Ще се превърне ли Сирия във Виетнам за Обама?

| от |

Фредрик Лоджвал и Гордън Голдщайн, Ню Йорк Таймс

Преди 50 г. американският президент Линдън Джонсън разреши стратегическите бомбардировки срещу Северен Виетнам. Тази ескалация на конфликта в Югоизточна Азия бе последвана от разполагането на американски сухопътни войски.

Миналия месец президентът Барак Обама разшири стратегическото бомбардиране срещу групировката „Ислямска държава“ (ИД) в Близкия Изток, като разшири атаките от Ирак към Сирия.

Дали Обама ще повтори историята и ще изпрати сухопътни войски? Много анализатори смятат, че ще го направи, а и високопоставени представители на американската администрация призовават за това. Президентът обаче беше скептично настроен каква американска сила може да поведе подобна борба. Той устоя на призивите вътре и извън администрацията му за по-задълбочена кампания. Поддръжниците на Обама казват, че той е „мрачен реалист“, който е научил урока на историята: американската сила, без значение колко голяма е в относително значение, има ограничена ефикасност в конфликти с политически или идеологически корени.

Това е силна, аргументирана позиция, силно подкрепена и от историята на американската война във Виетнам. Тази история обаче показва, че поведението на президента и аналитичните преценки, без значение колко мрачно реалистични са те, невинаги са противоотрова за прибързаните военни действия. Външната намеса може да бъде логична сама по себе си.

Днес мислим за Линдън Джонсън като за човек, решен да постигне господство във Виетнам. Поне на пръв поглед обаче той споделя песимизма на Обама. Той и неговите съветници знаеха, че се изправят пред огромно предизвикателство в опита си да потиснат бунтовете в Южен Виетнам. „Човек може да се бие, ако може да види светлина някъде по пътя. Във Виетнам обаче няма светлина“, каза Джонсън в началото на март 1965 г.

Джонсън знаеше още, че лидерите на Демократичната партия в Сената споделят неговите опасения и ключовите съюзнически правителства са се споразумели срещу ескалация и в полза на политическото решение. В този случай президентът дори си позволи да зададе въпроса дали изходът във Виетнам въобще има значение за американската и западната сигурност. „Колко струва Виетнам за мен? Каква стойност има той за тази държава“, каза той отчаяно през 1964 г. В друг момент Джонсън бе способен да води спор за геополитическото значение на борбата – той добре адаптира ситуацията във Виетнам към нуждите си в онзи момент. Цялостната картина, разкриваща се в големия вътрешен доклад на администрацията за 1964-65 г., е на президент с дълбок скептицизъм, че войната може да бъде спечелена, дори при ескалацията й, и без увереността, че трябва поне да се опита.

Защо тогава Джонсън направи тази решителна крачка? Отчасти защото беше притиснат не само от засилваща се американска намеса в Индокитай. Но по-важното е, че бе притиснат от собствената си реторика и тази на своите съветници, с която описваха залозите във Виетнам и тяхната увереност в победата. Нещо повече, той направи войната лична кауза и получи много критики, а това компрометира обективната му гледна точка за ситуацията.

Всички знаем резултатите. Същата седмица, когато заяви, че „няма светлина“ в борбата, Джонсън започна операция „Гръмотевичен тътен“ (Rolling Thunder) – трайни бомбардировки срещу Северен Виетнам. Пак същата седмица той разположи първите бойни части. До края на 1965 г. около 180 000 мъже бяха изпратени в Южен Виетнам. Общият брой на участвалите във виетнамската война достигна половин милион души.

Трудно е да се представим как Обама нарежда подобна операция в Ирак и Сирия. Обстоятелствата там са различни. Той гледа на света и на ролята на Америка по различен начин в сравнение с Джонсън. Той не иска изпитанията за външната политика да станат лични и не е толкова заплашен от различните гледни точки на съветниците си.

Обама има много по-близки възгледи с друг президент, водил войната във Виетнам – тези на Джон Ф. Кенеди. Кенеди няколкократно отхвърли предложенията на цивилни сътрудници и военни ръководители да ангажира военни сили във Виетнам, но значително разшири американската намеса в конфликта по време на своите 1000 дни служба. Дали е можел да продължи по същия път, както сега се опитва да направи Обама, е въпрос без отговор.

Тук не става дума за биография, а за неспособността на един президент, който веднъж се е заел с военна интервенция, да контролира хода на събитията. Войната има свой път напред. Повечето от важните ходове на Джонсън във Виетнамската война бяха отговор на непредвидени обстоятелства, неуспехи и недостатъци. Няма причина същата картина да не се повтори и през 2014 г.

За това има и политическа логика: тогава, както и сега, президентът се изправя срещу жесток натиск от различни посоки да се направи повече, за да се води борба, да се засили битката. Тогава, както и сега, песимистичната реторика на президента и високопоставените лица служи, за да намали тяхната маневреност, поне във вътрешнополитически план. Джонсън не беше подстрекател към война, той се страхуваше, че Виетнам ще бъде неговата гибел. Той поведе народа си към една продължителна борба, която завърши с горчиво поражение.

„Не мисля, че борбата си струва и не мисля, че можем да се измъкнем“, каза намусено Джонсън през 1964 г. на Макджордж Бънди, неговия съветник по националната сигурност. Остава само да се надяваме, че днес същото чувство няма да бъде изразено от Овалния кабинет./БГНЕС

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Пикасо ще бъде героят на втори сезон на „Геният“

| от chronicle.bg |

National Geographic обяви, че вторият сезон на поредицата „ГЕНИЯТ“ ще проследи живота и работата на испанския художник Пабло Пикасо – един от най-влиятелните и известни артисти на 20-ти век.

Новият сезон ще бъде излъчен премиерно през 2018.

Артистичната кариера на Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Киприано де ла Сантисима Тринидад Руиз и Пикасо се простира в над 80 от общо 91 години от неговия живот, голяма част от които прекарани в неговия втори дом – Франция. Подобно на героя от първия сезон на „ГЕНИЯТ“ – Алберт Айнщайн, Пикасо преобразява и интерпретира света по напълно нов и неортодоксален начин и постоянно провокира представите ни за изкуство и творчество. Плодотворният художник създава над 50 000 творби, сред които най-известни са Старият китарист от Синия му период, изложена в Арт Института в Чикаго; Герника, вдъхновена от нацистката бомбардировка над едноименния малък град в Испания, която може да бъде видяна в музея Reina Sofia, Мадрид; Госпожиците от Авиньон, вдъхновена от неговата любовница и муза Фернанд Оливие, изложена в Музея за Съвременно изкуство в Ню Йорк.

Страстната му натура и неуморимата му творческа енергия са неразривно свързани с личния му живот, изпълнен с шумни бракове, безброй афери и постоянно менящи се политически и лични съюзници. В годините, прекарани в кипящия от живот Париж в началото на 20 век, Пикасо се среща с писатели, художници и артисти като Ърнест Хемингуей, Коко Шанел, Анри Матис, Марк Шагал, Гертруд Щайн, Жорж Брак и Жан Кокто. Пикасо постоянно преоткрива себе си, винаги стремящ се към новото и отвъд познатите граници на артистична изява.

Кен Билър отново ще бъде начело на екипа на сериала, като ще влезе в ролята и на изпълнителен продуцент и сценарист за новия сезон. Втори сезон идва отново от Fox 21 Television Studios, чийто скорошен сериал „Народът срещу О. Джей Симпсън: Американска криминална история“ доминира на всички награди и оглави избора на критиката; Imagine Television, създатели на сериалите “24” и “Империя” с изпълнителни продуценти Брайън Грейзър и Рон Хауърд, както и изпълнителният продуцент Франки Калфо и продуцентът Анна Кълп; и Madison Wells Media’s OddLot Entertainment, които по-рано тази година продуцираха номинирания за Оскар игрален филм “На всяка цена,” с изпълнителни продуценти Джиджи Прицкер и Рейчъл Шейн. Сам Соколов и Джеф Кууни от EUE/Sokolow също са изпълнителни продуценти. Снимките на сериала се очаква да започнат по-късно тази година, а премиерата е планирана за 2018 по National Geograhic в 171 държави на 45 езика.

 
 

Какво ни очаква на A to Jazz

| от chronicle.bg |

Остават по-малко от две седмици до срещата ни с А to JazZ 2017 в Южен парк II.

Освен музикалната програма, събитието ще предложи разнообразие от активности, като пъстрия арт-базар, специалния A to JazZ & Rush щанд с официален мърчандайз, детска образователна програма A to JazZ KIDS и вълнуващите джем сешъни, които традиоционно се провеждат всяка вечер след фестивалната програма.

Няма как да объркате арт-базара на А to JazZ, защото той се отличава с най-пъстрите и креативни творчески идеи, дело на български творци и концептуални марки. И тази година базара ще събере разнообразие от изложители, предлагащи на всеки възможността да отнесе със себе си цветно късче преживяване.

Най-верните фенове на фестивала пък могат да намерят специалния A to JazZ & Rush щанд, на който ще се предлага официалният мърчъндайз на фестивала, изработен от италианския дизайнер Марио Гуалиели, познат на аудиторията като Brus.

Следвайки една от основните мисии на А to JazZ, a именно възпитание на децата и младежите в една по-добра музикална и емоционална среда, на 8-ми и 9-ти юли във фестивалния Южен парк II ще се проведе oбразователната програма A to JazZ KIDS. Най-малките любители на музиката ще имат възможността да опознаят основите на това изкуство, като ритъм и мелодия, облечени в забавни детски игри, приказки и истории.

Програмата ще включва интерактивния концерт „Приказки за джаза”, в който ще бъде представена историята на джаза, най-популярните инструменти в него, тяхната технология на звукоизвличане, както и много интересни и популярни джаз пиеси. Заедно с това, ще бъде представен и уъркшопът “Латино джаз“, който ще запознае децата с появата на едно от най-популярните течения в джаза, съпроводено с много танци и игри.

Разбира се, няма как да подминем и традиционните джем сешъни, които са неизменна част от А to JazZ. Тази година Havana Club Jam Sessions ще се проведат след края на всеки фестивален ден от 23:00 часа на открито в бар Caché, който се намира в непосредствена близост до фестивалния парк. Водещите на музикалните вечери ще са българските джаз звезди Михаил Йосифов, Вили Стоянов и Димитър Льолев, като към тях ще се присъединят Стоян Янкулов – Стунджи, Васил Спасов, Наско Попов, Митко Шанов, Борислав Петров и Милен Кокошаров. Всички те ще се впуснат в една вълнуваща музикална импровизация, в която смело ще предизвикват в джазово надсвирване хедлайнерите на A to JazZ.