Съпротивата

| от | |

books-text

Изпращам ви главата „Съпротивата“ от книгата която пиша в момента – „Посланията на Орлово Перо или Мъдростта на Един Велик индиански маг“.

Весела Стамболиева

В момента чета „Разкритията на един посветен” и ето какво прочетох там:

„Въпрос: Земята затвор ли е?

Отговор: Да, и дори по-лошо. Тези, които вярват в обратното никога няма да я напуснат.”

Усетих прииждащата вълна… Прочетох още няколко реда, но разбрах, че трябва да спра. Бях уловила нещо… Не с разума си, а някъде много по-надълбоко.

Какво искаше да каже Посветения с тези думи? Защо до сега не ги бях забелязала? Не за първи път чета този текст.

Съсредоточих се в себе си и седнах край огъня. Не знаех към кого да задам въпроса си и просто седнах, загледана в пламъците на огъня и кротко зачаках появата на онази същност, която щеше да ми даде отговора…

… Усетих усмивката не само на лицето си… Усетих я някъде навътре, много надълбоко… Това е усмивката на Крион. Това е начинът, по който усещам присъствието на Крион – тази чиста усмивка, която като че ли обгръща цялото ми същество… Именно усмивка, не смях, не радост, не веселие, а усмивка, в която усещам пълно спокойствие и едно трудно изразимо, но пълно и всеобхватно щастие…

Благодаря ти, Крион!

Готова съм да чуя думите ти.

Скъпо Дете!

Толкова много ви обичаме – всички вас, човешки същества, облечени в плътта…

Тази огромна Любов, която усещаш, когато насочиш вниманието си към нас е нашата подкрепа, нашата помощ за смелостта ви да се потопите в твърдостта на холограмния свят. Това е школа, която няма равна на себе си в нито едно друго измерение. Това е единственото място, в което има пространство и време и най-същественото – в което отивате с пълното съзнание, че ще бъдете напълно откъснати от Себе си и от целия Духовен свят с плътната завеса на забравата. Това е едно изключително тежко изпитание за Духа. „Затвор” е наистина една твърде мека дума, за това, което изживява Духа, затворен в тесните рамки на плътта.

Вие се борите в продължение на много и много инкарнации, за да разкъсате тази плътна завеса. Вие се борите „със зъби и нокти”, докато накрая осъзнаете, че тя може да бъде разкъсана единствено в мълчание…

В името на тази борба, в името на този копнеж по Себе си, вие строите църкви и храмове, водите войни, създавате технологии, чрез които да излезете в открития космос и там да търсите… Себе си…

Да, това е парадоксално, но е факт – вие търсите навсякъде другаде и то в продължение на цели хилядолетия това, което е винаги с вас, защото То е вътре във вас, защото То сте самите Вие…

Разбираш ли? Вие „слизате” в плътността на материята. Преди това я  създавате и съвсем умишлено заключвате цялата своя опитност, придобита в безкрайността и безвремието на вашата духовна същност. Залогът е огромен – да разкъсате завесата без да разрушите холограмата… С подобна мисия се нагърбват само най-силните измежду нас…

Да, знам, че от ваша гледна точка въобще не изглежда така…

Да, чувам въпроса ти.

 „Какво сме извършили, та сме наказани по този начин? Защото по земята има много болка, много страдание. Често се чувстваме като в лабиринт без изход. Объркването, неразбирането и страхът са толкова често срещано явление, че хората буквално зазиждат и без друго крехката граница между двата свята – физическия и духовния…”

Ти все още не си си върнала спомена и опитностите на твоята истинска същност. Но и това ще стане! Разкъсаш ли веднъж завесата, ти вече няма да имаш нужда да се връщаш в 3D-света. Това е мисията на всички духове въплътени в плътта.

Защо?

Ами, защото…

… Тук разговорът спря…

Останаха само въпросите: „Готова ли си да го чуеш? Готова ли си да изкараш Звяра от себе си?”

Изчезна огнището, изчезна Усмивката, изчезна всичко…

Остана само празния лист на компютъра, който чакаше Думите…

И музиката – памфлейтата, която тази вечер реших да си пусна, докато се скитам из нета…

Готова ли съм да чуя истината за себе си… Готова ли съм да разкъсам окончателно завесата… Имам ли достатъчно сили да направя това?

Всичко в мен крещи: „Да! Имам тази сила! Крайно време е!”

Усмивка…

Спокойствие…

Тръпки, които лазят по цялото ми тяло…

… И все пак на Земята има много Красота…

Само в дуалността на холограмния свят съществуват понятия „Добро” и „Зло”, „Красиво” и „Грозно”, „Бяло” и „Черно”, „Мъжко” и „Женско”…

Едно от основните качества, с които се раждате в плътта е съпротивата. Без нея не бихте могли да изживеете болката и страданието.

Замисли се – от самото зараждане на човечеството като вид, през цялата му история в линейното време, та чак до днешните времена, вие винаги сте имали много сериозни и основателни причини за съпротива… И когато няма такива, просто ги създавате – съвършено съзнателно…

Мъжко и женско, богатство и бедност, жега и студ, родители и деца, управници и простолюдие, интелигенция и неграмотни, различни религии, различни условия на живот, пустини, затвори, концлагери, хипита, болести, медицина, енергетика, фармацевтика… и т.н., и т.н., и т.н….

Всичко се създава от човека, но е продиктувано от Духа и обслужва потребностите на Духа…

При съпротивата има стопиране, както на самия човек, който се съпротивлява, така и на човека или ситуацията срещу него. Т.е. липсва свободната воля!

Тук отново нишката се прекъсна. В мен остана само думата „съпротива”. Без чувство, без коментар. Просто „съпротива”…

*  *  *

На няколко пъти, откакто започнах да пиша тази книга, ми се случваше след като напиша някоя тема по един или друг начин да изживея написаното, но за първи път това стана толкова бързо – само един ден – по-малко от 12 часа, и то с такава сила…

Една съвсем дребна на вид случка ме накара да изпадна в толкова дълбока апатия, че нямах желание да продължа живота си на земята дори и с една минута…

Изпаднах буквално в психична смърт. Следващата стъпка беше или полудяване или реална физическа смърт. Движех се. Усещах тялото си – с доста сериозни болки в гърба и раменете. Срещах се с хора. Говорех. Но реалното ми усещане беше, че съм някъде безкрайно далеч от всичко това.

Единствената ми мисъл беше да се прибера у Дома – в Светлината и Любовта. Простих се с тялото си. Помолих го да ми прости, но аз нямах повече работа тук – на земята и усещах, че е дошъл моментът да се разделим…

Това състояние продължи почти цяло денонощие. Вечерта се прибрах малко поуспокоена, след като добре си поплаках при една приятелка, но мисълта да се прибера У Дома не ме напускаше…

Легнах си, направих си медитация и се заредих с енергия чрез Орхидеята на Том Кениън. След това съм заспала. Събудих се някъде в малките часове на новия ден.

Първото нещо, което попадна пред очите ми веднага щом влязох във Фейсбук, бяха думите на един приятел:

„Защо не отделиш няколко минути днес и не изпратиш добра мисъл или някакъв малък жест(картичка, послание) на някой, който е направил нещо важно за теб в живота, който ти е помогнал да израснеш… Обади се на някой, който много обичаш и му го кажи…Просто така… Прегърни най-близките на сърцето ти! Ако са до теб – прекрасно! Ако ли не – затвори очи и ги повикай в мислите си, благодари им и ги прегърни!…

Толкова често отлагаме важното и толкова често се занимаваме с глупости, които на следващия ден нямат никакво значение. Сега, ти можеш да промениш това! Отдели няколко минути и изпрати ОБИЧ!… И ще видиш как денят ти ще придобие един пълноценен вид и ще ти се усмихне… Имаш много време докато днес, стане вчера…” – Николай Кушев.

Направих го. Изпратих на жената, която ме беше довела до това състояние най-искрената и чиста Любов на сърцето си… Апатията от предишния ден беше стопила съпротивата ми…

Изведнъж усетих цялата нелепост на ситуацията. Осъзнах механизма, благодарение на който години наред бях държала себе си в тази ситуация.

И в този миг чудесата започнаха да се случват…

*  *  *

В съзнанието ми изплуваха двата въпроса: „Готова ли си да го чуеш? Готова ли си да изкараш Звяра от себе си?”

Съпротивата! Поредната светкавица, която раздра буреносните облаци на моята съпротива…

Напуши ме смях. Започнах да се смея на глас, с цяло гърло.

Да изкарам Звяра от себе си… Когато написах тези думи, не можах да разбера смисъла им. За какъв звяр ставаше дума? И защо този Звяр беше с главна буква…? Не можах да си дам отговор на тези въпроси и просто ги подминах…

Да… Аз заявих, че съм готова и че имам достатъчно сила да направя това, въпреки че нямах представа за какво става въпрос. А то било толкова простичко… Да изживея собствената си съпротива, но да я изживея по такъв начин, че да мога да я видя, да я осветя и да я осъзная… Най-разрушителната сила в живота ни. Най-страшният Звяр, когото доброволно храним…

Съпротивата!

Благодаря ти, Крион!

Велика е Силата на Духа! От нас се иска само да Му се доверим!!!

*  *  *

Усещаш умората… Бягаш от думите…

Думите не са това, което са…

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

#Fusionable: Посрещаме лятото с цялостен аутфит от магазин Fusion

| от Рада Копрева |

Сега имате възможността да посрещнете лятото с цялостен аутфит по ваше желание, осигурен от магазин Fusion! В периода 22 март – 05 април 2017 година можете да се запознаете с най-новите тенденции от световноизвестни марки като Pepe Jeans, GAS, Lacoste, Diesel, Converse и Superdry в магазин Fusion в Serdika Center, да развихрите въображението си и да спечелите нови дрехи за страхотни летни моменти.

За кампанията говори Рада Копрева – млада Instagram звезда, която разбира от дрехи и не се страхува да пробва.
Ето и нейните впечатления от #Fusionable:
Да, признавам се за виновна. Обичам да пазарувам дрехи. Аз съм от онези, които наричат шопинга „терапия“ и които изпитват неподправено удоволствие от купуването на нови дрехи.
И все пак, до момента не ми се беше случвало истински да се развълнувам от шопинг кампания.

#Fusionable на магазин Fusion обаче се оказа истинско предизвикателство за спокойния сърдечен ритъм. Не се случва често магазин, който е представител на световно известни марки като Pepe Jeans, GAS, Lacoste, Converse и Superdry, да стартира кампания, която дава шанс на всеки да изглежда страхотно, носейки цялостен аутфит по собствен избор.

Fusion ще раздаде три ваучера на свои клиенти. Всеки един от тях носи стойност, която е достатъчна за да може човек да се облече от глава до пети в магазина така, както му харесва.

#Fusionable обича да облича и се фокусира върху хора, за които облеклото има значение. Като мен…
фешън, кифла

Когато дадете на една жена възможността да се облече както пожелае, може да сте сигурни, че тя ще лети по ескалаторите на мола с 200 конски сили. Когато влязох във Fusion, положих всички налични усилия да се представя „професионално“ и да се държа на ниво, като истински фешън маниак, който е виждал всичко и не се впечатлява от нищо, но уви… Нямаше как да скрия, че всъщност треперя от вълнение като пред първа среща с някого, когото ужасно харесваш – много превъзбуда, малко срам…Помните как е.

Само дето пред мен не стоеше също толкова притеснен младеж, а парче приказка, някак претворена в реалността: магазин с всичко, за което съм си мечтала. Дрехите и обувките съчетаваха не само страхотни, свежи цветове, а и бяха в крак с всички модни тенденции за идния сезон. Fusion предлага не само ежедневни дрехи и обувки, но и по-спортни, а по стелажите вече стоят плажни артикули, които ни надъхват за летния сезон.

 

фешън, кифла

Влюбих се в дрехите с лека и проветрива материя, с които обичам да глезя тялото си, както и във вечните дънки. По навик плахо попитах за по-малки размери, защото структурата на тялото ми не е особено епична и понякога се случва да хлътна по някоя дреха, след което продавачът да ме отпрати към детския щанд.

Не и тук. От моя размер имаше както рокли, така и блузи и къси панталони! Хукнах към пробните, все едно ме гонеше големия лош вълк, а там вече ме очакваше всичко, което щях да пробвам- две рокли (Superdy), два чифта къси панталони (Pepe Jeans и Superdy), две блузи (Pepe jeans и Superdry) и един абсолютно наложителен за всеки пролетен и летен сезон чифт бели маратонки на завинаги любимата Pepe Jeans.

 

фешън, кифла

Имах леки съмнения, че нещо друго, освен роклите и обувките, ще ми лепне така, че да се харесам веднага, но voila! Отново останах приятно изненадана. С всеки от четирите комплекта, които си бях избрала, се чувствах стилна, обгърната в комфорт и носеща собствената си индивидуалност. Можех да нося дрехите от тази пробна в най-различни варианти чак до октомври. Мотах се в магазина сигурно часове. Не исках да свалям дрехите от себе си. Нали познавате онези моменти, в които сякаш някакъв невидим пъзел се нарежда и всичко е точно такова, каквото трябва да бъде, а вие не смеете да мръднете, за да не го развалите?

Такъв беше престоят ми в магазина. Правенето по сто снимки с всичко, което си бях избрала пък се оказа квинтесенцията на истинското ми петъчно удоволствие.

Благодарение на кампанията #Fusionable, един от тези…всъщност дори всички комплекти дрехи (разбира се, и обувките!) могат да си останат мои. Затова ако имате нужда от развлечение и от обогатяване на гардероба…

Правилата на играта са прости: избери най-готините дрехи от магазин Fusion, Serdika Center, снимай се с тях и качи снимката в Instagram или Facebook с хаштаг #Fusionable и хаштагове на марките, с които си облечен, и се тагни от магазина. На 07 април ще бъдат избрани 3-ма късметлии, които ще спечелят награда, с която да обновят изцяло гардероба си!

 

 
 

Ford Mustang GT с кожа от истински мустанг и кобри

| от chronicle.bg |

Ford Mustang е легенда. Историята на този култов автомобил се припомня от време на време, но никога не е излишно да се спомене отново.

Или поне накратко, защото колата го заслужава.

Представен на изложението в Ню Йорк на 17 април 1964 г., два месеца и девет дни след като „Бийтълс“ за пръв път свирят в САЩ, Mustang буквално смайва публиката и всички искат да го имат.

кола, форд мустанг

Ford стартира официалните продажби още същия ден, като те са рекордни – до края на 64-та марката реализира 97 705 автомобила в изпълнение ‘Notchback’ купе и още 28 833 открити коли. На следващата година пуска Mustang Fastback с елегантно спускащ се към задницата покрив, форма която се запечатва завинаги в съзнанието на хората и с която повечето асоциират името Mustang.

кола, форд мустанг

Форма в която Ford предлага и най-новото шесто поколение на модела (макар, че наскоро излезе фейслифт), първият Mustang създаден и с мисъл за Европа, както и първият с наистина независимо задно окачване.

кола, форд мустанг

И първият с 2,3-литров 4-цилиндров двигател, чиито показатели са стабилни. Конкретната кола обаче е в изпълнение GT с масивния атмосферен 5-литров V8 и 422 коня, идващ с подобаващия за един ‘Stang’ тътен. И макар интериорът на Mustang MkVI да е огромен качествен скок, собственикът на този автомобил иска седалките му не само да са от истинска кожа, а въпросната кожа да е от съответната порода – мустанг. Заедно с косъма.

кола, форд мустанг

Представителството на Vilner в Пекин се заема с педантичното изпълнение на този донякъде противоречив проект.

Клиентът е категоричен: „Това е истински Mustang, искам и кожата да е от мустанг…“ . Vilner решават, че най-удачно е да използват естествения материал с косъм за страниците на седалките, останалата им площ обвиват в същия материал, но обработен и на ръка. Ателието борави с респект и влага огромно количество ръчен труд в изработката. Обърнете внимание на перфорациите, всички те са нанесени педантично на ръка. Конците са червени, в контраст с екстериора на колата. В същото бордо са изпълнени и предпазните колани, както и шевовете около лоста на ръчната спирачка, също облицована с конска кожа.

кола, форд мустанг

Почти всички останали повърхности са облагородени с фина алкантара: корите на вратите, корите при задните седалки, таблото, воланът, който е комбинация кожа от мустанг/алкантара и таванът на Mustang GT, изпълнен според изискванията на клиента. Алкантареното платно над главите на шофьора и пасажера е ръчно изрисувано с две кобри, препратка към по-мощните Shelby изпълнения на колата, но изпълнено в традиционен китайски стил. Детайл завършващ този изключително автентичен и персонализиран интериор е металната табелка срещу пътника, на която е гравирано изображение с първото поколение Mustang и номер 01, идентфициращ уникалността на проекта.

кола, форд мустанг

2015 Ford Mustang GT, 4951 куб. см, V8, 422 к.с., 524 Нм, 6 ст. автоматична, задно предаване, 1732 кг.