Седемте смъртоносни чудеса

| от | |
Добрин Добрев
Интересно е, че намерих тази книга в семейната библиотека. Оказа се, че баща ми си я е купил преди около година, но така и не я е прочел. На мен ми беше достатъчен само бегъл прочит на описанието отзад за да я добавя в списъка си за четене.. Бях слушал много за Матю Райли, но тази книга щеше да е първият ми досег с него.
alexander-the-great
Сюжетната линия накратко: може би малко класическа на пръв поглед (или поне за мен) – преди 4500 години, когато египетската цивилизация била най-могъща, златен пирамидион овенчавал върха на Голямата пирамида. Разбира се, той дарявал с неограничена власт народа, който го притежава. Но през 123г. пр. н.е. пирамидионът бил разрязан (не от някой друг, а от самия Александър Велики) на седем части, които от своя страна били внимателно скрити и пазени в най-големите строежи по онова време – в наши дни известни като Седемте чудеса на света. През 2006г, когато се развива по-голямата част от действието в книгата, по време на пролетното равноденствие ще се случи рядък астрономически феномен, наречен „Завъртането на Тартар“, който се изразява в определена позиция на Слънцето спрямо Земята и появата на гигантско слънчево петно. Последно това се е случило през 2570г. пр. н.е. и според древните текстове, ако всички части на пирамидиона не са събрани и поставени на върха на Голямата пирамида в определения момент… ще настъпи Апокалипсис, в който човечеството ще бъде унищожено… Ако пък бъде събран, след извършването на специален ритуал, нацията, която го е направила, ще бъде непобедима :)
И тук стигаме до същината – сблъсъка на интереси. Веднага са мобилизирани американските и европейски спец-части, които се впускат в отчаяна надпревара за частите на пирамидиона, поблазнени от властта, която ги чака. Но нашите хора са съвсем други – коалиция от 8 малки държави – седем свръх обучени войници, един професор по археология и… десетгодишната Лили. Тяхната задача, разбира се, е съвсем по-благородна от суперсилите – те се борят за частите на пирамидиона за да предотвратят издигането на някоя от другите нации до световно господство или най-просто казано – за мир.
Всъщност, в началото книгата изобщо не ми допадна и трябваше да минат около 100 страници за да се промени това. Честно казано, на два пъти се зачудих дали да не я зарежа и да я върна да си събира праха – нещо, което не ми се е случвало от години. В началото започва в много оскъден стил и малко след това действието почва да се развива някак прекалено шеметно и хаотично, с престрелки, надбягвания и т.н… На някои и това би се харесало, но признавам, че с първите страници се чувствах някак подведен от описанието на корицата, очаквах повече… ОБАЧЕ!
Историята постепенно се разгръща. Разкриват се тайни – за Египет, за древните архитекти, за нацистите и т.н. Оказва се, че не е само екшън. Сигурно тук беше повратният момент, след който просто я изчетох на един дъх. Райли изключително пленително описва добре-прикритите сега чудеса на древния свят – Родоския колос, Александрийския фар, Голямата пирамида… а от сцената при Висящите градини на Семирамида просто ще настръхнете! Докато исках да я зарежа, открих че съм се привързал към нашите герои, назовавани със смешни военни позивни като: Фъзи, Принцеса Зоуи, Магьосника, Мечо Пух, Дългоухия – дадени им от Лили. Постепенно тяхното минало също излиза наяве и установяваш, че за нищо на света не искаш да спреш да четеш! Обичам такива книги!
Матю Райли показва невероятен стил, редувайки ожесточени престрелки с кратки лекции по история. С това се навяват асоциации с Индиана Джоунс. При по-динамичните моменти пък, откривам доста силна прилика със „Метеоритът“ на Дан Браун. Всъщност, при една от сцените в Лувъра (о да, и такава има) един от персонажите иронично вметва, че се чувства като герой в „Шифърът на Леонардо“. И между другото – в края на книгата са поместени няколко странички с интервю на самия Матю Райли и единият от въпросите касае точно това. Райли заявява, че романът му по никакъв начин не е повлиян от Дан Браун-овият шедьовър,  но смята, че ако създаваш сцена с Лувъра е логично по някакъв начин да се пошегуваш с „Шифърът на Леонардо“. Ха!
За финал: препоръчвам горещо книгата! Дори смятам в скоро време да си набавя още книги на Матю Райли, според мен си заслужава. :)
* * *

Мечтал съм да имам и съм притежавал 
неограничена власт.
И знам едно – тя подлудява хората.

Александър Велики
 
 

Най-добрите наши и чуждестранни студентски филми показват в НАТФИЗ

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-добрите студентски филми от наши и чуждестранни университети показват в НАТФИЗ. Панорамата „CILECT Prize – 2017″ – от игрални, документални и анимационни филми, е от днес до 2 юни в кинозалата на НАТФИЗ, съобщават от академията.

The CILECT Prize е първата по рода си награда, присъдена на студентски филми от висшите училища, обединени в организацията CILECT. Всяко училище има право да изпрати по един филм в трите категории – игрално, документално и анимационно кино. Всички избрани студентски филми стават част от компилацията The CILECT Prize.

The CILECT Prize е основана през 2005 г. по предложение на ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев, тогава заместник-председател на конференции и фестивали. Церемонията по представянето на наградата е в рамките на годишните конференции на CILECT. Първата церемония е в Мадрид на 21 ноември 2006 г.

В 12-ото издание – „CILECT Prize-2017″ – са 115 игрални, 94 документални и 54 анимационни филма. НАТФИЗ се състезава с анимацията „Terror – Error“ на Александър Начев, документалния филм „Пеем и това е“ на Сюзън Кутайфан и игралния „Добри“ на Орлин Милчев.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.