“Sex-Shop Socialism”-ът е денонощен

| от |

Автор: Мартин Табаков (5corners.eu)

Чувствате ли се изравнени?

Ако си холандски гражданин и си социално възпрепятстван, т.е. имаш определена степен на инвалидност или заболяване, поради което не можеш да водиш регулярен живот, държавата ти поема разноските, ако решиш да правиш секс с проститутка. До 12 пъти годишно. Т.е 13-тата или тринайстият път ще трябва да си го платиш сам.

Red-Light-District-Holland

Всъщност, тези пари не се дават изрично за това, но държавните служители са принудени да вдигат рамене, когато реципиентите на социалните помощи, при отчитането им, предоставят бележки и за подобен тип разходи. Правото на секс е право като всяко друго, е логиката на холандския законодател, на базата на което държавата приема подобен род разход на предоставените средства, стига те да са ограничени.

Ако ви боли зъб, не се надявайте. Трябва да имате церебрална парализа или мускулна дистрофия. Какъвто е случаят на 30-годишния Крис Фултън от Уорчестър, който води кампания за въвеждане на холандския опит и във Великобритания. По думите му, подобен акт е стъпка в посока на реалното равноправие на възпрепятстваните хора и опит в изравняването на възможностите им спрямо тези на здравите хора.

Когато държавата е легализирала проституцията и влиза в икономически отношения с нея, разпознавайки я като юридически и стопански субект, няма нищо по-логично от това проститутката да си поиска нещо. И тя го прави. Сравнително скоро, от профсъюза на проститутките в страната пожелаха от държавата да се замисли и по отношение на това дали тя не трябва да предоставя и пенсии на момичетата по витрините. Аргументите са ясни: мъжете предпочитат млади жени, а последните нямат шанса да са дълго такива.

Регламентирането на проституцията в трудово-правно взаимоотношение и проституцията като социален разход на държавата само по себе си не е причина за нищо, освен за упражняване на чувството за хумор. Както холандският опит показва, нито въвличането на държавата в Квартала на червените фенери в Амстердам, нито нейното отдръпване оттам, влияят на количеството, цената или нивото на криминални случаи в бранша. Освен че сутеньорите от 2000-та година насам се наричат „мениджъри”. С или без касови бележки, проститутките си останаха проститутки, а червените фенери светят така, както и преди.

Този бизнес обаче, както и легализирането му от държавата, са следствие на една по-обща рецепта за тенденциите, обхванали Стария континент. Става дума за това, което американският професор от университета в Бостън Анджело Кодевила определя като „sex-shop socialism”. А именно, тенденцията на увеличаваща се социална ангажираност в национален и наднационален мащаб и произтичащото от нея консуматорство на специфични услуги и права. Това е ситуацията на европейския човек, в която той е удовлетворен в небрежното си съществуване като потребител на средства и права, първите от които най-вероятно не е изработил той, а болшинството от вторите не го вълнуват.

Нормотворчеството на Европейския съюз буди учудване и тревога. Особено през последните години, когато тенденцията на социалността взима връх над която и да е друга. Чиновниците в ЕС замерят с послания и директиви, в основата на които стоят раздути социални програми (от разширяване обхвата на безплатното образование, през обстойно субсидираните здравни услуги, та до средствата, отделяни за интеграцията на всеки малцинствен перчем или анимационен герой).

От друга страна, социалните разхищения биват гарнирани с особен тип политически приоритети. Еко-фундаментализмът и правата на животните са пример в тази насока. Една навехната кучешка лапа може да провокира повече сълзливост у брюкселския чиновник, отколкото състоянието на малкия и средния бизнес. Ако на Червеноопашата катерица й закъснее месечното неразположение, същият сигурно изчита порядъчно количество литература, за да се ангажира с преценка и евентуално лечение. С една дума, ЕС хвърля достатъчно енергия и средства, за да се занимава с атрактивни за малцина теми. А в следващия момент, когато руската мечка замахне към сувернитета на друга държава, единният и решителен ЕС някак го няма.

“Sex-Shop Socialism” е социализъм, понеже има харчове за всеки. Разбира се, харчещият има щастието да не е този, който е изкарал парите. Еврокомисията сигурно с готовност би обгрижила всеки стрък трева, ако до нея стигне слухът, че честолюбието на последната е поругано от нечия арогантна подметка. ЕС се превръща в приют на маргиналното мислене и малцинствените потреби. Държавата започва да плаща за проститутки.

Но “Sex-Shop Socialism”-ът е и либерализъм, понеже това, което предлага, е особен вид стока. Еврокомисията се интересува от напрежението, възникнало между двойка брачни пингвини и нежеланието им да увековечат любовта си с наследник. Многообразието става задължително дори и за еднообразните хора с еднообразни желания. На човек му се иска да бъде пингвин, но и последният не може да избяга от полезрението на брюкселския чиновник. Държавата плаща на пингвина, за да легне с жена си.

Това е ситуация, в която социализмът и либерализмът се преплитат в едно. Социалистите се отказват от тоталитарното в името на жанровото разнообразие. Либералите се отказват от конкуренцията в името на солидарността. Някъде там си стискат ръцете и отварят сергия, която прилича на универсален китайски магазин: има по всичко, но за кратка експлоатация. Като секс с проститутка, но само 12 пъти годишно. Резултатът е разпиляна социалност и права на едро. Ражда се човекът, който работи „имам права”, а държавата, под зоркия поглед на ЕС, му плаща за това. Накрая се получава така че не правата трябва да съхранят човека, а човекът – правата.

Чувствате ли се изравнени?

Понеже през 2006 г. американският журналист Томас Фрийдам с особен ентусиазъм оповести, че светът отново е плосък. Демек глобализацията и либералната демокрация са уеднаквили до такава степен социално-икономическите и политически закономерности на планетата Земя, че все повече се случва конвергенцията на професии, манталитети, интереси и социални релевантности.

За целта, според Томас Фрийдман, са спомогнали редица неща, между които появата на „www”, ъплоудинга, аутсорсинга, инсорсинга, офшоринга и веригите за доставки.

Резултатът на всичко трябва да се търси в окончателното положение, в което всички ставаме еднакви. Реплика към „едноизмеримия човек – атом” на Маркузе: унифицираният сив и безличен индивид. Нов социализъм, този път изграден с либерални средства.

„Sex-Shop Socialism”-ът е денонощен. Ставаме равни в парите, правата и проститутките.

Това „ппп” май ще е като онова „www”.

Ставаме равни в това, което сме, и това, което искаме.

Проститутка? Държавата черпи.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той

 
 

Писма от Алберт Айнщайн отиват на търг

| от chronicle.bg, по БТА |

Алберт Айнщайн може да е бил гений в областта на физиката, но е имал далеч по-малки способности в областта на човешките взаимоотношения и съжалявал за двата си брака, предаде Франс прес. Това разкрива писмо, адресирано от него до семейството на приятел. Писмото ще бъде предложено за продажба на търг на „Кристис“ през юли.

„Онова, за което най-много му се възхищавах, е начинът, по който успя да живее спокойно толкова дълго време с една и съща съпруга, докато аз на два пъти се провалих“, е написал ученият на 21 март 1955 г. след смъртта на колегата си и приятел Микеле Бесо.

„Той отново с малко ме изпревари, напускайки този странен свят. Това не е важно. За хората като нас, които вярват във възможностите на физиката, разликата между минало, настояще и бъдеще е просто илюзия“, завършва писмото.

Бесо подкрепял Айнщайн в трудните му семейни контакти с първата му съпруга Милева. Айнщайн се разделя с нея през 1914 г., преди да се ожени за братовчедката й Елза.

56-те писма, които ще бъдат изложени на търг в Лондон, обхващат над 50-годишен период и са посветени на Теорията на относителността, идването на нацистите на власт, както и на интимни въпроси.

Двамата мъже се сприятелили, докато били студенти в Цюрих в края на 90-те години на 19-и век.
Търгът ще се състои от 6 до 13 юли.

 

Искаме да ви покажем едно от писмата, които Алберт Айнщайн праща до дъщеря си Лизерл Айнщайн:

 

Когато предложих теорията на относителността, много малко хора ме разбраха, и това, което ще разкрия сега, за да предадеш на човечеството, ще се сблъска също с неразбиране и предубеждение в света.
Моля те да пазиш писмата ми толкова дълго, колкото е необходимо, години, десетилетия, докато обществото напредне достатъчно, за да приеме това, което ще обясня по-долу.
Има изключително мощна сила, за която досега науката не е намерила официално обяснение. Това е сила, която включва и управлява всички останали и е дори зад всяко явление, проявяващо се във Вселената. Тази сила все още не е идентифицирана от нас.
Тази универсална сила е ЛЮБОВТА.
Когато учените търсеха единна теория на Вселената те забравиха за най-мощната невидима сила.
Любовта е светлина, която просветлява тези, които я дават и я получават.
Любовта е гравитацията, защото тя кара някои хора се чувстват привлечени от други.
Любовта е сила, защото тя умножава най-доброто, което имаме и позволява на човечеството да не се самоунищожи в своя сляп егоизъм. Любовта се разгръща и разбулва.
За любовта ние живеем и умираме.
Любовта е Бог и Бог е любов.
Тази сила обяснява всичко и дава смисъл на живота. Това е променлива, която сме игнорирарали прекалено дълго, може би защото се страхуваме от любовта, защото това е единствената енергия във Вселената, която човек не се е научил да управлява.
За да дам изражение на любовта, направих проста замяна в моето най-известно уравнение.
Ако вместо E=mc2, приемем, че енергията за изцеляването на света може да се получи чрез любов, умножена по скоростта на светлината на квадрат, стигаме до заключението, че любовта е най-мощната сила, която съществува, защото тя няма граници.
След провала на човечеството в използването и контрола над останалите сили на Вселената, които са се обърнали срещу нас, е наложително спешно да се подкрепим с един друг вид енергия…
Ако искаме нашия вид да оцелее, ако търсим смисъла в живота, ако искаме да спасим света и всяко съзнаващо същество, което го обитава, любовта е точният и единствен отговор.
Може би още не сме готови да направим бомба на любовта, достатъчно мощна, за да унищожи изцяло омразата, егоизма и алчността, които опустошават планетата.
Въпреки това, всеки човек носи в себе си малък, но мощен генератор на любовта, чиято енергия очаква да бъде освободена.
Когато се научим да даваме и да получаваме тази универсална енергия, скъпа Лизерл, ние ще потвърдим, че любовта побеждава всичко, че е в състояние да се издигне над всичко, защото любовта е квинтесенцията на живота.
Дълбоко съжалявам, че не съм в състояние да изразя това, което е в сърцето ми, което тихо бие за теб през целия ми живот. Може би е твърде късно да се извиня, но тъй като времето е относително, ми е нужно да ти кажа, че те обичам и благодарение на теб достигнах до върховния отговор!
Твой баща Алберт Айнщайн.

 
 

Сериалите, които гледаме, когато ни е топло

| от |

Лято е. Топло е. Потно е. Хубаво е.

Докато още не сме се насочили към безбрежните плажни висини, където ще пием коктейли, бири и други субстанции и ще се излежаваме на плажа, се забавляваме с малко телевизия.

Защото телевизията е киното, което може да си гледате вкъщи винаги и по всяко време.

Ние сме избрали пет готини сериала, които си пускаме стане ли топло. От задължителната cheesy класика „Спасители на плажа“ до новия сезон на Wet Hot American Summer – имаме всичко.

Вижте ги горе в галерията.