Седемте смъртоносни чудеса

| от | |
Добрин Добрев
Интересно е, че намерих тази книга в семейната библиотека. Оказа се, че баща ми си я е купил преди около година, но така и не я е прочел. На мен ми беше достатъчен само бегъл прочит на описанието отзад за да я добавя в списъка си за четене.. Бях слушал много за Матю Райли, но тази книга щеше да е първият ми досег с него.
alexander-the-great
Сюжетната линия накратко: може би малко класическа на пръв поглед (или поне за мен) – преди 4500 години, когато египетската цивилизация била най-могъща, златен пирамидион овенчавал върха на Голямата пирамида. Разбира се, той дарявал с неограничена власт народа, който го притежава. Но през 123г. пр. н.е. пирамидионът бил разрязан (не от някой друг, а от самия Александър Велики) на седем части, които от своя страна били внимателно скрити и пазени в най-големите строежи по онова време – в наши дни известни като Седемте чудеса на света. През 2006г, когато се развива по-голямата част от действието в книгата, по време на пролетното равноденствие ще се случи рядък астрономически феномен, наречен „Завъртането на Тартар“, който се изразява в определена позиция на Слънцето спрямо Земята и появата на гигантско слънчево петно. Последно това се е случило през 2570г. пр. н.е. и според древните текстове, ако всички части на пирамидиона не са събрани и поставени на върха на Голямата пирамида в определения момент… ще настъпи Апокалипсис, в който човечеството ще бъде унищожено… Ако пък бъде събран, след извършването на специален ритуал, нацията, която го е направила, ще бъде непобедима :)
И тук стигаме до същината – сблъсъка на интереси. Веднага са мобилизирани американските и европейски спец-части, които се впускат в отчаяна надпревара за частите на пирамидиона, поблазнени от властта, която ги чака. Но нашите хора са съвсем други – коалиция от 8 малки държави – седем свръх обучени войници, един професор по археология и… десетгодишната Лили. Тяхната задача, разбира се, е съвсем по-благородна от суперсилите – те се борят за частите на пирамидиона за да предотвратят издигането на някоя от другите нации до световно господство или най-просто казано – за мир.
Всъщност, в началото книгата изобщо не ми допадна и трябваше да минат около 100 страници за да се промени това. Честно казано, на два пъти се зачудих дали да не я зарежа и да я върна да си събира праха – нещо, което не ми се е случвало от години. В началото започва в много оскъден стил и малко след това действието почва да се развива някак прекалено шеметно и хаотично, с престрелки, надбягвания и т.н… На някои и това би се харесало, но признавам, че с първите страници се чувствах някак подведен от описанието на корицата, очаквах повече… ОБАЧЕ!
Историята постепенно се разгръща. Разкриват се тайни – за Египет, за древните архитекти, за нацистите и т.н. Оказва се, че не е само екшън. Сигурно тук беше повратният момент, след който просто я изчетох на един дъх. Райли изключително пленително описва добре-прикритите сега чудеса на древния свят – Родоския колос, Александрийския фар, Голямата пирамида… а от сцената при Висящите градини на Семирамида просто ще настръхнете! Докато исках да я зарежа, открих че съм се привързал към нашите герои, назовавани със смешни военни позивни като: Фъзи, Принцеса Зоуи, Магьосника, Мечо Пух, Дългоухия – дадени им от Лили. Постепенно тяхното минало също излиза наяве и установяваш, че за нищо на света не искаш да спреш да четеш! Обичам такива книги!
Матю Райли показва невероятен стил, редувайки ожесточени престрелки с кратки лекции по история. С това се навяват асоциации с Индиана Джоунс. При по-динамичните моменти пък, откривам доста силна прилика със „Метеоритът“ на Дан Браун. Всъщност, при една от сцените в Лувъра (о да, и такава има) един от персонажите иронично вметва, че се чувства като герой в „Шифърът на Леонардо“. И между другото – в края на книгата са поместени няколко странички с интервю на самия Матю Райли и единият от въпросите касае точно това. Райли заявява, че романът му по никакъв начин не е повлиян от Дан Браун-овият шедьовър,  но смята, че ако създаваш сцена с Лувъра е логично по някакъв начин да се пошегуваш с „Шифърът на Леонардо“. Ха!
За финал: препоръчвам горещо книгата! Дори смятам в скоро време да си набавя още книги на Матю Райли, според мен си заслужава. :)
* * *

Мечтал съм да имам и съм притежавал 
неограничена власт.
И знам едно – тя подлудява хората.

Александър Велики
 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.

 

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

Ясна е причината за избухващите телефони на Samsung

| от chronicle.bg |

Фиаското с избухващите устройства Samsung Galaxy Note 7 се дължи на проблем с батерията. Това сочат резултатите от разследването по темата.

Galaxy Note 7 беше замислен като конкуренция на последния iPhone, но се наложи всички устройства да бъдат изтеглени заради безброй сигнали за подпалени телефони.

Изтеглянето струва на компанията около 5.3 милиарда долара и навреди на репутацията на южнокорейския технологичен гигант.

В понеделник компанията обяви, че проблемът с избухващите телефони е причинен единствено от батериите – няма проблем със софтуера или хардуера.

Причина са грешки в дизайна и производството, които са се отразили на батерията.

Докладът от разследването посочва, че проблемите са свързани с недостатъчно изолационен материал в батерията и дизайн, който не дава достатъчно пространство за безопасно разполагане на електродите на батерията.

Samsung обяви, че поема отговорност за провала.

Компанията не обяви името на доставчиците на батериите, но миналата година те бяха идентифицирани като филиала Samsung SDI и китайската Amperex Technology. Технологичният гигант не планира да предприема правни действия срещу тях, а приема отговорността за действията си.

Samsung’s Note 7 се появи на пазара през август 2016 година като устройство, конкуриращо iPhone на Apple.

През септември обаче се наложи да бъдат изтеглени 2.5 милиона устройства заради оплаквания с прегряване и избухващи батерии.