Ще се превърне ли Сирия във Виетнам за Обама?

| от |

Фредрик Лоджвал и Гордън Голдщайн, Ню Йорк Таймс

Преди 50 г. американският президент Линдън Джонсън разреши стратегическите бомбардировки срещу Северен Виетнам. Тази ескалация на конфликта в Югоизточна Азия бе последвана от разполагането на американски сухопътни войски.

Миналия месец президентът Барак Обама разшири стратегическото бомбардиране срещу групировката „Ислямска държава“ (ИД) в Близкия Изток, като разшири атаките от Ирак към Сирия.

Дали Обама ще повтори историята и ще изпрати сухопътни войски? Много анализатори смятат, че ще го направи, а и високопоставени представители на американската администрация призовават за това. Президентът обаче беше скептично настроен каква американска сила може да поведе подобна борба. Той устоя на призивите вътре и извън администрацията му за по-задълбочена кампания. Поддръжниците на Обама казват, че той е „мрачен реалист“, който е научил урока на историята: американската сила, без значение колко голяма е в относително значение, има ограничена ефикасност в конфликти с политически или идеологически корени.

Това е силна, аргументирана позиция, силно подкрепена и от историята на американската война във Виетнам. Тази история обаче показва, че поведението на президента и аналитичните преценки, без значение колко мрачно реалистични са те, невинаги са противоотрова за прибързаните военни действия. Външната намеса може да бъде логична сама по себе си.

Днес мислим за Линдън Джонсън като за човек, решен да постигне господство във Виетнам. Поне на пръв поглед обаче той споделя песимизма на Обама. Той и неговите съветници знаеха, че се изправят пред огромно предизвикателство в опита си да потиснат бунтовете в Южен Виетнам. „Човек може да се бие, ако може да види светлина някъде по пътя. Във Виетнам обаче няма светлина“, каза Джонсън в началото на март 1965 г.

Джонсън знаеше още, че лидерите на Демократичната партия в Сената споделят неговите опасения и ключовите съюзнически правителства са се споразумели срещу ескалация и в полза на политическото решение. В този случай президентът дори си позволи да зададе въпроса дали изходът във Виетнам въобще има значение за американската и западната сигурност. „Колко струва Виетнам за мен? Каква стойност има той за тази държава“, каза той отчаяно през 1964 г. В друг момент Джонсън бе способен да води спор за геополитическото значение на борбата – той добре адаптира ситуацията във Виетнам към нуждите си в онзи момент. Цялостната картина, разкриваща се в големия вътрешен доклад на администрацията за 1964-65 г., е на президент с дълбок скептицизъм, че войната може да бъде спечелена, дори при ескалацията й, и без увереността, че трябва поне да се опита.

Защо тогава Джонсън направи тази решителна крачка? Отчасти защото беше притиснат не само от засилваща се американска намеса в Индокитай. Но по-важното е, че бе притиснат от собствената си реторика и тази на своите съветници, с която описваха залозите във Виетнам и тяхната увереност в победата. Нещо повече, той направи войната лична кауза и получи много критики, а това компрометира обективната му гледна точка за ситуацията.

Всички знаем резултатите. Същата седмица, когато заяви, че „няма светлина“ в борбата, Джонсън започна операция „Гръмотевичен тътен“ (Rolling Thunder) – трайни бомбардировки срещу Северен Виетнам. Пак същата седмица той разположи първите бойни части. До края на 1965 г. около 180 000 мъже бяха изпратени в Южен Виетнам. Общият брой на участвалите във виетнамската война достигна половин милион души.

Трудно е да се представим как Обама нарежда подобна операция в Ирак и Сирия. Обстоятелствата там са различни. Той гледа на света и на ролята на Америка по различен начин в сравнение с Джонсън. Той не иска изпитанията за външната политика да станат лични и не е толкова заплашен от различните гледни точки на съветниците си.

Обама има много по-близки възгледи с друг президент, водил войната във Виетнам – тези на Джон Ф. Кенеди. Кенеди няколкократно отхвърли предложенията на цивилни сътрудници и военни ръководители да ангажира военни сили във Виетнам, но значително разшири американската намеса в конфликта по време на своите 1000 дни служба. Дали е можел да продължи по същия път, както сега се опитва да направи Обама, е въпрос без отговор.

Тук не става дума за биография, а за неспособността на един президент, който веднъж се е заел с военна интервенция, да контролира хода на събитията. Войната има свой път напред. Повечето от важните ходове на Джонсън във Виетнамската война бяха отговор на непредвидени обстоятелства, неуспехи и недостатъци. Няма причина същата картина да не се повтори и през 2014 г.

За това има и политическа логика: тогава, както и сега, президентът се изправя срещу жесток натиск от различни посоки да се направи повече, за да се води борба, да се засили битката. Тогава, както и сега, песимистичната реторика на президента и високопоставените лица служи, за да намали тяхната маневреност, поне във вътрешнополитически план. Джонсън не беше подстрекател към война, той се страхуваше, че Виетнам ще бъде неговата гибел. Той поведе народа си към една продължителна борба, която завърши с горчиво поражение.

„Не мисля, че борбата си струва и не мисля, че можем да се измъкнем“, каза намусено Джонсън през 1964 г. на Макджордж Бънди, неговия съветник по националната сигурност. Остава само да се надяваме, че днес същото чувство няма да бъде изразено от Овалния кабинет./БГНЕС

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра:

 
 

Омара Портуондо носи в София магията на Buena Vista Social Club

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо от  Buena Vista Social Club идва за концерт в София.

Единствената автентична певица в легендарната формация Buena Vista Social Club Омара Портуондо изрично пожела България да е включена в специална прощална серия от концерти тази пролет.

Кубинската Едит Пиаф идва у нас в компанията на най-обичаните музиканти от Хавана. Тя обикаля с тях целия свят през последното десетилетие.

След като през 2009 година спечели Грами за най-добър албум, а през 2015 година пя в Белия дом пред 500 специални гости, Омара Портуондо продължава да играе ролята на посланик на кубинската култура, Тя завладява сърцето на всеки, докоснал се до магията на тази музика, изтриваща следите на времето и вдъхваща желание за живот.

Концертът й у нас ще е на 28 април в зала 1 на НДК.

На сцената до нея ще застанат изключителни виртуози като Роландо Луна Карийо, Родни Барето, Гастон Хоя, Андрес Коайо.

В София ще чуем пианиста Роландо Луна, открит от самия Чучо Валдес, легендата на латино-джаза. През 1999 година Чучо му връчва първа награда на джаз фестивала в Куба и го запознава с Хесус Рамос и най-интересните и продуктивни музиканти. Оттогава Луна споделя сцената с Buena Vista Social Club. Паралелно с това събира овациите на публиката на редица международни състезания и събития. През 2007 печели изключително престижното първо място в категорията солово изпълнение на 41-вия Джаз фестивал в Монтрьо.

На 28 април за последен път у нас ще чуем изпълненията на своеобразни класики от репертоара на Buena Vista Social Club като Veinte años, Dos Gardenias, Candela, както и песни, превърнали се в част от световното културно наследство като Quizas, Quizas, Quizas. Освен на таланта на Роландо Луна. Ще се насладим и на невероятния барабанист Родни Барето, както и на виртуоза на челото Гастон Хоя, свирил със световни звезди като Стинг и Джил Петерсон.

Проектът Buena Vista Social Club доби световна популярност след едноименния филм на Вим Вендерс и последвалото световно турне на формацията.

Две десетилетия по-късно интересът към феноменалните музиканти и тяхната история не стихва.

Номинираната за Оскар Люси Уокър, известна на публиката с редица документални филми като Waste Land, вече е на финала на последния си проект. В него проследява в детайли развитието на Buena Vista Social Club и магията около него. Тя доказа на света, че Куба е музика, която всеки трябва да чуе.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 45 до 100 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

5 неща, които не знаете за Жизел Бюндхен

| от chronicle.bg |

Тя е една от най-известните моделки и красавица №1, когато говорим за приятелки и съпруги на звездите от NHL. Тя е Жизел Бюндхен.

36-годишната бразилка има до себе си куотърбека на Ню Инглънд Пейтриътс, които тази година направиха най-великия обрат на Супербуол 51.

Освен всичко, Наоми Кембъл и Клаудия Шифър описват бразилката със златни коси като единственият останал супермодел.

Бюндхен бе ангел на Victoria’s Secret между 2000 и 2007 г. Тя бе и сред основните лица, които защитаваха кандидатурите на Бразилия за световното първенство през 2014-а и за Олимпиадата през 2016-а.

Има обаче и много неща, които не знаем за нея. Например как е открита?

В галерията може да видите 5 малко известни факта за Жизел Бюндхен.

 
 

На късмет от София до фестивала в Кан

| от Спонсорирано съдържание |

Вие сте на фестивала в Кан.

Разхождате се из хотела си и а! – пред Вас изскача режисьорът Педро Алмодовар. Тъкмо да му кажете „здрасти“ и усещате парфюма на номинираната за „Оскар“ Изабел Юпер, която Ви подминава с царствена усмивка. Селфи тук, селфи там. Преди да се събудите, оказва се, че това е истина. Вие реално се разхождате из хотела си в Кан, докато трае международният кинофестивал – едно от най-престижните филмови събития в света.

За втора поредна година Mastercard предоставя на двама души от България възможност да бъдат не пред компютъра си, а в Кан, докато тече фестивалът. Избраните ще отседнат в един от хотелите, в които са настанени хора от киноиндустрията. Това дава шанс да срещнете на живо любим режисьор или актьор. Освен това за вас ще се погрижат професионални гримьор, фризьор, стилист.

Предложението включва победителите да бъдат придружени от любим човек.

За да участвате в надпреварата за безценното преживяване, трябва да сте направили безконтактни плащания с карта Mastercard в магазини dm на минимална стойност от 35 лв. в промоционалния период от 9 март до 9 април 2017 г. и да регистрирате бележките от ПОС трансакциите на страницата на Mastercard. Така, от една страна, с безконтактната трансакция сте заплатили бързо, удобно и сигурно, а от друга – се включвате в играта за награда.

Освен двете големи награди, които предвиждат пътуване до Кан, има и още 100 награди. Те са ваучери за два билета за прожекция по избор в салоните на Кино „Арена“ в цялата страна.

кан фестивала в кан, mastercard