Ще избегне ли европейската икономика стагнацията

| от |

Робърт Самюелсън, Вашингтон пост

Може ли Марио Драги да спаси Европа?

Драги е президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е еквивалентът на американския Федерален резерв. Фактът, че този въпрос бива поставян е тревожен пример за „европейската криза“, която бе обявена за преодоляна и приключила. Европа е пациент с хронично заболяване. Понякога неговото състояние се подобрява, друг път се влошава, но болестта остава и заплашва да се изостри, да доведе до катастрофални страдания.

Макар че американците с право се притесняват за бавното възстановяване от „Голямата рецесия“ през 2007-2009 г., възстановяването на САЩ е бързо в сравнение с това на Европа. От 2008 г. Европа премина през две рецесии (период, когато икономиката е в спад най-малко половин година) и може би е на ръба на трета. Производството на американската икономика надмина нивото от 8% в началото на 2008 г., според данните, които Драги представи наскоро. Междувременно продукцията на еврозоната е все още 2% под нивото си от 2008 г.

Частните инвестиции се сринаха. В момента те са с 15% по-малко в сравнение с 2008 г. Публичните инвестиции (в училища, пътища, болници) намаляха с около 20 на сто. Социалните последици са потресаващи. През септември безработицата в еврозоната беше 11,5% – отчита се лек спад от 12-процентния пик преди една година. Средно 23,3 на сто от хората под 25 г. са без работа. В Италия, Испания и Гърция този процент е почти 50.

Нещастието се разпространява неравномерно. Безработицата в Германия е 5%, но дори там икономиката се забавя. „Конфликтът Украйна – Русия взима своите жертви. През 2015 г. се очаква по-малко от 1% икономически растеж. Това е много близо до рецесията. Германия трябва да бъде двигателят , който задвижва Европа“, смята икономистът Десмънд Лачман от Американския предприемачески институт.

Всичко това има значение. Европа възпира световната икономика, включително и тази на САЩ. Около една пета от американския износ отива в Европа. Освен това, около половината от отвъдокеанската печалба на мултинационални американски компании идва от Европа, казва Матю Слотър, икономист от Университета в Дартмут. Ако те намалеят, цените и разходите и доверието на американските потребители може да изпаднат в застой.

Тогава идват политическите разделения. Икономическата стагнация подхранва национализма и популизма. Конфликтът между слабите икономики (Италия, Испания, Гърция, Франция) и по-силните конкуренти (Германия и Холандия) ще продължи. Различията подкопават способността на Европа да действа решително по други въпроси от Близкия Изток до Украйна.

Главните причини за икономическата стагнация в Европа изглеждат ясни, макар относителната им важност да се обсъжда разгорещено. Ето условният списък: а) самото евро, което предпазва по-слабите икономики от девалвиране на собствените им валути, за да стимулират икономиките си; б) големият държавен дълг, който кара държавите да намалят разходите си или да увеличат данъците – политика, която критиците осъждат като самоунищожителни мерки за строги икономии; в) свръхрегулация на бизнеса – това обезсърчава стартиращите фирми, създаването на работни места и инвестициите (тази политика неясно защо се нарича „структурна“) и д) плахата Европейска централна банка.

Критиките срещу ЕЦБ са, че тя не е била толкова агресивна като Федералния резерв на САЩ. Макар и точни, критиките са прекалени. ЕЦБ неколкократно намали лихвените проценти и предприе мерки за заздравяването на нестабилните банки в Европа. В края на 2011 г. и началото на 2012 г. банката отпусна 1,4 трилиона долара за 3-годишни евтини заеми, за да пребори страховете, че банките ще изразходват парите си. В средата на 2012 г. Драги обеща, че банката ще „направи всичко възможно“ да спаси еврото – ангажимент, който успокои финансовите пазари и доведе до рязък спад в лихвените проценти.

Проблемът е, че ниските лихвени проценти няма да стимулират икономическия растеж, ако кредиторите не искат да отпускат заеми, а кредитополучателите не искат да вземат кредити. Това се оказа вярно в Европа. ЕЦБ започва да провежда т.нар. количествено облекчаване – пряко закупуване на облигации от централната банка. Това ще влее пари направо в системата с надеждата, че получателите ще ги използват, за да вземат нови кредити или да купуват акции.

Дали това ще подейства? Федералният резерв е към края на количественото облекчаване, което е на стойност повече от 3 трилиона долара. Експертите са на различни мнения в каква степен това помогна на икономиката. Но дори ако вариантът на Драги подейства, в най-добрия случай той ще даде само временен тласък на икономиката.

Така казва и самият Драги. Задачата на Европа, твърди той, е да преодолее всички онези „структурни“ предизвикателства, които пречат на постоянно бързите темпове на икономическия растеж. Бързите кредити не са достатъчни. „Ако на един млад предприемач са необходими месеци в някои страни да отвори магазин, преди да има всичките разрешителни и лицензи, то той няма да поиска да вземе кредит“, каза Драги в интервю.

Без по-бърз растеж голяма част от Европа рискува дефлация, която ще увеличи тежестта от дълговете. Постоянната стагнация може да доведе до нещо по-лошо./БГНЕС

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.