Съпротивата

| от | |

books-text

Изпращам ви главата „Съпротивата“ от книгата която пиша в момента – „Посланията на Орлово Перо или Мъдростта на Един Велик индиански маг“.

Весела Стамболиева

В момента чета „Разкритията на един посветен” и ето какво прочетох там:

„Въпрос: Земята затвор ли е?

Отговор: Да, и дори по-лошо. Тези, които вярват в обратното никога няма да я напуснат.”

Усетих прииждащата вълна… Прочетох още няколко реда, но разбрах, че трябва да спра. Бях уловила нещо… Не с разума си, а някъде много по-надълбоко.

Какво искаше да каже Посветения с тези думи? Защо до сега не ги бях забелязала? Не за първи път чета този текст.

Съсредоточих се в себе си и седнах край огъня. Не знаех към кого да задам въпроса си и просто седнах, загледана в пламъците на огъня и кротко зачаках появата на онази същност, която щеше да ми даде отговора…

… Усетих усмивката не само на лицето си… Усетих я някъде навътре, много надълбоко… Това е усмивката на Крион. Това е начинът, по който усещам присъствието на Крион – тази чиста усмивка, която като че ли обгръща цялото ми същество… Именно усмивка, не смях, не радост, не веселие, а усмивка, в която усещам пълно спокойствие и едно трудно изразимо, но пълно и всеобхватно щастие…

Благодаря ти, Крион!

Готова съм да чуя думите ти.

Скъпо Дете!

Толкова много ви обичаме – всички вас, човешки същества, облечени в плътта…

Тази огромна Любов, която усещаш, когато насочиш вниманието си към нас е нашата подкрепа, нашата помощ за смелостта ви да се потопите в твърдостта на холограмния свят. Това е школа, която няма равна на себе си в нито едно друго измерение. Това е единственото място, в което има пространство и време и най-същественото – в което отивате с пълното съзнание, че ще бъдете напълно откъснати от Себе си и от целия Духовен свят с плътната завеса на забравата. Това е едно изключително тежко изпитание за Духа. „Затвор” е наистина една твърде мека дума, за това, което изживява Духа, затворен в тесните рамки на плътта.

Вие се борите в продължение на много и много инкарнации, за да разкъсате тази плътна завеса. Вие се борите „със зъби и нокти”, докато накрая осъзнаете, че тя може да бъде разкъсана единствено в мълчание…

В името на тази борба, в името на този копнеж по Себе си, вие строите църкви и храмове, водите войни, създавате технологии, чрез които да излезете в открития космос и там да търсите… Себе си…

Да, това е парадоксално, но е факт – вие търсите навсякъде другаде и то в продължение на цели хилядолетия това, което е винаги с вас, защото То е вътре във вас, защото То сте самите Вие…

Разбираш ли? Вие „слизате” в плътността на материята. Преди това я  създавате и съвсем умишлено заключвате цялата своя опитност, придобита в безкрайността и безвремието на вашата духовна същност. Залогът е огромен – да разкъсате завесата без да разрушите холограмата… С подобна мисия се нагърбват само най-силните измежду нас…

Да, знам, че от ваша гледна точка въобще не изглежда така…

Да, чувам въпроса ти.

 „Какво сме извършили, та сме наказани по този начин? Защото по земята има много болка, много страдание. Често се чувстваме като в лабиринт без изход. Объркването, неразбирането и страхът са толкова често срещано явление, че хората буквално зазиждат и без друго крехката граница между двата свята – физическия и духовния…”

Ти все още не си си върнала спомена и опитностите на твоята истинска същност. Но и това ще стане! Разкъсаш ли веднъж завесата, ти вече няма да имаш нужда да се връщаш в 3D-света. Това е мисията на всички духове въплътени в плътта.

Защо?

Ами, защото…

… Тук разговорът спря…

Останаха само въпросите: „Готова ли си да го чуеш? Готова ли си да изкараш Звяра от себе си?”

Изчезна огнището, изчезна Усмивката, изчезна всичко…

Остана само празния лист на компютъра, който чакаше Думите…

И музиката – памфлейтата, която тази вечер реших да си пусна, докато се скитам из нета…

Готова ли съм да чуя истината за себе си… Готова ли съм да разкъсам окончателно завесата… Имам ли достатъчно сили да направя това?

Всичко в мен крещи: „Да! Имам тази сила! Крайно време е!”

Усмивка…

Спокойствие…

Тръпки, които лазят по цялото ми тяло…

… И все пак на Земята има много Красота…

Само в дуалността на холограмния свят съществуват понятия „Добро” и „Зло”, „Красиво” и „Грозно”, „Бяло” и „Черно”, „Мъжко” и „Женско”…

Едно от основните качества, с които се раждате в плътта е съпротивата. Без нея не бихте могли да изживеете болката и страданието.

Замисли се – от самото зараждане на човечеството като вид, през цялата му история в линейното време, та чак до днешните времена, вие винаги сте имали много сериозни и основателни причини за съпротива… И когато няма такива, просто ги създавате – съвършено съзнателно…

Мъжко и женско, богатство и бедност, жега и студ, родители и деца, управници и простолюдие, интелигенция и неграмотни, различни религии, различни условия на живот, пустини, затвори, концлагери, хипита, болести, медицина, енергетика, фармацевтика… и т.н., и т.н., и т.н….

Всичко се създава от човека, но е продиктувано от Духа и обслужва потребностите на Духа…

При съпротивата има стопиране, както на самия човек, който се съпротивлява, така и на човека или ситуацията срещу него. Т.е. липсва свободната воля!

Тук отново нишката се прекъсна. В мен остана само думата „съпротива”. Без чувство, без коментар. Просто „съпротива”…

*  *  *

На няколко пъти, откакто започнах да пиша тази книга, ми се случваше след като напиша някоя тема по един или друг начин да изживея написаното, но за първи път това стана толкова бързо – само един ден – по-малко от 12 часа, и то с такава сила…

Една съвсем дребна на вид случка ме накара да изпадна в толкова дълбока апатия, че нямах желание да продължа живота си на земята дори и с една минута…

Изпаднах буквално в психична смърт. Следващата стъпка беше или полудяване или реална физическа смърт. Движех се. Усещах тялото си – с доста сериозни болки в гърба и раменете. Срещах се с хора. Говорех. Но реалното ми усещане беше, че съм някъде безкрайно далеч от всичко това.

Единствената ми мисъл беше да се прибера у Дома – в Светлината и Любовта. Простих се с тялото си. Помолих го да ми прости, но аз нямах повече работа тук – на земята и усещах, че е дошъл моментът да се разделим…

Това състояние продължи почти цяло денонощие. Вечерта се прибрах малко поуспокоена, след като добре си поплаках при една приятелка, но мисълта да се прибера У Дома не ме напускаше…

Легнах си, направих си медитация и се заредих с енергия чрез Орхидеята на Том Кениън. След това съм заспала. Събудих се някъде в малките часове на новия ден.

Първото нещо, което попадна пред очите ми веднага щом влязох във Фейсбук, бяха думите на един приятел:

„Защо не отделиш няколко минути днес и не изпратиш добра мисъл или някакъв малък жест(картичка, послание) на някой, който е направил нещо важно за теб в живота, който ти е помогнал да израснеш… Обади се на някой, който много обичаш и му го кажи…Просто така… Прегърни най-близките на сърцето ти! Ако са до теб – прекрасно! Ако ли не – затвори очи и ги повикай в мислите си, благодари им и ги прегърни!…

Толкова често отлагаме важното и толкова често се занимаваме с глупости, които на следващия ден нямат никакво значение. Сега, ти можеш да промениш това! Отдели няколко минути и изпрати ОБИЧ!… И ще видиш как денят ти ще придобие един пълноценен вид и ще ти се усмихне… Имаш много време докато днес, стане вчера…” – Николай Кушев.

Направих го. Изпратих на жената, която ме беше довела до това състояние най-искрената и чиста Любов на сърцето си… Апатията от предишния ден беше стопила съпротивата ми…

Изведнъж усетих цялата нелепост на ситуацията. Осъзнах механизма, благодарение на който години наред бях държала себе си в тази ситуация.

И в този миг чудесата започнаха да се случват…

*  *  *

В съзнанието ми изплуваха двата въпроса: „Готова ли си да го чуеш? Готова ли си да изкараш Звяра от себе си?”

Съпротивата! Поредната светкавица, която раздра буреносните облаци на моята съпротива…

Напуши ме смях. Започнах да се смея на глас, с цяло гърло.

Да изкарам Звяра от себе си… Когато написах тези думи, не можах да разбера смисъла им. За какъв звяр ставаше дума? И защо този Звяр беше с главна буква…? Не можах да си дам отговор на тези въпроси и просто ги подминах…

Да… Аз заявих, че съм готова и че имам достатъчно сила да направя това, въпреки че нямах представа за какво става въпрос. А то било толкова простичко… Да изживея собствената си съпротива, но да я изживея по такъв начин, че да мога да я видя, да я осветя и да я осъзная… Най-разрушителната сила в живота ни. Най-страшният Звяр, когото доброволно храним…

Съпротивата!

Благодаря ти, Крион!

Велика е Силата на Духа! От нас се иска само да Му се доверим!!!

*  *  *

Усещаш умората… Бягаш от думите…

Думите не са това, което са…

 
 

5 начина да си вдигнете самочувствието чрез Facebook

| от |

Да демонстрираш ниско самочувствие си е човещинка, също като да се оригнеш зловещо след чаша бира. И двете са естествени и присъщи на човешкия род и също така е желателно да не се правят.

Казват, че страданието не е срамно, но когато става въпрос за страдане от ниска самооценка, е желатено да пощадиш околните от нейните манифестации, поне малко. Симптомите и без това не могат да останат скрити и от ненабитото око – надменно говорене, демонстриране на несъществуваща класа, тихо презрение към всичко, шумни селски прояви, налагане на мнение пр.

Добрата новина е, че все още може да промените нещата, малко преди всички да се убедят напълно, че сте излишен за света, вонящ на комплекси, скункс. Едно време беше по-сложно, защото трябваше да показваме колко сме яки наживо и замаскирането на смотанящината и провинциалния манталитет беше по-трудно.

Сега обаче, с инвазията на социалните мрежи в живота ни, замитането на откровената лузърщина под килима и напомпването с изкуствено самочувствие е много по-лесно.

Вижте нашите пет предложения да дадете малко „boost“ на кретащото си самочувствие. Лесно и просто. През Facebook

1. Чеквайте се от всички места, които посещавате

Не е от съществено значение дали сте отишли на околосветско пътешествие с частен дирижабъл или сте слезли да купите кисело мляко от магазина. Във всички случаи го отбележете. Придружавайте чекването със снимка и кратък, оригинален коментар. „Нова прическа, благодарение на Цвети“, at Фризьорски салон „Кифла и половина“ (всички фризьорки се казват Цвети, знаете). „Нова ноктопластика, благодарение на Бубето“, at Козметичен салон „Вярвай в себе си“ (всички маникюристки се казват Бубето). „Един килограм по-лека след обезкосмяване, благодарение на Диди“ at Салон „Красота безкрай“ (всички козметички се казват Диди). Пуснете едни чек от спа хотел във Велинград. От летище – задължително. От мола, от някой краен софийски квартал, ако е лято и се спуснете до морето – знаете какво да правите. Чек на автомагистрала „Тракия“, за да знаят, че отивате към морето. Един от Созопол, веднага като пристигнете. И поне три от плажа.

2. Цитирайте умни хора

Не е лесно човек сам да измисли нещо мъдро. Хубавото е, че няма и нужда. Преди вас са живели достатъчно интелигентни хора, които са казвали интелигентни неща – ако ги цитирате, това значи, че ги разбирате, което прави и вас също толкова интелигентни. Заложете на писатели, учени и известни филмови герои. Имайте едно наум за последните, да не се окаже, че ги мислите за реални хора. Ако в мрежата ви попадне цитат, написан върху снимка на гол женски задник на фона на палма и залязващо слънце, шервайте смело. Ако не, може да се справите и сами. Влезте в Уикицитат, там всичко е сортирано по секции. От опит ви казваме, че най-много се лайкват цитатите за любов, секс, лидерство и величие.

3. Пътувайте и съобщавайте

Снимките на фона на популярни туристически атракции са сред най-лайкваните статуси в социалните мрежи. Лошото е, че пътуването е скъпо. Ако нямате пари да бръмнете до Дубай или поне да посетите някой кофи шоп в Амстердам, не се отчайвайте. Ако сте склонни да лъжете и владеете компютрите, може да си направите колаж на фона на Айфеловата кула. Ако сте честни личности и предпочитате да бъдете себе си, просто пуснете снимка от Google изображения с коментар, че искате да отидете на това място и човек е човек, когато е на път. Не е като да сте там наистина, но приятелите ви ще видят, че поне имате желание да разширявате кръгозора си, а това си струва един лайк.

4. Демонстрирайте любов към ближния

Хората обичат позитивните неща. Ако профилът ви блика от любов, ще генерирате повече харесвания, а оттам – по-добро самочувствие. Снимка на майка ви със съобщение „Моята майка е най-добрата на света“ със сигурност ще събере доста. „Имам си най-хубавата жена, да е ясно“, заедно с фотография от телефон, на която възлюбената ви спи с отворена уста, също ще се котира. Същото е валидно и за жените. Колко е лесно да пуснете снимка на варено яйце с фреш от моркови в чаша на Мики Маус и да напишете под нея „Обичам, когато мъжът ми ми приготви закуска (сърчице). Ако имате щастието да имате деца, там може да се раздадете без чувство за вина, че досаждате. Снимка на бебе Сашо по гащи, снимка на бебе Сашо по без гащи, бебе Сашо хапва, бебе Сашо спинка, бебе Сашо пръцка (това няма как да се заснеме, така че ще се наложи да го опишете). Общо взето, нямате грешен ход. Любовта към родителите, приятелите или съпруга/съпругата може да изглежда превзето, но любовта към децата…тя е безгранична и може да се гордеете с нея публично.

5. Живейте здравословно и поствайте

Живеем във времена, в които се знае, че само пушачите умират и само месоядните боледуват. Здравословният начин на живот се е изпъчил на върха на социалния пиедестал, а всички пороци са завряни в ъгъла да се срамуват. Затова е добре да поддържате имидж на болни от орторексия, поне във Facebook. Снимки на здравословна закуска, състояща се от стрък целина с 10 грама обезсолено сирене върши добра работа. Но по-важни от всичко са снимките от фитнес залата. Ако сте мъж, е добре да имате снимка с щанга, на която се виждат едрите капки пот по сбърченото ви чело, а физиономията ви може да накара и Чък Норис да потрепери. Съчетайте я с оригинална мъдрост от типа на „Здрав дух в здраво тяло“ и чакайте лайковете да завалят като тропически порой в дъждовния сезон. Ако сте жена, направете селфи от съблекалнята. Разбира се, преди това нанесете черна очна линия, бледорозово червило и малко фон дьо тен, колкото да скрие пъпките от яденето на целина със сирене. Сложете мотивираното изражение с леко разтворени устни за полъх сексапил и ако не сте сигурни, че се забелязва, просто добавете към снимката „feeling motivated and sexy“.

Следвайте тези съвети и ще пребъдете. И помнете: всеки лайк е пирон в ковчега на ниското самочувствие.

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки