Шанел №5

| от | |

Беше хубава любовна история, но свърши тъпо.

World_Travel___Tourism_Beautiful_stewardess_018985_

Биби беше страшна мацка, красавица. Мъжете се обръщаха след нея. Жените след мен – тогава бях левент, а не като сега – със бирено шкембе. На много народ им течаха лигите, само като ни зърнеха заедно по улиците.

Ееех, така добре си живеехме. Няколко месеца веселби и купонясване, имахме куп пари, които усърдно пилеехме по ресторанти и кафенета. Тогава работех в издателство и вземах доста солидни хонорари. Биби работеше в авиокомпания, хвърчеше насам – натам. Носеше дрехи, напитки, техника. Приятелите ни викаха: „Тежкари, корекомски гъзари“. Царска работа!

Един ден, Биби си стягаше багажа за предстоящо пътуване, аз се излежавах на дивана и слушах джаз-станция на новата ни стерео уредба. Биби я беше донесла от Тайван. Тя си оправи прическата и грима, взе багажа и ми кимна, че е готова. Аз зарязах слушалките. Скочих да се сбогувахме с една дълга целувка. Погледнах я в очите като за последно – подсъзнателно винаги си задавах въпроса дали ще я видя отново заради нейната опасна работа. Мислех си – ако падне самолета …. това ще е края на идилията. Бях влюбен, бях щастлив. Впрочем, както и тя.

Изпратих я до ъгъла и влязох в кварталната бакалийка да си взема цигари. Докато плащах, гледах Биби през витрината. Наслаждавах се на стройната ѝ фигура. За последен път.

Когато и синия ѝ копринен шал зави зад ъгъла, все още чувах как чаткат токчетата по тротоарните плочки – чат, чат, чат, чат. Тя си отиваше от живота ми, но още не го знаех.

………..

Качвах се бавно по мозаечните стълби и вдъхвах парфюма на Биби, който витаеше из целия вход. Шанел № 5. Тя много обичаше Шанел № 5. Ммммм..

Два етажа преди моята площадка гледам – по стълбите тече вода. Проследих потока и с ужас установих, че шурти изпод моята врата. Запретнах джинсите и зашляпах. Беше се пръснала тръбата в банята и изглежда канала не можеше да побере мощта на струята. Наводнението на апартамента и сградата бяха в кърпа вързани. Почти плувайки се добрах до телефона.

Човек от водоснабдяването учудващо обеща колегите му да наминат до час-два на този адрес. Тогава все още нямаше такова изобилие от фирми, а майсторите бяха дефицит. „Добре!“ „Супер!“ – помислих си аз – “ Че съседите съвсем ще се вкиснат“. Един недоволен комшия одеве ми тропаше на вратата, но влизайки и виждайки аварията, човека разбра, че работата е сериозна и се разтича да ми помогне. Докато попивах с парцала и кофата водата по стълбите, той слезе в мазето за да спре крана на водата на кооперацията.

Ужасих се, само като си представих, как стърча с парцала цяла нощ, а съседите ми пищят от ужас, че нямат вода. Все пак беше август. Не е никак приятно да седиш без вода в жегата, идеше ми да зарежа всичко и да хукна след Биби. Парфюма ѝ още ухаеше из стълбището.

Двама с куфари пълни с инструменти пристигнаха изненадващо след половин час. А началника им беше обещал за по-късно днес следобед. Чух как двата гащеризона цъкат с език още от долния етаж.

„Цццц….Мамка му и вода, цела вечер ще я газим бе….!” – мърмореха майсторите, качвайки се по стълбите.

Единия се запъти към банята, а другия взе да вади инструментите в хола. Там беше най-сухо, тъй като водата се беше оттекла вече към стълбите.

Изведнъж гледам – човекът стои с френския ключ в ръката като паметник и не мърда. Стои като препариран. Пълен истукан. Отидох до него, гледам го – втренчил се в една снимка до книгите ми. На снимката бяхме аз и гаджето ми. Бяла, порцеланова рамка. Тя беше с униформата на стюардеса, а снимката я щракна един приятел, с който я посрещахме един път и отидохме на поредния купон.

„Какво става?” – питам го.

А той продължава да кибичи там като, че си е глътнал езика.

Сочи с железния френски ключ снимката, дето сме с Биби. С бялата порцеланова рамка.

И тихо казва – „Това, ..това .. там е жена ми!”

Точно в този момент на човека му призля и той приседна на един от столовете.

И на мен ми призля. После си помислих и че ще отнеса някой гайчен ключ по главата.

А човека бе напълно сломен. Седеше там в хола ми, без изобщо да ме забелязва. Всъщност той не виждаше нищо, освен снимката. С бялата порцеланова рамка. Продължаваше да я гледа мълчаливо и да стиска ключа в ръка. После промълви, че жена му е стюардеса. Казвала се Биляна, викали и Биби. Имали и две деца. Биби често пътувала, защото такава и е работата. Понякога оставала за две седмици и летяла на някакви трансферни полети между компаниите. Така искали от ръководството – за да спестят пари.

Изясни ми се светкавично защо Биби казваше същото и на мен.

Дългата целувка още пареше на устните ми.

От отворената врата към стълбището още миришеше на нейния парфюм.

Шанел № 5.

В този момент почувствувах, че живота ми рухна….

Какво е станало после с това семейство – не зная.

Както казах, това бе денят, в който видях Биби за последен път.

 
 

Миранда Кер предаде на полицията бижута за 8 милиона долара

| от chronicle.bg, по БТА |

Австралийската манекенка Миранда Кер предостави на американските власти подарени й бижута на стойност 8 милиона долара, които са свързани с корупционен скандал в малайзийския фонд за развитие 1MDB, съобщиха Ройтерс и Франс прес.

Миранда Кер получила бижутата от малайзийския бизнесмен Джо Лоу, близък на семейството на премиера Мохамед Наджиб бин Тун Хаджи Абдул Разак, и сега ги предала на полицията в Лос Анджелис.

„От началото на разследването Миранда Кер оказва пълно съдействие и се ангажира да върне подарените й бижута – поясни близък до следствието източник. – Тя ще продължи да подпомага разследването.“

34-годишната манекенка е сред знаменитостите, които са въвлечени в скандала, свързан с 1MDB.
В средата на месец юни актьорът Леонардо ди Каприо върна няколко получени от Лоу подаръка, включително награда „Оскар“, присъдена на Марлон Брандо, картина от Пикасо и колаж от Баскиа.

Малайзийският бизнесмен е заподозрян, че чрез банкова сметка в САЩ е изпрал над 400 милиона долара, отклонени от фонда 1MDB.

Миранда Кер и Леонардо ди Каприо не са обект на съдебно преследване в САЩ във връзка с тази афера.

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.

 
 

Вирусът „Петя“ продължава

| от chronicle.bg |

Американската фармацевтична компания „Мерк“ (Merck) съобщи, че е била засегната от световната кибератака, която започна от Русия и Украйна.

„Мерк“ е първата жертва на вируса Петя (Petya) в САЩ. Атаката е установена в сутрешните часове местно време на източния американски бряг. Според говорителка на компанията, цитирана от АФП, е засегната цялата информационна система на „Мерк“.

От концерна все още не съобщават дали е имало кражба на данни по време на атаката.

Сред засегнатите от вируса „Петя“ в Украйна има компании във Франция, Русия и Дания – включително рекламната агенция WPP, френската строителна компания Saint-Gobain, „Евраз“ и „Роснефт“, както и транспортния гигант Maersk.

При разпространението на вируса Петя на територията на Украйна пострадаха магазините за търговия на едро от германската верига „Метро“ и в момента се прави оценка на щетите.

Хакерската атака удари мрежите и на няколко институции в Украйна, като сред засегнатите са сайтовете на няколко банки, Киевенерго, Укртелеком, и най-голямата компания за експресни куриерски услуги „Нова поща“.

Атаки с „Петя“ са извършени и срещу руските петролни компании Роснефт и Башнефт, срещу международното летище в Украйна, срещу производителите на шоколадови изделия Марс (Mars) и Монделийз (Mondelez), срещу козметичния гигант Нивеа (Nivea) и датския транспортен концерн А.П. Мьолер-Мерск (A.P. Moller-Maersk).

 
 

Фондацията на Салвадор Дали ще обжалва решението за ексхумацията му

| от chronicle.bg, по БТА |

Фондацията „Гала- Салвадор Дали“ ще обжалва решението на първоинстационния мадридски съд за ексумацията на тленните останки на художника във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщава агенция ТАСС.

Ищцата Пилар Абел пожела да бъдат извършени ДНК тестове от биологичен материал на твореца, за да докаже, че той е неин биологичен баща.

От фондацията подчертаха, че се подготвя иск, за да не бъде допусната ексхумацията и да бъде отменено решението на мадридския съд на по-горна инстанция. Наети от нея юристи работят над необходимите документи. Обжалването ще бъде внесено в съда в близките дни.

Родената през 1957 година в каталунския град Жирона Пилар Абел твърди, че Салвадор Дали е неин баща. От 2007 година тя води дела за установяване на неговото бащинство. Нейната майка имала тайна връзка с художника в малкото испанско селце Порт Лигат.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас