Сърдито потропва с краче

| от |

Александър Николов

Изборите минаха, а резултатите изненадаха всички участници в тях. Дали защото не виждаха никой друг освен себе си или защото предпочитаха да живеят като Алиса в страната на чудесата вместо да видят реалността, няма никакво значение. Резултатите са такива каквито са и е време всички да ги приемат. Но най-вероятно няма. Защото всички са победители, само някои са загубили, но пак са победители, защото други са загубили повече…

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов може и да е най-харесваният партиен лидер (което не е зле другите да разберат), но е харесван от все по-малка част от народонаселението на клетата ни родина. И ако бройката на харесващите го над милион избиратели е достатъчна, за да стане Мис България, да спечели ВИП Брадър или да го изпратим на Евровизия, то за министър-председател не е точно така. И ако в мъдрата му главица се беше зародила поне една стратегическа мисъл щеше да остане малко встрани, да предложи за министър-председател авторитетна или поне нескандална личност, каквито в ГЕРБ има предостатъчно, и да обяви, че застава зад нея с всички ресурси на Бойко Борисов. И това не защото реформаторите са го поискали, а защото е уморен примерно, защото няма цялото доверие на българските избиратели и още куп други причини, които за интуитивен политик като Борисов няма да е трудно да измисли. Щеше да обещае, че ще помага с опита си, за да спасим държавата, но заставайки настрана ще спести ненужното противопоставяне между партиите. Ех, защо мама Меркел не познава достатъчно добре ситуацията у нас, та да го посъветва. Нея поне я слуша. Ех, защо нямаме пост почетен министър-председател. Толкова би му отивал. Но нямаме и Борисов тропа с краче. Сърдито, гневно. Като дете, с което другите деца не искат да си играят. И плаши с фалит на държавата, епидемия от ебола, финансово-икономическа криза и дори с промяна на резултата от битката при Ахелой…

БСП все още е в капана „Станишев“ и скоро няма да излезе оттам. Въпреки веселото следпиянско хълцане на другаря Миков. Защото лицата са същите, а лидера на ПЕС все още показва хамстерското си носле от Брюксел, за да напомни, че листите и този път ги е редила Моника.

ДПС на хартия и от Брюксел може и да е либерална партия с евроатлантическа ориентация, но на място в калното балканско блато не е точно така. И въпреки, че Местан за пореден път звучи най-разумно, си остава нежелан участник в управлението. Ако председателя и почетния председател мислят стратегически ДПС няма да помага, но няма и да пречи.

Реформаторите е време да излязат от балона, в който живеят и да погледнат критично на собственото си неадекватно поведение преди да сочат с пръст другите. Идеите им за реформи са чудесни (или поне голяма част от тях), но не е зле да потърсят начин за реализацията им. И с 9% това няма как да се случи, ако вместо да търсиш подкрепа за политики, поставяш персонални условия. Или поне не по този начин. Правителство без Борисов и Цветанов би било чудесно, но декларацията на РБ беше висша форма на идиотизъм и както Лукарски призна трик за печелене на избиратели. В стремежа си да не се превърнат в патерица на ГЕРБ, Кунева, Лукарски и Кънев, „тези тримата, ама ние сме седем, добре де петимата“ се превърнаха в ненужни бастуни, които няма да могат да реализират нито една своя идея. Едно ‘всички лидери да останем в НС и да подкрепим авторитетна личност’ щеше да мине и пред Борисов, и пред ЕНП, и пред избирателите. И ако с това се загубеха 20 гласа на тъмносини чугунени глави, щяха да бъдат спечелени 40 гласа на нормални избиратели. Въпреки, че тази конфигурация сме я виждали вече, но чия е вината, че и коалиция, и правителство на малцинството, и ескпертен кабинет станаха мръсни думи. Време е да започнем да ги чистим обаче, а не да търсим нови. И ако вместо да си играят на кой е по-по- лидер и кой да дограби мечтания пост на вицепремиер Радан и Меглена бяха заложили на кампания, в която да говорят за идеите си, резултата можеше и да е друг. Но не е.

АБВ е проруска партия с лидер Първанов (познат още като Гоце). Точка. И дори Ивайло Калфин не може да промени това.

А да търсиш здрав разум при Бареков, Патриотичния фронт или Атака е мисия невъзможна.

Затова всеки от споменатите и всички неспоменати партийни лидери ще потропват сърдито с краче. А жабите в блатото ще си крякат. Защото българският партиен лидер е единствения, който може да прави шведска тройка и четворка белот съвсем сам. Липсва само Яне Янев.

 
 

Причината жените да напускат мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Първата причина, поради която жените напускат мъжете си, са политическите различия, незадоволителният секс идва едва на второ място, разкри проучване.

Изследването е проведено през 2016 година сред потребители на апликация за запознанства и е обхванало 6 842 души. Жените от Великобритания най-често зарязват любимия заради споровете, свързани с Брекзита, а американките – заради бъдещия тогава президент Тръмп.

Третата причина, поради която дамите показват червен картон на партньора, са финансовата му несъстоятелност. На четвърто и пето място идват съответно ревността и липсата на доверие в половинката.

Мъжете изтъкват от своя страна по-земни неща за напускане на избраницата. На първо място те поставят нейното затлъстяване. Едва по-нататък те посочват като причини ревността й, лошия секс и изневярата.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

5 неща, които не знаете за Жизел Бюндхен

| от chronicle.bg |

Тя е една от най-известните моделки и красавица №1, когато говорим за приятелки и съпруги на звездите от NHL. Тя е Жизел Бюндхен.

36-годишната бразилка има до себе си куотърбека на Ню Инглънд Пейтриътс, които тази година направиха най-великия обрат на Супербуол 51.

Освен всичко, Наоми Кембъл и Клаудия Шифър описват бразилката със златни коси като единственият останал супермодел.

Бюндхен бе ангел на Victoria’s Secret между 2000 и 2007 г. Тя бе и сред основните лица, които защитаваха кандидатурите на Бразилия за световното първенство през 2014-а и за Олимпиадата през 2016-а.

Има обаче и много неща, които не знаем за нея. Например как е открита?

В галерията може да видите 5 малко известни факта за Жизел Бюндхен.

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.