Шаолин

| от |

Николай Крижитски

Беше в краят на август. Краят на едно лято.

Всички момчатии, които израснахме заедно в това малко балканско селце, отдавна се бяхме запилели по разни големи градове. Всяка година обаче, се засичахме в бащините си къщи без абсолютно никаква предварителна уговорка. Може би защото винаги бе по едно и също време. Хайманосвахме около седмица. Лудувахме колкото за двадесет хлапета, а после изтощени, и никак отпочинали се прибирахме по градските си квартири.

Тази вечер бяхме решили да възкресим спомена с дискотеката. С времето, сградата бе станала още по-ожулена и дрипава. Мухлясалата синьо-зелена следа от едно страшно за местността наводнение, я украсяваше досущ като ватерлиния на кораб. На прага имаше дузина натъркаляни умрели мухи. Нещастни случаи от изтощение или насилствена смърт? Кой друг се интересуваше от толкова умъртвени насекоми, освен нас.

Стъпихме на все още не сменения изтъркан и продупчен балатум, Заслушахме се в думкането на баса, излизащ от познатата стара и олющена тонколона. Диджея в селската сграда не се бе променил през последните двадесет години – един вечно тъжен човек, местен виладжия. Видя се обаче, че го зарадвахме когато срещнахме изморения му поглед. Беше си същия, както и всичко останало тук. Както и мебелите. Струваше ни се, че и диджея се беше превърнал в мебел. А въздуха миришеше на същото както и тогава, когато нямахме и петнадесет години. Забелязахме че старата цвето-музика беше с още повече изгорели лампички от миналото лято. Явно на никой не му се занимаваше да ги сменя. Проблясвайки меланхолично и ритмично, тя все още осигуряваше необходимото количество цветни сенки. Толкова, колкото трябва да има в една селска дискотека със зелена ватерлиния. Само че от сенките, очите на тъжния диджей изглеждаха още по-изморени. Беше облякъл обичайния си половин-вековен шушлеков елек с винен цвят. Явно и той беше част от реквизита.

Диджея все пак доста живна, след като ни видя да влизаме заедно и това лято. Може би за него бяхме единствената изненада за това лято. Вероятно, защото усмивката не слизаше от лицето му през цялата вечер. Опита се дори да пусне няколко стари парчета, очевидно в наша чест. На няколко пъти обаче изобщо не му се получи да изтръгне и един звук от старите си ленти. Сигурно имаше повредени записи. Но пък и кой щеше да го критикува. Не виждах наоколо такъв човек. Накрая, с леко тържествен тон, подкрепен от традиционно ехо на пропукващия стар микрофон, той обяви:
Колеги, мероприятието за днес свършва, заведението затваря колеги, благодарряяяя иии!“.

Всъщност, изобщо не беше късно. Пред нас, бившите местни селски момчета и настоящи градски контета, изникнаха въпросите дали да продължим да пием някъде на открито или да се заемем с някоя нощна беля. А дали да не потърсим някои момички на нашата възраст – тъй, годни за щипане?

Или пък защо да не направим някоя пакост в съседното село? И после да се посмеем едно хубаво?
Докато се чудихме с какво да се заемем, едно от момчетата – Влади, предложи да надникнем в края на селото, в градината на един дядо. Сетихме се, че на стареца му викаха „Мичурин“. Никой и досега не знаеше защо му викат така, възможно е да се е преселил от там, но така и си остана загадка. А в градината на Мичурин имаше чудни праскови, кайсии големи колкото малки ябълки, имаше смокини, невероятни сини сливи. По лозичките висяха огромни чепки от сладко-пресладко бяло грозде. Всичко израснало там, в тази вълшебна дядо-мичуринска градина, беше голямо, вкусно, сочно и тъй апетитно, че дори и сега докато пиша това, ми се приисква да вкуся един от неговите плодове. И наистина ще го направя, само ако има откъде да го взема.

Единодушно решихме да отидем. И айде при дядо ви Мичурин.

А нощта беше огряна от онази жълта пълна луна, приличаща на току що извадена от фурната топла питка. Голяма, хубаво изпечена и с хрупкава коричка. Луната-питка светеше тъй силно, сякаш си беше помислила, че не е никаква луна, а холивудски студиен прожектор. Обилно обливаше с отразените си лъчи целия път, докато вървяхме към заветната градина. Нейната светлина ни помогна да се преборим с мижавата дървена ограда. Питката продължаваше да сияе и когато се накачурихме безмълвно по клоните и заръфахме кой каквото намери. Владко, който даде идеята да дойдем тук, незнайно защо слезе от дървото и отиде право в плевнята на дядо Мичурин. Ние си хрупахме плодовете на дядо ви Мичурин, а луната продължаваше да се блещи.

След минута от сарая се чуха тъпи удари. Нещо като дървена пръчка или по-скоро бастун изтропа по дървения под вътре в помещението. После се дочу мърморене и силно старческо прокашляне. Ние, уплашените врабчета, които бяхме накацали по клоните, притихнахме и спряхме да дишаме. Ченетата ни спряха да мелят. Уж бяхме големи мъже, а ни беше страх като малки, десетгодишни пикльовци. Тогава с истински ужас видяхме как от плевнята излиза дядо ви Мичурин – прегърбен, с шапка ушанка и навлечен с нещо дебело като зимна грейка. Огледахме се, а Владко го нямаше. Сигурно дядото го е заловил, увързал и сега идва и нашия ред. Колко глупаво, да отидеш отпуска, да влезеш в чужда собсвеност, да се качиш на нечие чуждо дърво и да ядеш прасковите на дядо Мичурин (или впрочем кайсиите – днес дори не помня какво ядях тогава). Къде по дяволите ни беше разума?!

Но, вече беше късно за нов акъл, а дядото наближаваше. Тъмната му сянка стигна до съседното дърво, закашля се, наведе се и вдигна от земята една едра пръчка. С помощта на нея и с точноста на снайпер свали от дървото за нула време единия от злодеите. А нещастника, след като тупна долу като зряла круша, беше наложен с пръчката и по бъбреците. Дядо Мичурин го бъхтеше, кашляйки мощно със стогодишните си дробове. После му даде един бодър шут в задника, докато онзи се опитваше да се изправи на крака. Агресорът дълго ще помни тази тояга в ребрата, както и мощния тласък в задните си части. Докато се чудех как да се изплъзна и въобразявах, че поне на мен ще ми се размине в случай, ако се спотайвам там торе, дядото се обърна рязко в мойта посока и ме цапардоса по кокалчетата на краката. Изохках и преди да се усетя увиснах на ръце от клона. Тъкмо докато чаках пръчката да огрее и гърбината ми, третият от нас качен на съседното дърво, се опита да се изплъзне. Но това не убягна от полезрението на стареца. Подпирайки се на бойната си тояжка, дядката подскочи пъргаво към него. С удобния си свободен крак му нанесе силен удар в ребрата. Смешната част на цялата тази сценка бе, че дядо Мичурин само подкашляше и раздаваше ударите си напълно мълчаливо, без да псува или говори нещо. Чуваха се само „ох“ и „оуух“ от наша страна. Получи се нещо като „Шаолин“. Кашлящия „Шаолин“. Учудвах се как може да е толкова пъргав за годините си. Би следвало да е навъртал някъде към 80 годинки. Но си беше пъргав. Останалите двама също отнесоха по няколко удара по гърба. Нека ни държи влага, нехранимайковци.

Тук искам да кажа, че в тези времена бяхме така възпитани, че на никой не му хрумна да се противопостави на възрастния човек. Родителите непрекъснато ни учеха, че старите хора трябва да се уважават, затова никой и не посегна на стареца, нито го блъсна, нито нищо. Само се държахме за задниците и се хилехме.
Всички оцеляли прескочихме набързо оградата и се затичахме към центъра на селото. Вървяхме по пътя, а питката-луна продължаваше неотменно да свети. Тя си вършеше работата, а ние се смеехме над самите нас. Коментирахме пъргавия дядка…ама как може да е толкова пъргав. Направо неотразим.

Брус Лий с ушанка. В един момент се сетихме, че Владко го няма сред нас. Всъщност, той скоро ни настигна и заяви, че след като е влязъл в хамбара, дядото го е съборил и наритал едно хубаво. Толкова хубаво, че даже и в казармата не бил ял такъв бой.

След няколко месеца, май на Коледа, пак се събрахме същата група калпазани. Някой естествено се сети за случката с дядо Мичурин. А Владко ни казва:
 „Знаете ли момчета, сега ще ви разкажа какво стана тогава. Като стигнахме до градината на дядото, нещо се преобърна в мен. Някак ме загриза съвеста. Не можеше така да лапаме на корем плодовете на чуждия труд. Качихте се вие по дърветата,накажахте по клоните, а аз изприпках до плевнята на Мичурин. Вътре гледам една ватена грейка и една зимна шапка висят на пирона. Навлякох ги, после потропах с една дъска по пода – уж за да чуете, все едно дядката се е ръзбудил и ме е хванал. Останалото го знаете. После закачих якето и шапката обратно на пирона и продължих на свой ред и аз да се „спасявам“ от стопанина. Прощавайте.“

 
 

Какво научихме от премиерата на новия Suzuki Swift

| от chronicle.bg |

Вчера в култовия клуб „Ялта” се състоя родната премиера на най-новото поколение на емблематичния SUZUKI SWIFT.

От компанията изтъкнаха, че че новият SWIFT е основна част от глобалната стратегия за увеличаване на пазарния дял на SUZUKI, като ръстът до 2019 г. се очаква да бъде над 29%. На модела ще се разчита и локално, за да се запази тенденция за стабилен и значителен ръст в пазарния дял на марката.

SWIFT е модел, който отразява по възможно най-добрия начин опита на SUZUKI в производството на компактни автомобили, но също така той подчертава и отдадеността на компанията в създаването на автомобили със спортен дух, които носят максимално удоволствие от шофирането.

SUZUKI_SWIFT_GLX_02

Създаден на база на концепцията «SWIFT INNOVATION» изцяло новото поколение на модела притежава съвременен дизайн и е оборудвано с всички актуални технологии на японския производител. SWIFT се отличава с младежкия си и спортен дизайн, двигатели, които предлагат подобрена динамика и икономичност, богатата линия на модела – разнообразие от двигатели и скоростни кутии, конкурентно оборудване, надвишаващо средното за класа ниво, съвременни системи за активна и пасивна безопасност, система за задвижване на четирите колела ALLGRIP AUTO.

Speedy_Blue_Premium_Silver_CWC

Първото, което прави впечатление в новото поколение на SWIFT е тенденцията към положително намаляване на някои основни характеристики за автомобила – тегло (от 960 кг до 840 кг) и радиус на завиване (с 0,4 м по-малък), и постигане на много конкурентни нива на други показтели – 5% по-икономичен, 8 % по-аеродинамичен, 25% повече пространство в багажното отделение.

Ето и акцентите от представянето на новия SWIFT:

ДИЗАЙН

Успешният и непреходен дизайн на SWIFT отговаря напълно на нуждите на клиентите. Новият дизайн на SWIFT се фокусира върху еволюцията на база ДНК-то на своя предшественик. Запазвайки характеристиките на дизайна, е създаден един нов модел.

Компактната, ниска и широка каросерия, с нисък център на тежестта, въплъщава напълно спортния вид на новия SWIFT.

SUZUKI_SWIFT_interior_06

Агресивната предна маска с широк отвор, в съчетание с атлетичните линии, преминаващи през страничните части на автомобила, създават усещане за динамика, която отличава автомобила.

В същото време, за да се създаде по-голямо пространство в купето за пътниците, новият SWIFT разполага с
междуосие, което е 20 милиметра по-дълго от това на предишния модел. Височината на автомобила е 15 милиметра по-малка, а широчината на автомобила е по-голяма с 40 милиметра, подчертавайки ниската и широка форма на новия модел.

Новият SWIFT разполага с 265 литра пространство за багаж, което е с 54 литра повече от предишния модел.
Вътрешната част на новия SWIFT, която е със съвременен и младежки дизайн, който изразява спортните характеристики на модела. Централната конзола е обърната към водача, а купето за пътниците създава усещането за по-голям простор в сравнение с предшестващия модел.

Впечатляващо е арматурното табло, което в GLX версиите, посредством цветен TFT LCD 4,2 инчов екран, предоставя различна информация, свързана с управлението на автомобила, използвайки лесни за разбиране
графики.

SUZUKI_SWIFT_interior_11

ДВИГАТЕЛИ

Новият SWIFT е оборудван с два двигателя, атмосферен бензинов 1.2-литров двигател DUALJET с 90 к.с. / 6.000 об.мин. и 1.0-литров турбо бензинов двигател BOOSTERJET с 112 к.с. / 5.500 об.мин.

1.2 DUALJET балансира хармонично мощността и разхода на гориво. Посредством употребата на системата за многоточково впръскване и по-леките материали, които са използвани за неговото производство, е постигнат изключително нисък разход на гориво, който достига 4,3 литра/100 км. Двигателят е съчетан с ръчна 5-степенна скоростна кутия или безстепенна автоматична скоростна кутия (CVT).

Турбо двигателят 1.0 BOOSTERJET, благодарение на технологията за директно впръскване, с която разполага, съчетава висок въртящ момент с нисък разход. Този двигател е с максимален въртящ момент, който е на разположение при ниски обороти, което го прави съпоставим с характеристиките на дизелов двигател. Този двигател се съчетава с ръчна 5- степенна скоростна кутия или с автоматична 6-степенна скоростна кутия.

И двата двигателя в GLX версията с ръчна 5-степенна скоростна кутия се предлагат само в комбинация с полу хибридната система на Suzuki SHVS (Smart Hybrid Vehicle by Suzuki). SHVS се състои от интегриран генератор, който съдейства на двигателя при стартиране и ускоряване на автомобила, и компактна високо-производителна литиево-йонна батерия. В допълнение, системата е отговорна и за производството на електрическа енергия по време на спиране на автомобила, която се използва за захранване на електронни компоненти, като например радио и светлини.

Средният разход за GLX версиите в комбинация със SHVS системата е едва 4,0 литра/100 км. за 1.2 и се явява най- ниският разход за класа на задвижваните с бензин атмосферни двигатели с ръчна скоростна кутия и 4,3 литра/100
км. за 1.0.

В подобни нива варират и емисиите на вредни газове CO2, които са изключително ниски. Емисиите на CO2 за версиите с двигател 1.2 с ръчна 5-степенна скоростна кутия са 98 гр/км, а с помощта на SHVS системата, вредните газове достигат едва 90 гр/км.

SUZUKI_SWIFT_interior_22

БЕЗОПАСНОСТ

Новият SWIFT е първенец и по отношение както на безопасността на пътниците, така и на безопасността на пешеходците. Сред най-добрите в своя клас, той разполага със съвременно предпазно оборудване за предвиждане и избягване на евентуални произшествия – Dual Sensor Brake Support – система за подпомагане на пътното поведение на автомобила и спирачната дейност на база на камера и лазер. Новият SWIFT е първият модел на SUZUKI, който е оборудват с тази технология. Той е снабден и с Radar Brake Support – система, която беше за първи път въведена с новото поколение на легендарната VITARA. Водачън на SWIFТ може да разчита и на системата за следене и предупреждение при смяна на линиите на пътното платно. Като стандарт в този компактен автомобил са заложение 6 въздушни възглавници. Системата Hill Hold – асистент при потегляне при наклон, е изключително удобна при по-интензивния трафик в града.

Новият SWIFT е достъпен и във версии със система за задвижване на четирите колела ALLGRIP AUTO. Тази система автоматично контролира поведението на автомобила и при нужда насочва въртящия момент към задния мост.

SUZUKI_SWIFT_interior_01

ОБОРУДВАНЕ

Новият SWIFT включва всички съвременни технологии и улеснения за водача: муулти-информационна система с тъч дисплей и възможност за свързване със смартфон, камера за заден ход, чийто образ се появява на дисплея на мулти- информационната система и подобрява видимостта, навигация, LED светлини, автоматични светлини, адаптивен круиз контрол, автоматична функция на дългите светлини и още много други технологии, които поставят нови стандарти за безопасност и комфорт при шофирането.

SWIFT се предлага в 7 основни цвята, от които само един не е металик и още 4 двуцветни комбинации, които
подчетрават младежкия дух на водела. На разположение на клиентите е и богат избор от аксесоари, с които
могат да персонализират своя автомобил.

SWIFT_PI_01_40_high

ЦЕНИ

Цената на новия SWIFT започва от 23 390 лева с включен ДДС и ECO BONUS за версия 1,2 GL и от 28 990 лева с включен ДДС и ECO BONUS за версия 1,0 GL+.

Цените за версиите с ALLGRIP AUTO започват от 29 590 лева с включен ДДС и ECO BONUS за версията 1,2 GL+.

 
 

Киа Моторс ще строи нов завод в Индия

| от chronicle.bg |

КИА Моторс подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Андхра Прадеш, Индия за строителството на нова производствена база в Anantapur.

Споразумението бе подписано на официална церемония в град Виджаявада, част от Андхра Прадеш, югоизточна Индия. Инвестицията за първия завод на КИА в Индия, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в края на 2017г., възлиза на 1.1 милиард щатски долара.

Стартът на производство е планиран за втората половина на 2019г., като капацитетът на базата ще бъде 300 000 автомобила годишно.

КИА планира производството на стратегически компактен седан и компактен SUV, специално насочени към индийските потребители. Заводът, разположен на площ от 2.16м2/536 акра, включва 4 основни цеха – щамповане, заваряване, боядисване и сглобяване.

Модерният завод ще предостави възможност на компанията да стартира продажбите си и в Индия, което ще спомогне за устойчивия ръст в продажбите, както на местно, така и на международно ниво. Индия е най-бързо развиващия се пазар на нови автомобили в света и 5-ти по големина в международен мащаб.

През изминалата 2016г. в страната са реализирани над 3.3 милиона автомобила. Експертите прогнозират, че до 2020г. Индия ще се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Tesla с първа зарядна станция у нас

| от chronicle.bg |

Иновативната компания Tesla планира отварянето на първата си зарядна станция в България. Тя ще бъде разположена в Пловдив, става ясно от карта, публикувана на сайта на компанията. Към момента няма информация за датата, към която ще бъде изградена станцията.

Станциите в България е част от коридора, който Tesla изгражда за връзка между Западна Европа с Турция. Supercharger коридорът започва от Загреб и ще минава през България към Одрин.

На 24 април от компанията обявиха, че превръщат зареждането на автомобилите в дори по-голям приоритет, защото вярват, че е важно за тях и за мисията им зареждането да бъде удобно. По тази причина през 2017 година Tesla увеличава двойно мрежата си от зарядни станции, така че шофьорите да не трябва да чакат дълго за зареждане.

Според идеята използването на Sueprcharcher гарантира, че за 30-минутно зареждане ще имате достатъчно заряд, за да стигнете до дестинацията си или до следващата станция. Всички нови модели на Tesla – Model S и Model X, идват със стандартна Sueprcharcher технология. Благодарение на това зареждане, автомобилът може само за 30 минути да получи заряд до 120 kW, което се равнява на над 270 км разстояние.

Все пак най-удобният начин за зарежане е у дома – включвате колата си да се зарежда вечерта и до сутринта ще сте готови за пътуване.