Румънци от всички страни, обединявайте се!

| от |

Артьом Кобзев, „Россия в глобальной политике“

Официалните лица в Румъния все по-често твърдят, че страната им трябва да се обедини с Молдова. При това се има пред вид съседната държава да мине под контрола на Букурещ.

По-рано радетел на тази концепция бе президентът Траян Бъсеску. Сега към нето се присъедини и премиерът Виктор Понта (нищо че двамата са политически противници – ред), който обеща, че ако стане следващият държавен глава, ще постигне обединението на Румъния и Молдова към 2018 година. Идеята за обединение се засилва сред сънародниците на Понта и Бъсеску.

Понятието „разделен народ“ все по-често взе да се появява в медиите благодарение на Владимир Путин. В кримската реч от март 2014 г. президентът заяви, че след разпада на СССР „руският народ стана най-големия разделен народ в света“. Между другото много преди Путин друг президент настойчиво използваше термина „разделен народ“, говорейки за жителите на своята страната и на съседната държава.

Става дума за Траян Бъсеску, който от 2006 г. се опитва да налага идеята за обединението на Румъния и Молдова, по-точно за поглъщането на втората държава от първата. „Румъния и румънците са единствената държава, единственият народ в Европа, останал разделен след обединението на Германия… Румъния все още остава разделена на две държава… и тяхното обединение ще стане в рамките на Европейския съюз и по никакъв друг начин“, заяви Бъсеску през юли 2006 г. на среща с молдовски ученици победители на олимпиада за историята на Румъния. А месец по-рано той сподели мислите за обединението на двете държави с тогавашния молдовски президент Михаил Воронин, който впрочем не остана във възторг от инициативата на колегата си от Букурещ.

Що се отнася до населението на Румъния, то от година на година все по-силно подкрепя увеличаването на земите си за сметка на съседната държава. В същата през 2006 г. допитване в Румъния показа, че идеята за сливането на двете държави се подкрепя от 44% от гражданите. „Против“ се изказаха 28% от допитаните.

Миналата година по поръчка на румънския в. „Адевърул“ бе проведено още едно изследване. На въпроса „Бихте ли се съгласили с обединението на Молдова с Румъния, ако евроинтеграцията на Молдова се окаже невъзможна“, 61,7% от анкетираните отговорили с „да“, 22,7 с „не“, а останалите 15,6% не са имали мнение или не са искали да отговорят. Показателно е, че 44% от анкетираните поне веднъж са виждали на обществени места в Румъния надписи от типа на „Бесарабия е румънски земя“ или „Бесарабия е Румъния“.

А в началото на тази година информационната агенция „Медиафакс“ пусна онлайн допиване: „Съгласни ли сте с обединението на Румъния и Молдова?“ 68,2% са били съгласни, а 26,5% – против.

Не е учудващо защо при такова положение Бъсеску продължава да настоява двете държани да станат една. Нещо повече, по думите му тяхното обединението трябва да стане национален проект на Румъния. Напълно ясно тази мисъл Бъсеску изрази в последното си новогодишното си обръщение: „2014-та ще стане година, в която ние честно и открито ще заявим, че Молдова е румънска земя“.

Тази концепция има привърженици от другата страна на границата, макар броят им да е значително по-малък в сравнение с Румъния. Това е и разбираемо – едно е, когато държавата ти се разширява с присъединяването на нови земи, и съвсем друго е, когато държавата ти изчезва от картата на света. През 2011 г. по поръчка на изданието „Еженедельник 2000″ („Седмичник 2000″) бе проведено проучване, показало, че 49% от гражданите на Молдова се боят от поглъщането на страната им от Румъния. Други 26% отговорила, че смятат обединението за малко вероятно. И само 12% от участниците допитването заявиха, че подкрепят този замисъл.

Показателни са и резултатите от преброяването на молдовското население през 2004-та година (тази година имаше ново преброяване, но резултатите му още не са готови): като румънци се бяха записали само 2,2% от гражданите, докато за молдовци се бяха обявили 77,5 процента.

Впрочем молдовците искат да съхранят собствената си държавност, но нямат нищо против и да ползват благата, които им дава гражданството на страните-членки на ЕС. На първо място това е възможността за безвизово пътуване из Европа. Заради нея 300 000 молдовци (около 10% от населението) получиха второ, румънско гражданство. Ясно е, че са направили това не от любов към туризма. Като се отчете тежкото икономическо положение в страната им, за много млади молдовци второто гражданство е шанс да намерят работа в по-успешна държава (румънски паспорти взеха главно хора под 40-годишна възраст). Разбира се, това не е самата Румъния, а някоя от преуспяващите държави от ЕС. Наистина страните, които се превръщат в принудителни получатели на молдовска работна сила, това положение не им харесва. Във Великобритания дори нарекоха Румъния „черният вход“ за молдовски гастарбайтери.

Докато една част от молдовците свързват бъдещето си с ЕС и Румъния (флаговете им бяха вдигнати над парламента в Кишинев по време на безредиците през 2009-та), другата гледа с надежда на Изток. И това не е само рускоговорящото Приднестровие, което силно зависи от Москва, но и Гагаузия. В този регион през февруари се състоя референдум, на който 98,4 от гласували искаха сближаване с Митническия, а не с Европейския съюз. И в Кишинев, и в Букурещ обясниха този резултат с натиска на „външни сили“ – тоест на Русия. Но според независими експерти резултатът от референдума се дължи на факта, че жителите на Гагаузия се боят от румънизация. Рязко срещу сливането на двете държави се обявява и молдовската компартия (в момента тя е основният поддръжник на обединението с Митническия съюз). Ако пък някога въпросът за обединението на двете страни мине от теоретичната към практичната плоскост, Молдова може и да стане част от Румъния, само ако се прости с Приднестровието и Гагаузия.

Въпреки това румънските политици не се отказват от „обединителното“ говорене. Това няма да се промени и от факта, че Бъсеку скоро ще напусне президентския пост, който заемаше два поредни мандата. Наскоро мисълта, че в обозримо бъдеще двете страни ще станат една изказа премиерът Виктор Понта, който сега се бори за президентския пост като кандидат от Социалдемократичната партия. „Моята цел е през 2018 година, за 100-годишнината от великото обединение, ние отново да бъдем единни и да се гордеем, че сме румънци. Като президент ще направя всичко, за да бъдат румънците заедно“, обеща той в реч на партиен форум.

Историята на въпроса

Румънските претенции към Молдова се основават на културно-езиковата близост между двете страни и на историческите връзки. На територията на днешна Румъния са съществували две княжества – Молдова и Влахия, които са били завоювани от турците. Според Букурещкия мирен договор от 1812 г. източната част от бившето княжество Молдова премина към Русия и на тази територия бе създадена Бесарабска губерния. През 1877 г. върху останалата територия на княжеството, намиращо се под суверенитета на Истанбул, бе създадено независимото кралство Румъния. През 1918 г. румънските войски навлязоха в пределите на Бесарабия и следващата година я анексираха. Съветският съюз не призна анексията на Бесарабия. През 1940 г. Румъния върна Бесарабия на СССР след предявен ултиматум и на тази територия бе създадена Молдавската съветска република. Отделни района от Бесарабия минаха към Украинската съветска република. /БГНЕС

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена

 

 

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

„Западен свят“ задмина Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Последният епизод от първи сезон на сериала „Западен свят“ привлече 2.2 милиона зрители. Спрямо първия епизод, излъчен през октомври, зрителите на шоуто са се увеличили повече от два пъти.

Със средно по 12 милиона зрители на всички платформи, „Западен свят“ се превръща в най-гледания първи сезон на сериал по HBO.

Шоуто е определяно като търговски успех, като освен това се радва и на доброто отнишение на критиката. То се приема за първия наистина голям хит на HBO от януари 2014 година насам, когато започна „Истински детектив“.

Какво не знаете за актьорите от „Западен свят“.

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.