Ще избегне ли европейската икономика стагнацията

| от |

Робърт Самюелсън, Вашингтон пост

Може ли Марио Драги да спаси Европа?

Драги е президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е еквивалентът на американския Федерален резерв. Фактът, че този въпрос бива поставян е тревожен пример за „европейската криза“, която бе обявена за преодоляна и приключила. Европа е пациент с хронично заболяване. Понякога неговото състояние се подобрява, друг път се влошава, но болестта остава и заплашва да се изостри, да доведе до катастрофални страдания.

Макар че американците с право се притесняват за бавното възстановяване от „Голямата рецесия“ през 2007-2009 г., възстановяването на САЩ е бързо в сравнение с това на Европа. От 2008 г. Европа премина през две рецесии (период, когато икономиката е в спад най-малко половин година) и може би е на ръба на трета. Производството на американската икономика надмина нивото от 8% в началото на 2008 г., според данните, които Драги представи наскоро. Междувременно продукцията на еврозоната е все още 2% под нивото си от 2008 г.

Частните инвестиции се сринаха. В момента те са с 15% по-малко в сравнение с 2008 г. Публичните инвестиции (в училища, пътища, болници) намаляха с около 20 на сто. Социалните последици са потресаващи. През септември безработицата в еврозоната беше 11,5% – отчита се лек спад от 12-процентния пик преди една година. Средно 23,3 на сто от хората под 25 г. са без работа. В Италия, Испания и Гърция този процент е почти 50.

Нещастието се разпространява неравномерно. Безработицата в Германия е 5%, но дори там икономиката се забавя. „Конфликтът Украйна – Русия взима своите жертви. През 2015 г. се очаква по-малко от 1% икономически растеж. Това е много близо до рецесията. Германия трябва да бъде двигателят , който задвижва Европа“, смята икономистът Десмънд Лачман от Американския предприемачески институт.

Всичко това има значение. Европа възпира световната икономика, включително и тази на САЩ. Около една пета от американския износ отива в Европа. Освен това, около половината от отвъдокеанската печалба на мултинационални американски компании идва от Европа, казва Матю Слотър, икономист от Университета в Дартмут. Ако те намалеят, цените и разходите и доверието на американските потребители може да изпаднат в застой.

Тогава идват политическите разделения. Икономическата стагнация подхранва национализма и популизма. Конфликтът между слабите икономики (Италия, Испания, Гърция, Франция) и по-силните конкуренти (Германия и Холандия) ще продължи. Различията подкопават способността на Европа да действа решително по други въпроси от Близкия Изток до Украйна.

Главните причини за икономическата стагнация в Европа изглеждат ясни, макар относителната им важност да се обсъжда разгорещено. Ето условният списък: а) самото евро, което предпазва по-слабите икономики от девалвиране на собствените им валути, за да стимулират икономиките си; б) големият държавен дълг, който кара държавите да намалят разходите си или да увеличат данъците – политика, която критиците осъждат като самоунищожителни мерки за строги икономии; в) свръхрегулация на бизнеса – това обезсърчава стартиращите фирми, създаването на работни места и инвестициите (тази политика неясно защо се нарича „структурна“) и д) плахата Европейска централна банка.

Критиките срещу ЕЦБ са, че тя не е била толкова агресивна като Федералния резерв на САЩ. Макар и точни, критиките са прекалени. ЕЦБ неколкократно намали лихвените проценти и предприе мерки за заздравяването на нестабилните банки в Европа. В края на 2011 г. и началото на 2012 г. банката отпусна 1,4 трилиона долара за 3-годишни евтини заеми, за да пребори страховете, че банките ще изразходват парите си. В средата на 2012 г. Драги обеща, че банката ще „направи всичко възможно“ да спаси еврото – ангажимент, който успокои финансовите пазари и доведе до рязък спад в лихвените проценти.

Проблемът е, че ниските лихвени проценти няма да стимулират икономическия растеж, ако кредиторите не искат да отпускат заеми, а кредитополучателите не искат да вземат кредити. Това се оказа вярно в Европа. ЕЦБ започва да провежда т.нар. количествено облекчаване – пряко закупуване на облигации от централната банка. Това ще влее пари направо в системата с надеждата, че получателите ще ги използват, за да вземат нови кредити или да купуват акции.

Дали това ще подейства? Федералният резерв е към края на количественото облекчаване, което е на стойност повече от 3 трилиона долара. Експертите са на различни мнения в каква степен това помогна на икономиката. Но дори ако вариантът на Драги подейства, в най-добрия случай той ще даде само временен тласък на икономиката.

Така казва и самият Драги. Задачата на Европа, твърди той, е да преодолее всички онези „структурни“ предизвикателства, които пречат на постоянно бързите темпове на икономическия растеж. Бързите кредити не са достатъчни. „Ако на един млад предприемач са необходими месеци в някои страни да отвори магазин, преди да има всичките разрешителни и лицензи, то той няма да поиска да вземе кредит“, каза Драги в интервю.

Без по-бърз растеж голяма част от Европа рискува дефлация, която ще увеличи тежестта от дълговете. Постоянната стагнация може да доведе до нещо по-лошо./БГНЕС

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Здрав сън за по-добър сексуален живот

| от chronicle.bg |

Оказва се, че здравият сън е разковничето за по-добър сексуален живот при жените на средна възраст, сочи проучване, цитирано от британския „Индипендънт“. 

Учените са анализирали информация за 93 668 жени на възраст между 50 и 79 години. Те открили, че дамите, които спят по по-малко от седем-осем часа на нощ, са по-недоволни от сексуалния си живот в сравнение с тези, които спят по-дълго.

Изглежда, че недоспиването намалява вероятността жената да се чувства удовлетворена от преживяванията си в леглото.

Въпреки това никой не може да каже със сигурност защо недостигът на сън е свързан с неудовлетворение от секса.

Според д-р Джулиана Клинг това може да се дължи на следното: липсата на сън често води до трудност с концентрацията и други усложнения. Същевременно сексът до голяма степен зависи от мозъка и ако не сме способни да се фокусираме, резултатите от изследването намират своето обяснение.

Оказва се, че добрият сън има положителен ефект и за младите жени – колкото по-добре се наспиват, толкова по-силно сексуално желание изпитват на следващия ден.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Сериалът „Досиетата Х“ се завръща

| от chronicle.bg, по БТА |

Агентите Мълдър и Скъли ще продължат да търсят истината в новите серии на научнофантастичната продукция „Досиетата хикс“ на телевизия „Фокс“.

Сериалът ще се завърне на екрана през есента с 10 нови епизода. Те ще покажат агентите от ФБР Фокс Мълдър (Дейвид Духовни) и Дейна Скъли (Джилиън Андерсън), които разследват случаи на необясними и често извънземни прояви.

Сезоните, които излязоха между 1993 г. и 2002 г., бяха подновени с шест епизода миналата година. В тях Мълдър и Скъли се събраха отново, за да тръгнат по следите на правителствени прикрития, чудовища, мистериозни обекти в небето и техния син Уилям. Те успяха да привлекат близо 16 милиона зрители, според данни на „Туенти фърст сенчъри фокс“.

Създателят на култовия сериал Крис Картър каза пред Ройтерс миналата година, че „Досиетата Х“ са придобили дори по-голямо значение в настоящия век, където конспиративните теории все още са широко разпространени в интернет и НЛО озадачават хората.