Ще издържи ли бюджетът на политическото порно?

| от |

Бисер Манолов, bissermanolov.com

Политическата криза в България е факт. По отношение на нея има две важни неща, които трябва да бъдат дебело подчертани: първо, няма драма и второ, ние не сме някакво изключение в Европа.

Драматизмът се прокрадва само в коментарите на парламентаристите, които си получават заплатите от нашите данъци. Имам чувството, че парламентът е пълен с депутати, които са „единствени и неповторими в желанието си да служат на народа“. Определено ми се повдига от думите „това, което е най-добро за обществото“. Можете да ги чуете от всички депутати по всякакви теми във всевъзможните им медийни участия. Тъй като за всеки средностатистически българин „това общество“ отдавна се е превърнало в „страничен елемент“. И това е поради факта, че политиците направиха всичко възможно да елиминират наличието на обединяващи общонационални дългосрочни цели, а почти всички станахме някакви антиобществени силуети, движещи се без посока, затънали в режим на оцеляване.

politi

От процедури, дати и избори вече на всички ни се завъртя главата. Дали пък точно това не е крайната цел на „големите играчи“ в политиката. Хората с „въртящи се глави“ трудно мислят, но лесно се купуват. Изборите все повече започват да приличат на битпазар. Продават се евтини стоки, с лошо качество, на хора със завъртени глави. Мирише на развалена кайма и топла бира. За огладнелите избиратели не е важно какво поглъщат, а по-скоро е важно да има каквото и да е за поглъщане.

Кое е най-важното за страната в момента? Дали ще издържи бюджет 2014 на политическо порно? Да, наистина става въпрос за груб еротичен сценарий, тъй като според различните прогнози на социолозите се оказва, че са възможни всякакви политически обединения в името на „интереса на обществото“.

В тази ситуация бюджет 2014 е все по-малко вероятно да оцелее без актуализация. Разходната част за първите месеци на годината показва „силно ускорение“. Има ръст от 700 милиона лева в консолидирания бюджет. В интерес на истината по-голямата част от „това ускорение“ идва от разходите по усвояване на европейските фондове, но… Европейската комисия ни зашлеви мощен шамар със замразените средства по Оперативна програма „Регионално развитие“ и „Околна среда“. Нямаме късмет с „големите политически играчи“. Никой, абсолютно никой от тях не сложи на масата като приоритет изпълнението на бюджета на държавата през периода до следващите предсрочни избори. На тези „народни избраници“ направи ли им впечатление, че за първите три месеца корпоративните приходи в хазната отбелязват спад с 50 милиона лева.

Нали икономиката уж има ръст, а корпоративните приходи падат. Износът също отчита спад. Покачването на осигурителния праг е довело до по-добри постъпления от осигурителните вноски, но смея да предположа, че това ще има краткосрочен ефект за бюджета. Какво се получава на практика? В този период на безвремие е твърде вероятно да изпаднем в ситуацията на раздуване на разходите и намаляване на приходите. При наличие на служебен кабинет и без парламент ми е твърде любопитно как ще стане актуализацията на бюджета, която все повече се очертава като неизбежна.

Една от последните идеи на отиващото си правителство бе обединението на Агенция „Митници“ и НАП. Добре, че тази идея издимя през комина. Хора от бранша категорично отрекоха такава възможност поради коренно различните принципи на функциониране на двете приходни агенции.

Многократно съм споменавал, че бюджетът на страната е силно зависим от усвояването на европейските фондове. Както е казал народът, „едно зло никога не идва само“. Политическа криза плюс спрени европейски средства е равно на бюджетен дефицит. От Агенцията по обществени поръчки заявиха, че щели да спуснат методически указания на всички по веригата как да процедират с обществените поръчки в съответствие с европейските практики. Това си е направо черно чувство за хумор. Изглежда, че в тази агенция до този момент никой не е знаел, че 90% от обществените поръчки са манипулирани. Да, наистина става въпрос за шокираща корупция.

Европа многократно ни предупреждаваше за това. От началото на действие на програмния период през 2007 г. само по една от програмите са открити 728 нередности. Замразените по-рано плащания и по Оперативна програма „Околна среда“ почти гарантират поредните масови общински фалити. Всеки знае как се провеждат тръжните процедури и как се манипулира изборът. Не е тайна за никого, че документациите по обществените поръчки се изпращат на конкретни участници преди обявяването им с цел конкретните „наши“ участници да потвърдят възможността за покриване на условията за избора или съответно да предложат условия, на които само те отговарят, или как се подменят ценови предложения. Явно само в агенцията не знаят.

Нивото на корупцията при обществените поръчки е в основата на верижните фалити в малки и средни предприятия. Нито една политическа партия на власт не доби куража да въведе изискването всички обществени поръчки да се подават по електронен път. Знаете ли защо? Причината е, че по този начин всичко ще бъде на чист конкурентен принцип и без шанс за манипулация, а това явно не го искат и самите политици. Как тогава „нашите фирми“ ще спечелят поредния търг и как тогава те ще насочат част от парите към партийните каси. Европа ни е бясна и това е меко казано. Нали ви е ясно защо ни спират европейските средства?

Поредният министър мига на парцали, обяснявайки на „обществото“ как се работи здраво за отстраняване на проблемите в обществените поръчки, а може би точно в този момент „негова фирма“ печели поредната обществена поръчка. Знаете ли, че в общините членове на комисиите за избор при провеждане на обществени поръчки масово допълват или заменят документите за подбор на конкретни „наши“ участници с цел елиминиране или не на един или друг участник? Това не е нарушение на процедурите, това си е чисто криминално деяние.

Само за сведение на господа кметовете бих дал следната информация: при участие на германска компания в процедура по възлагане на обществена поръчка във връзка с проект, финансиран чрез европейските фондове и при съответния й провал, тя задължително дава информация на германското търговско представителство за причините, довели до него. Можете ли да се сетите кои са основните причини, които се споменават на първо място? Учудвате ли се тогава на замразените средства от европейските фондове?

Бюджет 2014 се намира на критично ниво. Политиците продължават да се държат неадекватно. Предстоящото служебно правителство трябва да си постави една-единствена задача и тя е да овладее харчовете в държавата. Една година без структурни реформи в пенсионната и в здравната система ще удари най-вече най-слабите социални слоеве на обществото. Точно в името на техния „обществен интерес“ левите взеха властта. Традиционно след всяко тяхно управление публичните финанси са пълни с дефицити. Дефицит за всеки от нас означава отложено плащане. Да, всеки от нас ще трябва за пореден път да бръкне в джоба си и да плати поредната лява авантюра с логото „в името на обществения интерес“.

Мнозина вече са на вълна да кажат „благодаря, но аз не съм член на това общество“. Учудвате ли се тогава защо все по-малко хора гласуват? Аз лично – не.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание