Седем опорни точки за евроизборите

| от |

Списание „Клуб Z” вече на пазара

От днес на българския пазар вече може да бъде намерено най-новото политическо списание – „Клуб Z”. Изданието с главен редактор журналистката Светлана Джамджиева и издател Огнян Донев, изпълнителен директор на „Софарма“ и председател на КРИБ,  претендира да запълни нуждата от качествено, интелигентно и аналитично политическо писане във всички сфери на обществения живот – вътрешна и външна политика, съдебна система, бизнес и икономика, култура, спорт.

Гаранция за съдържанието на “Клуб Z” е екипът, който го списва – доказани имена от някога най-успешните български вестници и медиите като цяло.

1932399_10201720352670889_1861472430_n

Още в първия брой могат да се видят силните аналитични материали на Иван Бедров – „7 опорни точки за евроизборите“, интервю на Веселин Желев с председателката на френския национален фронт Марин Льо Пен, която е категорична: „Нямаме нищо общо с „Атака“ за тях питайте социалистите“, както и анализ специално за „Клуб Z” на американския професор по приложна икономика Стив Ханке. Внимание заслужават и „Популизмът – приказка, разказвана с користна цел“ на емблематичния автор д-р Тони Филипов, известен с поредицата си „Из делниците на един луд“, както и разговора на Светлана Джамджиева със социалния антрополог Харалан Александров и „Украйна – осъдена на разделение“ от международника Момчил Инджов.

Списанието ще е единственото по рода си на нашия пазар с рисувана корица, като илюстрациите от художник заемат и голяма част от вътрешните страници. Изданието е месечно и цената му е 8 лева.

Екслузивно за читателите на Chronicle.bg ви представяме текста на Иван Бедров. Занапред ще ви представяме по един текст от списанието и ще ви разказваме за нещата, които можете да намерите в него. Желаем на екипа на „Клуб Z“ успех в начинанието. 

602336_10203140159804969_736236208_n

Седем опорни точки за евроизборите

Изборите за български представители в Европейския парламент няма да променят пряко абсолютно нищо в българския политически живот, но могат да се окажат началото на процес, в който предсрочен парламентарен вот ще е само началото.

За едни евроизборите са просто денят, в който 17 късметлии ще си спечелят правото да получават по 10 000 евро месечно в продължение на 5 години. За други това е денят, в който изпращаме наши представители, за да решават всичко това, което малко по-късно ще ни застигне като команда „Брюксел така иска“. Всъщност и едните, и другите са прави. Прави са и тези, за които изборите за Европейски парламент са поредното състезание между политическите играчи в страната – нещо като социологическо проучване, ама наистина. Два месеца преди вота някои от често задаваните въпроси вече имат отговори:

За кого да гласувам на евроизборите?

За когото гласувате и на другите избори. Политически коректният отговор е, че трябва да прецените
общоевропейските позиции и по учебник нещата изглеждат много лесни:

Ако искате повече финансова дисциплина, гласувате за дясната Европейска народна партия (ЕНП).
Ако искате отпускане на колана и повече разходи/инвестиции, тогава Партията на европейските социалисти (ПЕС) е вашият избор. Ако пък вярвате, че Европейският съюз е отишъл твърде далеч в интеграцията си и е добре държавите да затворят трудовите си пазари,тогава крайната десница е на разположение. Ако предпочитате повече Европа на регионите и на свободните индивиди, либералите може би ще ви допаднат. Зелените са ясни.

Проблемът обаче е, че процедурата не допуска да гласуваме директно за ЕНП, ПЕС или някоя от другите европейски фракции, а само за съответната национална партия, която да изпрати своите депутати в голямата група на европейската левица, десница и т.н.

Специално в България принадлежността на партиите към европейските политически семейства
има някои твърде специфични особености. Например Сергей Станишев може и да е председател както на БСП, така и на ПЕС, но това не пречи на партията му да се възползва от подкрепата на екстремистката „Атака“. Европейска левица с крайна десница? Абсурд! ЕНП открито подкрепя ГЕРБ в България, но също толкова абсурдно е германската десница например да гласува антипазарно и бутафорно ограничение за продажбата на земеделска земя, докато ГЕРБ го направи с охота.

Ако Реформаторският блок успее да прескочи бариерата, неговият представител/и също ще бъде в
групата на ЕНП. Това обаче не важи за партията на Николай Бареков, чиито аспирации към европейската десница бяха попарени с изключването от ЕНП на неговия партньор – Земеделския народен съюз на Румен Йончев.

„Атака“ също не се радва на симпатии от страна на сформиращия се общоевропейски крайнодесен
алианс, защото поведението им е твърде крайно дори за Марин льо Пен (Интервю с председателката на Националния фронт на Франция можете да намерите на стр. 22 в списанието) и Найджъл Фарадж. ДПС традиционно са част от европейските либерали, но пък либералните ценности едва ли са сред движещите предизборни мотиви за повечето избиратели на движението. При „Зелените“ е най-лесно – ако класират депутат, той директно отива при Зелените и именно постигането на тази яснота бе сред причините те да напуснат Реформаторския блок. В повечето случаи обаче изборът за кого да гласуваме на евроизборите зависи почти изцяло от вътрешнополитическите предпочитания, така е било винаги и това изобщо не е само български патент.

Какво ми предлагат българските политически играчи?

Засега нищо по същество. Всеки държи да спечели евроизборите, но почти никой не обяснява защо.

„ГЕРБ не само ще затвърди резултата от предишните евроизбори, убедени сме, че ще постигнем още по-висок резултат“, отсече Бойко Борисов и се закани да победи БСП за осми път. И какво от това?

„Европа трябва да промени посоката на своето развитие и това го предлагат европейските социалисти
със своя манифест“, обясни Сергей Станишев. Със сигурност няма да чуете това изречение отново, защото е прекалено европейско. В България се говори със закани и още в първия работен ден след Нова година Станишев покани журналисти, за да изтегли пред тях късметче от баницата „От зори до мрак ти работи и евроизборите спечели“ (случайно му се падна, разбира се).

На фона на самонадъхването на големите играчи позициите на по-малките звучат много по-ясно.
Волен Сидеров обеща „да потърси сметка“ за по-ниските субсидии за българските земеделци, както
и за затворените блокове в АЕЦ „Козлодуй“. Нищо че и двете теми са въпрос на подписан договор, който трябва да се спазва.

А най-конкретен бе говорителят на Реформаторския блок Радан Кънев, който произнесе това, което всички си мислят, но не искат да признаят: „Евроизборите ще бъдат референдум за оставка.“

Кой ще победи?

Всички. „Която и да е от двете партии – БСП и ГЕРБ, ако получи и с един глас повече от другата, ще се обяви за победител“, коментира за Клуб Z социологът Юрий Асланов, който е и член на Националния съвет на БСП. „Критерият за победа е само един – най-много мандати или най-много гласове“, отговори колежката му Румяна Бъчварова, отскоро член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Въпросът е, че има и други критерии, които могат да бъдат удобно използвани – БСП излъчи 4-ма евродепутати преди 5 години, така че евентуално второ място с 5-има избрани също може да бъде тълкувано като прогрес. Бъчварова очаква доста спекулации в тази посока, а за Асланов целта на всички останали партии е да излъчат поне по един евродепутат и това ще бъде отчетено като победа за тях.

„Извън тази класация е ДПС, които – и на ушите си да ходят – ще вземат 3 мандата“, допълва Асланов.

Има ли нови правила за тези избори?

Има. Новият Изборен кодекс предвижда 5% от избирателите на една партия да бъдат достатъчни,
за да разместят листата и да поставят начело, когото пожелаят. За разлика от изборите за национален парламент при евроизборите няма никакви други условия и ролята на гражданите става реално по-значима. Успоредно с това намаляват изискванията за регистрация на листи – по-малко необходими подписи, по-ниски депозити и по-лесен достъп до медиите.

Ако някога сте имали идеята да не сте само гласоподавател, но и кандидат на изборите, може би сега
е моментът. Но наред с либерализацията Централната избирателна комисия остава силно партизиран
орган, чиито членове отново ще бъдат избирани на квоти от парламентарните политически сили.

Ще науча ли нещо по време на кампанията?

Ако се запишете на ускорен курс по чужд език, да. В противен случай ще наблюдавате познатите скандали и взаимни обвинения, с които публичният живот и без това е наводнен. „Темите ще възникват и ще се сменят всекидневно и кампанията ще премине под знака на скандалите, а не на политическите дебати“, прогнозира Юрий Асланов. „Няма да са европейските теми водещи в кампанията, ще са националните.“

„БСП сами влязоха в капана на тълкуването на резултатите от евроизборите като показател на
подкрепата за правителството“ Румяна Бъчварова

„ … ДПС, които и на ушите си да ходят – ще вземат 3 мандата“  Юрий Асланов

„И дори този вариант е прекалено идеалистичен“, не крие скептицизма си и Румяна Бъчварова. И двамата социолози очакват в много редки случаи някой политик да се опита да говори по европейски теми. Според Асланов, „който и да е този наивник, няма начин да бъде чут“.

Мога ли спокойно да пропусна евроизборите?

ДА. Задължителното гласуване в България все още е само предложение и не е факт. Но и в
този случай важи максимата: „Ако не гласуваш, нямаш право да критикуваш.“ След изборите Европейският парламент ще бъде съставен от 751 депутати, а не от 766, както
е досега. Настоящото мнозинство на ЕНП е подложено на постоянни критики и не е изключено буквално един депутат да бъде решаващ за мнозинството в следващия парламент. Затова не е само теоретична възможността именно избраният от вас депутат да реши кой точно да седне на мястото на Жозе Барозу. Този мотив обаче е твърде имагинерен на фона на предизборното кебапче. Освен това активността на европейски избори винаги е била по-ниска от средната и така технологичният опит на големите партии ще натежи над политическите идеи. Ако тази реалност не ви харесва, вече имате мотив да гласувате.

Ще има ли оставка след изборите?

НЕ. Резултатите от изборите за български представители в Европейския парламент нямат пряка
връзка със стабилността или нестабилността на правителството, но безспорно ще бъдат използвани
в тази посока. Значим спад в гласовете за управляващите и ръст в подкрепата за опозиционните партии ще направят отново актуален въпроса за провеждането на предсрочни парламентарни избори. И обратното – ако БСП и ДПС спечелят общо 9 от 17 евродепутати, призивите за оставка ще изгубят сериозни основания. „БСП сами влязоха в капана на тълкуването на резултатите от евроизборите като показател на подкрепата за правителството“, припомня Бъчварова. Нейните очаквания са постепенно управляващите да се дистанцират от тази позиция. В същото време всеки пробив на някоя извънпарламентарна партия, дори и само с един евродепутат, ще сложи край на затворения кръг „или БСП, или ГЕРБ“.

Още по-сложно става в рамките на левицата, ако АБВ успее да класира евродепутат. Единственият шанс за запазване на статуквото е много ниската избирателна активност. При всички други случаи евроизборите може да бъдат началото на процес, в който предсрочен парламентарен вот ще изглежда като най-малкият детайл.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.