Съпротивата

| от | |

books-text

Изпращам ви главата „Съпротивата“ от книгата която пиша в момента – „Посланията на Орлово Перо или Мъдростта на Един Велик индиански маг“.

Весела Стамболиева

В момента чета „Разкритията на един посветен” и ето какво прочетох там:

„Въпрос: Земята затвор ли е?

Отговор: Да, и дори по-лошо. Тези, които вярват в обратното никога няма да я напуснат.”

Усетих прииждащата вълна… Прочетох още няколко реда, но разбрах, че трябва да спра. Бях уловила нещо… Не с разума си, а някъде много по-надълбоко.

Какво искаше да каже Посветения с тези думи? Защо до сега не ги бях забелязала? Не за първи път чета този текст.

Съсредоточих се в себе си и седнах край огъня. Не знаех към кого да задам въпроса си и просто седнах, загледана в пламъците на огъня и кротко зачаках появата на онази същност, която щеше да ми даде отговора…

… Усетих усмивката не само на лицето си… Усетих я някъде навътре, много надълбоко… Това е усмивката на Крион. Това е начинът, по който усещам присъствието на Крион – тази чиста усмивка, която като че ли обгръща цялото ми същество… Именно усмивка, не смях, не радост, не веселие, а усмивка, в която усещам пълно спокойствие и едно трудно изразимо, но пълно и всеобхватно щастие…

Благодаря ти, Крион!

Готова съм да чуя думите ти.

Скъпо Дете!

Толкова много ви обичаме – всички вас, човешки същества, облечени в плътта…

Тази огромна Любов, която усещаш, когато насочиш вниманието си към нас е нашата подкрепа, нашата помощ за смелостта ви да се потопите в твърдостта на холограмния свят. Това е школа, която няма равна на себе си в нито едно друго измерение. Това е единственото място, в което има пространство и време и най-същественото – в което отивате с пълното съзнание, че ще бъдете напълно откъснати от Себе си и от целия Духовен свят с плътната завеса на забравата. Това е едно изключително тежко изпитание за Духа. „Затвор” е наистина една твърде мека дума, за това, което изживява Духа, затворен в тесните рамки на плътта.

Вие се борите в продължение на много и много инкарнации, за да разкъсате тази плътна завеса. Вие се борите „със зъби и нокти”, докато накрая осъзнаете, че тя може да бъде разкъсана единствено в мълчание…

В името на тази борба, в името на този копнеж по Себе си, вие строите църкви и храмове, водите войни, създавате технологии, чрез които да излезете в открития космос и там да търсите… Себе си…

Да, това е парадоксално, но е факт – вие търсите навсякъде другаде и то в продължение на цели хилядолетия това, което е винаги с вас, защото То е вътре във вас, защото То сте самите Вие…

Разбираш ли? Вие „слизате” в плътността на материята. Преди това я  създавате и съвсем умишлено заключвате цялата своя опитност, придобита в безкрайността и безвремието на вашата духовна същност. Залогът е огромен – да разкъсате завесата без да разрушите холограмата… С подобна мисия се нагърбват само най-силните измежду нас…

Да, знам, че от ваша гледна точка въобще не изглежда така…

Да, чувам въпроса ти.

 „Какво сме извършили, та сме наказани по този начин? Защото по земята има много болка, много страдание. Често се чувстваме като в лабиринт без изход. Объркването, неразбирането и страхът са толкова често срещано явление, че хората буквално зазиждат и без друго крехката граница между двата свята – физическия и духовния…”

Ти все още не си си върнала спомена и опитностите на твоята истинска същност. Но и това ще стане! Разкъсаш ли веднъж завесата, ти вече няма да имаш нужда да се връщаш в 3D-света. Това е мисията на всички духове въплътени в плътта.

Защо?

Ами, защото…

… Тук разговорът спря…

Останаха само въпросите: „Готова ли си да го чуеш? Готова ли си да изкараш Звяра от себе си?”

Изчезна огнището, изчезна Усмивката, изчезна всичко…

Остана само празния лист на компютъра, който чакаше Думите…

И музиката – памфлейтата, която тази вечер реших да си пусна, докато се скитам из нета…

Готова ли съм да чуя истината за себе си… Готова ли съм да разкъсам окончателно завесата… Имам ли достатъчно сили да направя това?

Всичко в мен крещи: „Да! Имам тази сила! Крайно време е!”

Усмивка…

Спокойствие…

Тръпки, които лазят по цялото ми тяло…

… И все пак на Земята има много Красота…

Само в дуалността на холограмния свят съществуват понятия „Добро” и „Зло”, „Красиво” и „Грозно”, „Бяло” и „Черно”, „Мъжко” и „Женско”…

Едно от основните качества, с които се раждате в плътта е съпротивата. Без нея не бихте могли да изживеете болката и страданието.

Замисли се – от самото зараждане на човечеството като вид, през цялата му история в линейното време, та чак до днешните времена, вие винаги сте имали много сериозни и основателни причини за съпротива… И когато няма такива, просто ги създавате – съвършено съзнателно…

Мъжко и женско, богатство и бедност, жега и студ, родители и деца, управници и простолюдие, интелигенция и неграмотни, различни религии, различни условия на живот, пустини, затвори, концлагери, хипита, болести, медицина, енергетика, фармацевтика… и т.н., и т.н., и т.н….

Всичко се създава от човека, но е продиктувано от Духа и обслужва потребностите на Духа…

При съпротивата има стопиране, както на самия човек, който се съпротивлява, така и на човека или ситуацията срещу него. Т.е. липсва свободната воля!

Тук отново нишката се прекъсна. В мен остана само думата „съпротива”. Без чувство, без коментар. Просто „съпротива”…

*  *  *

На няколко пъти, откакто започнах да пиша тази книга, ми се случваше след като напиша някоя тема по един или друг начин да изживея написаното, но за първи път това стана толкова бързо – само един ден – по-малко от 12 часа, и то с такава сила…

Една съвсем дребна на вид случка ме накара да изпадна в толкова дълбока апатия, че нямах желание да продължа живота си на земята дори и с една минута…

Изпаднах буквално в психична смърт. Следващата стъпка беше или полудяване или реална физическа смърт. Движех се. Усещах тялото си – с доста сериозни болки в гърба и раменете. Срещах се с хора. Говорех. Но реалното ми усещане беше, че съм някъде безкрайно далеч от всичко това.

Единствената ми мисъл беше да се прибера у Дома – в Светлината и Любовта. Простих се с тялото си. Помолих го да ми прости, но аз нямах повече работа тук – на земята и усещах, че е дошъл моментът да се разделим…

Това състояние продължи почти цяло денонощие. Вечерта се прибрах малко поуспокоена, след като добре си поплаках при една приятелка, но мисълта да се прибера У Дома не ме напускаше…

Легнах си, направих си медитация и се заредих с енергия чрез Орхидеята на Том Кениън. След това съм заспала. Събудих се някъде в малките часове на новия ден.

Първото нещо, което попадна пред очите ми веднага щом влязох във Фейсбук, бяха думите на един приятел:

„Защо не отделиш няколко минути днес и не изпратиш добра мисъл или някакъв малък жест(картичка, послание) на някой, който е направил нещо важно за теб в живота, който ти е помогнал да израснеш… Обади се на някой, който много обичаш и му го кажи…Просто така… Прегърни най-близките на сърцето ти! Ако са до теб – прекрасно! Ако ли не – затвори очи и ги повикай в мислите си, благодари им и ги прегърни!…

Толкова често отлагаме важното и толкова често се занимаваме с глупости, които на следващия ден нямат никакво значение. Сега, ти можеш да промениш това! Отдели няколко минути и изпрати ОБИЧ!… И ще видиш как денят ти ще придобие един пълноценен вид и ще ти се усмихне… Имаш много време докато днес, стане вчера…” – Николай Кушев.

Направих го. Изпратих на жената, която ме беше довела до това състояние най-искрената и чиста Любов на сърцето си… Апатията от предишния ден беше стопила съпротивата ми…

Изведнъж усетих цялата нелепост на ситуацията. Осъзнах механизма, благодарение на който години наред бях държала себе си в тази ситуация.

И в този миг чудесата започнаха да се случват…

*  *  *

В съзнанието ми изплуваха двата въпроса: „Готова ли си да го чуеш? Готова ли си да изкараш Звяра от себе си?”

Съпротивата! Поредната светкавица, която раздра буреносните облаци на моята съпротива…

Напуши ме смях. Започнах да се смея на глас, с цяло гърло.

Да изкарам Звяра от себе си… Когато написах тези думи, не можах да разбера смисъла им. За какъв звяр ставаше дума? И защо този Звяр беше с главна буква…? Не можах да си дам отговор на тези въпроси и просто ги подминах…

Да… Аз заявих, че съм готова и че имам достатъчно сила да направя това, въпреки че нямах представа за какво става въпрос. А то било толкова простичко… Да изживея собствената си съпротива, но да я изживея по такъв начин, че да мога да я видя, да я осветя и да я осъзная… Най-разрушителната сила в живота ни. Най-страшният Звяр, когото доброволно храним…

Съпротивата!

Благодаря ти, Крион!

Велика е Силата на Духа! От нас се иска само да Му се доверим!!!

*  *  *

Усещаш умората… Бягаш от думите…

Думите не са това, което са…

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.

 

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.