Съюзът Ердоган-Барзани: класика в турската политика

| от |

Screenshot_3

Нурай Мерт, в.“Хюриет дейли нюз“

Посещението в Диарбекир на председателя на регионалното правителство на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани беше представено като „историческо събитие“ от правителствените кръгове и беше планирано като голямо политическо шоу. В действителност то заслужава да бъде наречено по-скоро „класическо“ или „древно“, отколкото „историческо“, тъй като Барзани винаги е бил смятан за „лост“ за решаването на кюрдския проблем още от времето на покойния турски президент Тургут Йозал. В най-добрия случай Турция си мислеше да използва приятелството на Барзани като алтернатива на Кюрдската работническа партия /ПКК/ за отправяне на призив към кюрдите. В най-лошия случай, Барзани беше смятан за съюзник за смазването на ПКК, както стана по време на междукюрдската война през 1994-96 г. Често влиянието на Барзани и неговия десен кюрдски национализъм с препратки към религията са били смятани за лек срещу влиянието на ПКК в Югоизточна Турция. Без значение, че всички опити се провалиха, премиерът Ердоган реши да опита отново.

Този път Ердоган и Барзани имат повече общи неща, тъй като и двамата се опитват с всички сили да подкопаят политическата власт на кюрдската Партия на демократичния съюз (ПДС) в Югоизточна Сирия, тоест сирийското крило на ПКК. Е, има го също и въпросът за тръбопровода, но мисля, че той е на второ място, тъй като Турция и регионалното правителство на Кюрдистан в крайна сметка ще трябва да признаят, че не могат да продължат сами и трябва да се споразумеят с правителството в Багдад. Освен това, обстоятелствата, които накараха Барзани и Ердоган да търсят съюз, не трябва да ни заблуждават, че между тях няма разногласия. Ето защо Барзани трябваше да се задоволи с много кратка и двусмислена реч, за разлика от дългото и енергично обръщение на Ердоган към кюрдите в Турция и извън нея. Изглежда, че Барзани е съвсем наясно, че приятелството с турското правителство ще намали легитимността му на кюрдски лидер. Освен това, Барзани не изключва в бъдеще политически статут на кюрдите в Сирия, докато Турция защитава единността на Сирия. Барзани просто иска да разпростре властта си в Сирия за сметка на контрола на ПДС в региона.

И накрая, така наречената „историческа“ среща в Диарбекир не може да има каквото и да е значение по отношение на мирния процес или решаването на кюрдския въпрос, защото не Барзани (и регионалното правителство на Кюрдистан), а по-скоро излежаващият присъда лидер на ПКК Абдуллах Йоджала (и ПКК) са тези, които участват в процеса. Всъщност, именно нежеланието на предишните и сегашното правителство да признаят този основен факт спъва всички шансове за решение. Йоджалан и ПКК представляват тези кюрди, които копнеят за някакъв вид самоуправление или „политически статус“ – нищо, което е по-малко от автономия, няма да свърши работа. Те се борят и търсят запазване на кюрдската чест – нищо, което засяга тяхното достойнство, няма да свърши работа. Тяхната кауза е въпрос на „национално“ оцеляване – индивидуални или културни права няма да свършат работа. Турция, като цяло, като държава, политическите й партии и правителства дълго време отказваха да видят реалността и след всичко това настоящото правителство продължава да повтаря тази грешка.
И така, Турция се опитваше не само да смаже кюрдската политическа борба с всички средства, но също така да търси всякакви съюзи – от международната общност и западните приятели до ислямистки екстремисти (като например с Хизбула в Диарбекир през 1990 г.) Всички те се провалиха. Време е да се събудим! Нито популярен регионален лидер, нито известни кюрдски певци могат да променят действителността.

Що се отнася до Барзани, неговата настояща политическа линия (особено по отношение на сирийските кюрди) не само заплашва популярността му като панкюрдски лидер, но също така може да се окаже зле направена сметка. Истина е, че САЩ и западния свят изглежда предпочитат него и неговата партия в противовес на ПДС в Сирия и ПКК в Турция. Въпреки това регионално решение на кюрдския въпрос не може да бъде изградено само върху лидерството на Барзани и в крайна сметка ще изисква споразумение и с други действащи лица. Тогава, разбира се, другите действащи лица ще трябва да ревизират своя радикализъм и антизападни нагласи, поне за да противостоят на баланса в съюза между Турция и Запада.

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.

 

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.