Румънци от всички страни, обединявайте се!

| от |

Артьом Кобзев, „Россия в глобальной политике“

Официалните лица в Румъния все по-често твърдят, че страната им трябва да се обедини с Молдова. При това се има пред вид съседната държава да мине под контрола на Букурещ.

По-рано радетел на тази концепция бе президентът Траян Бъсеску. Сега към нето се присъедини и премиерът Виктор Понта (нищо че двамата са политически противници – ред), който обеща, че ако стане следващият държавен глава, ще постигне обединението на Румъния и Молдова към 2018 година. Идеята за обединение се засилва сред сънародниците на Понта и Бъсеску.

Понятието „разделен народ“ все по-често взе да се появява в медиите благодарение на Владимир Путин. В кримската реч от март 2014 г. президентът заяви, че след разпада на СССР „руският народ стана най-големия разделен народ в света“. Между другото много преди Путин друг президент настойчиво използваше термина „разделен народ“, говорейки за жителите на своята страната и на съседната държава.

Става дума за Траян Бъсеску, който от 2006 г. се опитва да налага идеята за обединението на Румъния и Молдова, по-точно за поглъщането на втората държава от първата. „Румъния и румънците са единствената държава, единственият народ в Европа, останал разделен след обединението на Германия… Румъния все още остава разделена на две държава… и тяхното обединение ще стане в рамките на Европейския съюз и по никакъв друг начин“, заяви Бъсеску през юли 2006 г. на среща с молдовски ученици победители на олимпиада за историята на Румъния. А месец по-рано той сподели мислите за обединението на двете държави с тогавашния молдовски президент Михаил Воронин, който впрочем не остана във възторг от инициативата на колегата си от Букурещ.

Що се отнася до населението на Румъния, то от година на година все по-силно подкрепя увеличаването на земите си за сметка на съседната държава. В същата през 2006 г. допитване в Румъния показа, че идеята за сливането на двете държави се подкрепя от 44% от гражданите. „Против“ се изказаха 28% от допитаните.

Миналата година по поръчка на румънския в. „Адевърул“ бе проведено още едно изследване. На въпроса „Бихте ли се съгласили с обединението на Молдова с Румъния, ако евроинтеграцията на Молдова се окаже невъзможна“, 61,7% от анкетираните отговорили с „да“, 22,7 с „не“, а останалите 15,6% не са имали мнение или не са искали да отговорят. Показателно е, че 44% от анкетираните поне веднъж са виждали на обществени места в Румъния надписи от типа на „Бесарабия е румънски земя“ или „Бесарабия е Румъния“.

А в началото на тази година информационната агенция „Медиафакс“ пусна онлайн допиване: „Съгласни ли сте с обединението на Румъния и Молдова?“ 68,2% са били съгласни, а 26,5% – против.

Не е учудващо защо при такова положение Бъсеску продължава да настоява двете държани да станат една. Нещо повече, по думите му тяхното обединението трябва да стане национален проект на Румъния. Напълно ясно тази мисъл Бъсеску изрази в последното си новогодишното си обръщение: „2014-та ще стане година, в която ние честно и открито ще заявим, че Молдова е румънска земя“.

Тази концепция има привърженици от другата страна на границата, макар броят им да е значително по-малък в сравнение с Румъния. Това е и разбираемо – едно е, когато държавата ти се разширява с присъединяването на нови земи, и съвсем друго е, когато държавата ти изчезва от картата на света. През 2011 г. по поръчка на изданието „Еженедельник 2000″ („Седмичник 2000″) бе проведено проучване, показало, че 49% от гражданите на Молдова се боят от поглъщането на страната им от Румъния. Други 26% отговорила, че смятат обединението за малко вероятно. И само 12% от участниците допитването заявиха, че подкрепят този замисъл.

Показателни са и резултатите от преброяването на молдовското население през 2004-та година (тази година имаше ново преброяване, но резултатите му още не са готови): като румънци се бяха записали само 2,2% от гражданите, докато за молдовци се бяха обявили 77,5 процента.

Впрочем молдовците искат да съхранят собствената си държавност, но нямат нищо против и да ползват благата, които им дава гражданството на страните-членки на ЕС. На първо място това е възможността за безвизово пътуване из Европа. Заради нея 300 000 молдовци (около 10% от населението) получиха второ, румънско гражданство. Ясно е, че са направили това не от любов към туризма. Като се отчете тежкото икономическо положение в страната им, за много млади молдовци второто гражданство е шанс да намерят работа в по-успешна държава (румънски паспорти взеха главно хора под 40-годишна възраст). Разбира се, това не е самата Румъния, а някоя от преуспяващите държави от ЕС. Наистина страните, които се превръщат в принудителни получатели на молдовска работна сила, това положение не им харесва. Във Великобритания дори нарекоха Румъния „черният вход“ за молдовски гастарбайтери.

Докато една част от молдовците свързват бъдещето си с ЕС и Румъния (флаговете им бяха вдигнати над парламента в Кишинев по време на безредиците през 2009-та), другата гледа с надежда на Изток. И това не е само рускоговорящото Приднестровие, което силно зависи от Москва, но и Гагаузия. В този регион през февруари се състоя референдум, на който 98,4 от гласували искаха сближаване с Митническия, а не с Европейския съюз. И в Кишинев, и в Букурещ обясниха този резултат с натиска на „външни сили“ – тоест на Русия. Но според независими експерти резултатът от референдума се дължи на факта, че жителите на Гагаузия се боят от румънизация. Рязко срещу сливането на двете държави се обявява и молдовската компартия (в момента тя е основният поддръжник на обединението с Митническия съюз). Ако пък някога въпросът за обединението на двете страни мине от теоретичната към практичната плоскост, Молдова може и да стане част от Румъния, само ако се прости с Приднестровието и Гагаузия.

Въпреки това румънските политици не се отказват от „обединителното“ говорене. Това няма да се промени и от факта, че Бъсеку скоро ще напусне президентския пост, който заемаше два поредни мандата. Наскоро мисълта, че в обозримо бъдеще двете страни ще станат една изказа премиерът Виктор Понта, който сега се бори за президентския пост като кандидат от Социалдемократичната партия. „Моята цел е през 2018 година, за 100-годишнината от великото обединение, ние отново да бъдем единни и да се гордеем, че сме румънци. Като президент ще направя всичко, за да бъдат румънците заедно“, обеща той в реч на партиен форум.

Историята на въпроса

Румънските претенции към Молдова се основават на културно-езиковата близост между двете страни и на историческите връзки. На територията на днешна Румъния са съществували две княжества – Молдова и Влахия, които са били завоювани от турците. Според Букурещкия мирен договор от 1812 г. източната част от бившето княжество Молдова премина към Русия и на тази територия бе създадена Бесарабска губерния. През 1877 г. върху останалата територия на княжеството, намиращо се под суверенитета на Истанбул, бе създадено независимото кралство Румъния. През 1918 г. румънските войски навлязоха в пределите на Бесарабия и следващата година я анексираха. Съветският съюз не призна анексията на Бесарабия. През 1940 г. Румъния върна Бесарабия на СССР след предявен ултиматум и на тази територия бе създадена Молдавската съветска република. Отделни района от Бесарабия минаха към Украинската съветска република. /БГНЕС

 
 

Delta airlines възобновява полетите си до Москва

| от chronicle.bg |

Американската авиокомпания Delta airlines отново ще лети от Ню Йорк до летище Шереметиево в Москва, предаде ТАСС, цитирайки летищните власти.

Delta ще възобнови полетите от 27 май с честота пет пъти седмично. Te ще се изпълняват от самолет Boeing-767-300-ER, посочват от московското летище.

Превозвачът спря да лети до Русия през ноември миналата година. Тогава представител на авиокомпанията поясни, че полетите до тази дестинация са сезонни и се прекратяват всяка зима, припомня БТА.

През 2015 година редица авиопревозвачи напуснаха руския пазар и досега не са възстановили в пълен обем услугите си. Преките полети от Москва закриха германските Air Berlin и Eurowings, както и нискотарифният британски превозвач Easyjet. Lufthansa, тайландската Thai Airways International и Finnair пък значително свиха маршрутната си мрежа, припомня ТАСС.

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.