Съпротивата

| от | |

books-text

Изпращам ви главата „Съпротивата“ от книгата която пиша в момента – „Посланията на Орлово Перо или Мъдростта на Един Велик индиански маг“.

Весела Стамболиева

В момента чета „Разкритията на един посветен” и ето какво прочетох там:

„Въпрос: Земята затвор ли е?

Отговор: Да, и дори по-лошо. Тези, които вярват в обратното никога няма да я напуснат.”

Усетих прииждащата вълна… Прочетох още няколко реда, но разбрах, че трябва да спра. Бях уловила нещо… Не с разума си, а някъде много по-надълбоко.

Какво искаше да каже Посветения с тези думи? Защо до сега не ги бях забелязала? Не за първи път чета този текст.

Съсредоточих се в себе си и седнах край огъня. Не знаех към кого да задам въпроса си и просто седнах, загледана в пламъците на огъня и кротко зачаках появата на онази същност, която щеше да ми даде отговора…

… Усетих усмивката не само на лицето си… Усетих я някъде навътре, много надълбоко… Това е усмивката на Крион. Това е начинът, по който усещам присъствието на Крион – тази чиста усмивка, която като че ли обгръща цялото ми същество… Именно усмивка, не смях, не радост, не веселие, а усмивка, в която усещам пълно спокойствие и едно трудно изразимо, но пълно и всеобхватно щастие…

Благодаря ти, Крион!

Готова съм да чуя думите ти.

Скъпо Дете!

Толкова много ви обичаме – всички вас, човешки същества, облечени в плътта…

Тази огромна Любов, която усещаш, когато насочиш вниманието си към нас е нашата подкрепа, нашата помощ за смелостта ви да се потопите в твърдостта на холограмния свят. Това е школа, която няма равна на себе си в нито едно друго измерение. Това е единственото място, в което има пространство и време и най-същественото – в което отивате с пълното съзнание, че ще бъдете напълно откъснати от Себе си и от целия Духовен свят с плътната завеса на забравата. Това е едно изключително тежко изпитание за Духа. „Затвор” е наистина една твърде мека дума, за това, което изживява Духа, затворен в тесните рамки на плътта.

Вие се борите в продължение на много и много инкарнации, за да разкъсате тази плътна завеса. Вие се борите „със зъби и нокти”, докато накрая осъзнаете, че тя може да бъде разкъсана единствено в мълчание…

В името на тази борба, в името на този копнеж по Себе си, вие строите църкви и храмове, водите войни, създавате технологии, чрез които да излезете в открития космос и там да търсите… Себе си…

Да, това е парадоксално, но е факт – вие търсите навсякъде другаде и то в продължение на цели хилядолетия това, което е винаги с вас, защото То е вътре във вас, защото То сте самите Вие…

Разбираш ли? Вие „слизате” в плътността на материята. Преди това я  създавате и съвсем умишлено заключвате цялата своя опитност, придобита в безкрайността и безвремието на вашата духовна същност. Залогът е огромен – да разкъсате завесата без да разрушите холограмата… С подобна мисия се нагърбват само най-силните измежду нас…

Да, знам, че от ваша гледна точка въобще не изглежда така…

Да, чувам въпроса ти.

 „Какво сме извършили, та сме наказани по този начин? Защото по земята има много болка, много страдание. Често се чувстваме като в лабиринт без изход. Объркването, неразбирането и страхът са толкова често срещано явление, че хората буквално зазиждат и без друго крехката граница между двата свята – физическия и духовния…”

Ти все още не си си върнала спомена и опитностите на твоята истинска същност. Но и това ще стане! Разкъсаш ли веднъж завесата, ти вече няма да имаш нужда да се връщаш в 3D-света. Това е мисията на всички духове въплътени в плътта.

Защо?

Ами, защото…

… Тук разговорът спря…

Останаха само въпросите: „Готова ли си да го чуеш? Готова ли си да изкараш Звяра от себе си?”

Изчезна огнището, изчезна Усмивката, изчезна всичко…

Остана само празния лист на компютъра, който чакаше Думите…

И музиката – памфлейтата, която тази вечер реших да си пусна, докато се скитам из нета…

Готова ли съм да чуя истината за себе си… Готова ли съм да разкъсам окончателно завесата… Имам ли достатъчно сили да направя това?

Всичко в мен крещи: „Да! Имам тази сила! Крайно време е!”

Усмивка…

Спокойствие…

Тръпки, които лазят по цялото ми тяло…

… И все пак на Земята има много Красота…

Само в дуалността на холограмния свят съществуват понятия „Добро” и „Зло”, „Красиво” и „Грозно”, „Бяло” и „Черно”, „Мъжко” и „Женско”…

Едно от основните качества, с които се раждате в плътта е съпротивата. Без нея не бихте могли да изживеете болката и страданието.

Замисли се – от самото зараждане на човечеството като вид, през цялата му история в линейното време, та чак до днешните времена, вие винаги сте имали много сериозни и основателни причини за съпротива… И когато няма такива, просто ги създавате – съвършено съзнателно…

Мъжко и женско, богатство и бедност, жега и студ, родители и деца, управници и простолюдие, интелигенция и неграмотни, различни религии, различни условия на живот, пустини, затвори, концлагери, хипита, болести, медицина, енергетика, фармацевтика… и т.н., и т.н., и т.н….

Всичко се създава от човека, но е продиктувано от Духа и обслужва потребностите на Духа…

При съпротивата има стопиране, както на самия човек, който се съпротивлява, така и на човека или ситуацията срещу него. Т.е. липсва свободната воля!

Тук отново нишката се прекъсна. В мен остана само думата „съпротива”. Без чувство, без коментар. Просто „съпротива”…

*  *  *

На няколко пъти, откакто започнах да пиша тази книга, ми се случваше след като напиша някоя тема по един или друг начин да изживея написаното, но за първи път това стана толкова бързо – само един ден – по-малко от 12 часа, и то с такава сила…

Една съвсем дребна на вид случка ме накара да изпадна в толкова дълбока апатия, че нямах желание да продължа живота си на земята дори и с една минута…

Изпаднах буквално в психична смърт. Следващата стъпка беше или полудяване или реална физическа смърт. Движех се. Усещах тялото си – с доста сериозни болки в гърба и раменете. Срещах се с хора. Говорех. Но реалното ми усещане беше, че съм някъде безкрайно далеч от всичко това.

Единствената ми мисъл беше да се прибера у Дома – в Светлината и Любовта. Простих се с тялото си. Помолих го да ми прости, но аз нямах повече работа тук – на земята и усещах, че е дошъл моментът да се разделим…

Това състояние продължи почти цяло денонощие. Вечерта се прибрах малко поуспокоена, след като добре си поплаках при една приятелка, но мисълта да се прибера У Дома не ме напускаше…

Легнах си, направих си медитация и се заредих с енергия чрез Орхидеята на Том Кениън. След това съм заспала. Събудих се някъде в малките часове на новия ден.

Първото нещо, което попадна пред очите ми веднага щом влязох във Фейсбук, бяха думите на един приятел:

„Защо не отделиш няколко минути днес и не изпратиш добра мисъл или някакъв малък жест(картичка, послание) на някой, който е направил нещо важно за теб в живота, който ти е помогнал да израснеш… Обади се на някой, който много обичаш и му го кажи…Просто така… Прегърни най-близките на сърцето ти! Ако са до теб – прекрасно! Ако ли не – затвори очи и ги повикай в мислите си, благодари им и ги прегърни!…

Толкова често отлагаме важното и толкова често се занимаваме с глупости, които на следващия ден нямат никакво значение. Сега, ти можеш да промениш това! Отдели няколко минути и изпрати ОБИЧ!… И ще видиш как денят ти ще придобие един пълноценен вид и ще ти се усмихне… Имаш много време докато днес, стане вчера…” – Николай Кушев.

Направих го. Изпратих на жената, която ме беше довела до това състояние най-искрената и чиста Любов на сърцето си… Апатията от предишния ден беше стопила съпротивата ми…

Изведнъж усетих цялата нелепост на ситуацията. Осъзнах механизма, благодарение на който години наред бях държала себе си в тази ситуация.

И в този миг чудесата започнаха да се случват…

*  *  *

В съзнанието ми изплуваха двата въпроса: „Готова ли си да го чуеш? Готова ли си да изкараш Звяра от себе си?”

Съпротивата! Поредната светкавица, която раздра буреносните облаци на моята съпротива…

Напуши ме смях. Започнах да се смея на глас, с цяло гърло.

Да изкарам Звяра от себе си… Когато написах тези думи, не можах да разбера смисъла им. За какъв звяр ставаше дума? И защо този Звяр беше с главна буква…? Не можах да си дам отговор на тези въпроси и просто ги подминах…

Да… Аз заявих, че съм готова и че имам достатъчно сила да направя това, въпреки че нямах представа за какво става въпрос. А то било толкова простичко… Да изживея собствената си съпротива, но да я изживея по такъв начин, че да мога да я видя, да я осветя и да я осъзная… Най-разрушителната сила в живота ни. Най-страшният Звяр, когото доброволно храним…

Съпротивата!

Благодаря ти, Крион!

Велика е Силата на Духа! От нас се иска само да Му се доверим!!!

*  *  *

Усещаш умората… Бягаш от думите…

Думите не са това, което са…

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

„Transformers: The Last Knight“ оглави бокс-офис класацията

| от chronicle.bg, по БТА |

Блокбастърът „Трансформърс: Последният рицар“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка, но приходите от дебютния му уикенд са ниски в сравнение с предишните филми от поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Приходите от уикенда на „Трансформърс: Последният рицар“ в САЩ и Канада са 43,5 милиона, а за петдневния период от сряда – 69,1 милиона. Предишните четири филма дебютираха с над 97 милиона долара.

Филмът, в който Марк Уолбърг за втори път изпълнява главната роля, обаче предизвика по-голям интерес в чужбина, особено в Китай. Приходите му на световния пазар са 196,2 милиона долара, от които 123,4 милиона в Китай.

Засега не е ясно дали „Трансформърс: Последният рицар“ ще успее да покрие направените разходи. Бюджетът му е 217 милиона долара и почти още толкова за маркетинг. Отзивите на критиката за него са по-лоши, отколкото за предишните филми.

Второто място в бокс-офис класацията на Северна Америка си поделиха „Жената чудо“ и „Колите 3″ с приходи от 25,2 милиона долара. Почти месец след като излезе на екран, „Жената чудо“ продължава да привлича интерес. За четири седмици приходите в САЩ и Канада надхвърлиха 300 милиона долара. Продажбата на билети по света донесе 652,9 милиона долара – най-високите постъпления от филм, режисиран от жена.

Четвърти е „47 метра надолу“, а пети – биографичният филм за рапъра Тупак Шакур „All Eyez On Me“.

 
 

Миранда Кер предаде на полицията бижута за 8 милиона долара

| от chronicle.bg, по БТА |

Австралийската манекенка Миранда Кер предостави на американските власти подарени й бижута на стойност 8 милиона долара, които са свързани с корупционен скандал в малайзийския фонд за развитие 1MDB, съобщиха Ройтерс и Франс прес.

Миранда Кер получила бижутата от малайзийския бизнесмен Джо Лоу, близък на семейството на премиера Мохамед Наджиб бин Тун Хаджи Абдул Разак, и сега ги предала на полицията в Лос Анджелис.

„От началото на разследването Миранда Кер оказва пълно съдействие и се ангажира да върне подарените й бижута – поясни близък до следствието източник. – Тя ще продължи да подпомага разследването.“

34-годишната манекенка е сред знаменитостите, които са въвлечени в скандала, свързан с 1MDB.
В средата на месец юни актьорът Леонардо ди Каприо върна няколко получени от Лоу подаръка, включително награда „Оскар“, присъдена на Марлон Брандо, картина от Пикасо и колаж от Баскиа.

Малайзийският бизнесмен е заподозрян, че чрез банкова сметка в САЩ е изпрал над 400 милиона долара, отклонени от фонда 1MDB.

Миранда Кер и Леонардо ди Каприо не са обект на съдебно преследване в САЩ във връзка с тази афера.

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.