Сбогом, лято! Welcome to Исландия

| от | |

Дани Велкова

- Не, не, не е студено! Не е студено. Не, не е студено! – повтаря ухилен Гюнар, собственик на малък хостел в Хафнарфьордур, докато ние си наместваме отвинтените от исландския вятър глави. (Ама разбира се, че не е студено – вероятно сме се изнежили от жегата в Лондон предния ден.)

- Понякога пада до минус 20 – отговарям на въпроса му как е зимата у нас.
– Ето, виждаш ли! Виждаш ли?? А у нас не! У нас не пада! У нас обикновено е минус 10 и е меко и приятно.
– Да, ама сега е юни и е студено!

Гюнтар сменя темата и обяснява къде е душът.

Хафнарфьордур

В малкото градче на десетина километра от Рейкявик отсядаме за два дни. Уж за да спестим някоя крона от чувствително по-ниската цена на хостела, а всъщност и защото малките градчета често се оказват по-интересни от столиците. Хафнарфьордур го потвърждава напълно, стига да не се уплашиш от ураганния вятър, мъглата и дъжда и да излезеш по пустите улици. Обикновен исландски ден, за който у нас биха дали поне оранжев код. Въпрос на гледна точка.

А през юни поне е светло по всяко време. Технически има залез от около 12 до 3 през нощта, но на практика слънцето се търкаля малко под хоризонта и дневната светлина съвсем леко отслабва.

Така след кратка почивка се измъкваме на първа разходка. Исландските къщи сами по себе си са достатъчно интересни:

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

А къде са хората е още по-интересен въпрос. В мола се мотаят три лели, а в супермаркета сме само ние и продавача. Чудим се дали не затварят, докато оглеждаме в потрес цените на зеленчуците. Исландците не обичат. Те няма и къде да ги гледат – освен студеното време, по-голямата част от страната е заета или от вулканична пустинна земя с тундра, или от глетчери. По-късно на тръгване ще научим от едно от безплатните списания на автогарата, че известно производство на зеленчуци има в оранжерии. Повечето се затоплят с геотермална енергия от гейзерите и се осветяват с лампи през дългата тъмна зима.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Да се върнем в Хафнарфьордур. В градчето предполагаемо живеят около 20000 души, но на улицата рядко може да видиш повече от двама-трима за час. Изключвам групата ученици, които ритат нещо като футбол с червена топка с връвчица и противотежест. Да не я отвее вятърът.

В града има приятен музей където човек може да се стопли, а и да види добре направени възстановки на историята му:

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Преди да тръгнем към Рейкявик се отправяме на малка крайградска разходка до някакво хълмче, откъдето при ясно време можел да се види глетчер в океана. По пътя има само една табелка – исландците не се престарават в изграждането на туристически пътеки, парапети и маркировки. Поради митологичния характер на ясното време в Хафнарфьордур не виждаме никакъв глетчер, но пък се открива хубава гледка към пристанището и града.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Рейкявик

Шопска салата? Няма проблем. В Рейкявик попадаме на заведение с името Balkanica, което предлага “автентична” кухня от България, Гърция и Турция. Има също азиатска кухня, френски и италиански ресторанти, дори и вегетариански. Има дори и нещо като навалица от хора, което в Исландия си е забележителност.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Извън центъра се мяркат хора колкото в нашенско село. Рейкявик има сто – двеста хилядно население, но се е разпрострял на територия на половин София, така че идеята ни, че ще може да го обходим пеша, бързо се изпарява.

Времето тук е хубаво. Сигурно има 13 – 14 градуса и е почти слънчево. Хубаво, жарко исландско лято. Чак си свалих шала.

Вероятно има доста интересни неща в града, но като цяло усещането е сходно с други европейски градове. Като изключим времето и липсата на хора. А ние искаме да видим повечко от характерните за Исландия неща.

Така още на втория ден се отправяме на път към близкото градче Хверагерди.

Хверагерди

Мятаме се на автобуса и за по-малко от час сме в отдалеченото на 45 км градче. Добра скорост за Исландия, където кривите пътища и променливите климатични условия рядко позволяват да се кара бързо. Слизаме и се сещам за потайната усмивка на Гюнар от първия хостел: “Предния гост от вашата стая стъпи в гейзер в Хверагерди и сега е в болница с еееей такъв подут крак. Внимавайте”. Чудя се дали говореше сериозно или това е от историите, които исландците обичат да разказват на чужденците, за да ги шашкат.

Градчето има около 2000 жители и няколко улици на кръст, но пък има гейзери и мирише на сяра. Една оградена област е оформена като гейзерен парк-музей, където срещу скромен по исландските стандарти вход може да разгледаш отблизо и да прочетеш повече за геотермалната активност в района. Гейзерите тук, както и в много други части на Исландия, се използват за отопление, топла вода, пране, дори и за печене на хляб. Такъв хляб, печен (или варен?) на пара от гейзер се предлага и в Хверагерди. Учудващо вкусен е.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ако предупрежденията да не се разхождаш извън пътеките и да внимаваш къде стъпваш не ти се сторят достатъчно сериозни, може да разгледаш снимката на сварен турист, който преди много години паднал в един от гейзерите. В резултат на това бил създаден парка и били оградени по-опасните дупки. Дали пък Гюнар все пак не е говорил сериозно?

Ние обаче не падаме в нищо, още повече че в момента водата е на доста ниско ниво и не е в големи количества.

Край градчето има още гейзери, туристическа пътека, къмпинг и ферми – изоставени и действащи. Ферми за коне, разбира се, в Исландия почти нищо друго не се отглежда. А да си исландски кон е хубаво! Делиш огромно пространство с много малко други коне, хрупаш си на воля, шепа туристи ти се радват, а накрая те яздят руси исландки.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Добре, че времето е хубаво, та да може да направим малко снимки на коне и изоставени ръждясващи селскостопански постройки (обичам).

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Или пък беше хубаво? Докато се върнем до градчето има около километър, а от приятните 10-12 градуса температурата пада на 6, завалява ситен дъжд и задухва силен вятър. В автобуса наобратно се спуска гъста мъгла и само оранжевите колчета, неслучайно поставени по шосето, ни водят към Рейкявик. Обичайно за Исландия. Хубав летен ден.

Кефлавик

Последната ни вечер е в малкото градче до летището – с идеята да не ставаме прекалено рано за сутрешния полет. Автобусът ни докарва почти като такси на спирка пред хостела и шофьорът ни упътва.

Кефлавик е рибарско градче и това добре се вижда от разходка по крайбрежната ивица. Няма плаж, но пък има няколко рибари, които до късно вечерта потриват премръзнали ръце на доковете. Прилично количество рибарски лодки и корабчета позират за снимка. Това май са всичките хора навън. А, не! Има и един пътешественик като нас – обикаля край брега, разглежда камъните и си дава вид, че чете нещо от информационните табели. А те са само на исландски. И още един човек има, ама в кола – излязъл е да си разходи кучето. То подтичва, а той си стои на топло в колата и изминава по двайсетина метра на почивки.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В единия край на града съвсем необезпокоявани от никого влизаме в някаква пристанищна част, където изглежда ремонтират кораби. Намираме няколко изоставени и полуразрушени кораба, които снимаме с удоволствие:

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

- Ееей, ехехехеееееееей, юхууууууууууууууууу!!! – група младежи по пуловери се забавляват в двора на исландска къща с по чашка с ръка. Като казах двор, това не трябва да се взема много насериозно. Повечето дворове в Исландия са леко загатнати от висока 50-тина сантиметра ограда. Градинки в нашия смисъл на думата обикновено няма – понякога има цветя, къщички за птици и трева с глухарчета. В някои има “скулптури” от шамандури.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Групата продължава да ни маха весело. Може би най-много ги зарадва гледката на двама туристи със зимни шапки и фотоапарат, обикалящи почти в полунощ по улиците на Кефлавик – градът, където никой не слиза, освен за летището. Ние обаче трябва да се прибираме, защото сутринта ни чака обратният полет към Лондон.

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

Google Home задмина Amazon Alexa

| от chronicle.bg |

В резултат на проведено проучване относно качествата на Google Home и Amazon Alexa, стана ясно, че въпреки че Amazon Alexa е доста по-популярен и по-добре продаван продукт, вероятността Google Home да отговори правилно на потребителските въпроси е шест пъти по-голяма.

Към момента Amazon Alexa има цели 70 процента от пазара на управляваните с глас домашни асистенти, но практическият тест показва нещата по-различно. В него Amazon Alexa и Google Home отговарят на 3000 въпроса. Едно от възможните обяснения е разликата в подхода на Google и Аmazon при захранването на асистентите си с информация.

Google използва базата данни Knowledge Graph, която се компилира от резултатите в търсачката на компанията за последните пет години. От своя страна, Amazon обикновено се позовава на информация от свои партньори.

Google Home се оказва и по-адекватен, когато става въпрос за прости команди с цифри.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Час и половина в аварирал самолет

| от chronicle.bg |

Преди няколко седмици направихме подбор на едни от най-ужасяващите съобщения на пилоти на самолети до пътниците. Днешната история разказва какво се случва в детайли и в каква ситуация понякога се налага управляващите самолета да бъдат крайни в посланията си към хората, които зависят от тях.

Вчера(25.06) пътници в полет от Пърт (Австралия) до Куала Лумпур са били посъветвани „да кажат молитва“ след като самолетът започва да се тресе като при центрофуга на перална машина. Пилотът поема курс обратно към Пърт, който продължава час и половина. Накрая, за щастие, самолетът каца безопасно, три часа след първоначалното си излитане.

Пътниците с ужас си спомнят за тежкото изпитание, което започва след оглушителен шум, идващ от левия двигател. Софи Никола казва, че съобщението на екипажа е било меко казано стряскащо: „Капитанът обяви: „Надявам се всички да се помолите. Аз също ще се помоля и дано стигнем у дома живи.“

I thought I might die….. Today was my beginning the trip,but I backed to the Perth due to technical issue…. Anyway I still arrive!!! Thank you God!!! #airasia #perth #flight #tokualalumpur

Публикация, споделена от saya mae (@maesaya) на

Друг пътник казва, че изведнъж целият самолет е започнал да се тресе. „Двигателят се развали, поне така ни казаха. Чувствахме се буквално все едно сме върху пералня. Всичко наоколо се клатеше. През прозорците можехме да видим двигателя, който се тресеше върху лявото крило на самолета. Когато кацнахме разбрахме, че една от перките е изхвърчала от турбината.“ Австралийската служба по безопасност на транспорта докладва, че е получила съобщение за аварирал двигател по средата на полет и разследва случая. Нискотарифната авиокомпания AirAsia казва, че причината за инцидента е „техническа неизправност“. Служител на компанията обясни, че в момента тече проверка по техническата изправност на самолета.

Отговорът на институциите обаче не задоволява някои от пътниците.

Ирански пътник, който се връщал към дома със семейството си, се оплаква от това, че на пътниците не е предложена повече помощ. „В такива ситуации трябва пътниците да бъдат успокоени. Дъщеря ми беше толкова уплашена. Преминахме през много трудна ситуация, изключително напрегната.“

Друга пасажерка пък се отказва да ползва услугите на въпросната авиокомпания. „Вместо това ще отида на Хаваите. Изпитвам тревога, свързана както с този конкретен маршрут, така и с цялата авиокомпания.“