Рим, Джузепе и Кармела

| от | |

Иван Петрински

Обожавам този град, а толкова рядко ми се случва да го посетя. Тази смесица от древности и ултрамодерност, аромата на жасмин, та дори и прострените гащи по балкончетата и фасадите току до самите порти на Ватикана.

Както всеки път и сега, пристигнах точно, когато беше започнала транспортна стачка, а трябваше за два дни да направя няколко срещи из целия град. Още на летището, бакшишите бяха вдигнали тарифата на 60 евро до центъра, въпреки табелите с фиксирана цена от 40 евро. Оказах на няколко мърляча и чух 100 пъти зад гърба си „Ваф ан кульо”! Накрая един се съгласи да ме вози на апарат до Термини, където имах среща. Откара ме и таксиметърът показваше 45 евро. Слязох на площадчето пред гарата и се обадих на колежката, която трябваше да ме посрещне. Каза ми 15 минути, които преляха в два часа висене заедно с куфара ми, а Термини не е най-приятното място за човек, с вид на турист да се мотае по здрачаване. Накрая Моника пристигна, уговорихме се за следващия ден и ме откара до хотела, който си бях запазил предварително. Вечерта имах уговорка с двама колеги, да излезем да хапнем и да поговорим по работа. Лежах пред телевизора, а по него течеше на живо някакъв концерт в подкрепа на Роберто Савиано.

Масимо и Алесандро дойдоха точно навреме. Качихме се в колата и потеглихме с обичайното бързане за „една уникална тратория, близо до централата на телевизия РАИ, където ядат всички известни римляни”. Двамата отпред спореха ожесточено, от къде е по-пряко да се мине, а Масимо потресен, карайки с около 100 по паветата се обърна назад към мен и ми каза:
– Иван, как може един „миланезо” да ме учи как да карам в Рим!?!?!
Траторията наистина беше уникална, а храната невероятно, по стари римски рецепти. От тогава избягвам да си поръчвам „букатини аматришиана”, защото си развалям оня божествен вкус.

Рано сутринта си бях поръчал „шатъл”. Седях във фоайето на хотелчето и си говорех е рецепциониста, човек поразително приличащ на Том Хейгън от „Кръстникът”, който се оказа смесица между белгиец, хърватин и италианец. Тогава от вратата влетя едно дребно човече със сиво сако и бяло поло, който беше копие на Джо Пеши. Джузепе се оказа моят шофьор. Качи ме в огромен Рейндж Ровър и потеглихме към Чампино, където имах среща по работа. Попитах го от къде е и се оказа че е неаполитанец, а като разбра че знам кой е Савиано се оживи и ме попита от къде знам за него 4и дали и в България сме чували името му. Казах му че съм гледал и филма и съм чел и книгата преди това. Човекът беше изненадан и от дума на дума, започна да ми разказва историята си. Джузепе искал много да има бензиностанция. Наследил хубаво парче земя близо до Салерно от родителите си, което било на главен път и на оживено място, а наоколо, в радус от 15-тина километра нямало нито една бензиностанция. Джузепе инвестирал каквото имал за разрешителни, проекти и т. н., като сметнал че общата му инвестиция ще отиде към 100 000 евро. Бил обмислил и вариьнта да вземе кредит. Отишъл с готовата документация в общината в Салерно и сложил папката пред отговорния служител. Онзи прегледал бумагите и му казал: „Кеньор, много добре, всичко е в изправност.” Джузепе попитал, това означава ли че вече може да започва строежа, на което му било отговорено, че принципно да, но трябва да получи одобрението на „Човека”. Ставало въпрос за еидн от босовете на местен клан на Камората. Дори и общината била безсилна, без блатословията на силния човек. От немай къде, нашият човек отишъл при камориста и му изложил плановете си. Онзи също с опитно око прегледал документацията и казал нещо от рода на „Браво момче, всичко е перфектно, справил си се страхотно.” Само че, Джузепе трябвало да плати 50 000 евро „мано” за благословията и след това можел да започне строежа. Е, разбира се, щяло да се налага, от време на време да върши и дребни услуги на клана, но това били „дреболии”.

Прибрал се Джузепе в къщи, седял цяла нощ държал главата си, а на масата му седяла чаша вино. Много добре разбирал, какво бъдеще го очаква с тези „съдружници”. Сутринта събрал семейството си и им заявил:
– Местим се в Рим!
Дошъл в столицата и с останалите си пари си купил този лъскав джип, за да вози такива важни господа като мене: „Нали правилно постъпих, сеньор Дотторе?” Казах му че е прав, разбира се и че идвам от страна, в която едва ли не всеки град е един малък Неапол. След почти един ден разкарване из Рим, Джузепе ме стовари на Фиомичино и ми остави визитката си, заявявайки че в негово лице съм спечелил брат.

Наредих се на половинкилометровата опашка на чека и зачаках нервно. Почти закъснявах за самолета си. Точно да дойде редът ми и някаква индонезийка си изпусна куфара поне 5 пъти последователно и накрая вътрешностите му се рапиляха наоколо. Вече псувах. На полицая наблизо, това не му хареса и ме привика за обстоен преглед. Десет минути се събувах, обувах, свалях и слагах върху себе си дрехите си. Накрая бесен тръгнах по коридора и се заоглеждах за тоалетна. Влязох в едно магазинче и попитах едната продавачка, къде има тоалетна. Тя ми каза че тутакси ще ме заведе и ме хвана за ръка. Тръгнахме по някакъв страничен коридор, а тя бърбореше непрекъснато. Казваше се Кармела, беше красива, чернокоса девойка и нямаше мустаци. И не пускаше ръката ми, докато не ме заведе до сами вратата на WC-то. Започнах да се притеснявам. Вече си мислех че ще влезе с мен.Е не го направи. Разделихме се, а аз и казах че съжалявам че не сме се запознали на пристигане.

Мислех си, колко харесвам този град с лудите му хора, докато самолетът набираше височина, а Везувио се стопяваше някъде в далечината на юг.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Да свалиш близо 20 килограма заради рокля

| от chronicle.bg |

Свалянето на килограми винаги е предизвикателство. Работата с кратки срокове често означава йо-йо ефект и връщане на загубеното тегло. Има обаче и друг вариант – да се получи наистина.

Блеър Хелуик е поканена за шаферка на сватбата на своя приятелка. Събитието е през ноември 2016 година, а роклите за шаферките вече са поръчани още през май. Блеър си взима размер 10 и размер 12, но остава недоволна от начина, по който й стоят. Осъзнава обаче, че до ноември има шест месеца, в които може да направи промяна в живота си. Решава, че това е достатъчно време, което да посвети на свалянето на килограми. Така започва приключението.

Блеър работи в телевизията и чува за треньорката Кайра Стокс покрай работата си. Прави проучване на цените и преценява, че може да си позволи да се пробва. Започва да ходи при нея на тренировка всеки четвъртък сутрин в продължение на месец, преди да събере смелост да пробва по-интензивни тренировки. Първоначално й е ужасно трудно – с темпото на тренировката, скачането на въже се възприема за почивка. Но постепенно Блеър свиква в ритъма и задобрява – всяка тренировка е насочена към различна мускулна група, всеки път е изтощително, но получава уверенията на Кайра, че колкото повече тренира, толкова по-добре ще се справя.

С тренировките тя трупа увереност и започва да тренира по-често. Агресивният й подход към тренировките води до това, че започва да тренира 5-6 пъти седмично.

блеър халуик

В началото не променя особено хранителните си навици, само въвежда дребни промени,з а да се храни по-разумно. Започва деня си с протеинов шейк или овесени ядки. Обядът й е салата и чисти протеини. Опитва се да вкара повече протеини в първите си две хранения за деня, за да има повече енергия. Вечер често хапва зеленчуци и сьомга. Опитва се да избягва въглехидратите вечер, защото я карат да се чувства подута на следващия ден.
Сред важните решения, които взима, е да не съхранява сладки храни и джънк в дома си. Тя осъзнава, че ако няма вредна храна наблизо, няма желание да я консумира.

В един момент от диетата, когато вече е свалила доста килограми, кантарът забива на 64 килограма и тя не може да разбере защо не може да продължи да отслабва. Тогава си дава сметка, че в този период често й се налага да работи през уикендите от офиса, където компанията осигурява кетъринг – когато срещу теб стои десертът и те „гледа“, не можеш да кажеш „не“. Разчитайки на подкрепа от семейството, колегите си и приятелите, успява да направи необходимите промени, за да следва режима си.

Днес, когато вече е постигнала идеалните килограми, не иска да отслабва, а да задържи теглото си. Затова понякога си позволява да хапне хляб или пица, но в умерени количества.

А наградата за усилията е ясна – в рамките на шест месеца е отслабнала толкова, че от размер 10 да стане размер 4 и 17 килограма по-малко. Предстои й да бяга на маратон и е готова за всякакви предизвикателства. В крайна сметка шаферската рокля се оказва само повод да постигне много по-голяма промяна в живота си.

блеър халуик

 

 
 

Бързите коли на 21-ви век

| от chronicle.bg |

Днес рожден ден има Феручо Ламборгини! Той, разбира се, е създателят на колите Ламборгини и днес щеше да стане на 101.

Живеем в ерата на скоростта. Колие са естествен бенефициент от развитието на компютърните технологии. Преди компютрите контролираха колко по-малко неудобна да е седалката на пасажера и правеха шибидаха да се чупи по-лесно. Сега контролират диференциали, скоростни кутии, двигатели, всичко. При това с надхирургическа прецизност и бързина. В следствие на това колите станаха безобразно бързи.

По тези два повода в днешната ни галерия сме събрали най-бързите коли на 21 век. За сега. Насладете им се и съжалявайте, че си купихте закуска сутринта вместо да си заделите парите.

 
 

Какво да направите, ако не можете да заспите

| от chronicle.bg |

Добрият сън е жизнено важен за здравето. Недостигът на сън може да е свързано диабет, болести на сърцето, затлъстяване, дори депресия.

Ако спите зле, това може да ви влияе не по-малко вредно от това да се храните зле или да не тренирате.

На всички обаче се е случвало събуждането в 3 през нощта, след което заспиването отново изглежда невъзможно. Какво да правим тогава?

Първо, добре е да знаете, че не сте сами. Около 10 процента от населението страда от хронична инсомния, което означава, че тези хора имат проблем със съня от повече от три месеца. 30 процента от населението страдат от някаква форма на инсомния.

А какъв е номерът, с който можете да се приспите отново? Оказва се, че не е трудно. Просто станете от леглото, отидете в друга част на жилището си, която е тъмна и тиха и се върнете в леглото, когато отново ви се доспи. Например преместете се в хола на дивана, вземете си възглавница и се завийте се с одеяло.
Защо? Защото, ако останете в леглото, започвате да усещате напрежение от нуждата да заспите и мислейки защо не можете да заспите отново, всъщност се разсънвате заради производството на хормони, свързани със стреса, учестено сърцебиене и общо безпокойство. Така заспиването става невъзможно. Промяната на средата може да помогне да намалите това напрежение и така да ви се доспи отново.