанейро.

И наистина, спортът е на почетно място сред стратегическите обекти на агенцията. Той заема 25% от текстовата и 35% от снимковата ѝ продукция. През 2010 г. по повод Световното първенство по футбол в Южна Африка тя изпрати сто и петдесет души да помагат на бюрото в Йоханесбург. Изключително доходният пазар на спортната информация е в пълен разцвет. Но тук „Асошиейтед прес“ има преднина, тъй като съвместно с компанията „Нюз Корпорейшън“ на Рупърт Мърдок тя контролира агенция STATS LLC, световен шампион в тази област. През 2011 г. АФП направи неуспешен опит да влезе в партньорство с нея за Европа.

Още едно доказателство за привлекателността на спортния пазар е, че преди три години компанията за икономическа информация „Блумбърг“ също се включи в надпреварата, като лансира отдел за бейзбол и американски футбол, преди да се насочи към Европа и нейния футбол:„Както във финансите, ние искаме да се наложим като световен лидер в анализа на спортни данни“, заявява Бил Скуадрън, директор на „Блумбърг Спортс“. „Разчитаме на тридесетгодишен опит в разработката на алгоритми за финансите“. „Франс прес“ все още не е овладяла тази все по-високо ценена компетентност.

„От 70-те години насам АФП успешно се разгърна в международно отношение, но не съумя да вземе технологическия завой“, призна Ерик Шерер, бивш редактор в АФП, който впоследствие се специализира в електронните медии и се премести на работа във „Франс Телевизион“. АФП има всички предпоставки за успех, тъй като е културно многолика и владее информационния поток. Тя обаче плаща сериозен данък за това, че отсъства от полето на финансовата информация, където се борави изцяло с новите инструменти на модерната информатика.

В резултат на това през 2013 г. оборотът на звеното, което отговаря за Мрежата и мултимедийните услуги (около 14 милиона евро), спадна с 20 % заради загубата на крупен договор с портала „Яху“. За сметка на това, от две години насам агенцията увеличи значително своята видеопродукция, която днес възлиза на двеста видеоматериала на ден, общо за всички езици. „Ако искаме младите хора да четат и да се осведомяват, трябва да обогатим нашата информация с визуални средства“, изтъква Филип Масоне.

АФП изгражда също собствена платформа за уеб услуги със своя търсачка, която дава възможност на клиентите да ползват архивите и документите ѝ. Както пояснява Еманюел Ог: „Така преминаваме от просто захранване към едно по-задълбочено ползване на доставяната от нас информация“. А услугата „e-diplomacy“ (електронна дипломация) позволява да се проследи на глобална карта в реално време активността по страниците в „Туитър“ на над четири хиляди държавни глави, министри, посланици или крупни бизнесмени по цял свят, както и на влиятелни блогъри, професионални журналисти и лобита.

Тъй като печатната преса загива, основна задача днес е както да се устоява на натиска на цифровите медии, така и да се търсят нови бизнес възможности. С помощта на значителни инвестиции „Ройтерс“ и „Асошиейтед прес“ вече прилагат тази стратегия. Отсега нататък водещите осведомителни агенции не могат да си позволят да отсъстват от прояви като най-голямото световно изложение за мобилни телефони, което се провежда всяка година в Барселона. „Откакто съществуват социални мрежи, трудно можем да разграничим B2B (от бизнес към бизнес) от B2C (от бизнес към потребител).Всъщност, именно широката публика е първоизточник на всички изобретения, които впоследствие се прилагат в изделията за професионалисти“, заяви през 2010 г. Том Глоусър – бивш главен изпълнителен директор на „Томсън Ройтерс“.

Ето защо, още щом застана начело на „Франс прес“, Еманюел Ог настоя тя да поддържа пряк диалог с широката публика. После агенцията лансира свое приложение за айфон на английски, испански, португалски, немски и арабски, както и приложение за айпад на английски, испански и португалски. На френски няма такава услуга, тъй като във Франция проектът се сблъска с бързия и твърд отпор на печата, който има сериозно представителство в управителния съвет на АФП и до голяма степен определя съдържанието на издавания от агенцията информационен материал.

Управителен съвет ръководи „Франс прес“ от 1957 г., когато се приема уставът ѝ. Масоне го нарича „юридическа странност“ заради това, че определя агенцията като „автономна организация с граждански облик“, която обаче „функционира по правилата на търговията“. Така уставът, който брани независимостта и авторитета на агенцията, се превръща и в нейна основна слабост. Юридически АФП е устроена като частно дружество, което обаче не притежава капитал. „Все едно е мултинационална корпорация с бюджет на малко или средно предприятие!“, загрижено възкликва Масоне. Агенцията все по-трудно финансира развитието си и заради това, че френските ѝ клиенти – печатът, държавните електронни медии и държавата – са членове на управителния съвет и непрестанно настояват да се намалят цените на абонаментите им…

„Подобни претенции създават постоянен конфликт на интереси. Тези хора гледат единствено да бъде по-евтино и не се вълнуват от интернационалния размах в дейността на агенцията“, възмущава се журналист, член на Националния профсъюз на журналистите към Общата конфедерация на труда. Друг функционер на АФП обобщава: „Това е компания с много високи постоянни разходи. 80% от приходите ѝ отиват за заплати, а трябва да се бори на един свръхконкурентен пазар, докато генерира много малки печалби. При това положение как да финансира развитието си? Кооперативният модел на АП работи, понеже САЩ са най-големият медиен пазар на света. Нашият случай е различен…“

Липсата на инвестиционни средства води до нелепи ситуации. През 1998 г. АФП си сътрудничеше с агенцията за снимкови изображения и видеофилми „Worldwide Television News“ (WTN), която беше сериозен конкурент на АП на американския пазар. По онова време WTN си търсеше купувач. АФП влезе в преговори, но тъй като нямаше финансова възможност за сделката, а държавата отказа да ѝ отпусне допълнителни средства, тя бе принудена да се откаже, въпреки относително ниската за подобна операция цена (10 милиона долара). Накрая WTN бе купена от АП. „Ако се бяхме сдобили с инфраструктурите на WTN, нямаше да изостанем с петнадесет години в областта на мултимедията и видеофилмите“, отбеляза със съжаление журналист от агенцията.

АФП все пак успява да сключи забележителни партньорства. В областта на фотожурналистиката работи в сътрудничество с престижната американска фотографска агенция „Гети имиджис“. А пък в Япония от 2006 г. насам предлага интерактивна информационна услуга по интернет в сътрудничество със „Софтбанк“ – една от най-силните телекомуникационни компании в страната. От 2008 г. захранва с обща и политическа информация филиала „Дау Джоунс нюзуайърс“ на осведомителната компания за финансова информация „Дау Джоунс и компания“ (собственост на „Нюз Корпорейшън“). Извънмедийните партньорства са все още малко – АФП предоставя информационни материали на рекламната корпорация „Джей Си Деко“ за нейната мрежа „Абрибюс“ (рекламно оформление на автобусните спирки). Сътрудничи си и с „БНП Париба“ за приложението „Mes actus“ (Моите новини).

Държавата няма стратегическа линия за „Франс прес“, макар като клиент да внася 120 милиона евро, или почти половината от общия ѝ бюджет. Агенцията не е нито държавно предприятие, нито държавно учреждение, но се издържа основно с абонаментите на администрацията. През 2010 г., след постъпване на жалба, Европейската комисия, винаги „загрижена“ да не се престъпват принципите на „свободната и лоялна конкуренция“, прецени, че абонаментите са прикрито държавно субсидиране. В момента френската държава води преговори с Брюксел, с цел да убеди ЕС, че част от това държавно финансиране е необходимо за „изпълнението на обществено полезни дейности“.

Междувременно финансовото положение на „Франс прес“ се влошава. Това най-напред се изразява в намаление на бюджета за хонорари в някои отдели (средно с 10,3%) и на командировъчните (с 12,7%). Бивш член на управителния съвет неприкрито изразява своя песимизъм: „Аз съм на мнение, че АФП е изчезващ вид. В съвременната цифрова екосистема принципът за оценка се прилага също спрямо „Туитър“. А не виждам АФП да предлага достатъчно новаторски услуги, които да обърнат кривата на спадащите приходи. С катедралите е свършено. Днес работи добре моделът на малките, много по-енергични екипи“. Фабрис Бакуш, съветник на френския министър-председател Жан-Марк Еро и бивш заместник главен изпълнителен директор на агенцията, е на обратното становище: „Франс прес“ е най-голямата световна марка в областта на информацията. Това разкрива огромни възможности!“…

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 кг е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са само част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целия ви живот.

Предлагаме ви историите на няколко жени пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.