Румънци от всички страни, обединявайте се!

| от |

Артьом Кобзев, „Россия в глобальной политике“

Официалните лица в Румъния все по-често твърдят, че страната им трябва да се обедини с Молдова. При това се има пред вид съседната държава да мине под контрола на Букурещ.

По-рано радетел на тази концепция бе президентът Траян Бъсеску. Сега към нето се присъедини и премиерът Виктор Понта (нищо че двамата са политически противници – ред), който обеща, че ако стане следващият държавен глава, ще постигне обединението на Румъния и Молдова към 2018 година. Идеята за обединение се засилва сред сънародниците на Понта и Бъсеску.

Понятието „разделен народ“ все по-често взе да се появява в медиите благодарение на Владимир Путин. В кримската реч от март 2014 г. президентът заяви, че след разпада на СССР „руският народ стана най-големия разделен народ в света“. Между другото много преди Путин друг президент настойчиво използваше термина „разделен народ“, говорейки за жителите на своята страната и на съседната държава.

Става дума за Траян Бъсеску, който от 2006 г. се опитва да налага идеята за обединението на Румъния и Молдова, по-точно за поглъщането на втората държава от първата. „Румъния и румънците са единствената държава, единственият народ в Европа, останал разделен след обединението на Германия… Румъния все още остава разделена на две държава… и тяхното обединение ще стане в рамките на Европейския съюз и по никакъв друг начин“, заяви Бъсеску през юли 2006 г. на среща с молдовски ученици победители на олимпиада за историята на Румъния. А месец по-рано той сподели мислите за обединението на двете държави с тогавашния молдовски президент Михаил Воронин, който впрочем не остана във възторг от инициативата на колегата си от Букурещ.

Що се отнася до населението на Румъния, то от година на година все по-силно подкрепя увеличаването на земите си за сметка на съседната държава. В същата през 2006 г. допитване в Румъния показа, че идеята за сливането на двете държави се подкрепя от 44% от гражданите. „Против“ се изказаха 28% от допитаните.

Миналата година по поръчка на румънския в. „Адевърул“ бе проведено още едно изследване. На въпроса „Бихте ли се съгласили с обединението на Молдова с Румъния, ако евроинтеграцията на Молдова се окаже невъзможна“, 61,7% от анкетираните отговорили с „да“, 22,7 с „не“, а останалите 15,6% не са имали мнение или не са искали да отговорят. Показателно е, че 44% от анкетираните поне веднъж са виждали на обществени места в Румъния надписи от типа на „Бесарабия е румънски земя“ или „Бесарабия е Румъния“.

А в началото на тази година информационната агенция „Медиафакс“ пусна онлайн допиване: „Съгласни ли сте с обединението на Румъния и Молдова?“ 68,2% са били съгласни, а 26,5% – против.

Не е учудващо защо при такова положение Бъсеску продължава да настоява двете държани да станат една. Нещо повече, по думите му тяхното обединението трябва да стане национален проект на Румъния. Напълно ясно тази мисъл Бъсеску изрази в последното си новогодишното си обръщение: „2014-та ще стане година, в която ние честно и открито ще заявим, че Молдова е румънска земя“.

Тази концепция има привърженици от другата страна на границата, макар броят им да е значително по-малък в сравнение с Румъния. Това е и разбираемо – едно е, когато държавата ти се разширява с присъединяването на нови земи, и съвсем друго е, когато държавата ти изчезва от картата на света. През 2011 г. по поръчка на изданието „Еженедельник 2000“ („Седмичник 2000“) бе проведено проучване, показало, че 49% от гражданите на Молдова се боят от поглъщането на страната им от Румъния. Други 26% отговорила, че смятат обединението за малко вероятно. И само 12% от участниците допитването заявиха, че подкрепят този замисъл.

Показателни са и резултатите от преброяването на молдовското население през 2004-та година (тази година имаше ново преброяване, но резултатите му още не са готови): като румънци се бяха записали само 2,2% от гражданите, докато за молдовци се бяха обявили 77,5 процента.

Впрочем молдовците искат да съхранят собствената си държавност, но нямат нищо против и да ползват благата, които им дава гражданството на страните-членки на ЕС. На първо място това е възможността за безвизово пътуване из Европа. Заради нея 300 000 молдовци (около 10% от населението) получиха второ, румънско гражданство. Ясно е, че са направили това не от любов към туризма. Като се отчете тежкото икономическо положение в страната им, за много млади молдовци второто гражданство е шанс да намерят работа в по-успешна държава (румънски паспорти взеха главно хора под 40-годишна възраст). Разбира се, това не е самата Румъния, а някоя от преуспяващите държави от ЕС. Наистина страните, които се превръщат в принудителни получатели на молдовска работна сила, това положение не им харесва. Във Великобритания дори нарекоха Румъния „черният вход“ за молдовски гастарбайтери.

Докато една част от молдовците свързват бъдещето си с ЕС и Румъния (флаговете им бяха вдигнати над парламента в Кишинев по време на безредиците през 2009-та), другата гледа с надежда на Изток. И това не е само рускоговорящото Приднестровие, което силно зависи от Москва, но и Гагаузия. В този регион през февруари се състоя референдум, на който 98,4 от гласували искаха сближаване с Митническия, а не с Европейския съюз. И в Кишинев, и в Букурещ обясниха този резултат с натиска на „външни сили“ – тоест на Русия. Но според независими експерти резултатът от референдума се дължи на факта, че жителите на Гагаузия се боят от румънизация. Рязко срещу сливането на двете държави се обявява и молдовската компартия (в момента тя е основният поддръжник на обединението с Митническия съюз). Ако пък някога въпросът за обединението на двете страни мине от теоретичната към практичната плоскост, Молдова може и да стане част от Румъния, само ако се прости с Приднестровието и Гагаузия.

Въпреки това румънските политици не се отказват от „обединителното“ говорене. Това няма да се промени и от факта, че Бъсеку скоро ще напусне президентския пост, който заемаше два поредни мандата. Наскоро мисълта, че в обозримо бъдеще двете страни ще станат една изказа премиерът Виктор Понта, който сега се бори за президентския пост като кандидат от Социалдемократичната партия. „Моята цел е през 2018 година, за 100-годишнината от великото обединение, ние отново да бъдем единни и да се гордеем, че сме румънци. Като президент ще направя всичко, за да бъдат румънците заедно“, обеща той в реч на партиен форум.

Историята на въпроса

Румънските претенции към Молдова се основават на културно-езиковата близост между двете страни и на историческите връзки. На територията на днешна Румъния са съществували две княжества – Молдова и Влахия, които са били завоювани от турците. Според Букурещкия мирен договор от 1812 г. източната част от бившето княжество Молдова премина към Русия и на тази територия бе създадена Бесарабска губерния. През 1877 г. върху останалата територия на княжеството, намиращо се под суверенитета на Истанбул, бе създадено независимото кралство Румъния. През 1918 г. румънските войски навлязоха в пределите на Бесарабия и следващата година я анексираха. Съветският съюз не призна анексията на Бесарабия. През 1940 г. Румъния върна Бесарабия на СССР след предявен ултиматум и на тази територия бе създадена Молдавската съветска република. Отделни района от Бесарабия минаха към Украинската съветска република. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Румънци от всички страни, обединявайте се!