Седемте църкви на Апокалипсиса

| от |

Иван Стамболов, Петте кьошета

Ако не сте чели…
Апокалипсис или Откровението на Свети Йоан Богослов
История на написването, правила за тълкуването и разбор на текста
от Архиепископ Аверкий (Таушев)

 

Откровението на Св. Йоан Богослов, известно като Апокалипсиса, е може би най-загадъчната книга на християнството. Не случайно тя е единствената от Новия завет, която не се чете на служба в църквата – всяка епоха е правила своите тълкувания върху нея и въпреки това все още няма изработен универсален ключ към нейната сложна и многопластова символна система. Човечеството е разтерзано от любопитство, защото чувства, че в Апокалипсиса се съдържа истината за живота, смъртта, живота след смъртта и смъртта след смъртта, но не може да преведе текста на нито един от езиците на този свят, може би защото и книгата е колкото от него, толкова и не е.

Проблемът се усложнява и от обстоятелството, че през последните 1900 години (Апокалипсисът е записан от Св. Йоан през 95 г. сл. Хр.) се е променяла и символната система на тълкувателите му. Така в античността ясписът, огънят, ледът, короната, звездите, чашата, числата, цветовете и стотиците други символи са означавали едно, друго са означавали през средните векове и Ренесанса, а днес се използват за означение на съвсем различни неща. Въпреки това тълкувателите не се отчайват, защото знаят, че рано или късно, на едно или друго ниво всички променливи се събират в една константна точка, в която относителното става абсолютно.

Книгата „Апокалипсис или Откровението на Свети Йоан Богослов. История на написването, правила за тълкуването и разбор на текста“ е блестящ опит да се намери общ знаменател между тълкуването на символите от различните епохи. Противно на очакванията, четивото е леко, написано елегантно, напълно в стила на своя автор, когото мнозина наричат „Златоуст на нашето време“.

Архиепископ Аверкий има богата биография, съществена част от която е написана в България. Роден е в руско дворянско семейство, принудено да емигрира по време на катастрофалните събития от 1917 и след това. От 1920 семейството живее във Варна, където преминава детството на младия Александър Павлович Таушев. През 1930 завършва Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, бил е и ученик на забележителния свещеник архиепископ Серафим (Соболев) – предстоятел от 1921 на Руската църква „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в София, за когото в момента в България тече кампания за събиране на свидетелства за извършените чудеса с цел да се подкрепи инициативата за канонизация по случай 130 години от рождението му. След служба в Прикарпатието, Югосравия и Германия, през 1951 архиепископ Аверкий се установява в Съединените щати. Учен-богослов и талантлив духовен писател, оставя ценни трудове в областта на тълкуването на Новия завет. Консерватор по душевна и умствена нагласа, той се отнася изключително отрицателно към икуменизма с неговия „Световен съвет на църквите“, като нарича активните радетели за изкуствена църковна общност „модернисти-либерали“ и „неканени „реформатори“ на Православието“. Умира през 1976 и е погребан в криптата на манастира „Света Троица“ в Джорданвил, САЩ.

Тълкуванието на Апокалипсиса, което предлага архиепископ Аверкий, е систематично подредено и следва структурата на Откровението. Читателят ще намери интересни интерпретации на най-известните видения, образи и символи – четиримата конници, седемте тръби, червения дракон, жената с венец от звезди, звярът, антихристът, книгата с печатите, книгата на живота, херувимите и мъдреците, новият Йерусалим, който слиза от небето и огнената геена. Ще открие и връзката между тази символика и образността на класическата литература и даже на съвременното кино. Но доколкото Апокалипсисът е обръщение към Църквата и пророчество преди всичко за нейната съдба, особено интересна е първата част на книгата, макар и не толкова често цитирана, колкото частите с конниците и Армагедон. В нея Св. Йоан Богослов се обръща към седемте малоазийски църкви, включени в Ефеската митрополия, чийто владика е бил той. Църквите са седем, но се подразбират всички християнски църкви. Седем е числото на завършеността, за седем дни Бог създава Творението Си, а днес седем се употребява и като синоним на „всичко“ – „Тигърът на седемте морета“, „пребродих седемте морета“, тоест всички морета, тоест целия свят. Ето защо е по-правилно под седем църкви да не се разбират конкретно назованите малоазийски църкви, а седемте периода от живота на цялата Христова Църква от основаването ѝ до края на света.

1. Ефеската църква – това е първият период, Апостолската църква, която е още крехка, но вече принудена да се бори с първите ереси и по-специално с ереста на „николаитите“, които се стремят да прокарат граница между духовенството и паството.

2. Смирненската църква – периода да гоненията срещу, църквата, които общо били 10 от Домициан до Диоклециан. Оттам и десетте рога на сатаната и на звяра, чието число е 666.

3. Пергамската църква – тя символизира епохата на Вселенските събори, когато окончателно се оформя християнската догматика и когато Църквата с меча на Божието слово води битка с ересите.

4. Тиатирската църква – разцвета на християнството сред нови европейски народи. Като време тя обхваща приблизително т.нар. „мрачно“ средновековие, което за все повече хора не само не е мрачно, но е и епоха, в която се създават важни духовни ценности.

5. Сардийската църква – епохата на хуманизма и материализма през 16-18 век.

6. Филаделфийската църква – според архиепископ Аверкий това е предпоследният период от живота на църквата, съвременната епоха, когато църквата има „малка сила“ сред човечеството и отново ще започнат гонения. В този период духът на хуманизма се е изродил в бездуховен материализъм и криворазбран либерализъм.

7. Лаодикийската църква – последният етап от живота на църквата се характеризира с външно благополучие, спокойствие и самодоволство, което поражда равнодушие към вярата и ценностите на духовния свят, който съществува успоредно с нашия, но ние доброволно сме спуснали дебела завеса между себе си и него.

 

Ако не сте чели тълкуванието на Апокалипсиса от архиепископ Аверкий, прочетете го. Книгата не е голяма, не е обременена от богословски термини и се чете леко и приятно. Опира се на други известни богослови и особено на Св. Андрей Кесарийски, считан за класика в тълкуването на Апокалипсиса – неговото тълкувание също е издадено на български език от Славянобългарския манастир “Св. ВМЧК Георги Зограф”, Атон 2003. Можете да се запознаете не само с оригиналната и изключително интересна гледна точка на автора, но и с други важни възгледи по въпроса, както и със значението на символите, което поне за мен беше най-интересно, докато четях. Защото всяко нещо е знак на нещо друго, стига да е налице мислещ и чувстващ наблюдател.

 

Илюстрация: Виктор Васнецов, “Четирите конника на Апокалипсиса”.

 

 

 
 

Най-доброто от Мартин Скорсезе

| от |

Мартин Скорсезе е един от най-великите живи режисьори на нашето време. За своите 74 години този дребен американец от италиански произход е променил основните правила на седмото изкуство повече пъти, отколкото всеки друг режисьор.

С над 50 заглавия във филмовата си кариера, един спечелен „Оскар“ и близо 60 продуцентски проекта Мартин Скорсезе прави от киното онова, заради което хората го наричат „изкуство“. Остри кадри, близки планове, тишината в сцените, динамичният разказ, неконвенционалните персонажи са онези неща, които правят Скорсезе отличителен, запомнящ се, забележителен. Гледате ли негов филм, дори само един, няма връщане назад и така трябва да бъде.

Скорсезе прави кино в чист вид. Епични шедьоври, удоволствие за сетивата за всеки киноман, които ще останат в историята на седмото изкуство, много след като нас и него няма да ни има. И отново – така трябва да бъде.

Мартин Скорсезе е един от най-великите режисьори покорили Холивуд и всеки, който мисли различно е или голям глупак или не разбира от кино. Толкова е просто.

След две години тишина Скорсезе се завръща на голям екран с „Мълчание“ – един проект, който иска да направи от много години. История за безпрецедентната, безкористна вяра и религията, както той я разбира. Защото религията и вярата имат много малко общо. И „Мълчание“ е тук, за да разкаже това.

Адаптация по романа на японеца Шюсако Ендо „Мълчание“ е трудна, бавна, тъжна и мълчалива история. Тя подлага на съмнение и дълги и мъчителни изпитания най-фундаменталните въпроси и чувства заложени в човека.

Тишина ли е Бог? Ако Него изобщо го има. Защо остава мълчалив, дори когато ти говориш с него? Трябва ли да продължиш да го търсиш и да вярваш, дори когато той не ти отговаря със същото? „Am I just praying to silence?“ е основният мотив загнезден в тази тъжна приказка за божественото и отвъд него. И отговорът на всички тези въпроси е „да“.

Религията, вярата и изпитанията, които идват след като се отдадеш на тях, са теми, които вълнуват Скорсезе и той често ги прокарва по един или друг начин във филмите си. Понякога го прави директно, взима религията, чопли я, унищожава я, показва най-лошото й, най-хубавото й и накрая оставя зрителят да реши сам за себе си. Като в „Последното изкушение на Христос“.

Религията според Скорсезе е много по-многопластова и интересна, отколкото според църквата, която винаги се опитва да ни я пробуда с една по-ведра, но някак назидателна страна. Вярата от друга страна е нещо, което всички ние носим в себе си. Тя е заложена в ДНК-то ни и само ние можем да изберем как и накъде да я насочим. Да вярваме или не изобщо не е въпросът! Въпросът е „в какво“?

В този ред на мисли „Мълчание“ е някак задължителен за гледане, защото е кино в чист вид, защото е по една от любимите теми на своя режисьор и защото ще подложи на изпитание и вас, като зрители.

По повод премиерата на „Мълчание“, която е на 14.01. в зала 1 на НДК, като част от програмата на „Киномания“, ние се обръщаме към Мартин Скорсезе и аплодираме неговото величие на голям екран. Защото този дребен мъж с проблемен, странен и динамичен живот е създал повече кино, отколкото някои хора ще успеят да видят в живота си.

Вие се подгответе за „Мълчание“, а дотогава 10 от най-добрите заглавия на маестро Скорсезе са от нас за вас. В галерията горе. Наздраве!

 
 

Рецепта за гъбено ризото

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия. Днес ви предлагаме рецептата й за гъбено ризото. 

След всичките пържоли, мезета, ядки, баклави, баници имам нужда да хапна нещо топло и семпло. Деликатният вкус на гъбеното ризото винаги ми напомня, че пролетта ще се завърне бързо и слънцето отново ще изгрее. И запомнете – бялото вино в рецептата е за готвене, а не за пиене.
Нужни съставки:

1 литър пилешки или зеленчуков бульон

1 голяма глава лук

2 глави чесън – накълцани на дребно

1 тиквичка

400 гр гъби – нарязани

90 гр пармезан – настърган

2 с.л. зехтин или олио

1 с.л. масло

400 гр ориз за ризото

2 ч.ч. бяло сухо вино

пресен копър за сервиране

Начин на приготвяне:

Загрейте 1 с.л. зехтин в дълбок тиган. Добавете гъбите и чесъна и гответе докато гъбите омекнат – около 15 мин. Прехвърлете в друг съд гъбите и соковете от тях.

Добавете към същия тиган 1 с.л. зехтин и добавете нарязаната на много дребно тиквичка и лук. Гответе 10 минути.

Добавете ориза към лука и тиквичката и разбъркайте, за да се овъргаля ориза в мазнината. Когато оризът стане златист и леко прозрачен започнете да добавяте вино до пълното му абсорбиране в ориза. Започнете да добавяте постепенно бульона по същия начин, малко по малко докато, оризът напълно поеме цялата течност и омекне до степен „ал денте“, не прекалено твърд, но не и прекалено сварен.

Махнете ориза от котлона, добавете към него гъбите, заедно с техните сокове, маслото, пресен лук (чайвс) и малко пресен копър за украса.

DSCN7507

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

CHR Седмичен хороскоп: Време за приключване на вредни навици

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 16.01. до 22.01.)

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака Дева. През този период ще сме много практични, взискателни, скептични и обърнати към подробностите.

Този период не е добър за подаването на документи и заявления, както и за явяване на изпити или провеждането на важни разговори, но за сметка на това е идеален за приключване на вредни навици, като тютюнопушене, прекаляване с храна или алкохол, както и за започване на нов спорт или нов по-здравословен режим на хранене.

Пред тези два дни земните знаци Дева, Телец и Козирог, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци е възможно да положат началото на нещо значимо в техния живот и да се отдадат на постигането му, влагайки изключително старание и самодисциплина.
Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Везни, което й разположение ще направи тези дни добри за активно общуване с другите, обръщане на внимание на любим човек, сключване на сделки и споразумения, решаване на правни въпроси.

Най-добре ще се чувстват през периода въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще получат сериозна похвала или възнаграждение за наскоро положени усилия и благодарение на това ще се почувстват наистина удовлетворени.

Петък, събота и неделя Луната ще се намира в знака Скорпион. Поради тази причина през тези три дни ще сме склонни да изкривяваме и драматизираме нормални житейски ситуации.

Периодът няма да е подходящ за медицински интервенции или стартиране на важни проекти, но за сметка на това е добър за работа с чужди пари, наследства или друг вид семейни въпроси.

Най-напрегнати от това разположение ще бъдат неподвижните знаци Скорпион, Водолей, Лъв и Телец. При тях има риск нещата и в личен и в професионален план по един или друг начин да се объркват, което е възможно доста да ги изнерви и да ги кара да действат или говорят прибързано и това от своя страна ще затрудни общуването им с околните и може да ги вкара в излишни конфликти. Поради тази причина на тях им се препоръчва да използват дните за размисъл и плануване, занимавайки се повече със себе си, отколкото с останалите. Добре би било също така да се постараят да намерят позитивен отдушник на своите емоции, като творчески занимания, разчистване или разместване в жилището или активни спортни активности.

През цялата седмица Венера, планетата на любовта, хармонията и разбирателството ще бъде в съвпад с Нептун, небесното тяло, което отговаря за размиването на границите на егото и жертването му в името на по-голяма цялост и смисъл, за състрадателността и жертвата.
Когато тези две енергии се срещнат е възможно да сме много силно идеалистични по отношение на любовните въпроси и да сме склонни да правим компромиси за важен за нас човек, силно идеализирайки го и жертвайки неща, които са важни за нас.

Добре е през периода да не даваме прибързани обещания и да не се спускаме в не добре преценени любовни авантюри, понеже има риск да ни заблудят или излъжат.

Най-отнесени и романтични се очаква да са водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях са възможни много страстни срещи и наелектризирани любовни обяснения, които силно ще ги развълнуват и ще ги накарат да мечтаят за по нататъшно задълбочаване на отношенията с любимия.