Шистовият газ и зъболекарският стол

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

1352114670_Forum-Global-Energy-2012-le-gaz-de-schiste-bouleverse-le-monde-du-py-trole_grand

Има ли връзка между шистовия газ и посещението при зъболекар? На пръв поглед това е твърде абсурден и смешен въпрос, нали, но повярвайте ми, че това е така само на пръв поглед. Всяка визита при вашия зъболекар е, меко казано, неприятна. Представете си точно момента, в който сте заели мястото си на стола – за вас това не е зъболекарски стол, а по-скоро стол за инквизиция. Вие сте напрегнати, потите се, гледате уплашено и още преди машинката да е докоснала проблемния зъб, вече стенете. Зъболекарят се чуди как да ви успокои. Единственият ви мотив да не побегнете е, че осъзнавате необходимостта от тази болка която е най-вече в съзнанието ви. Абсолютно по същия начин стоят нещата и с шистовия газ.

Аз дълбоко симпатизирам на Зелените. Намирам обаче за необходимо да се прави винаги аналогия между екологията в природата и „екологията“ в личното поведение. В общественото пространство се налага идеята, че темата за шистовия газ е нещо като болезненото „ох“, преди машинката на зъболекаря да е докоснала проблемния ви зъб. В случая енергийната ни система определено може да бъде сравнена с проблемен зъб. Диагнозата на последната към момента е „обострен пулпит“. Всички без изключение осъзнават, че имаме нужда от спешна хирургическа интервенция, но освен звучни охкания рационални решения не се задават на хоризонта.

Има една болезнена сентенция, описваща относително коректно ситуацията по темата в момента, която гласи: Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари. Аз бих я перифразирал по следния начин: „Който каквото и да ти говори, знай, че става дума за газ.“ По-точно става дума или за конвенционален, или за неконвенционален газ.

Според последните данни на Форума на страните износителки на газ световните запаси от неконвенционален газ (включва и шистовия) са в размер на 1719,8 трилиона кубични метра. Това, разбира се, са прогнозни данни. Според същия източник запасите от конвенционален газ възлизат на 240,6 трилиона кубични метра. Разликата е около седем пъти.

Най-голям процент от ресурсите на неконвенционален газ е концентриран в Азия и Австралия – в размер на 480,1 трилиона кубични метра, след което следва Северна Америка с 372,4 трилиона кубични метраи чак на трето место идват държавите, спадащи към бившия СССР. Нарочно съм написал „чак на трето място“, защото това да голяма степен предопределя геополитическите процеси. Разбира се, че нас ни интересува газовият баланс в Европа и България. Прогнозните газови запаси за Европа изглеждат по следния начин – 6,3 трилиона кубични метра конвенционален газ към 84,4 трилиона кубични метра неконвенционален газ. Най-големи са залежите на неконвенционален газ в районите на Северните Балкани и Карпатите, Трансилвания, Прибалтика, Северна Германия, голяма част от Франция и др.

Да, прогнозите са, че в България има залежи на неконвенционален газ, и то според оценка на експерти предостатъчно, за да задоволят вътрешните ни потребности в рамките на следващите няколко десетилетия. По темата обаче липсва силно експертно говорене. Понастоящем енергийната тема е заето от политиците пространство. Енергетиката е темата, която най-вече показва икономическите зависимости на родните политици. Само за миг си представете, че в един момент може да се окажем енергийно независими от „едни“ газови тръби, за които толкова активно се говори в момента. Постигането на енергийна независимост, разбира се, е изключително сложен процес, който ще отнеме минимум десет години, но както всички знаем, и най-дългото пътешествие започва с първата крачка. Нека да си помечтаем още малко. Оттук насетне в статията съвсем умишлено ще заменя „неконвенционален газ“ с „шистов газ“, макар че няма да бъде съвсем коректно. Просто така, да свикваме. Европа трябва да започне да свиква с думата „шистов газ“, която не е болката в устата, а лечението за нейното премахване. Което е най-важното по пътя към енергийната независимост на Стария континент, впрочем да повторя, същото важи и за България.

Та представете си, че в един момент родните политици са достигнали невероятно „екологично“ ниво на лично поведение и изведнъж решават да защитават единствено интересите на България в рамките на европейските ценности. В резултат на това „екологично“ прозрение България излиза със следното предложение към европейските си партньори – създаване на европейски научен център за изследване на залежите на шистов газ в Европа и разработване на екологични норми и стандарти за неговото добиване. Убеден съм, че самата идея е много добра, но много родни политици с „поети ангажименти“ към страни извън пределите на Евросъюза ще получат сърцебиене. Между другото държавите, които към настоящия момент са с най-големи прогнозни запаси от конвенционален газ, имат най-малко шистов. Едни от тях са Саудитска Арабия, Катар и Русия.

Намекът, който се опитвам да направя, не е случаен. Дали една „газова революция“ в Европа по тертипа на американската газова революция ще наруши интереса на въпросните държави? Находищата на шистов газ са относително пропорционално разпръснати. Газовите експерти смятат, че най-неправилно в момента е да се залага в инвестиции на дълги газови тръбопроводи, обвързани с дългосрочни договори с фиксирана цена на природния газ.

Това, че цената на природния газ ще пада, не трябва да бъде подлагано на съмнение. Европа осъзнава този факт и в момента има пълна ревизия по отношение на стратегията за добива на шистов газ. Шистовият газ означава повишаване на конкурентоспособността на европейското производство. За мен няма никакво съмнение, че високите технологии ще приведат добива на шистов газ в рамките на екологичните норми.

В периода 2007-2012 г. добивът на шистов газ в САЩ нарасна до 35% от общия добив. Прогнозите са, че през 2030 г. този дял ще достигне 50%. „Газпром“ ще намали цените към европейските си контрагенти, но разбира се, че това ще бъде свързано с желанието им за фиксиране на дългосрочни ценови равнища. Не мисля, че Европа ще попадне в този капан. Китай ще се включи активно в добива на шистов газ и в това не може да има абсолютно никакво съмнение.

Предстои технологичен бум в добива на шистов газ и в Европа, който ще бъде в съответствие с екологичните нормиБългария трябва незабавно да стартира проучването на собствените си залежи. Идеята за създаването на научен център за проучване на добива на шистов газ в България може да има изключителен икономически ефект. Периодът от намирането до промишленото производство е около 10 години и той е технологично необходим. Инвестициите в процеса на проучване варират между 50 и 100 милиона долара. Интерес в тази посока от страна на големи играчи от бранша има. Няма единствено политически кураж. Няма да питам защо такъв липсва, повечето от вас се досещат.

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

#Fusionable: Посрещаме лятото с цялостен аутфит от магазин Fusion

| от Рада Копрева |

Сега имате възможността да посрещнете лятото с цялостен аутфит по ваше желание, осигурен от магазин Fusion! В периода 22 март – 05 април 2017 година можете да се запознаете с най-новите тенденции от световноизвестни марки като Pepe Jeans, GAS, Lacoste, Diesel, Converse и Superdry в магазин Fusion в Serdika Center, да развихрите въображението си и да спечелите нови дрехи за страхотни летни моменти.

За кампанията говори Рада Копрева – млада Instagram звезда, която разбира от дрехи и не се страхува да пробва.
Ето и нейните впечатления от #Fusionable:
Да, признавам се за виновна. Обичам да пазарувам дрехи. Аз съм от онези, които наричат шопинга „терапия“ и които изпитват неподправено удоволствие от купуването на нови дрехи.
И все пак, до момента не ми се беше случвало истински да се развълнувам от шопинг кампания.

#Fusionable на магазин Fusion обаче се оказа истинско предизвикателство за спокойния сърдечен ритъм. Не се случва често магазин, който е представител на световно известни марки като Pepe Jeans, GAS, Lacoste, Converse и Superdry, да стартира кампания, която дава шанс на всеки да изглежда страхотно, носейки цялостен аутфит по собствен избор.

Fusion ще раздаде три ваучера на свои клиенти. Всеки един от тях носи стойност, която е достатъчна за да може човек да се облече от глава до пети в магазина така, както му харесва.

#Fusionable обича да облича и се фокусира върху хора, за които облеклото има значение. Като мен…
фешън, кифла

Когато дадете на една жена възможността да се облече както пожелае, може да сте сигурни, че тя ще лети по ескалаторите на мола с 200 конски сили. Когато влязох във Fusion, положих всички налични усилия да се представя „професионално“ и да се държа на ниво, като истински фешън маниак, който е виждал всичко и не се впечатлява от нищо, но уви… Нямаше как да скрия, че всъщност треперя от вълнение като пред първа среща с някого, когото ужасно харесваш – много превъзбуда, малко срам…Помните как е.

Само дето пред мен не стоеше също толкова притеснен младеж, а парче приказка, някак претворена в реалността: магазин с всичко, за което съм си мечтала. Дрехите и обувките съчетаваха не само страхотни, свежи цветове, а и бяха в крак с всички модни тенденции за идния сезон. Fusion предлага не само ежедневни дрехи и обувки, но и по-спортни, а по стелажите вече стоят плажни артикули, които ни надъхват за летния сезон.

 

фешън, кифла

Влюбих се в дрехите с лека и проветрива материя, с които обичам да глезя тялото си, както и във вечните дънки. По навик плахо попитах за по-малки размери, защото структурата на тялото ми не е особено епична и понякога се случва да хлътна по някоя дреха, след което продавачът да ме отпрати към детския щанд.

Не и тук. От моя размер имаше както рокли, така и блузи и къси панталони! Хукнах към пробните, все едно ме гонеше големия лош вълк, а там вече ме очакваше всичко, което щях да пробвам- две рокли (Superdy), два чифта къси панталони (Pepe Jeans и Superdy), две блузи (Pepe jeans и Superdry) и един абсолютно наложителен за всеки пролетен и летен сезон чифт бели маратонки на завинаги любимата Pepe Jeans.

 

фешън, кифла

Имах леки съмнения, че нещо друго, освен роклите и обувките, ще ми лепне така, че да се харесам веднага, но voila! Отново останах приятно изненадана. С всеки от четирите комплекта, които си бях избрала, се чувствах стилна, обгърната в комфорт и носеща собствената си индивидуалност. Можех да нося дрехите от тази пробна в най-различни варианти чак до октомври. Мотах се в магазина сигурно часове. Не исках да свалям дрехите от себе си. Нали познавате онези моменти, в които сякаш някакъв невидим пъзел се нарежда и всичко е точно такова, каквото трябва да бъде, а вие не смеете да мръднете, за да не го развалите?

Такъв беше престоят ми в магазина. Правенето по сто снимки с всичко, което си бях избрала пък се оказа квинтесенцията на истинското ми петъчно удоволствие.

Благодарение на кампанията #Fusionable, един от тези…всъщност дори всички комплекти дрехи (разбира се, и обувките!) могат да си останат мои. Затова ако имате нужда от развлечение и от обогатяване на гардероба…

Правилата на играта са прости: избери най-готините дрехи от магазин Fusion, Serdika Center, снимай се с тях и качи снимката в Instagram или Facebook с хаштаг #Fusionable и хаштагове на марките, с които си облечен, и се тагни от магазина. На 07 април ще бъдат избрани 3-ма късметлии, които ще спечелят награда, с която да обновят изцяло гардероба си!

 

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Моделки, които смениха имената си

| от chronicle.bg |

Точно, когато си мислиш, че познаваш някого напълно. Точно, когато си мислиш, че си изследвал всеки сантиметър от нейната личност и хоп! Името й не било точно така!

Животът на тези моделки до голяма степен е ходене и в още по-голяма степен дисциплина. Това не означава, че не можеш да имаш творчески псевдоним. Или поне да си преправиш името на „по-удобно за известен“.

Моделките в галерията ни днес са направи именно това. Вие може би не познавате някои от тях, сега е моментът да се запознаете напълно.