Румънци от всички страни, обединявайте се!

| от |

Артьом Кобзев, „Россия в глобальной политике“

Официалните лица в Румъния все по-често твърдят, че страната им трябва да се обедини с Молдова. При това се има пред вид съседната държава да мине под контрола на Букурещ.

По-рано радетел на тази концепция бе президентът Траян Бъсеску. Сега към нето се присъедини и премиерът Виктор Понта (нищо че двамата са политически противници – ред), който обеща, че ако стане следващият държавен глава, ще постигне обединението на Румъния и Молдова към 2018 година. Идеята за обединение се засилва сред сънародниците на Понта и Бъсеску.

Понятието „разделен народ“ все по-често взе да се появява в медиите благодарение на Владимир Путин. В кримската реч от март 2014 г. президентът заяви, че след разпада на СССР „руският народ стана най-големия разделен народ в света“. Между другото много преди Путин друг президент настойчиво използваше термина „разделен народ“, говорейки за жителите на своята страната и на съседната държава.

Става дума за Траян Бъсеску, който от 2006 г. се опитва да налага идеята за обединението на Румъния и Молдова, по-точно за поглъщането на втората държава от първата. „Румъния и румънците са единствената държава, единственият народ в Европа, останал разделен след обединението на Германия… Румъния все още остава разделена на две държава… и тяхното обединение ще стане в рамките на Европейския съюз и по никакъв друг начин“, заяви Бъсеску през юли 2006 г. на среща с молдовски ученици победители на олимпиада за историята на Румъния. А месец по-рано той сподели мислите за обединението на двете държави с тогавашния молдовски президент Михаил Воронин, който впрочем не остана във възторг от инициативата на колегата си от Букурещ.

Що се отнася до населението на Румъния, то от година на година все по-силно подкрепя увеличаването на земите си за сметка на съседната държава. В същата през 2006 г. допитване в Румъния показа, че идеята за сливането на двете държави се подкрепя от 44% от гражданите. „Против“ се изказаха 28% от допитаните.

Миналата година по поръчка на румънския в. „Адевърул“ бе проведено още едно изследване. На въпроса „Бихте ли се съгласили с обединението на Молдова с Румъния, ако евроинтеграцията на Молдова се окаже невъзможна“, 61,7% от анкетираните отговорили с „да“, 22,7 с „не“, а останалите 15,6% не са имали мнение или не са искали да отговорят. Показателно е, че 44% от анкетираните поне веднъж са виждали на обществени места в Румъния надписи от типа на „Бесарабия е румънски земя“ или „Бесарабия е Румъния“.

А в началото на тази година информационната агенция „Медиафакс“ пусна онлайн допиване: „Съгласни ли сте с обединението на Румъния и Молдова?“ 68,2% са били съгласни, а 26,5% – против.

Не е учудващо защо при такова положение Бъсеску продължава да настоява двете държани да станат една. Нещо повече, по думите му тяхното обединението трябва да стане национален проект на Румъния. Напълно ясно тази мисъл Бъсеску изрази в последното си новогодишното си обръщение: „2014-та ще стане година, в която ние честно и открито ще заявим, че Молдова е румънска земя“.

Тази концепция има привърженици от другата страна на границата, макар броят им да е значително по-малък в сравнение с Румъния. Това е и разбираемо – едно е, когато държавата ти се разширява с присъединяването на нови земи, и съвсем друго е, когато държавата ти изчезва от картата на света. През 2011 г. по поръчка на изданието „Еженедельник 2000″ („Седмичник 2000″) бе проведено проучване, показало, че 49% от гражданите на Молдова се боят от поглъщането на страната им от Румъния. Други 26% отговорила, че смятат обединението за малко вероятно. И само 12% от участниците допитването заявиха, че подкрепят този замисъл.

Показателни са и резултатите от преброяването на молдовското население през 2004-та година (тази година имаше ново преброяване, но резултатите му още не са готови): като румънци се бяха записали само 2,2% от гражданите, докато за молдовци се бяха обявили 77,5 процента.

Впрочем молдовците искат да съхранят собствената си държавност, но нямат нищо против и да ползват благата, които им дава гражданството на страните-членки на ЕС. На първо място това е възможността за безвизово пътуване из Европа. Заради нея 300 000 молдовци (около 10% от населението) получиха второ, румънско гражданство. Ясно е, че са направили това не от любов към туризма. Като се отчете тежкото икономическо положение в страната им, за много млади молдовци второто гражданство е шанс да намерят работа в по-успешна държава (румънски паспорти взеха главно хора под 40-годишна възраст). Разбира се, това не е самата Румъния, а някоя от преуспяващите държави от ЕС. Наистина страните, които се превръщат в принудителни получатели на молдовска работна сила, това положение не им харесва. Във Великобритания дори нарекоха Румъния „черният вход“ за молдовски гастарбайтери.

Докато една част от молдовците свързват бъдещето си с ЕС и Румъния (флаговете им бяха вдигнати над парламента в Кишинев по време на безредиците през 2009-та), другата гледа с надежда на Изток. И това не е само рускоговорящото Приднестровие, което силно зависи от Москва, но и Гагаузия. В този регион през февруари се състоя референдум, на който 98,4 от гласували искаха сближаване с Митническия, а не с Европейския съюз. И в Кишинев, и в Букурещ обясниха този резултат с натиска на „външни сили“ – тоест на Русия. Но според независими експерти резултатът от референдума се дължи на факта, че жителите на Гагаузия се боят от румънизация. Рязко срещу сливането на двете държави се обявява и молдовската компартия (в момента тя е основният поддръжник на обединението с Митническия съюз). Ако пък някога въпросът за обединението на двете страни мине от теоретичната към практичната плоскост, Молдова може и да стане част от Румъния, само ако се прости с Приднестровието и Гагаузия.

Въпреки това румънските политици не се отказват от „обединителното“ говорене. Това няма да се промени и от факта, че Бъсеку скоро ще напусне президентския пост, който заемаше два поредни мандата. Наскоро мисълта, че в обозримо бъдеще двете страни ще станат една изказа премиерът Виктор Понта, който сега се бори за президентския пост като кандидат от Социалдемократичната партия. „Моята цел е през 2018 година, за 100-годишнината от великото обединение, ние отново да бъдем единни и да се гордеем, че сме румънци. Като президент ще направя всичко, за да бъдат румънците заедно“, обеща той в реч на партиен форум.

Историята на въпроса

Румънските претенции към Молдова се основават на културно-езиковата близост между двете страни и на историческите връзки. На територията на днешна Румъния са съществували две княжества – Молдова и Влахия, които са били завоювани от турците. Според Букурещкия мирен договор от 1812 г. източната част от бившето княжество Молдова премина към Русия и на тази територия бе създадена Бесарабска губерния. През 1877 г. върху останалата територия на княжеството, намиращо се под суверенитета на Истанбул, бе създадено независимото кралство Румъния. През 1918 г. румънските войски навлязоха в пределите на Бесарабия и следващата година я анексираха. Съветският съюз не призна анексията на Бесарабия. През 1940 г. Румъния върна Бесарабия на СССР след предявен ултиматум и на тази територия бе създадена Молдавската съветска република. Отделни района от Бесарабия минаха към Украинската съветска република. /БГНЕС

 
 

Анжела Недялкова, Юън Макгрегър и премиерата на „Т2 Трейнспотинг“

| от chronicle.bg |

„Трейнспотинг“ се завръща на големия екран 21 години след излъчването на оригиналния филм. Втория филм на режисьора Дани Бойл направи световната си премиера на 22 януари, а на събитието присъстваха звездите от оригиналния състав на филма.

Продължението проследява живота на героите 20 години по-късно и е вдъхновен от продължението на „Трейнспотинг“от Ървин Уелш – „Порно“.
„Това е като среща на класа“, каза актрисата Кели Макдоналд, пристигайки на събитието. Стотици фенове посрещнаха актьорите пред Cineworld, въпреки студа, вятъра и дъжда.

Режисьорът Дани Бойл се извини на присъстващите за „типичното шотландско време“, добавяйки, че продължението на култовия филм не само е снимано, но и ще направи премиерата си там, където всичко е започнало.

Филмът на Бойл започва с Рентън, изигран от Юън Макгрегър, който се завръща в Шотландия. Той е прекъснал връзката си с всички и е много променен.

Сред новите имена във филма е това на Анжела Недялкова. Българската актриса, позната от „Аве“ и „Източни пиеси“, играе ролята на Вероника – източноевропейското гадже на Сик Бой, значително по-млада от него, с която планира да създаде публичен дом.

В България филмът ще се появи на екран от 17 февруари.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

5 начина да си вдигнете самочувствието чрез Facebook

| от |

Да демонстрираш ниско самочувствие си е човещинка, също като да се оригнеш зловещо след чаша бира. И двете са естествени и присъщи на човешкия род и също така е желателно да не се правят.

Казват, че страданието не е срамно, но когато става въпрос за страдане от ниска самооценка, е желатено да пощадиш околните от нейните манифестации, поне малко. Симптомите и без това не могат да останат скрити и от ненабитото око – надменно говорене, демонстриране на несъществуваща класа, тихо презрение към всичко, шумни селски прояви, налагане на мнение пр.

Добрата новина е, че все още може да промените нещата, малко преди всички да се убедят напълно, че сте излишен за света, вонящ на комплекси, скункс. Едно време беше по-сложно, защото трябваше да показваме колко сме яки наживо и замаскирането на смотанящината и провинциалния манталитет беше по-трудно.

Сега обаче, с инвазията на социалните мрежи в живота ни, замитането на откровената лузърщина под килима и напомпването с изкуствено самочувствие е много по-лесно.

Вижте нашите пет предложения да дадете малко „boost“ на кретащото си самочувствие. Лесно и просто. През Facebook

1. Чеквайте се от всички места, които посещавате

Не е от съществено значение дали сте отишли на околосветско пътешествие с частен дирижабъл или сте слезли да купите кисело мляко от магазина. Във всички случаи го отбележете. Придружавайте чекването със снимка и кратък, оригинален коментар. „Нова прическа, благодарение на Цвети“, at Фризьорски салон „Кифла и половина“ (всички фризьорки се казват Цвети, знаете). „Нова ноктопластика, благодарение на Бубето“, at Козметичен салон „Вярвай в себе си“ (всички маникюристки се казват Бубето). „Един килограм по-лека след обезкосмяване, благодарение на Диди“ at Салон „Красота безкрай“ (всички козметички се казват Диди). Пуснете едни чек от спа хотел във Велинград. От летище – задължително. От мола, от някой краен софийски квартал, ако е лято и се спуснете до морето – знаете какво да правите. Чек на автомагистрала „Тракия“, за да знаят, че отивате към морето. Един от Созопол, веднага като пристигнете. И поне три от плажа.

2. Цитирайте умни хора

Не е лесно човек сам да измисли нещо мъдро. Хубавото е, че няма и нужда. Преди вас са живели достатъчно интелигентни хора, които са казвали интелигентни неща – ако ги цитирате, това значи, че ги разбирате, което прави и вас също толкова интелигентни. Заложете на писатели, учени и известни филмови герои. Имайте едно наум за последните, да не се окаже, че ги мислите за реални хора. Ако в мрежата ви попадне цитат, написан върху снимка на гол женски задник на фона на палма и залязващо слънце, шервайте смело. Ако не, може да се справите и сами. Влезте в Уикицитат, там всичко е сортирано по секции. От опит ви казваме, че най-много се лайкват цитатите за любов, секс, лидерство и величие.

3. Пътувайте и съобщавайте

Снимките на фона на популярни туристически атракции са сред най-лайкваните статуси в социалните мрежи. Лошото е, че пътуването е скъпо. Ако нямате пари да бръмнете до Дубай или поне да посетите някой кофи шоп в Амстердам, не се отчайвайте. Ако сте склонни да лъжете и владеете компютрите, може да си направите колаж на фона на Айфеловата кула. Ако сте честни личности и предпочитате да бъдете себе си, просто пуснете снимка от Google изображения с коментар, че искате да отидете на това място и човек е човек, когато е на път. Не е като да сте там наистина, но приятелите ви ще видят, че поне имате желание да разширявате кръгозора си, а това си струва един лайк.

4. Демонстрирайте любов към ближния

Хората обичат позитивните неща. Ако профилът ви блика от любов, ще генерирате повече харесвания, а оттам – по-добро самочувствие. Снимка на майка ви със съобщение „Моята майка е най-добрата на света“ със сигурност ще събере доста. „Имам си най-хубавата жена, да е ясно“, заедно с фотография от телефон, на която възлюбената ви спи с отворена уста, също ще се котира. Същото е валидно и за жените. Колко е лесно да пуснете снимка на варено яйце с фреш от моркови в чаша на Мики Маус и да напишете под нея „Обичам, когато мъжът ми ми приготви закуска (сърчице). Ако имате щастието да имате деца, там може да се раздадете без чувство за вина, че досаждате. Снимка на бебе Сашо по гащи, снимка на бебе Сашо по без гащи, бебе Сашо хапва, бебе Сашо спинка, бебе Сашо пръцка (това няма как да се заснеме, така че ще се наложи да го опишете). Общо взето, нямате грешен ход. Любовта към родителите, приятелите или съпруга/съпругата може да изглежда превзето, но любовта към децата…тя е безгранична и може да се гордеете с нея публично.

5. Живейте здравословно и поствайте

Живеем във времена, в които се знае, че само пушачите умират и само месоядните боледуват. Здравословният начин на живот се е изпъчил на върха на социалния пиедестал, а всички пороци са завряни в ъгъла да се срамуват. Затова е добре да поддържате имидж на болни от орторексия, поне във Facebook. Снимки на здравословна закуска, състояща се от стрък целина с 10 грама обезсолено сирене върши добра работа. Но по-важни от всичко са снимките от фитнес залата. Ако сте мъж, е добре да имате снимка с щанга, на която се виждат едрите капки пот по сбърченото ви чело, а физиономията ви може да накара и Чък Норис да потрепери. Съчетайте я с оригинална мъдрост от типа на „Здрав дух в здраво тяло“ и чакайте лайковете да завалят като тропически порой в дъждовния сезон. Ако сте жена, направете селфи от съблекалнята. Разбира се, преди това нанесете черна очна линия, бледорозово червило и малко фон дьо тен, колкото да скрие пъпките от яденето на целина със сирене. Сложете мотивираното изражение с леко разтворени устни за полъх сексапил и ако не сте сигурни, че се забелязва, просто добавете към снимката „feeling motivated and sexy“.

Следвайте тези съвети и ще пребъдете. И помнете: всеки лайк е пирон в ковчега на ниското самочувствие.