Състезание или война

| от |

Миряна Захариева

Последният сезон на НБЛ повече приличаше на война, отколкото на състезание. Каква е разликата ли? В състезанието има ясна тактика и стратегия, справедливи правила и арбитри (съдии, федерации), във войната има мръсни игри и всички средства са позволени и очаквани. След състезание има победител и победен, след война никой не печели. Няма удовлетворение и наслада от процеса. След война има разруха, жертви, ранени, опечалени.

Áàñêåòáîë - "Ëåâñêè" - "Ëóêîéë Àêàäåìèê"- ôèíàëåí ïëåéîô

Гледайки крайното класиране на НБЛ, в долния му край по-сериозните битки не бяха баскетболни, а финансови (с изключение на Рилски Спортист, за който после). Отборите са на ръба на оцеляването и само ръководствата знаят кви усилия им коства съществуването. За удовлетворение трудно можем да говорим. В наши дни за сплотен и нахъсан, но беден отбор, изправен срещу Големите пари, победата на Давид над Голиат изглежда невъзможна. Такава обреченост убива надеждата. Все повече се убеждавам, че в лигата има достатъчно отбори, само и единствено понеже все се намира по някой треньор (или друг мечтател) да убеди 2ма или 3ма спонсора, че “тази година шанс има”.

Относно Рилски – там войната очевидно е на амбициите за бърза слава срещу устойчивото развитие на силна школа. Не доумявам защо и как си позволиха да направят подобен неотбор тази година. Убедена съм, че парите на г-н Петър Георгиев биха били инвестирани много по-умно ако бяха насочени към школата, вместо към ненужно скъпа чуждестранна селекция. Имат повече от прекраснни специалисти за работа с подрастващи, чудесни уовия за развиване на школа, добри мениджъри и може би най-спортния град, който обича баскетбола и ражда деца за него.

Плахо вдигам очи към горната половина на класирането, където би трябвало да видя повече победители, повече удовлетворение и повече баскетбол.

За съжаление виждам борба за задкулисно надмощие между господата Варчев, Везенков и Папазов (по азбучен ред) и жалкия опит на Луканов да се меси в битката. Жалък, защото надали си е давал сметка какво го очаква.

С риск да пропусна нещо и без претенции на изчерпателност и безпристрастие, позволявам си да изброя какво гледах аз тази година вместо баскетбол:
– 6-8 чужденци на терена в български клубни двубои – веднъж даже имаше и 9 в един момент, което много затрудни длъжностните лица, макар правилникът да има изрично решение за ситуацията (Левски-Рилски за купата);
– млади български таланти търкат пейките или влизат в игра със страх да не им се отвори възможност за стрелба от далечно разстояние, защото ако вземат правилното решение, но топката откаже да влезе в ринга, се връщат на пейката (съфамилникът ми от Левски не може да отрече последното, а и не само той);
– недостойни игри с билети и пропуски между Левски и Балкан – едните, защото нямат шанс да почувстват благата подкрепа на домакинска публика ако разчитат феновете им (които на практика липсват) сами да напълнят залата, а другите… ами, за да не останат длъжни на Тити;
– безпомощни съдии и разярени баскетболни хора в Ботевград подариха на Варна бронза, който никак не вярвам да им е сладък. Още не е ясно и какви ще са последиците за Балкан, но ако се следва буквата на закона, баскетболът в България ще понесе  на практика неизчислими загуби;
– отделно споменавам и платената публика, макар отново инициаторите да са Вековният наследник на Апостола. Причината е меганелепицата във финалните мачове (които се играят в момента). Никъде в Европа на финален сблъсък няма толкова много зрители, които влизат за пръв път в баскетболна зала;
– ще пустее най-новото и лъскаво баскетболно съоръжение, защото “нà ти си куклите, дай си ми парцалките” е принципът, по който си общуват федерацията и БК Балкан;
– и още… хвърчащи предмети по терените; размяна на отворена писмена кореспонденция, която само повишаваше напрежението; унижаване и заплаху срещу журналистите, които посмяваха от време на време да кажат истината или да зададат въпросите, които кънтят в умовете на всичнки и още, и още…

Надежда обаче има. Ключът е в онова, което при война липсва, а в реалността на нашето състезание също. Липсва арбитър. Липсват независими мъже и жени, които имат топки (не баскетболни, да ме прощават пуританите) и лъвски сърца да взимат далновидни решения, които да насърчават, а не да ощетяват баскетбола. Мъже и жени, за които правилникът е средство за постигане на мир и смъкване на напрежение, вместо пръчка, която се ползва само за напляскване на опърничавите. Мъже и жени, които с опит и познание да теглят колата в правилната посока – да стимулират и подпомагат подрастващите, да поощряват клубовете, които работят в тази посока. Мъже и жени, които градят съоръжения и опосредстват плодотворни взаимоотношения, вместо да рушат мостове и да сеят горчилка.

Ще ме прощавате госпожи и господа от БФБ, вие не сте пример за такива мъже и жени. Коя съм аз да кажа и откъде самочувствие, че съм права ли? Ами, Библията е ясна по темата – “По плодовете им ще ги познаете… и… горчивият извор не дава сладка вода”. Онова което жънете днес, е това, което сяхте цял сезон, а и предходните.

 
 

Новото MINI Countryman с нестандартна арт премиера в България

| от chronicle.bg |

Новото поколение на MINI Countryman беше представено с нестандартна арт изложба във PhotoSynthesis Art Center, с което моделът отбеляза официалната си премиера в страната.

Второто поколение MINI Countryman е с нова конструкция, която предлага разточително интериорно пространство, благодарение на увеличените си пропорции и дава възможност за пет пълноценни места за седене. Автомобилът е пригоден за всякакви пътни условия, благодарение на интелигентната система за задвижване на всички колела ALL4, а моделът се предлага с ново поколение двигатели и трансмисии. Централният уред за пръв път е с тъчскрийн функция и с увеличени размери на екрана до 8.8-инча. По-късно през годината се очаква и Plug-in хибридната версия на модела – MINI Cooper S E Countryman ALL4.

mini

Развивайки глобалната комуникационна концепция „Добавете истории“, която е фокусирана върху изживяванията, MINI Countryman е в центъра на арт проекта в ролята на авантюрист, готов за приключения и нови споделени моменти с близки и приятели.

mini

Специално разработената среда в галерията поставя не само новото MINI в центъра на преживяванията, но и развива автентичен сторителинг в три отделни арт инсталации.

В първата част на изложбата, наречена „Пътищата на другите“, са представени вълнуващи разкази на екстремни приключенци, обичащи природата и добрите истории.

mini

Сред разказвачите на истории са Янина Танева, основателка на „Фабрика за идеи“, фотографът Виктор Троянов, планинарят Йордан Георгиев и други. „Рецепти за приключения“ е вторият арт проект, който отвежда посетителите в атмосферата на българските села чрез интересни рецепти. Инсталацията е вдъхновена от книгата „Вкусна география“ на издателство „Точица“ и реализирана от колектив ЧАРК. Третият елемент на нестандартната изложба с името „Планината зове“ пренася посетителите чрез lifestream връзка на ски писти от целия свят, подбрани и аранжирани от студио Phormatik Visual Lab.

P90249106_highRes_the-new-mini-country

В проекта взимат участие колектив ЧАРК и Phormatic Visual Lab, които разработват визуалното оформление, сценографията на изложбата е поверена на Ева Вентова, а за куратори са поканени студио Комплект. Изложбата е първата по рода си нестандартна автомобилна премиера в сътрудничество с творчески екипи от различни области.

 
 

Как може да изглежда новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

Nokia 3310 е вечен. Буквално!

Днес ако си изпуснеш телефона на земята, трябва да отидеш на църква и да запалиш свещ преди да го вдигнеш, да не би да му е станало нещо невъзможно за преживяване и скъпо за ремонт. Всеки човек иска поне малко сигурно, а в случая с мобилните телефони, тази сигурност да не отнема от социалния статус.

Както вече ви съобщихме, Nokia 3310 отново ще бъде пуснат в производство, като очакваме оредставянето му на Световния мобилен конгрес.

Най-вероятно той ще бъде много подобен на оригиналния, плюс няколко модернизации. В интернет се появи клипче, което показва евентуален възможен облик на телефона.

 

 

Телефона ще бъде малко едричък – 14мм или два пъри по-дебел от iPhone 7 – с цветен дисплей, микро USB слот, 8GB памет, 1650mAH батерия и камера. Дано Snake II и Space Impact са си същите.

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

Емили Ратайковски беше похитена от хакери

| от chronicle.bg |

Твърди се, че моделът Емили Ратайковски е похитена от хакер отново и нейни голи снимки са предложени за продажба, съобщава БТА, цитирайки в. „Дейли мирър“.

Бившата победителка в шоуто „Биг Брадър“ Хелън Удс твърди, че са й изпратени над 200 снимки на модела в Туитър и е помолена да ги публикува в онлайн рубриката си в „Дейли стар“.

„Оказа се, че в съобщението имаше линк към фотосите на Емили Ратайковски в iCloud (Айклауд). Този клоун ми предложи да ги покажа в моята рубрика“, каза Хелън Удс.

За първи път Емили каза, че е станала жертва на хакерска атака през 2015 г. Тя защити хората, които са видели снимките в интернет и обвини онези, „които са ги откраднали“.

„Мисля, че веднъж излезли, те са достъпни и не съм сигурна, че е задължително всеки, който ги търси в Гугъл, да бъде определен като престъпник. Хората, които са откраднали снимките, са престъпниците“, каза тя.