Съвременна българска литература?!

| от | |

books-text

Радостина Иванова

Сдобих се с тази книга от томбола на верига книжарници във Фейсбук. Когато ми се обадиха, че съм печеливша, първоначално се зарадвах, защото рядко участвам в каквито и да било игри, а още по-рядко съм печелила каквото и да било от тях. Да си призная честно, като разбрах коя книга ще получа, казах си – „от целия списък тази бих поставила на последно място в желанията си, но… такъв ми бил късметът”. Дори се замислих дали изобщо да ходя до книжарницата да си я взема. Защото: 1. Името на автора нищо повече не ми говореше от факта, че е българин, а аз не съм във възторг от последните си срещи с произведения от така наречената нова българска литература. 2. В заглавието имаше 1 дума и 1 словосъчетание, които силно ме притесниха – „тиква”, която напоследък се асоциира с политическия живот у нас и определено не е в сферата на интересите ми, и „ботаника на чувствата”, което пък ми звучи прекалено аграрно, прекалено сантиментално и още Бог знае какво.

Обаче… все пак си казах, че щом книгата е решила да дойде при мен по този необичаен начин, значи заслужава да й обърна поне минимално внимание, като я зачета, пък после да реша какво да я правя. И така – отидох, взех я, обърнах я да прочета нещо за нея или за автора на задната корица и открих там цитат /„…любовта е цвете от семейство Сложноцветни.”/, който едва не ме отказа от доброто ми намерение поне да прочета 1 разказ, за да си съставя мотивирано мнение. Защото след такъв цитат, избран като най-знаковото от цялата книга /или поне така би трябвало да бъде, за да привлече читателското внимание/, определено човек ще си помисли: „Ето това е поредната емоционална „боза”, само дето е писана от мъж, а и е в проза!”

На принципа на обратната реклама реших да прочета и предговора на автора, но той само затвърди предубеждението ми, че книгата напразно е похабила хартията, върху която е отпечатана. И все пак – вечно любопитният читател в мен каза, че, дори и това да е така, мога да изгубя време колкото за 1 късо кафе на крак /самият автор казва на читателя: „… спестих времето ти, за да получа вниманието ти”/, за да прочета двете страници, на които се побира първият разказ, озаглавен „Временно”. На тази идея ме наведе и колегиалното чувство – понеже в книгата нищо не пише за автора /Александър Урумов/, а аз обичам да знам кого чета, пoтърсих в Интернет и открих, че, освен всичко друго, е и журналист. И така – понеже първият разказ показа стегнат афористичен стил и ненатрапчива ирония, неусетно е прехвърлих на втория, който също „ме хвана за гърлото” с точното като в очерк описание на абсурдната действителност, в която живеем /„В нашата страна всички било временно, само надеждата си оставала постоянна.”/ – всеки върши това, което не умее, на човек в беда се помага само, за да се успокои гузната съвест, живеем в „лудница”, а я възприемаме като нещо нормално и т.н. Всичко това би звучало ужасно черногледо, ако я нямаше „усмивката”, която дистанцира автора от обикновения мизантроп и критикар.

Някои от разказите му са направо осъвременени варианти на приказки и притчи – например „Звяр” веднага буди алюзии за „Красавицата и звярът”, където само детската невинност и наивност подчиняват неконтролируемата сила и опитомяват злото. Същият този разказ, обаче, би могъл да се прочете и от актуалната, много по-прозаична гледна точка „за кучетата и хората”, по повод на която медиите непрекъснато оповестяват за пострадали от нападения на домашни или улични кучета хора и животни. Ето тук си личи, че авторът е журналист в смисъла на сентенцията на Роман Полански, че „журналистът е писател, чиято фантазия е ограничена от реалността”. Т.е. – най-вероятно за написването на този, както и на доста други разкази в сборника, Урумов се е „вдъхновил” от някой репортаж по телевизията, само че е пресял информацията от злободневните й факти и я е „облагородил” с философски подтекст.

Друга такава жестока и реална тема на цял цикъл разкази е бедността в най-крайната й форма – „Невидим”, „Пет лева”, „Гладни очи”. За тази разкази най-вероятно авторът е писал в предговора на книгата си, че са „къси като паметта на обществото”. Те са силни и черни почти като „Малката кибритопродавачка”, някои от тях са притеснителни, други предизвикват съжаление, а трети – направо гняв. Определено по-голямата част от творбите са посветени на тази част от живота, която обикновено остава в сянка, защото просто не обичаме да се вглеждаме в нея. Безнадеждност, самота, озлобление – това са емоциите, които лъхат от съдбите на героите на Урумов. Съвременният вариант на „Пази, Боже, сляпо да прогледа”, е превърнат в „мутренска тематика” /„Сандо”/. Също толкова „по нашенски” народопсихологично звучи разказът „И аз така мислех”, в който най-просто и откровено е казано, че „то без помощ не може”, съвсем противно на западния модел на издигането в социалната йерархия само на достойните и заслужаващи признание хора. Към тази поредица горчиво-изобличителни фрагменти бих прибавила и разказа „Нетърпимо”, където е описан друг типичен за времето „преди Промяната” феномен – „оползотворяването” на общата собственост в личното стопанство, което днес наричаме „кражба”. Дори вече почти неактуалната тема за политическите репресии в името на „светлото бъдеще” е погледната през съдбата на един събуждащ симпатиите на читателя герой в „Костенурки”. Не е подмината и откровената дисекция на отчуждението между родители и деца /„Веселяци”/, която поражда толкова неразбираеми на пръв поглед проблеми.

Всъщност, в сборника буквално има всичко, което бихме намерили на страниците на един днешен вестник – дори теми от страницата с вицовете, като тази за радостта на зетя от заминаването на тъщата /„Какъв ден”/, а също и от тази с криминалната хроника – за потресаващата агресия и безчовечност, които срещаме все по-често /„Помощ”/. От всичко казано до тук най-вероятно ви е станало ясно, че това определено не е четивото, което „ще ви зареди положително за предстоящия работен ден”, но пък има разкази /например „Братя”/, в които проблясва надеждата, че не всичко е загубено.

С две думи – можете да четете „Тиква” в градския транспорт само, ако не се страхувате да пропуснете спирката си, а също и, че околните ще ви вземат за луд, като съзрат сълзи в очите ви /след като сте прочели „Джулая морнинг”/ или ви чуят сам да си подхвърляте гневна реплика /когато приключите с „Неизвестен извършител”/!

 
 

Тейлър Суифт спечели 400 000 долара за две седмици

| от chronicle.bg |

Преди две седмици Тейлър Суифт сложи край на бойкота си на стрийминг услугите и оттогава е спечелила близо 400 000 долара.

Мнозина помислиха, че тя е върнала песните си на стрийминг платформата Спотифай, за да ядоса Кейти Пери, но се оказа, че е спечелила също солидна сума.

Суифт взе странното решение да прекрати бойкота си на стрийминг услугите точно преди излизането на новия албум на Кейти Пери „Witness“ на 9 юни.

Нови данни обаче сочат, че 27-годишната Тейлър е спечелила малко под 400 000 долара за двуседмичния период, през който отново започна да ползва стрийминг услуги, като тези на Спотифай, Амазон мюзик и Пандора.

Тейлър Суифт, която не е издавала нови песни от повече от две години, решила да преустанови бойкота си на стрийминг услугите в знак на благодарност към феновете, след като от мултиплатинения албум „1989“, излязъл през 2014 г., бяха продадени 10 милиона копия в целия свят.

 
 

Фейсбук, благодаря ти за тормоза

| от Анка Забраванка |

Някога Facebook беше чудесно място, на което приятелите ти качват снимки от купони и пътувания, поуквате се от време на време, вместо да си „клипвате“ на телефона в знак „мисля си за теб“, а на стената на близък човек от компанията нямаше проблем да напишете: „Пепо ма, аре да ходим до барчето“, защото освен вас и Пепа най-вероятно нямаше да го видят кой знае колко хора, които да се тагнат, чекнат и снимат в барчето. За да те покани някой на събитие, включваше те в група със съобщения, вместо да прави „ивент“. Месинджър беше функция на социалната мрежа, а не отделно приложение. Някога Фейсбук беше златно място.

Днес обаче човек трудно може да се ориентира в десетте хиляди емотикони, с които да дефинираш себе си, да изразиш настроение и да се възмутиш с гиф в коментарите едновременно. Всичко се движи и мърда, а на стената ти се опитват да се вмъкнат десетки непознати, които да ти кажат нещо в коментарите, спамейки същевременно месинджъра ти.

Ето няколко от най-дразнещите функции на „новия“ Фейсбук. Марк, благодарим ти за тормоза.

Всички видеа тръгват автоматично

Няма значение дали пухкаво бяло зайче подскача по смешен начин, коте мърка и се върти, или зарин е залял цяло село и хора се гърчат в агония. Фейсбук ти позволява да видиш всичко, дори и да не искаш. Автоматичните видеа превръщат преживяването в социалната мрежа с една идея по-неприятно, отколкото би могло да бъде.

Еди-кой си хареса еди-какво си

Вместо в нюзфийда ти да излиза нормална информация за това какво правят приятелите ти, къде са и колко бебешки снимки са качили, е пълно с реклами на страници, които някой някъде е харесал и Фейсбук очаква от теб също да харесаш. Така в продължение на седмица може всеки ден да ти излиза по сто пъти едно и също рекламно съдържание, което не искаш да виждаш. Ако го скриеш и любезно помолиш Фейсбук да го махне, то той ти предлага…друго!

Потърси „приятели“

Ти не искаш да търсиш приятели. Имаш всички приятели на света, дори с около 500 отгоре. Не искаш всякакви странни хора, които един-два пъти си срещал на улицата да надникват в личния ти живот през социалната мрежа. Вместо това обаче Фейсбук настоява да добавиш тия 30 000 непознати, които всеки ден ти изникват в каренца по средата на нюзфийда. Така, докато кротко скролираш през телефона си, след инцидентен клик с тлъстия си палец, може да се окажеш сприятелил се с някой сингъл чичо от Карнобат, със съмнителна профилна снимка и информация за колите, които харесва. И когото не познаваш, никога не си виждал, защото никога не си стъпвал в Карнобат, никога не си искал да познаваш, но за сметка на това Фейсбук иска да ви сближи.

Добави личния си лекар

Социалната мрежа се е изпедепцала дотолкова, че да ти предлага за приятели дори хора, с които…хм… не би искал да делиш едно социалномрежово пространство. Като личния лекар. Или гинеколожката. Уви, Фейсбук явно знае всичко и обича да ти го напомня, предлагайки тези приятели.

Вижте как тя изчисти нацвъканото от чайка с един прост трик!

Всички възможни спам статии, които майка ти лайква, защото мисли, че са истина. Фейсбук ни кара да вярваме в невъзможното, да вярваме, че черното е бяло и бялото е черно. И че може да стане пак бяло, ако го търкаме с оцет и сода.

Фейсбук live

Дори не става дума за трагичните случаи на убийства и самоубийства, излъчени на живо, благодарение на Фейсбук. Самата идея, че в реално време ще излъчваш за всичките си посветени приятели от училище как ядеш пържола или пиян като смок се клатиш в дискотека, звучи абсурдно. Това май не е точно комуникацията, от която имаме нужда, нали?

Автоматичното отваряне на съобщения + seen

Това, че живеем в технологичен век, не означава, че трябва да отговаряме на всичко, на всички, веднага. Всеки път, когато отвориш Фейсбук и видиш 3 прозореца, в които някой те е питал нещо и очаква спешен отговор, а самото отваряне на страницата вече е дало seen на поне един от тях, те превръща в злобар, който „се прави“, вместо в човек, който има живот и извън виртуалното и точно в момента няма как да ти отговори на жизнено важните въпроси за температурата навън и какво ще яде за обяд.

 
 

Елизабет Мос – актрисата с безброй лица

| от chronicle.bg |

Елизабет Мос е името на този сезон, а 2017-а определено е нейната година. Актрисата участва във филма „Площадът“, който беше отличен със „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците.

Мос е и в главната роля в хитовия сериал „Историята на прислужницата“ (Handmaid’s Tale) по романа на Маргарет Атууд. Предстои да я гледаме в един и същ сериал с Никол Кидман съвсем скоро.

Със сигурност обаче всички си я спомняме като Пеги от „Момчетата от Медисън авеню“ – роля, която изпълняваше от 2007 до 2015 година. Елизабет Мос обаче доказа, че е много повече от персонажа си и именно след финала на сериала тя започна да разкрива пълния си потенциал, хващайки се с цяла поредица интересни проекти.

Елизабет Сингълтън Мос е родена през 1982 година в Лос Анджелис в семейството на музиканти. Отгледана е в традицията на сциентологията – „учение“, според което всеки минал живот има неестествени преживявания, полепнали по телата ни като кърлежи и това е причината индивидът да е в конфликт с обществото и да не може да се приспособи към живота. За да се промени това, миналите преживявания, наречени енграми, трябва да бъдат открити и премахнати.

Първоначално си мечтае да стане професионална танцьорка, а в ранното си тийнейджърство заминава за Ню Йорк, за да учи балет. Учи танци и в следващите години, въпреки че започва да получава и роли като актриса. За да успее да балансира между образованието и кариерата си, започва да учи у дома и завършва гимназия през 1999 година, когато е само на 16.

Преди да е навършила 35 години, тя вече се е появявала в 76 продукции – филми и сериали, продуцирала е филм и сериал, появявала се е и на сцената.

Въпреки че има малки роли във филми и сериали още преди да навърши 16, големият й пробив идва с ролята на Зоуи Барлет в сериала „Западното крило“, в който играе дъщеря на персонажа на Мартин Шийн. Тя е Зоуи до 2006 година и се превръща в образ, неразделен от четвъртия сезон на шоуто с достоверната си игра.

Участва заедно с Уинона Райдър и Анджелина Джоли във филма „Луди години“ (1999). Въпреки че след това се снима в редица други филми, лудото приключение за нея започва с появата на сериала „Момчетата от Медисън авеню“. В периода получава пет номинации за Еми. Говорейки за кастинга, с който е избрана, Мос разказва: „Явих се на прослужване (за ролята). По това време имаше сценарии за два пилотни епизода, за които всички говореха по това време, че са наистина добри, и „Момчетата от Медисън авеню“ беше единият от тях“. Докато се снима в сериала Мос, прави и дебюта си на Бродуей в пиесата от Дейвид Мамет „Speed-the-Plow“. През 2012 година получава ролята на Галатея Дънкъл във филма по култовия роман на Джак Керуак „По пътя“.

Мос играе и ролята на детектив Робин Грифин в сериала от 2013 година „Top of the Lake”, в който през 2017-а ще я видим да си партнира с Никол Кидман. Най-забележителното е, че Елизабет Мос е различна във абсолютно всяка от ролите си – актьорската й игра се променя радикално спрямо ролята, тя се слива с персонажа си и всички, които са я гледали в ролята на Пеги, няма да повярат, че същата актриса играе и ролята на Офред в „Историята на прислужницата“ и със сигурност ще видят напълно различно лице в ролята на Робин Грифин.

По повод успешната 2017 г. за Елизабет Мос, предлагаме ви да видите някои от най-знаковите й роли + бонус (нейна снимка от 2003 година).

 
 

CHR Хороскоп: Време е за флиртове и нови запознанства

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 26.06. до 02.07.)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Лъв, което дава предпоставка за отделяне на внимание на любимо хоби или спорт, забавления с приятели, флиртове и нови запознанства, игри или занимания с деца.

В понеделник и вторник огнените знаци Овен, Лъв и Стрелец ще са най-открояващи се и жънещи успехи, както в личната, така и в професионалната сфера. Голяма част от тях ще успеят да изпъкнат с оригиналността си и да впечатлят обект на своята страст.

От сряда до петък на обяд Луната ще преминава през знака Дева и това й разположение ще ни накара да обърнем сериозно внимание на практичната страна на нещата. Не е изключено на някои от нас да им се наложи да подават или попълват документи, да държат изпити или да се доказват пред авторитети.

Периодът е добър за обръщане внимание на здравето и тонуса, за започване на нов здравословен режим на хранене, преподреждане на гардероба и подобряване на визията.

Най-добре ще разгръщат потенциала си през тези два дни земните знаци Дева, Козирог и Телец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Възможно е те да постигнат голям напредък във важна за тях сфера и да пожънат значителен успех пред хора, на които държат.

От петък на обяд до неделя включително Луната ще транзитира през знака Везни, което й разположение ще направи този период идеален за любовни взаимоотношения и романтични срещи. Също така не е изключено хората, които развиват частен бизнес, да стигнат до важни прозрения във връзка с работата и доразвиването на дейността, в която са ангажирани.

Не е изключено въздушните знаци Везни, Близнаци и Водолей, както и хората с лични планети или Асценднет в тези знаци да подобрят отношенията с половинката си през периода, започвайки ново съвместно начинание.

През цялата седмица Марс, планетата, която отговаря за енергията, която влагаме и за старта на нещата ще съвпада с Меркурий, небесното тяло, което символизира мисълта и комуникациите в знака Рак. Двете планети ще се движат в опозиция с Плутон (трансформации, подсъзнание, манипулации), който се намира в Козирог.

Заради контакта на трите енергии се очаква голяма част от нас, най-вече кардиналните знаци Рак, Козирог, Везни и Овен, както и хората с лични планети или Асценднет в тези знаци да се откажат от нещо, което от известно време ги затормозява, в името на това да започнат нови начинания, нова връзка или нова работа.

При тези от тях, които не предприемат никаква промяна, има риск промяната да дойде от вън и да ги извади от нормалното за тях ежедневие, карайки ги да привикват към нови обстоятелства. Не е изключено да се чувстват потиснати или обезверени на моменти, да започнат да подозират, че хората около тях не им мислят доброто и да са доста черногледи по отношение на бъдещето си.

Препоръчва им се да си оставят време за творчески дейности, разчистване на дома, козметични или разкрасителни процедури и да избягват откритите конфронтации.