Ще се превърне ли Сирия във Виетнам за Обама?

| от |

Фредрик Лоджвал и Гордън Голдщайн, Ню Йорк Таймс

Преди 50 г. американският президент Линдън Джонсън разреши стратегическите бомбардировки срещу Северен Виетнам. Тази ескалация на конфликта в Югоизточна Азия бе последвана от разполагането на американски сухопътни войски.

Миналия месец президентът Барак Обама разшири стратегическото бомбардиране срещу групировката „Ислямска държава“ (ИД) в Близкия Изток, като разшири атаките от Ирак към Сирия.

Дали Обама ще повтори историята и ще изпрати сухопътни войски? Много анализатори смятат, че ще го направи, а и високопоставени представители на американската администрация призовават за това. Президентът обаче беше скептично настроен каква американска сила може да поведе подобна борба. Той устоя на призивите вътре и извън администрацията му за по-задълбочена кампания. Поддръжниците на Обама казват, че той е „мрачен реалист“, който е научил урока на историята: американската сила, без значение колко голяма е в относително значение, има ограничена ефикасност в конфликти с политически или идеологически корени.

Това е силна, аргументирана позиция, силно подкрепена и от историята на американската война във Виетнам. Тази история обаче показва, че поведението на президента и аналитичните преценки, без значение колко мрачно реалистични са те, невинаги са противоотрова за прибързаните военни действия. Външната намеса може да бъде логична сама по себе си.

Днес мислим за Линдън Джонсън като за човек, решен да постигне господство във Виетнам. Поне на пръв поглед обаче той споделя песимизма на Обама. Той и неговите съветници знаеха, че се изправят пред огромно предизвикателство в опита си да потиснат бунтовете в Южен Виетнам. „Човек може да се бие, ако може да види светлина някъде по пътя. Във Виетнам обаче няма светлина“, каза Джонсън в началото на март 1965 г.

Джонсън знаеше още, че лидерите на Демократичната партия в Сената споделят неговите опасения и ключовите съюзнически правителства са се споразумели срещу ескалация и в полза на политическото решение. В този случай президентът дори си позволи да зададе въпроса дали изходът във Виетнам въобще има значение за американската и западната сигурност. „Колко струва Виетнам за мен? Каква стойност има той за тази държава“, каза той отчаяно през 1964 г. В друг момент Джонсън бе способен да води спор за геополитическото значение на борбата – той добре адаптира ситуацията във Виетнам към нуждите си в онзи момент. Цялостната картина, разкриваща се в големия вътрешен доклад на администрацията за 1964-65 г., е на президент с дълбок скептицизъм, че войната може да бъде спечелена, дори при ескалацията й, и без увереността, че трябва поне да се опита.

Защо тогава Джонсън направи тази решителна крачка? Отчасти защото беше притиснат не само от засилваща се американска намеса в Индокитай. Но по-важното е, че бе притиснат от собствената си реторика и тази на своите съветници, с която описваха залозите във Виетнам и тяхната увереност в победата. Нещо повече, той направи войната лична кауза и получи много критики, а това компрометира обективната му гледна точка за ситуацията.

Всички знаем резултатите. Същата седмица, когато заяви, че „няма светлина“ в борбата, Джонсън започна операция „Гръмотевичен тътен“ (Rolling Thunder) – трайни бомбардировки срещу Северен Виетнам. Пак същата седмица той разположи първите бойни части. До края на 1965 г. около 180 000 мъже бяха изпратени в Южен Виетнам. Общият брой на участвалите във виетнамската война достигна половин милион души.

Трудно е да се представим как Обама нарежда подобна операция в Ирак и Сирия. Обстоятелствата там са различни. Той гледа на света и на ролята на Америка по различен начин в сравнение с Джонсън. Той не иска изпитанията за външната политика да станат лични и не е толкова заплашен от различните гледни точки на съветниците си.

Обама има много по-близки възгледи с друг президент, водил войната във Виетнам – тези на Джон Ф. Кенеди. Кенеди няколкократно отхвърли предложенията на цивилни сътрудници и военни ръководители да ангажира военни сили във Виетнам, но значително разшири американската намеса в конфликта по време на своите 1000 дни служба. Дали е можел да продължи по същия път, както сега се опитва да направи Обама, е въпрос без отговор.

Тук не става дума за биография, а за неспособността на един президент, който веднъж се е заел с военна интервенция, да контролира хода на събитията. Войната има свой път напред. Повечето от важните ходове на Джонсън във Виетнамската война бяха отговор на непредвидени обстоятелства, неуспехи и недостатъци. Няма причина същата картина да не се повтори и през 2014 г.

За това има и политическа логика: тогава, както и сега, президентът се изправя срещу жесток натиск от различни посоки да се направи повече, за да се води борба, да се засили битката. Тогава, както и сега, песимистичната реторика на президента и високопоставените лица служи, за да намали тяхната маневреност, поне във вътрешнополитически план. Джонсън не беше подстрекател към война, той се страхуваше, че Виетнам ще бъде неговата гибел. Той поведе народа си към една продължителна борба, която завърши с горчиво поражение.

„Не мисля, че борбата си струва и не мисля, че можем да се измъкнем“, каза намусено Джонсън през 1964 г. на Макджордж Бънди, неговия съветник по националната сигурност. Остава само да се надяваме, че днес същото чувство няма да бъде изразено от Овалния кабинет./БГНЕС

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.

 

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.

 
 

Последни билети и броени дни до магическия филм-концерт от сагата за Хари Потър

| от chronicle.bg |

Тази събота, на 25-и февруари,можем да се насладим на премиерата на първия филм от приказната поредица за Хари Потър под съпровода на симфоничен оркестър.

Над 80 души ще изпълнят музиката на знаменития Джон Уилямс към „Хари Потър и Философският камък“, донесла му номинация за Оскар, както и две за награда Грами. Целият филм ще бъде прожектиран с висока разделителна способност на 12-метров екран в зала 1 на НДК.

2016-11-03-HP-in-concert

Билетите за филм-концерта са изчерпани напълно в някои сектори, като все още са в продажба ограничени количества от най-евтините категории. Събитието тази година гостува в Германия, Финландия, Италия, Австралия, Полша, САЩ.

Специално за шоуто у нас пристига британският диригент Тимоти Хенти, дирижирал някой от най-престижните оркестри в цяла Европа като Кралския Шотландски Национален Оркестър, номиниран три поредни години за награда „Грами“ за най-добро изпълнение, Филхармоничния оркестър на Люксембург и Оркестъра на Кралската Опера в Ковънт Гардън. Лично диригентът ще донесе в България и нотите, които се съхраняват в студиото на Уорнър Брос. в Бърбанк, Калифорния.

Вратите на зала 1 в НДК за „Хари Потър и Философският камък“ с музика на живо отварят в 18:00 ч., а събитието започва в 19:00 ч. Билетите са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен Център НДК, Български Пощи и мрежата на Eventim.bg.