Робов дол

Теодор Спасов

Много хора изпитват носталгия по времето на тоталитарната власт. Има дори и такива мечтатели, които страдат, че не са се родили през Златния век на Симеон Велики, когато родината ни се е простирала на цели три морета. Но всички те могат да изпитат романтиката на тези две велики епохи дори и днес, в Европа, в 21-ви век.

Просто трябва да се преместят да живеят и работят в Бобол дол. Или в който и да било друг провинциален град. Защото там няма демокрация, а крепостничество; няма капитализъм, а феодализъм; няма човещина, а бабаитлък.

Сигурен съм, че сте гледали излъчения по „Нова телевизия“ репортаж, в който се вижда как миньори и членове на техните семейства са изправени почти пред бой. Заради едни 3 килограма кренвирши, за които се редят на опашка по 7-8 часа, при това от 3 през нощта. Купоните за храна, с които разполагат, важат само за изпразнения магазин, който е собственост на работодателя им. Това им е наградата, задето подкрепят тази политическа партия, за която бъдат принудени. Но им се поднася по този унизителен начин, защото те, робите, са наказани. Наказани са, защото някой от тях се е осмелил да заснеме със скрита камера организацията на корпоративния вот в мината. Може би и те самите са си виновни, защото търпят тези унижения. Но не е лошият този, който търпи. Лошият е този, който налага другия.

Всеки един капиталист в западна страна, който постъпва по такъв отвратителен начин със своите работници, както постъпва робовладелецът в Бобов дол, би бил порицан от властта и накаран да съжалява за гаднярството си. А другите капиталисти биха го изолирали и никой повече не би пожелал да има бизнес отношения с него. Защото в нормалните страни много се държи на морала на осигуряващите работни места.

Но случаят с този работодател изобщо не е такъв. Защото той не е капиталист, градил бизнеса си с честност и отговорност в продължение на дълги години, нито пък е наследник на капиталите на своите предци. А олигарх, прототип на бай Ганьо, който е получил всичко наготово. Как точно – един Дявол знае.

Господинът не просто, че не е наказан от властта за отвратителното му отношение към упражняващите изключително рискован и тежък труд хора. Напротив – вместо да го накаже за униженията, които причинява на работниците си, държавата, в лицето на НОИ, разсрочва дълговете му. Тази гнусотия по абсолютно никакъв начин не притеснява премиера ни – нито него, нито кукловодите му. Още по-малко ще бъде притеснена съдебната система.

Поддържаните от властта български новобогаташи, изтъкани от посредственост и злоба, са най-големият бич на нашето общество. Не Европейският съюз, както отчаяно се опитват да внушат чрез пропагандната машина, а олигарсите са тези, които ограбват и съсипват държавата ни, превръщайки я в латиноамериканска.

Мислите ли, че те нямат възможност да изплащат достойни възнаграждения на своите работници, след като демонстрират изключително луксозен начин на живот? Разбира се, че имат възможност. Но за олигарсите е важно подчинените им да бъдат смазани от бедност – за да бъде лукс за тях да отидат на зъболекар; за да се редят по цял ден за 2 пакетчета кайма; за да бъдат манипулирани и унижавани по-лесно. Те за това чувство за превъзходство живеят.

Ето затова трябва да гласуваме на избори, а не да се излагаме с някаква активност от 30 процента, половината от която представлява купен вот или е осигурена по всякакви долни начини, в това число и чрез страх.

Как по-точно, скъпи „интелектуалци“, дето на всички избори сте „над нещата“, а после мрънкате, наказахте всички партии като не гласувахте на изборите за Европарламент?! Никак. Вие наказахте миньорите от Бобов дол – вашите сънародници, които на практика са лишени от правото да гласуват свободно. Вие наказахте децата, които живеят в гетата, умишлено държани в мизерия от мафията, за да бъдат използвани като евтини електорални единици. Вие наказахте и собствените си деца. А можеше да го направите и заради тях, и заради себе си. Ако не бяхте „над нещата“.