Състезание или война

| от |

Миряна Захариева

Последният сезон на НБЛ повече приличаше на война, отколкото на състезание. Каква е разликата ли? В състезанието има ясна тактика и стратегия, справедливи правила и арбитри (съдии, федерации), във войната има мръсни игри и всички средства са позволени и очаквани. След състезание има победител и победен, след война никой не печели. Няма удовлетворение и наслада от процеса. След война има разруха, жертви, ранени, опечалени.

Áàñêåòáîë - "Ëåâñêè" - "Ëóêîéë Àêàäåìèê"- ôèíàëåí ïëåéîô

Гледайки крайното класиране на НБЛ, в долния му край по-сериозните битки не бяха баскетболни, а финансови (с изключение на Рилски Спортист, за който после). Отборите са на ръба на оцеляването и само ръководствата знаят кви усилия им коства съществуването. За удовлетворение трудно можем да говорим. В наши дни за сплотен и нахъсан, но беден отбор, изправен срещу Големите пари, победата на Давид над Голиат изглежда невъзможна. Такава обреченост убива надеждата. Все повече се убеждавам, че в лигата има достатъчно отбори, само и единствено понеже все се намира по някой треньор (или друг мечтател) да убеди 2ма или 3ма спонсора, че “тази година шанс има”.

Относно Рилски – там войната очевидно е на амбициите за бърза слава срещу устойчивото развитие на силна школа. Не доумявам защо и как си позволиха да направят подобен неотбор тази година. Убедена съм, че парите на г-н Петър Георгиев биха били инвестирани много по-умно ако бяха насочени към школата, вместо към ненужно скъпа чуждестранна селекция. Имат повече от прекраснни специалисти за работа с подрастващи, чудесни уовия за развиване на школа, добри мениджъри и може би най-спортния град, който обича баскетбола и ражда деца за него.

Плахо вдигам очи към горната половина на класирането, където би трябвало да видя повече победители, повече удовлетворение и повече баскетбол.

За съжаление виждам борба за задкулисно надмощие между господата Варчев, Везенков и Папазов (по азбучен ред) и жалкия опит на Луканов да се меси в битката. Жалък, защото надали си е давал сметка какво го очаква.

С риск да пропусна нещо и без претенции на изчерпателност и безпристрастие, позволявам си да изброя какво гледах аз тази година вместо баскетбол:
– 6-8 чужденци на терена в български клубни двубои – веднъж даже имаше и 9 в един момент, което много затрудни длъжностните лица, макар правилникът да има изрично решение за ситуацията (Левски-Рилски за купата);
– млади български таланти търкат пейките или влизат в игра със страх да не им се отвори възможност за стрелба от далечно разстояние, защото ако вземат правилното решение, но топката откаже да влезе в ринга, се връщат на пейката (съфамилникът ми от Левски не може да отрече последното, а и не само той);
– недостойни игри с билети и пропуски между Левски и Балкан – едните, защото нямат шанс да почувстват благата подкрепа на домакинска публика ако разчитат феновете им (които на практика липсват) сами да напълнят залата, а другите… ами, за да не останат длъжни на Тити;
– безпомощни съдии и разярени баскетболни хора в Ботевград подариха на Варна бронза, който никак не вярвам да им е сладък. Още не е ясно и какви ще са последиците за Балкан, но ако се следва буквата на закона, баскетболът в България ще понесе  на практика неизчислими загуби;
– отделно споменавам и платената публика, макар отново инициаторите да са Вековният наследник на Апостола. Причината е меганелепицата във финалните мачове (които се играят в момента). Никъде в Европа на финален сблъсък няма толкова много зрители, които влизат за пръв път в баскетболна зала;
– ще пустее най-новото и лъскаво баскетболно съоръжение, защото “нà ти си куклите, дай си ми парцалките” е принципът, по който си общуват федерацията и БК Балкан;
– и още… хвърчащи предмети по терените; размяна на отворена писмена кореспонденция, която само повишаваше напрежението; унижаване и заплаху срещу журналистите, които посмяваха от време на време да кажат истината или да зададат въпросите, които кънтят в умовете на всичнки и още, и още…

Надежда обаче има. Ключът е в онова, което при война липсва, а в реалността на нашето състезание също. Липсва арбитър. Липсват независими мъже и жени, които имат топки (не баскетболни, да ме прощават пуританите) и лъвски сърца да взимат далновидни решения, които да насърчават, а не да ощетяват баскетбола. Мъже и жени, за които правилникът е средство за постигане на мир и смъкване на напрежение, вместо пръчка, която се ползва само за напляскване на опърничавите. Мъже и жени, които с опит и познание да теглят колата в правилната посока – да стимулират и подпомагат подрастващите, да поощряват клубовете, които работят в тази посока. Мъже и жени, които градят съоръжения и опосредстват плодотворни взаимоотношения, вместо да рушат мостове и да сеят горчилка.

Ще ме прощавате госпожи и господа от БФБ, вие не сте пример за такива мъже и жени. Коя съм аз да кажа и откъде самочувствие, че съм права ли? Ами, Библията е ясна по темата – “По плодовете им ще ги познаете… и… горчивият извор не дава сладка вода”. Онова което жънете днес, е това, което сяхте цял сезон, а и предходните.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!