Резултатът от европейските избори ще бъде истинска главоблъсканица

| от |

Ален Жан-Робер / Франс прес

С гласуване, което ще се проточи четири дни – от 22 до 25 май – и несигурност около състава на бъдещите политически групи, резултатът от европейските избори ще заприлича на главоблъсканица.
На теория никоя страна не може да обяви резултатите преди затварянето на последните избирателни секции, тоест преди неделя в 21 часа по Гринуич, когато приключва гласуването в Италия. На практика обаче ще бъде трудно да се избегнат „течове“ на информация в страни като Обединеното кралство и Холандия, които ще гласуват още в четвъртък.

Flags of member states of the European Parliament fly at half mast
В Холандия преди пет години предварителни резултати бяха публикувани още в четвъртък, заради което страната бе укорена от Европейската комисия (ЕК). Министърът на вътрешните работи поиска от общинските власти да спрат да разпространяват информация как е протекло гласуването. Държавната телевизия обаче трябваше още същата вечер да публикува екзит полове на базата на това как са гласували 40 000 гласоподаватели след напускане на избирателните секции.
Същото ще е положението, когато бъдат затворени избирателните секции в Германия в неделя в 16 часа и във Франция в 18 часа.
Първите прогнози на службите на Европейския парламент (ЕП) за състава на новата пленарна зала се очакват в неделя след 20 часа по Гринуич. ЕП е предвидил платформа, на която ще бъдат качени онлайн резултати от екзит половете във всяка страна, както и коментари на политици. Платформата е достъпна на адрес www.electionsnight2014.eu.
Но и след като станат известни резултатите, политическият прочит никак няма да е лесен.
Ще успее ли крайната десница, която ще направи пробив според сондажите, да се обедини, за да направи собствена група? В миналото такива опити претърпяха провал заради различия между тези партии, които са предимно националистически.
Не се знае и къде ще отидат евродепутатите от формации, които не съществуваха допреди пет години, като германската антиевро партия „Алтернатива за Германия“ или Движение „Пет звезди“ на Бепе Грило в Италия. Те биха могли да се включат към еврофобската група „Европа на свободата и демокрацията“ на британеца Найджъл Фараж, но това не е сигурно.
От друга страна италианските националисти от Северната лига се очаква да напуснат групата на Фараж и да се съюзят с френския Национален фронт и холандската Партия на свободата.
Групите на традиционните партии също не са предпазени от промени. Ще останат ли депутатите на „Форца Италия“ на Силвио Берлускони в Европейската народна партия (ЕНП), в която участват още френският Съюз за народно движение и германският Християндемократически съюз, или ще предпочетат да отидат при Европейските консерватори и реформисти, водени от британските консерватори? На ЕНП, която се бори с групата на социалистите, за да остане първа сила в европарламента, й се иска италианските депутати да останат в нейното лоно.
В досегашния ЕП френските центристи от Съюза на демократите и независимите заседаваха на масата на ЕНП, докато тези от Демократичното движение (МоДем) се включиха към либералите. Но дали този сценарий ще се повтори, или центристите, които този път се явяват с единна кампания, ще се присъединят към групата на либералите.
Групите ще се формират през юни. За тази цел трябва да съберат най-малко 25 депутати, избрани в седем държави членки.
При липса на отчетливо мнозинство държавните глави и правителствените ръководители, на които принадлежи правото да излъчат бъдещия председател на ЕК, могат да посочат някого по свой избор, а не един от официалните кандидати, съответно Жан-Клод Юнкер за консерваторите и Мартин Шулц за социалистите.
Европейските ръководители ще се срещнат за пръв път на 27 май, само два дена след вота. Те трябва да определят официално следващия шеф на изпълнителната власт на среща на върха на 26 и 27 юни.
На 1 юли новите 751 евродепутати ще се съберат за пръв път в Страсбург. На второто пленарно заседание от 14 до 17 юли те ще трябва да „облекат във власт“ председателя на ЕК, предложен от държавните глави и правителствените ръководители. Ако го одобрят, идва ред на всяка столица да посочи по един еврокомисар. Ако го отхвърлят, ще разполагат с един месец да предложат нов кандидат.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

Пианистката Ани Гогова ще изнесе рецитал в Карнеги хол

| от chronicle.bg |

На 27 януари 2017 г. българската пианистка Ани Гогова ще стъпи на една от най-престижните камерни сцени в света – зала „Уайл“ в нюйоркския концертен комплекс Карнеги хол.

Програмата й се казва „Фантазии, приказки и кошмари“ – заглавието, което носи и последният засега албум в нейната дискография.

Ани Гогова, която живее и работи в Чикаго, САЩ, представи диска си специално за слушателите на предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“. Проектът е концептуален и това личи още от пръв поглед – дискът е оформен като мрачна сцена от филм, а снимките на изпълнителката са в костюм на магьосница.

„Търсех начин да направя този диск достъпен за много хора, а в същото време да включа произведения като например „Музика ричерката“ на Лигети, която не е толкова позната и популярна, а също и приказките на Медтнер. Опитах се да направя компилация от популярни произведения като Лунната соната и произведения, които не са толкова свирени и познати на публиката“, каза Гогова през БНР.