“Сексът и молът”

| от | |

Автор: Лола Монтескьо (повече от нея на chuime.bg)

Една тревожна новина ме накара да седна и да напиша този текст по-бързо от планираното. Моля, хората с големи, но слаби сърца, дамите над 60 и младите майки да спрат да четат тук. А всички останали да поемат въздух: АРТИСТИТЕ ОТ ТУРСКИТЕ СЕРИАЛИ СТАЧКУВАТ И ЗАТОВА ФИЛМИТЕ СЕ СКЪСЯВАТ!!!

…………………………………………

Как сте? Мина ли ви шокът? И вие ли усещате тази голяма празнина, която внезапно се отвори в живота ви? Не, не отваряйте вратата на балкона, помислете за хората, които ви обичат. И не плачете! Все пак има и по-лошо. Я вижте на хората в Либия какво им се случва? А на всичкото отгоре те и турски сериали си нямат. Че как да не ти писне всичко и да не вдигнеш един бунт?

Не, това не е провокация, не тичайте пред Народното събрание (абе шофьорите на таксита дали гледат турски сериали? Ако да, сбогом Бойко!). Има спасение и то е в ръцете на кака ви Лола. Да! Радвай се народе, пиша сценарий за наш вариант на турските сериали. Както вече веднъж обещах, ще побългаря “Сексът и градът” за целта. Просто съм гледала повече серии от него, отколкото от турските теленовели, затова. Но ще вмъкна задължителния елемент от турските сериали: млад мъж с тридневна брада гледа с питащи очи към залеза и страда. Свири цигулка. Ето какво вече съм нахвърляла, като скица за бъдещия сценарий.

mallgirls

Заглавието

И така “Сексът и града” ще се казва “Сексът и молът”. Действието се развива в голям столичен мол, който нашите героини са дошли да посетят. Те живеят в южна България, в царевичака, както казват американците, но са се възползвали от услугата на местна туристическа фирма, която ги развежда с професионален гид из столичните молове. Някъде по средата на сериала ще се разбере, че две от героините са твърдо решени да останат в столицата, останалите се колебаят. Но затова по-натам.

Героини

И в бг сериала те са четири на брой. Млади. Красиви. И много амбициозни. Това се вижда веднага по силикона в крехките им тела. Както знаем, само една много амбициозна кака може да си навре толкова много силикон из жлезите. В истинския живот героините ни се казват Стояна Теофанова, Геновева Петрова, Петруна Видова и Стефка Калчева. За пътуването си в мола обаче приемат нови имена, фамилните зачеркват.

И така, моля запознайте се с Анилия, Камилия, Ванилия и Емилия. Всичките са руси. Имат екстеншъни. Пеят страхотно. Без Ванилия. Тя обаче е с най-големи и е много фотогенична. А, да, и си правят ноктопластиката при една и съща факирка на ноктопластиката някъде из Сливенско. Ванилия може и да не пее чак толкова добре, но пък има огромна татуировка на Исус на деколтето. Защото, както тя твърди, е ужасно набожна. Татусът обаче я прави да изглежда и много градска една такава. Направо столична.

Герои

Само двама са. Вече упоменатият мъжага с тридневна брада, който ни в клин, ни в ръкав се появява из мола, гледа с тъжни питащи очи залеза, страда, а на фона – цигулка. Другият герой е нашенският Мистър Биг. Той е биг не само откъм корем, но и откъм пачки, затова всичките наши героини са влюбени в него. Той освен това е и собственик на ЯКА кръчма, в която нашите героини се надяват да пеят.

Заплитане на сюжета

Мистър Биг пие нес кафе с ракия в барчето на мола на третия етаж и оттегчено мери с поглед молките, които дефилират пред него. Имал ги е всичките. Скука. Внезапно обаче от ескалатора изплуват досущ като четири древногръцки Афродити от вълните на морето Анилия, Камилия, Ванилия и Емилия. Камерата дава в едър план очите на Мистър Биг – леко подпухнали, но видимо оживени; очите на Анилия, Ванилия и Камилия – засрамени, изпълнени с надежда, питащи…; очите на типа с тридневната брада – страдащи (тоя па кво прави пак тука?); очите на Емилия – оп!, тя е попреклалила с макиажа и не може да отвори докрай лявото око, тежат тия изкуствени мигли, бе!, но се предполага, че и тя мечтае, пита и се срамува… И пак в едър план очите на Мистър Биг, който с леко мигване кани дамите на масата си и разбива сърцата им завинаги. За любовта допринася и отразяващият се в очите му трикилограмов златен ланец.

Появяване на врага

Враговете са много! Досущ като в турски сериал. Първо, това е майката на Мистър Биг и проекто свекървата на нашите героини, така да се каже. Тя е зла, мустаката, традиционалистка. Носи забрадка на главата и леген под мишница. В този леген бъдещата невеста ще трябва да й кисне краката и да й реже брадавиците в израз на почит и любов към фамилията на мъжа.

Понеже в първите няколко серии бъдещата свекърва няма реплики, тя ще кръстосва мола нагоре-надолу с легена, ще гледа недоверчиво и четирите проекто-снахи и ще плете интриги с продавачката на прежди на първия етаж, с жената пред тоалетната на втория и с фризьорката Еми на третия. Еми също мрази проекто-снахите, защото има дъщеря, която тайно мечта е да омъжи за Мистър Биг. Тя не знае, че щерка й отдавна е негова любовница, а освен това е и бременна.

Между другото от Мистър Биг са бременни още и фризьорката Еми, продавачката на прежди, момичетата от “Макдоналдс” и дузина от молките. В следващите серии ще забременеят и нашите четири героини. Ще се нанесат една след друга в огромната му къща в Драгичево, ще страдат там сами, изоставени от непостояннния Мистър Биг (оп, в кадър пак е оня с тридневната брада, гледа залеза, страда, една цигулка свири…) Мустакатата свекърва ще ги тормози да й мият краката и да лъскат собственоръчно древногръцките колони, римските аркади и албанските лъвове в дома. Винаги ще е недоволна. Ех, мъка, мъка…

Развръзка

Тя ще наближи някъде към 2893-ия епизод, който ще бъде излъчен навръх Трети март. Ще се окаже, че свекървата, Еми, продавачката и част от молките са бивши агенти на ДС и ще загубят правото си да се снимат в сериала. Дъщерята на Еми ще се залюби с типа с тридневната брада (кадър, той гледа към залеза, страда, една цигулка свири), а нашите героини ще са се събрали да живеят заедно в Драгичево.

Край

Вариантите са много. Първи – феминистки: Анилия, Камилия, Ванилия и Емилия зарязват ЕТНО-баладите и стават пънкарки. Бръснат главите, отлепват ноктопластиката и вадят силикона. Анилия даже се записва в университета. Мистър Биг е сменен с младо студентче от Художествената академия.

Край втори – най-вероятен: Към 3-хилядния епизод нашите героини са поизхабени, силиконът е поувиснал, гласовете са изчезнали… Мистър Биг седи пак сам в кафенето в мола, гледа отегчено мацките. Изведнъж от ескалатора като четири Афродити изплуват четири девойки: Малина, Галина, Далина и Петрина. Всичките брюнетки. Всичките със силикон. Татуировки имат и четирите. На Че Гевара. Не могат да пеят, но са актриси…. Оттам нататък знаеме, поне още 3 хиляди епизода…

И край трети – оптимистичен: Всички наши герои са в мола. Бременните отдавна са родили. Все момчета, и всичките се казват Мистър Биг-Джуниър. Избухва спор чие дете най-много прилича на Мистър Биг. Спорът прераства в яко меле. Летят екстеншъни, ноктопластики, крака от маси, силикони и павета. Лее се яко кръв. Труп до трупа, силикон до силикона се въргалят из мола.

В апогея на битката в този храм на съвременната култура влиза самотна дама в зряла възраст – първата любов на Мистър Биг, Иванка. Силиконът май й се е поразместил, защото тялото й е странно издуто. О не! Това не е силикон! Това е бомба. Иванка е камикадзе! Тя изтичва грациозно нагоре по ескалатора, пеейки “Белите манастири” и пред питащите очи на Мистър Биг и оня с тридневната брада дърпа шнура. Гръм! Огън! Молът го няма. Молките също. Край на сериала!

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Какво казва за вас кафето, което пиете

| от Спонсорирано съдържание |

Колко кафе е твърде много? Не задавайте този въпрос на човек, пристастен към тази напитка. За агент Дейл Купър от „Туин Пийкс“ е важно единствено кафето да бъде сервирано с парче вкусен черешов пай, независимо дали е направено на кафемашина или не.

Ако знаете коя зодия сте, знаете и кое животно сте по китайския календар, ходите поне веднъж месечно на врачка, но ако не й вярвате съвсем, ходите и при друга, то може би е време да ви кажем тъжната истина – човек се познава по кафето, което пие.

Предлагаме ви няколко категории хора според кафетата. Намерете своето място в тях и ще разберете всичко за съдбата си (или не).

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.