Робов дол

| от |

Теодор Спасов

Много хора изпитват носталгия по времето на тоталитарната власт. Има дори и такива мечтатели, които страдат, че не са се родили през Златния век на Симеон Велики, когато родината ни се е простирала на цели три морета. Но всички те могат да изпитат романтиката на тези две велики епохи дори и днес, в Европа, в 21-ви век.

Просто трябва да се преместят да живеят и работят в Бобол дол. Или в който и да било друг провинциален град. Защото там няма демокрация, а крепостничество; няма капитализъм, а феодализъм; няма човещина, а бабаитлък.

Сигурен съм, че сте гледали излъчения по „Нова телевизия“ репортаж, в който се вижда как миньори и членове на техните семейства са изправени почти пред бой. Заради едни 3 килограма кренвирши, за които се редят на опашка по 7-8 часа, при това от 3 през нощта. Купоните за храна, с които разполагат, важат само за изпразнения магазин, който е собственост на работодателя им. Това им е наградата, задето подкрепят тази политическа партия, за която бъдат принудени. Но им се поднася по този унизителен начин, защото те, робите, са наказани. Наказани са, защото някой от тях се е осмелил да заснеме със скрита камера организацията на корпоративния вот в мината. Може би и те самите са си виновни, защото търпят тези унижения. Но не е лошият този, който търпи. Лошият е този, който налага другия.  

Всеки един капиталист в западна страна, който постъпва по такъв отвратителен начин със своите работници, както постъпва робовладелецът в Бобов дол, би бил порицан от властта и накаран да съжалява за гаднярството си. А другите капиталисти биха го изолирали и никой повече не би пожелал да има бизнес отношения с него. Защото в нормалните страни много се държи на морала на осигуряващите работни места.

Но случаят с този работодател изобщо не е такъв. Защото той не е капиталист, градил бизнеса си с честност и отговорност в продължение на дълги години, нито пък е наследник на капиталите на своите предци. А олигарх, прототип на бай Ганьо, който е получил всичко наготово. Как точно – един Дявол знае.

Господинът не просто, че не е наказан от властта за отвратителното му отношение към упражняващите изключително рискован и тежък труд хора. Напротив – вместо да го накаже за униженията, които причинява на работниците си, държавата, в лицето на НОИ, разсрочва дълговете му. Тази гнусотия по абсолютно никакъв начин не притеснява премиера ни – нито него, нито кукловодите му. Още по-малко ще бъде притеснена съдебната система.

Поддържаните от властта български новобогаташи, изтъкани от посредственост и злоба, са най-големият бич на нашето общество. Не Европейският съюз, както отчаяно се опитват да внушат чрез пропагандната машина, а олигарсите са тези, които ограбват и съсипват държавата ни, превръщайки я в латиноамериканска.

Мислите ли, че те нямат възможност да изплащат достойни възнаграждения на своите работници, след като демонстрират изключително луксозен начин на живот? Разбира се, че имат възможност. Но за олигарсите е важно подчинените им да бъдат смазани от бедност – за да бъде лукс за тях да отидат на зъболекар; за да се редят по цял ден за 2 пакетчета кайма; за да бъдат манипулирани и унижавани по-лесно. Те за това чувство за превъзходство живеят.

Ето затова трябва да  гласуваме на избори, а не да се излагаме с някаква активност от 30 процента, половината от която представлява купен вот или е осигурена по всякакви долни начини, в това число и чрез страх.

Как по-точно, скъпи „интелектуалци“, дето на всички избори сте „над нещата“, а после мрънкате, наказахте всички партии като не гласувахте на изборите за Европарламент?! Никак. Вие наказахте миньорите от Бобов дол – вашите сънародници, които на практика са лишени от правото да гласуват свободно. Вие наказахте децата, които живеят в гетата, умишлено държани в мизерия от мафията, за да бъдат използвани като евтини електорални единици. Вие наказахте и собствените си деца. А можеше да го направите и заради тях, и заради себе си. Ако не бяхте „над нещата“.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.