Шистовият газ и зъболекарският стол

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

1352114670_Forum-Global-Energy-2012-le-gaz-de-schiste-bouleverse-le-monde-du-py-trole_grand

Има ли връзка между шистовия газ и посещението при зъболекар? На пръв поглед това е твърде абсурден и смешен въпрос, нали, но повярвайте ми, че това е така само на пръв поглед. Всяка визита при вашия зъболекар е, меко казано, неприятна. Представете си точно момента, в който сте заели мястото си на стола – за вас това не е зъболекарски стол, а по-скоро стол за инквизиция. Вие сте напрегнати, потите се, гледате уплашено и още преди машинката да е докоснала проблемния зъб, вече стенете. Зъболекарят се чуди как да ви успокои. Единственият ви мотив да не побегнете е, че осъзнавате необходимостта от тази болка която е най-вече в съзнанието ви. Абсолютно по същия начин стоят нещата и с шистовия газ.

Аз дълбоко симпатизирам на Зелените. Намирам обаче за необходимо да се прави винаги аналогия между екологията в природата и „екологията“ в личното поведение. В общественото пространство се налага идеята, че темата за шистовия газ е нещо като болезненото „ох“, преди машинката на зъболекаря да е докоснала проблемния ви зъб. В случая енергийната ни система определено може да бъде сравнена с проблемен зъб. Диагнозата на последната към момента е „обострен пулпит“. Всички без изключение осъзнават, че имаме нужда от спешна хирургическа интервенция, но освен звучни охкания рационални решения не се задават на хоризонта.

Има една болезнена сентенция, описваща относително коректно ситуацията по темата в момента, която гласи: Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари. Аз бих я перифразирал по следния начин: „Който каквото и да ти говори, знай, че става дума за газ.“ По-точно става дума или за конвенционален, или за неконвенционален газ.

Според последните данни на Форума на страните износителки на газ световните запаси от неконвенционален газ (включва и шистовия) са в размер на 1719,8 трилиона кубични метра. Това, разбира се, са прогнозни данни. Според същия източник запасите от конвенционален газ възлизат на 240,6 трилиона кубични метра. Разликата е около седем пъти.

Най-голям процент от ресурсите на неконвенционален газ е концентриран в Азия и Австралия – в размер на 480,1 трилиона кубични метра, след което следва Северна Америка с 372,4 трилиона кубични метраи чак на трето место идват държавите, спадащи към бившия СССР. Нарочно съм написал „чак на трето място“, защото това да голяма степен предопределя геополитическите процеси. Разбира се, че нас ни интересува газовият баланс в Европа и България. Прогнозните газови запаси за Европа изглеждат по следния начин – 6,3 трилиона кубични метра конвенционален газ към 84,4 трилиона кубични метра неконвенционален газ. Най-големи са залежите на неконвенционален газ в районите на Северните Балкани и Карпатите, Трансилвания, Прибалтика, Северна Германия, голяма част от Франция и др.

Да, прогнозите са, че в България има залежи на неконвенционален газ, и то според оценка на експерти предостатъчно, за да задоволят вътрешните ни потребности в рамките на следващите няколко десетилетия. По темата обаче липсва силно експертно говорене. Понастоящем енергийната тема е заето от политиците пространство. Енергетиката е темата, която най-вече показва икономическите зависимости на родните политици. Само за миг си представете, че в един момент може да се окажем енергийно независими от „едни“ газови тръби, за които толкова активно се говори в момента. Постигането на енергийна независимост, разбира се, е изключително сложен процес, който ще отнеме минимум десет години, но както всички знаем, и най-дългото пътешествие започва с първата крачка. Нека да си помечтаем още малко. Оттук насетне в статията съвсем умишлено ще заменя „неконвенционален газ“ с „шистов газ“, макар че няма да бъде съвсем коректно. Просто така, да свикваме. Европа трябва да започне да свиква с думата „шистов газ“, която не е болката в устата, а лечението за нейното премахване. Което е най-важното по пътя към енергийната независимост на Стария континент, впрочем да повторя, същото важи и за България.

Та представете си, че в един момент родните политици са достигнали невероятно „екологично“ ниво на лично поведение и изведнъж решават да защитават единствено интересите на България в рамките на европейските ценности. В резултат на това „екологично“ прозрение България излиза със следното предложение към европейските си партньори – създаване на европейски научен център за изследване на залежите на шистов газ в Европа и разработване на екологични норми и стандарти за неговото добиване. Убеден съм, че самата идея е много добра, но много родни политици с „поети ангажименти“ към страни извън пределите на Евросъюза ще получат сърцебиене. Между другото държавите, които към настоящия момент са с най-големи прогнозни запаси от конвенционален газ, имат най-малко шистов. Едни от тях са Саудитска Арабия, Катар и Русия.

Намекът, който се опитвам да направя, не е случаен. Дали една „газова революция“ в Европа по тертипа на американската газова революция ще наруши интереса на въпросните държави? Находищата на шистов газ са относително пропорционално разпръснати. Газовите експерти смятат, че най-неправилно в момента е да се залага в инвестиции на дълги газови тръбопроводи, обвързани с дългосрочни договори с фиксирана цена на природния газ.

Това, че цената на природния газ ще пада, не трябва да бъде подлагано на съмнение. Европа осъзнава този факт и в момента има пълна ревизия по отношение на стратегията за добива на шистов газ. Шистовият газ означава повишаване на конкурентоспособността на европейското производство. За мен няма никакво съмнение, че високите технологии ще приведат добива на шистов газ в рамките на екологичните норми.

В периода 2007-2012 г. добивът на шистов газ в САЩ нарасна до 35% от общия добив. Прогнозите са, че през 2030 г. този дял ще достигне 50%. „Газпром“ ще намали цените към европейските си контрагенти, но разбира се, че това ще бъде свързано с желанието им за фиксиране на дългосрочни ценови равнища. Не мисля, че Европа ще попадне в този капан. Китай ще се включи активно в добива на шистов газ и в това не може да има абсолютно никакво съмнение.

Предстои технологичен бум в добива на шистов газ и в Европа, който ще бъде в съответствие с екологичните нормиБългария трябва незабавно да стартира проучването на собствените си залежи. Идеята за създаването на научен център за проучване на добива на шистов газ в България може да има изключителен икономически ефект. Периодът от намирането до промишленото производство е около 10 години и той е технологично необходим. Инвестициите в процеса на проучване варират между 50 и 100 милиона долара. Интерес в тази посока от страна на големи играчи от бранша има. Няма единствено политически кураж. Няма да питам защо такъв липсва, повечето от вас се досещат.

 
 

Другите роли на актрисите от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Има редица причини, поради които харесваме Game of Thrones – фантастичен свят, политически интриги, военни сблъсъци, кръв… Но нека си признаем – красивите жени са сред водещите ни мотиви.

Те изглеждат величествено в света на Вестерос, но със сигурност ще се изненадате да ги видите и в други роли, които са играли на малкия и големия екран.

Предлагаме ви някои от най-секси кадрите с тяхно участие, които ще ви накарат да изгледате филмите, за които става дума.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

68 на 100 от българите не са си купували книги през последната година

| от chronicle.bg |

Най-малко 68% от българите и техните семейства не са си купували книга през последната година. Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“, публикувани по повод 24 май.

32% от анкетираните твърдят, че те или семействата им са купили поне една книга в последните 12 месеца.  13% заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% казват, че не са.

Проучването е проведено сред 819 пълнолетни българи между 4 и 11 май.

Данните показват, че в сравнение с 2010 година процентът на хората, които не са закупили нито една книга през последната една година, се увеличава.

 

Засилващата се тенденция към ползване на онлайн литература вероятно също допринася за това увеличение.

Затрудненият достъп до книги е другата ключова причина за отчетените резултати. Според данните, делът на четящите закономерно е съставен предимно от млади хора с висше образование, населяващи по-големите градове. Жените, които са закупували книги или са вземали от библиотека, са два пъти повече от мъжете.

Проучването обаче показва позитивна тенденция сред младите – повече от половината на възраст между 18 – 35 г. са си купували книги през последната година, а една четвърт от най-младите са взимали книга от библиотека.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.