Русе

| от |

Автор: Анди Андерсън за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

 

След  разказа на Саймън Фийк за поредицата #100UKBG  днес продължаваме с  разказа на Анди Андерсън.

 

Анди Андерсън пристига в Русе през 1998 г., за да започне работа като технически директор на проекта „Красива България”, по който се реставрират стотици паметници на културата и исторически сгради в България. Днес, 16 години по-късно, Анди все още живее в Русе и пише книга за британската общност в региона в миналото.

 

„След като проектът започна, наехме персонал, създадохме офис, опознах колегите си и почувствах очарованието на малките български градове, където всеки познава всеки. Стана ясно, че местните хора са много гостоприемни и топли. Бизнес срещите често се сливаха в дълги обеди и вечери.” – Анди Андерсън

Andy-Anderson_Carpets-500x379

Когато седнах да пиша тази история, есенното слънце навън ми напомни за първото ми идване в България през 1996 г. – на обиколка с колело от Лондон до Истанбул за набиране на средства за благотворителност. Маршрутът включваше България, въпреки че по онова не знаех нищо за страната. Пристигнахме в югоизточна Румъния в един прекрасен слънчев септемврийски ден. Преминахме река Дунав на ферибот до Силистра (първият български град, в който стъпих), където останах изненадан от надписите на кирилица. В онзи момент не можех и да сънувам, че година и половина по-късно ще открия офиса на „Красива България” в същия град и ще избираме кои исторически сгради да реновираме.

Освен изненадата от азбуката, общото ми впечатление беше за зашеметяващи гори, природа, липса на автомобили, както и селски пътища, идеални за колоездене. Българският пейзаж бе добре дошла смяна от Дунавската равнина, която се простираше от двете страни на пътя през последните няколко дни. Дърветата определено изглеждаха все по-южноевропейски, както и скалите и скалните образувания оформяха по-диви и по-драматични пейзажи, отколкото онези, с които бяхме свикнали дотогава. Беше идеално време за колоездене и българското септемврийско лято бе много по-хубаво, отколкото английското, което бяхме оставили в Лондон преди два месеца. Спомням си дни на празненства във Варна с хайвер и руско шампанско, и атмосфера с по-източен привкус.

Последните няколко дни от пътуването ни през България бяха по Черноморието, до малкия граничен град Малко Търново, след което влезнахме в Турция. Не се върнах в България докато в един мразовит февруарски ден през 1998 г. в Лондон не ми се обадиха доброволци на ООН със спешна молба да замина за България след две седмици и да се присъединя към проект за обновяване на исторически сгради. Не по-малко важно беше и проектът да създаде заетост, както и преквалификация за безработни хора от региона и да им даде възможност да участват в реставрацията на града.

Първоначално проектът щеше да обхване пет големи български града (София, Варна, Пловдив, Велико Търново и Русе) и аз трябваше да управлявам офиса в Русе. Приятните спомени от карането на колело в България се превърнаха в сериозна причина да приема предложението. Още повече, на моя съколоездач и приятел от университета Стефан Ламберт му предложиха същата работа, но във Велико Търново.

Целият процес на опаковане и подготовка беше забързан, но и много вълнуващ, не само, защото щях да бъда част от проект за възстановяване на исторически сгради, но и да съм ангажиран със социалната му страна. След въвеждаща седмица в София, в едно сиво и мъгливо съботно утро, през мрачни и заснежени полета, се отправих за Русе. Докато се спускахме от високата част на хълма, погледнах надолу към града и видях море от социалистически блокове, забулени в сива, студена мъгла. Трябва да призная, че леко се натъжих от идеята, че ще живея там през следващата година. Сега, когато съм тук вече 16 години, разбирам, че това е урок, че първите впечатления не винаги са верни.

След като проектът започна, наехме персонал, основахме офис, опознах колегите си и почувствах очарованието на малките български градове, където всеки познава всеки. Стана ясно, че местните хора са много гостоприемни и топли. Бизнес срещите често се сливаха в дълги обеди и вечери. Човешката връзка бе важна за изграждане на доверието и споделянето на една обща визия за обновяване на града. Техническите и управленските умения бяха много добри. За да може проектът да потръгне, хората работиха извънредни часове всеки ден. (Пламен, Велизара, Таня, Живка, Ангел и Явор остават приятели и до днес). След няколко месеца се появи и първото скеле на историческия музей в града и доскоро безработни хора помагаха да се обнови прекрасната му фасада от XIX век.

В ранните месеци на 1998 г. аз бях единственият британец, живеещ в Русе (за разлика от сега). Имам много истории от онези ранни дни, но една се откроява – когато за първи път попаднах на гробовете на двама британски войници в двора на църква от XVI век в центъра на града (тази сграда беше включена в плановете за възстановяване). Собственото ми невежество в областта на историята провокира учудване защо двама кралски инженери ще бъдат погребани в църква в малък град в Северна България. Една от надгробните плочи гласеше на английски:

„Тук почива лейтенант Уилиям Мейнал, кралски инженер от Мейнал-Ланглей, Дербишир, който, докато е в служебен отпуск от полка си в Индия, е бил убит, водейки отряд от храбри турски войници срещу по-голяма руската войска, в битката за Гюргево на 9 юли 1854 г., 29 годишен”.

Именно тази надгробна плоча ме накара да започна дългото пътешествие в исторически изследвания на британската общност в Русчук и ролята, и отношението ѝ към други общности в миналото (български, турски и други европейски сили). Надгробната плоча също така показа, че в миналото, британците са имали доста силно присъствие в тази част на света, макар че може би не е по познатия за бившата британска империя начин. Думите също загатваха за глобализиращия се свят – в един параграф бяха споменати Англия, Индия, Русия, Турция и Румъния. Още повече в миналото Русе не е било затънтено местенце, както понякога може би се смята.

Докато изследванията ми (които се опитвам да събера в книга, насърчен от британското посолство) напредваха, присъствието на британската общност стана все по-видимо. Всъщност през 1860-те години по тези земи е имало толкова много британски инженери и служители, които са работели по изграждането на първата железопътна линия от Русе (тогава Русчук) до Варна, че дори съставили отбор по крикет. Предполагам дори два отбора.

Двамата погребани тук офицери са били убити по време на първите изстрели на Кримската война през 1854 г. Турските (османски) крепостни градчета като Русе, Силистра и Видин дълго време са били асоциирани с британски военни съветници, особено за укрепления и инженерни умения.

По-късно разбрах, че в малка селска църква в Мейнал-Ланглей, Дербишир, се намира мемориален паметник на лейтенант Уилям Мейнъл, на който пише, че тленните му останки са в един далечен град, наречен Русчук. Това без съмнение е знак на уважение към хората от Русе, които въпреки последвалите Освободителна война, две световни войни и социалистическия период, са запазили и са се грижили за тези гробове.

Russe_Andy-Anderson-500x354

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.

 
 

WhatsApp спира за милиони стари телефони

| от chronicle.bg |

Ако използвате по-стар модел смартфон, то вероятно до месец ще трябва да се сбогувате с мобилното приложение за споделяне на информация и провеждане на чат-разговори WhatsApp.

Според официалното изявление на създателите, първите, при които ще бъде спряно функционирането на приложението са мобилните устройства със стара версия на Android, Windows и Apple. Това ще се случи до края на тази година. До юни 2017 от списъка ще бъдат зачеркнати и по-старите модели на Blackberry и Nokia.

Пълният регистър на платформи, при които поддръжката на WhatsApp ще стане невъзможна са – Android 2.1 и 2.2, Windows Phone 7 и iPhone 3GS/iOS 6. До юни чат приложението с над милиард ползватели няма да е валидно вече и за BlackBerry, включително за BlackBerry 10, Nokia S40 и Nokia Symbian S60.

„Искаме да фокусираме усилията си върху мобилните платформи, които имат най-широка употреба“, допълниха от дъщерната фирмата на Facebook.

 
 

9 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Иван Бондоков

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-то издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Днес продължаваме с Иван Бондоков: съ-основател на Limacon – първият център за развитие на социален капитал в България. Занимава се с маркетинг и PR, развиване на социален капитал на личностно и общностно ниво и е китарист и поет по душа.

Ето какво каза той за любимите си реклами, като предварително заяви, че не се притеснява, че повечето от тях са леко нецензурни:

За мен най-добрите реклами са тези, които не адресират директно продукта на фирмата. Тези реклами, които не навират в лицето на зрителя колко готин и нужен е дадения продукт за него. Обожавам интелигентните реклами и нереализирана мечта ми е да направя подобна реклама за култов бранд.

Bud Light „Cut The Cheese“

Феноменална реклама, която се заиграва с няколко жаргонни израза за различни физиологични процеси, които извършваме в ежедневието си! За повечето от вас, както и за мен, ще е нужно да прочетете коментарите под видеото, за да разберете гениалността на сценаристите. Велико!

Bud Light Swear Jar

Продължавам с „вулгарните“ реклами, които са били забранени за масово разпространение. Феноменалните Ab InBev, които произвеждат едни от най-известните марки бира в света, отново къртят с тази реклама и нейната сестра в третото видео! Мисля, че няма нужда от разяснение защо е феноменална.

Bud Light Clothing Drive

Пак да кажа – тези хора правят най-великите реклами! Насладете се на това заиграване с една вътрешно-фирмена кауза, а именно да се даряват дрехи за бедните в замяна на една биричка.

Old Spice | The Man Your Man Could Smell Like

Не мога да пропусна великите реклами на Old Spice, които странно защо от скоро взеха да се въртят по българските телевизии, но и ние си знаем, че за много неща сме назад от всички други. Изключително работещо е да изграждаш рекламна стратегия около един човек/актьор, който да се превърне в лице на целия продук. Разгледайте и видеата, в които перфектно сложения мъж отговаря на коментари под неговите реклами в youtube – супер смарт!

Bud Light – „Candle Light“ Horse 

Разък завой отново към Bud Light и тази реклама, която е апогей на „вулгарността“. Нечовешки добре измислено.

Metallica – Hardwired….To Self-Destruct

Като върл фен на Metallica не мога да не ви споделя този душевен оргазъм. Страхотно измислено и няма как човек освен да иска да си купи тавата, да не тръгне да търси и такива ръкавици.

Mercedes Benz – Library 

За тази яка реклама говор просто слоганът накрая – красива отвън, умна отвътре.

Porsche 911 commercial

Рекламата на любимата ми марка коли, която много точно обрисува една човешка мечта. Завършвам с този майсторски миг на интелигентност, стил, страст и човечност. Настръхвам като я гледам просто. Велико!

Очаквайте следващите ни предложения след седмица, а ако имате своя любима реклама – посочете ни я в коментарите. На финала ще направим специална селекция от читателите на Chronicle.