СамоизгаряНе

| от |

Иван Петрински; Цвета Митова

„Вижте сега, (вижте,) че това съм Аз, Аз съм и няма Бог, освен Мене: Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя, и няма кой да избавя от ръката Ми» (Втор. 32:39).  

Преди три дена една млада жена се самозапали пред Президентството в София.

Самоотне се, самоотлъчи се, самоизбра се, САМОУБИ се. Докато това се случваше, в някои телевизии кадрите на горящата жена бяха показани на живо, а в интернет пространството клипчето с Лидия стана хит.

В гнусната част на най-жълтите медии- форумите се развиваше широка дискусия за това как политиците изгорили младата жена. Росен Плевнелиев я изгорил, и Бойко, и Доган,  и другите. Сравненията с Ян Палах и Жана Дарк не секнаха, но и интересът към видеото с пламъците също.

Международните издания също ни отразиха. В нито едно от тях обаче нямаше видео или снимка.

Обичаме ли сеира?

Не сме ли пристрастени към драмата на другите хора? Лоши ли сме? Липсва ли ни разбиране? На тези въпроси отговор няма.

Животът на Лидия изгоря. Но тя драсна клечката.  Имаше 11 годишен син, който ще гледа кадрите от самозапалването на майка си и това ще го осакати за цял живот.  Подбудите на коята и да е майка да направи подобно нещо са непонятни. Няма как да разберем Лидия и постъпката й като родител. Дълбоко безотговорно и егоистично е да причиниш такова нещо на детето и на семейството си. Личната трагедия на Лидия би могла да свърши по друг начин, но не и по този. Дълбоко съчувствам на родителите и семейството й, но най-страшното след постъпката й тепърва предстои. Едно дете без майка ще трябва да си зададе същите въпроси, да изгледа ужасяващите кадри, които медиите грозно разпространиха и да се изправи пред въпроса „Защо мамо?“.

За смразяващият кръвта акт на изгаряне на една майка виновни винаги ще се намерят – общество, политици, държава, хора.  Но за избралите точно този начин то може да се тълкува само като отчаян вик за внимание и помощ. Но в никакъв случай не бива да бъде величан.

Поговорката „Чуждата душа е тъмница“ в голяма степен е вярна за Лидия. На пръв поглед 38-годишната жена изглежда талантлива, интелигентна, артистична. С бъдеще и син, за който да се грижи. Причините да драсне клечката ще останат в нейната „тъмница“. Ако Лидия беше жена с психични отклонения можехме да зададем въпроса „Защо?“ на съответните институции. Но ако тя е само жена на ръба на отчаянието и мизерията, въпросът увисва.

По последни данни, от поредната статистика, над 30 процента от младите хора у нас страдат от някаква форма на депресия. Повечето дори не го осъзнават. Точно толкова е и процентът на майките с доходи под минимума. Представете си този процент на демонстративна публична клада… Брутално е да съдим Лидия, но още по-брутално е да приемем действия като самоизгарянето за вина изцяло на държавата.

Да, държавата ни е бедна, мизерна, лоша и мръсна.

В нея се живее трудно и в нея човешките ценности всеки ден са подложени на изпитание.

Но Лидия не е жертва на държавата, нито пряка, нито косвена.

Изход винаги има, дори и ако той се казва Терминал 1. За спасението на собствената си душа човек се грижи сам. А ако вече е родител, то той е отговорен и за детето си. И това не са само български закони, а общочовешки и християнски. В Библията ясно е казано : «Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свят; а този храм сте вие». ( 1 Кор. 3:16-17).  Бог да я прости Лидия. И дано след нея да помислим за душите си, за отношенията с другите, за добротата, за човещината.

Останалото е надеждата, че обществото ни не е болно. И че повече няма да видим медии, които грозно вдигат рейтинги с човешката трагедия.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.