Само в главите на ГЕРБ финансите са в колапс

| от |

Професор Христина Вучева, икономист и дългогодишен преподавател в УНСС. Тя е бивш министър на финансите и вицепремиер в първото служебно правителство с премиер Ренета Инджова /1994-1995/.

От началото на тази година политическа партия ГЕРБ , нейният ръководител и членовете й, с познания във финансовата сфера, не спират да призовават за нов по-голям размер на държавния дълг.

Предложенията им неизменно се придружават с описание на някакво изключително и познато само на тях много тежко състояние на държавните финанси. В изреченото от тях на 25.08.2014г. те надминаха и собствените си най-лоши прогнози. Смутена съм от тази последователност. Нямам претенции да разбирам от партийните подходи и какво трябва да се говори, за да се осигурява някакво предимство в предстоящата изборна борба. Твърдя , че избраният подход не е добър за никого, дори и за тях, като очертаващи се победители /според социологическите проучвания/.

Призивът към настоящето правителство да се заеме с емисия на нов дълг е неизпълним. Споменатите числа за предстоящи погашения до края на годината са много добре известни на тези, които работят в „Дирекция държавен дълг и финансови пазари“ на Министерство на финансите. Тези отбелязани и в техните анализи плащания са част от редовния платежен календар и парите за тях са осигурени чрез посочените в същия календар емисии на различни по срокове облигации. Това е част от работата по текущото управление на държавния дълг и за това няма никаква необходимост някои да призовава правителството да прави нещо извънредно. Всички споменати предстоящи плащания по дълга са част от това текущо управление на дълга. Тези плащания са съобразени в т.нар. календар на емисиите и падежите. Всичко това може да се прочете на страницата на МФ в рубриката“Държавен дълг“. По официалната информация към 30.06.2014 г.общият държавен дълг, измерен в евро е 8115.9 млрд. – от него вътрешният дълг е 4129.2 млрд. евро. Отношението на дълга към БВП е 19.7% – което е едно от най-ниските сред страните членки на ЕС.

Министърът на финансите , г-н Порожанов посочи , че дефицитът на държавния бюджет в края на годината и на касов и на начислен принцип няма да надмине 3%. Аз съм убедена, че ще бъде до 2.5%.

По официални данни на Националната агенция за приходите, те ще изпълнят утвърдената им програма за 2014 г. Всичко това потвърждава, че резултатите за 2014 г. са относително добри на фона на случващото се и особено спрямо това което се говори.

Искането до сега на политическа партия ГЕРБ, на държавния глава и на партия ДПС се състоеше в т. нар. актуализация на закона за държавния бюджет за 2014 г. респективно на допустимия лимит за нов дълг през 2014.г. както и за числото, показващо размера на дълга в края на 2014 г. Това искане беше изпълнено от правителството на Орешарски, което внесе предложение в последните си дни. Предложението пропадна, защото в последния момент ГЕРБ отказа да го подкрепи. Сега тази идея отново се поднася , като се иска невъзможното от едно правителство, което не е в състояние по закон да направи всичко това. Както посочих вече – няма и основания за тези страхове – как държавата щяла да изпадне в „ликвидна криза“. Държавите не изпадат в ликвидна криза. Те могат да забавят изпълнението на своите задължения, но те винаги си плащат – в много от случаите с нови заеми. Тази процедура във всички демократични страни се изпълнява от представителите на народа в Народното събрание. Те решават дали и в какви размери ще има такива заеми.

Кандидатите да ни управляват могат да използват времето до изборите, като представят своите програми за конкретно решаване на въпросите в здравеопазването, образованието, администрацията. Дефицитът и дългът са следствие от това как се управляват и как се организират тези сфери. Нека да видим какви са идеите на новите кандидати за това как да изглежда бюджетът до края на 2014 г. и какъв да е за 2015 г.

Ние гласоподавателите вече няма да се задоволим само с приказката, че трябват реформи, нито с това, че досега някой бил много лош и дори глупав, а сега идват добрите. Тази кампания предлага и още едно предизвикателство пред кандидатите за властта – мнението им по случая КТБ.

От решаващо значение е и как ще се организират европейските средства. Приказките на тази тема трябва да не се ограничават до „на вас ги спряха, а на нас ще ги пуснат.“Аз например бих гласувала и бих агитирала всички да гласуват за тези, които покажат предварително как са изчислили ефектът от досегашното европейско финансиране и какво ще сторят за следващия период.

Не е добра идеята непрекъснато да се размахват най-различни числа за състоянието на фискалния резерв. Това поне може да се проследи по публикуваните всяка седмица баланси на емисионното управление на БНБ, както и по ежемесечната информация на страницата на МФ. На всички, които се интересуват от тази тема, е известно че числото от 4.5 млрд. лв., определено в закона за бюджета като необходима наличност в края на годината, защитава сумите на т.нар. сребърен фонд и някои други наличности със специално предназначение. Останалата част е основно за покриване на дефицита по годишния бюджет и за някои плащания, за които предварително са осигурени средства, какъвто е случая с погасяване на падеж към 15.01.2015г. Текущите вариации на сумите са резултат и на споменатия календар на емисиите на ценни книжа и погашенията на заемите с падеж.

Може да се твърди, че дефицитът за месеците, които остават да края на годината няма да се увеличава, ако се получат европейските пари за предварително платените от държавния бюджет средства. Следователно посоченото число от 4% дефицит е несъстоятелно.

Не виждам проблем и ако част от неусвоените средства по т.нар. Публична инвестиционна програма се пренасочат и използват ефективно. Добре би било, ако това се прави на обективна основа, а не чрез партийна преценка.

Добронамерено отправям препоръка към г-н Борисов. Той разполага с един от много добрите специалисти по данъци –г-жа Менда Стоянова. Нека в предизборната борба се включат с идеи и предложения по конкретната организация на плащанията по различните данъци и осигуровки вместо да се разчита на страха ни от евентуален и несъществуващ финансов колабс.

Понятно би било и ако част от дискусиите в предизборната борба се насочат и към това дали е целесъобразно да се премине към ускорено нарастване на дълга ни като се решават някои проблеми на здравето и образованието, или трябва да поддържаме досегашните нива около 21% както е записано и в тригодишната прогноза, която два пъти в годината се осъвременява и представя в Брюксел. Много полезно би било, ако дискусиите се насочат и към осмисляне на т.нар. План за реформи, който също се представя задължително в рамките на т.нар. европийски семестър 20/20. До сега това става твърде формално. Нека всички кандидати за властта да отворят тези документи. Те са достъпни. Много полезни дискусии могат да бъдат проведени по въпросите за връзката между намеренията декларирани в тези документи и реалната потребност на развитието ни през следващите години.

Ще завърша с нещо, което често цитирам. Това са думи на един американски сенатор – „Всеки има право на собствено мнение, но никой няма право на собствени факти“. /БГНЕС

 
 

Тейлър Суифт спечели 400 000 долара за две седмици

| от chronicle.bg |

Преди две седмици Тейлър Суифт сложи край на бойкота си на стрийминг услугите и оттогава е спечелила близо 400 000 долара.

Мнозина помислиха, че тя е върнала песните си на стрийминг платформата Спотифай, за да ядоса Кейти Пери, но се оказа, че е спечелила също солидна сума.

Суифт взе странното решение да прекрати бойкота си на стрийминг услугите точно преди излизането на новия албум на Кейти Пери „Witness“ на 9 юни.

Нови данни обаче сочат, че 27-годишната Тейлър е спечелила малко под 400 000 долара за двуседмичния период, през който отново започна да ползва стрийминг услуги, като тези на Спотифай, Амазон мюзик и Пандора.

Тейлър Суифт, която не е издавала нови песни от повече от две години, решила да преустанови бойкота си на стрийминг услугите в знак на благодарност към феновете, след като от мултиплатинения албум „1989“, излязъл през 2014 г., бяха продадени 10 милиона копия в целия свят.

 
 

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.

 

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.