Ще избегне ли европейската икономика стагнацията

| от |

Робърт Самюелсън, Вашингтон пост

Може ли Марио Драги да спаси Европа?

Драги е президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е еквивалентът на американския Федерален резерв. Фактът, че този въпрос бива поставян е тревожен пример за „европейската криза“, която бе обявена за преодоляна и приключила. Европа е пациент с хронично заболяване. Понякога неговото състояние се подобрява, друг път се влошава, но болестта остава и заплашва да се изостри, да доведе до катастрофални страдания.

Макар че американците с право се притесняват за бавното възстановяване от „Голямата рецесия“ през 2007-2009 г., възстановяването на САЩ е бързо в сравнение с това на Европа. От 2008 г. Европа премина през две рецесии (период, когато икономиката е в спад най-малко половин година) и може би е на ръба на трета. Производството на американската икономика надмина нивото от 8% в началото на 2008 г., според данните, които Драги представи наскоро. Междувременно продукцията на еврозоната е все още 2% под нивото си от 2008 г.

Частните инвестиции се сринаха. В момента те са с 15% по-малко в сравнение с 2008 г. Публичните инвестиции (в училища, пътища, болници) намаляха с около 20 на сто. Социалните последици са потресаващи. През септември безработицата в еврозоната беше 11,5% – отчита се лек спад от 12-процентния пик преди една година. Средно 23,3 на сто от хората под 25 г. са без работа. В Италия, Испания и Гърция този процент е почти 50.

Нещастието се разпространява неравномерно. Безработицата в Германия е 5%, но дори там икономиката се забавя. „Конфликтът Украйна – Русия взима своите жертви. През 2015 г. се очаква по-малко от 1% икономически растеж. Това е много близо до рецесията. Германия трябва да бъде двигателят , който задвижва Европа“, смята икономистът Десмънд Лачман от Американския предприемачески институт.

Всичко това има значение. Европа възпира световната икономика, включително и тази на САЩ. Около една пета от американския износ отива в Европа. Освен това, около половината от отвъдокеанската печалба на мултинационални американски компании идва от Европа, казва Матю Слотър, икономист от Университета в Дартмут. Ако те намалеят, цените и разходите и доверието на американските потребители може да изпаднат в застой.

Тогава идват политическите разделения. Икономическата стагнация подхранва национализма и популизма. Конфликтът между слабите икономики (Италия, Испания, Гърция, Франция) и по-силните конкуренти (Германия и Холандия) ще продължи. Различията подкопават способността на Европа да действа решително по други въпроси от Близкия Изток до Украйна.

Главните причини за икономическата стагнация в Европа изглеждат ясни, макар относителната им важност да се обсъжда разгорещено. Ето условният списък: а) самото евро, което предпазва по-слабите икономики от девалвиране на собствените им валути, за да стимулират икономиките си; б) големият държавен дълг, който кара държавите да намалят разходите си или да увеличат данъците – политика, която критиците осъждат като самоунищожителни мерки за строги икономии; в) свръхрегулация на бизнеса – това обезсърчава стартиращите фирми, създаването на работни места и инвестициите (тази политика неясно защо се нарича „структурна“) и д) плахата Европейска централна банка.

Критиките срещу ЕЦБ са, че тя не е била толкова агресивна като Федералния резерв на САЩ. Макар и точни, критиките са прекалени. ЕЦБ неколкократно намали лихвените проценти и предприе мерки за заздравяването на нестабилните банки в Европа. В края на 2011 г. и началото на 2012 г. банката отпусна 1,4 трилиона долара за 3-годишни евтини заеми, за да пребори страховете, че банките ще изразходват парите си. В средата на 2012 г. Драги обеща, че банката ще „направи всичко възможно“ да спаси еврото – ангажимент, който успокои финансовите пазари и доведе до рязък спад в лихвените проценти.

Проблемът е, че ниските лихвени проценти няма да стимулират икономическия растеж, ако кредиторите не искат да отпускат заеми, а кредитополучателите не искат да вземат кредити. Това се оказа вярно в Европа. ЕЦБ започва да провежда т.нар. количествено облекчаване – пряко закупуване на облигации от централната банка. Това ще влее пари направо в системата с надеждата, че получателите ще ги използват, за да вземат нови кредити или да купуват акции.

Дали това ще подейства? Федералният резерв е към края на количественото облекчаване, което е на стойност повече от 3 трилиона долара. Експертите са на различни мнения в каква степен това помогна на икономиката. Но дори ако вариантът на Драги подейства, в най-добрия случай той ще даде само временен тласък на икономиката.

Така казва и самият Драги. Задачата на Европа, твърди той, е да преодолее всички онези „структурни“ предизвикателства, които пречат на постоянно бързите темпове на икономическия растеж. Бързите кредити не са достатъчни. „Ако на един млад предприемач са необходими месеци в някои страни да отвори магазин, преди да има всичките разрешителни и лицензи, то той няма да поиска да вземе кредит“, каза Драги в интервю.

Без по-бърз растеж голяма част от Европа рискува дефлация, която ще увеличи тежестта от дълговете. Постоянната стагнация може да доведе до нещо по-лошо./БГНЕС

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

Идват нови емоджита

| от chronicle.bg |

Техническият комитет Unicode дава възможност на всички червенокоси хора по земното кълбо и отвъд да се присъединят към света на емоджитата с нов комплект рижави малки картинки.

Комитетът се събира следващата седмица в кампуса на Apple, за да обсъди новата партида емоджита, както и други въпроси. Той дълго време беше критикуван заради липсата на рижави иконки, но сега предстои въвеждането на пълен комплект.

Няма окончателно решение, а нововъведението се очаква най-рано през 2018 година.

Миналата година Durex внесе петиция Комитетът да въведе и емоджи на презерватив към библиотеката. Искът не беше уважен, което накара компанията да поеме нещата в свои ръце като на Международния ден за борба със СПИН излезе с посланието „Отворете чадър с дъждовни капки“ –  това е неофициалната картинка за обозначаване на безопасен секс.

 

 
 

7 холивудски мита за любовта и връзките

| от chronicle.bg |

На Холивуд не трябва да се вярва за нищо, особено за романтичните връзки между двама човека.

Любовта по филмите е силно идеализирана и драматизирана, за да отива на сюжета, както и за да ни накара да се чувстваме по определен начин. Това е всъщност целта на киното. Когато тези отношения се превръщат в стереотипи и се прилагат в истинският живот, тогава става трудно.

И понеже филмите показват само каквото им е нужно за действието, семейният консултант Арабела Ръсел разбива няколко холивудски мита, за да подобри любовния живот на хората „в полеви условия“.

 

 

 

 

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.