Революцията, от която се нуждаем

| от |

Поли Тачева, Цюрих

Независимо къде съм ходила или ще ходя, никоя страна не може да измести България от сърцето ми! Колкото и да ни превъзхождат други нации, те нямат шанса да ги обикна така, както обичам своя изстрадал народ. Но споделям всички тези неща, за да вземем доброто, защото е за наша полза.

Aerial photo of Davos

 Като изключим факта, че България е Република, а Швейцария – Конфедерация (кантоните имат доста по-голяма автономност в сравнение с областите), в законите съществени различия нямаме. Що се отнася до мисленето, отношението и поведението у хората обаче, разликата е тотална – като от две различни вселени сме! Нямам претенциите да познавам швейцарските закони, колкото българските. Само споделям някои размисли от личния ми опит, основани на ситуации, на които съм свидетел и в които съм участник. Сравненията, които правя са с една единствена цел: използвам контраста като литературен метод за по-ярко представяне на действителността такава, каквато е. Нищо повече.

 Швейцарците работят усърдно, стриктно спазват законите, правилника за движение по пътищата и обществения ред, грижат се за чуждата и държавната собственост като за своя, почитат властта, уважават хората, включително и различните от тях, помагат на по-слабите, пазят природата като очите си, никой не очаква богатство да му бъде дадено даром (на един от Референдумите в страната попитали швейцарците, дали да намалят часовете на работната седмица и почти всички гласували с „не“), плащат си всички данъци и такси, на никой дори през ум не му минава да краде държавата си (тоест себе си), да работи без договор или да гради „сива икономика“, а за подкупи и дума не може да става; обслужването е на високо ниво, защото всеки дава най-доброто от себе си, каквото и да работи. Управляващите им са копие на обикновените швейцарци, което все пак… и при нас е така!

 Преди години, когато още нямах шофьорска книжка, се наложи да отидем до Банкя с приятели. Взехме кола от наш познат. На излизане от София ни спряха за проверка от Пътна полиция. Бяхме спокойни, защото си мислехме, че всичко е ОК, но се оказа, че преди два дни е изтекъл срокът на застраховката „Гражданска отговорност“. Това е сериозно нарушение. В нашия случай глобата трябваше да е 400 лева. Служителят даде да се разбере, че ако получи 20 лева, ще си „затвори очите“. Приятелката ми ме попита, как да постъпи. Никой от нас не е богат. Тази сума беше почти колкото заплатите ни. Казах й, че много добре знае, кое е правилно и че няма нужда да ме пита. Бавиха ни повече от час, но не дадохме подкуп. Изкушенията обаче, продължиха и след съставянето на акта. Появиха се „доброжелатели“ от средите на приятелите и познатите ни, които най-искрено желаеха да ни „помогнат“. Предложиха ни да ни направят застраховка със задна дата и други „вратички“, чрез които да избегнем плащането на акта, да го обжалваме и т. н. Отказахме всички предложения и платихме глобата на държавата. Как биха постъпили повечето българи? А ти?

 За случките и преживяванията ми по българските митници мога книга да напиша. Колко часове са ме „въртели на шиш“ митничари, само и само да им дам подкуп! Колко пъти съм била убеждавана от колеги, че нямали били избор, че „всички“ били давали „под масата“! Не! За повече от осем години на три вътрешни митници в страната, никога, дори един-единствен път не дадох подкуп и не почерпих митничар. За жалост, бях единственото изключение от всеобщото правило. Веднъж и жалба подадох и митничарите бяха наказани. Вдъхновени от постъпката ми, още две фирми подадоха жалби след това. Но само се опитайте да схванете за каква корупция става дума по митниците ни, данъчните служби, КАТ, общините, съдилищата и т. н. Да, искам виновните да бъдат наказани, но това не сме ли… всички ние? Приветствам контрола на политиците от страна на гражданите и ви съветвам да го започнете веднага от по-надолу и по-наблизо, а най-добре от себе си. Понеже онзи „малък“ българин, който дава 20 лева на катаджията (или повече на данъчния, митничаря или общинския съветник) е също толкова корумпиран, колкото и „политиците, окрали държавата“. И ако корупцията е станала неразделна част от народопсихологията и ежедневието ни, нашият проблем е много по-дълбок, отколкото повечето ни сънародници могат да видят. Споделям справедливите искания на българите за по-добър живот, но разберете го: Не е възможно да доживеем „честно и почтено управление“ от страна на политиците, докато народът е затънал в корупция.

 В България знаем какво се случва, когато видим катаджии на пътя – всички шофьори започват да премигат с фаровете, за да предупредят колегите си, които карат с превишена скорост. Това е напълно естествено за нашия манталитет. Всички сме го правили… Ако знаете как съм се засрамила, когато чух следния коментар от швейцарец: „Защо да го предупреждавам? Та, той е опасен за мен и за останалите участници в движението, ако кара с превишена скорост. Разбира се, че трябва да бъде глобен!“ В Швейцария и най-скъпите коли, включително спортни и „S“-класа карат с 50 или 60 км, където има такива ограничения – никой не нервничи и не изпреварва. Кога ще видим подобна гледка по родните пътища? Правилникът за движение е един и същ и в двете страни. Разликата е единствено в поведението на обикновения човек! Шофьорът на кола, струваща десетки хиляди евро не може да бъде уплашен от високите глоби. Той спазва правилника не, защото се бои да не бъде санкциониран, а защото изпитва респект към законите и не желае да рискува ничий живот.

 Ще имаме ли доблестта да си признаем, че в стремежа си да се правят на „мъже“, хиляди българи ежедневно нарушават правилника за движение? Младежите подражават на заблудените си бащи и резултатът е висока смъртност по пътищата. Кой плаща за тази глупост? Децата на България, които си отиват преждевременно от тази земя. Заслужава ли си? Не се ли изразява истинското мъжество в това, да се възпротивиш на всеобщото безумие и да избереш страната на Закона и безопасността? Нека всеки сам си отговори и реши какъв пример и наследство ще остави на децата си. В развитите страни има писти (и у нас има), където любителите на високи скорости могат да упражняват хобито си. По пътищата обаче, правилникът се спазва, защото мъдрите хора ценят живота – и своя, и чуждия.

 Мнозина българи се оплакват, че институциите не работят, но моят опит е различен. Преди години бяха изгорели уличните лампи и споменах на няколко от съседите ми: „Хайде да напишем писмо до кмета, за да ги оправят.“ Познайте какви бяха реакциите: „Ти луда ли си?!… Кой ще ти обърне внимание?!… Какво му пука на кмета за нашите лампи?!… Няма смисъл… “ Погрешен начин на мислене е, да се откажеш още, преди да си опитал, но за жалост, типичен за сънародниците ни. Опитах се да обясня, че кметът не е длъжен да обикаля всички улици в града, за да следи, какво не е наред. Някой трябва да му каже, но… никой не ме подкрепи. Е, и сам воинът е воин. Написах молба от свое име до кмета. По закон всяка молба трябва да бъде отговорена в срок до един месец. Взела си бях входящ номер и реших, че ако наистина не ми обърнат внимание, ще пиша до „по-нагоре“, а ако трябва, и до Омбудсмана ще стигна. Обаче, не се наложи. Преди да изтече месец от внасянето на молбата ми, уличните лампи и на трите улици, които бях посочила, бяха оправени.

 Когато моя позната научи за молбата ми и за бързия отклик на общинската администрация, ме попита: „Ако им пиша, че имаме нужда от метален варел за отпадъци, и мен ли ще ме чуят?“ Ами, да видим! Писа им. И тя получи каквото искаше. Друг мой познат научи за писмото ми до кмета и написа молба, да бъде оправена дупката на неговата улица. Оправиха я. Писала съм и до други институции, не само до Общината: до Агенция за закрила на детето, до Полицията, до редактори на вестници и къде ли още не. Някои открито изразяваха учудването си, как така ме е грижа за просещите по площада деца, за педофилията в Махалите, проституцията или порнографията, други не ми обръщаха внимание (все пак аз ще продължа да „хлопам“ и да настоявам), но в повечето случаи са откликвали.

 За добро или за лошо, институциите, системата и държавата са изградени от десетки, хиляди и милиони отделни личности. Когато отделната личност работи съвестно, почтено и безкомпромисно, за всеобщо добро, тогава и институциите, системата и държавата също работят добре, и обратното.

 Напоследък няколко човека споделиха с мен за личните си казуси, заради които са имали проблеми с една или друга институция. Аз не отричам проблемите в системата – факт са. Онова, към което се стремя да провокирам българите, е да започнем да обичаме сънародниците си по същия начин, по който обичаме себе си. Грижейки се за себе си и за семейството си, да се погрижим и за някой друг! Борейки се за личните си каузи, да се борим и за тези на съседите си! Подавайки молби и жалби за своите проблеми, да подаваме и за общите! Не достатъчно българи го практикуваме, а ни е нужно.

 През последните дни чухме и видяхме хиляди протестиращи по най-различни поводи. Може и да съм го пропуснала, но не забелязах някой да повдига въпроса за един от най-коварните, жестоки и срамни проблеми в нашата скъпа Родина: гетата. Нямам предвид Махалите, а местата извън регулациите на населените места или край бунищата. Където и да живееш в България, приятелю, просто се разходи до близкото гето. Гледай и размишлявай. След като случайно се озовах в гетото, после седмици наред не можех да спра да виждам картините на потресаващата мизерия. Няма думи, които да опишат условията, при които живеят тези човешки същества. Те също са част от общия организъм, наречен България! Дали пък не би могъл и ти да направиш нещо? Дори и само капчица загриженост ще е от полза. Ние опитахме. Основахме „Майчин център“ с подкрепата на Общината, асоциация „Интегро“, Корпус на мира и шепа доброволци с големи сърца. И те продължават да работят. Ето малко снимки: http://www.facebook.com/media/set/?set=a.1129454275421.2020889.1199134638&type=3

 От оплакване полза няма, скъпи българи. Действайте градивно, вместо да псувате системата и политиците! Ние сме държавата! Ние сме системата (и тя затова е „гнила“)! Не чакайте един или сто човека да свършат всичко! Направете онова, което зависи от вас, за да живеем в една по-добре уредена държава! Бъдете вие промяната, която искате да видите в България!

Ако случайни граждани станат свидетели на престъпление или нарушение в страната ни, повечето ще вдигнат рамене: „Какво ме засяга?“, „Нямам време (или нерви) да се разправям“, „Защо да си създавам излишни грижи?“ Но ние по закон сме длъжни да сигнализираме. Веднъж станах свидетел на бясно каране по градските улици посред бял ден. Имаше и други хора наоколо. Младата жена, която беше най-близо ми каза, че преди минути е видяла същата кола да минава с превишена скорост покрай пазара. Наблизо имаше училище. Колата пресече две пешеходни пътеки и ако дете беше изскочило, щеше да бъде прегазено. Казах й: „Хайде да се обадим в полицията, за да ги предупредим! Ще потвърдите ли видяното?“ Тя се отдръпна от мен като от прокажена: „Аа, не! Не искам проблеми!“ Този шофьор беше потенциален убиец. Ако ние премълчим и после той прегази някого, се превръщаме в негови съучастници. Обадих се и описах видяното. Дежурният полицай ми благодари и каза, че веднага ще предупреди колегите си. Е, не е толкова трудно да звъннеш!

Подобна реакция на хората около мен имаше и в друга ситуация. Пътувайки с един автобус веднъж, за малко да катастрофираме. На излизане от София една кола ни засече толкова лошо и шофьорът така рязко наби спирачки, че сакът ми падна от седалката до мен – на пода. Ранени и поражения нямаше, слава Богу! Моята първа реакция беше, да се обадя на 112 и да предупредя за опасно шофиращия човек в еди-каква си кола. Всички се учудиха, че го правя и дори някои промърмориха, че „нямало полза“, но когато изминахме още няколко километра, всички видяхме как Пътна полиция е спряла същата тази кола за проверка. Така че, до колкото зависи от мен, нарушенията, корупцията и беззаконията намаляват и дано стават все повече българите, които могат да твърдят това! Защото спазването на законите не е въпрос на бедност или богатство, нито на културно наследство, а само на будна съвест и желание да постъпиш правилно, съпротивлявайки се на злото.

За разлика от родната ни действителност, всичко, което се случва в страната му, засяга швейцареца лично! За мой срам, веднъж паркирах на тротоара в едно швейцарско село. Нямаше движение, пък и аз… само за няколко минути (колко типично за българския манталитет!). Още не се бях отдалечила от колата, когато един възрастен мъж дойде и ми каза: „Извинете, но тук е Швейцария. Тротоарите са само за пешеходци.“ Той и за миг не се усъмни, че съм чужденка, въпреки че колата имаше местна регистрация. Извиних се и моментално преместих колата. Е, и в България тротоарите се изграждат за пешеходци, а не като част от паркингите, но друг е въпросът, за какво ги използваме на практика.

Някои смятат, че не можем да променим кой знае колко, но Историята друго казва. Един човек може да стане вдъхновение за хиляди и дори за милиони, и да обърне хода на събитията. Когато заявили на Майка Тереза, че онова, което правят е нищо в сравнение с общото бездушие, тя отговорила: „Може да е като капка в океана, но без тази капка океанът щеше да е по-малък.“ Други биха казали, че примерите, които давам, са твърде незначителни. На тях ще отговоря така: „Който е верен в малкото, ще бъде верен и в голямото“ (обратното също е валидно). Вярвам, че основна причина за превъзходството на някои нации с висок стандарт на живот, е следният факт: Не само законите им са основани на Библейските принципи, но до много голяма степен – и делата им.

Съветвам онези, които са на улицата и прокламират лозунгите на Васил Левски, да се замислят и за неговата вяра, защото тя е била двигателят на действията и саможертвата му. Христовата любов не иска кръвта на когото и да било, а вика задруг вид революция: Тази на сърцето и ума! Апостолът на Свободата се е борел срещу турското робство. Истинският „поробител“ днес е друг: Нашият престъпен манталитет, с който толкова сме свикнали, че сме го приели за „нормален“, а борбата срещу този вид зло се води с друг вид оръжия. Нужно ни е покаяние: пълна промяна в начина на мислене, говорене и действие на всеки българин. Истинската промяна е вътрешната. Това е революцията, от която всички отчаяно се нуждаем, а не проливането на българска кръв.

Нека си спомним няколко важни факта от нашата история. Кога България преживява своя Златен Век? Солунските братя създават Кирилицата, за да преведат Новия Завет на нашия език. Точно така, азбуката ни е подарена с цел спасението на душите ни! Идва ред на масовото покаяние и покръстване на народа ни в Христовата вяра, последвано от благоденствие и разцвет във всички области, за които и днес копнеем. С кое събитие най-много се гордеем като нация? Спасяването на българските евреи. С риск за живота си, шепа православни свещеници са се опълчили на всеобщото безумие, прилагайки на дело Евангелието на Любовта (да не забравяме и доблестта на политика ни Димитър Пешев). Кой е националният ни герой, поради който най-много се гордеем? Всеки знае неговото име. Наричаме го още Дяконът, защото е бил служител в църквата. Вярата му в Отец, Син и Светия Дух е вдъхновила живота и саможертвата му. Кои са народните Будители? Християни, посветили живота си на спасението и просветлението на народа ни. Виждате ли общата „нишка“?

Нека се опитам да отговоря на онези, които се чудят, защо се влоши толкова много животът в страната ни през последните години: Ние днес жънем плодовете от сеитбата по време на 45 години атеизъм. Жънем плодовете на собствената си корупция, насадена в манталитета и ежедневието на българина и приемана като нещо „нормално“. Жънем плодовете и на ширещия се окултизъм, залял медиите чрез астролози, врачки, баячки, екстрасенси и всякакви подобни омразни на Бога неща, а Той не е за подиграване! Моля се бедствията в страната ми да бъдат обърнати за доброто на народа ми и все повече българи да извикат към Единствения, Който може да ни избави: Богът на Библията! Той е помагал на дедите ни през вековете, с готовност би го направил и за нас днес. Само повярвай!

Има надежда, българино! Не се отчайвай! Не се страхувай! Не посягай на живота си! Сметките ти могат да бъдат платени. Децата ти могат да бъдат нахранени. Нищо не ти пречи да се помолиш така, както никога до сега не си го правил. Може би ще се изненадаш колко Чудесен е Господ, колко е практичен и колко бързо откликва на нашите викове за помощ. Нямаш какво да губиш! Помоли Го да постави хляб на трапезата ти и в душата ти. Поискай и ще ти се даде! Все още има и добри хора, които с готовност биха ти помогнали, давайки от залъка си и споделяйки малкото, което имат.

България е прекрасна страна с изключителна природа. Не случайно са ни наричали „Швейцария на Балканите“ или „малката Швейцария“. Българите сме трудолюбиви, гостоприемни, умни, талантливи, издръжливи, щедри и интелигентни хора с чувство за хумор. Манталитетът може да бъде променен. Нека първо сме достатъчно честни, за да признаем грешките си! Поискаме ли промяната, тя ще се случи. Да, няма да стане нито бързо, нито лесно, но преки пътища към Благополучието няма. Важното е да направим първата стъпка и да не спираме, докато не видим Възродени себе си и Родината си.

И така, нека днес отново да погледнем към надписа на Народното събрание и се съединим в тази обща кауза: „Заедно срещу злото и в единство за Благоденствието на народа и страната ни!

Ако със споделеното съм успяла да накарам поне един българин да се замисли за делата си и да вземе решение за ежедневен протест от сега нататък: срещу нередностите, корупцията и злото във всичките му лица, значи си е заслужавало времето и усилията ми. Може би един съвременен Левски би звучал така: „Ако се променя аз, променя се цял народ“. Може би.

 

 
 

Седмичен хороскоп: предприемачество и авантюризъм

| от Селена Астро |

В понеделник Луната ще продължи да преминава през знака Водолей, най-независимият, оригинален и пълен с идеи знак от зодиака. Денят ще бъде подходящ за работа с нови технологии, телевизия, политика или астрономия. Бихме могли да се впуснем в преследване на целите и мечтите ни, да отделим време за социални контакти или обществени дейности.

Денят ще бъде най-успешен за въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Не е изключено те да получат изненадващи обаждания или съобщения, които да ги насочат в правилна за тях посока.

От вторник до четвъртък Луната ще пребивава в знака Риби. Докато Луната, която отговаря за емоционалното ни състояние преминава през най-мечтателния и отнесен знак от зодиака, е възможно да сме доста объркани и разсеяни. Няма да ни е лесно да се организираме и да сме достатъчно ефективни, но също така не е изключено и в обстоятелствата около нас да цари хаос и по един или друг начин всичко, с което се захващаме да се размива и протака.

През тези три дни най- не във форма ще бъдат подвижните знаци Риби, Стрелец, Близнаци и Дева, както и  хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. На тях ще им е изключително трудно да реагират обективно на ситуациите, в които попадат, понеже ще са с изострена чувствителност и емоциите силно ще влияят на преценките им. За тези знаци е добре да намерят време за разпускане и отделяне от стреса, най-добре биха им се отразили занимания с плуване, йога, танци или творчество.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Овен и поради тази причина тези два дни са изключително подходящи за отстояване на позициите, поставяне на нови начала, предприемачество, спортни активности, авантюризъм и състезания от всякакъв тип.

Най-успешен ще бъде периодът за огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат важни и значими за тях неща и ще се натъкнат на хора, които да им помогнат със съвет или препоръка.

В неделя Луната ще преминава през знака Телец, поради което вторият почивен ден е изключително подходящ за кулинария, архитектура, отдаване на почивка и удоволствия, грижа за тялото и външния вид. Добър е също така за сключване на договори, правене на инвестиции, започване на професионални, но също така и на лични партньорства.

Най-успешен ще бъде този период за земните знаци Дева, Телец и Козирог, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях е вероятно добро стечение на обстоятелствата да им помогне да разгърнат по много добър начин потенциала и възможностите си.

През цялата седмица много силно ще действа аспекта секстил между Марс и Сатурн. Марс е планетата, която отговаря за начина, по който се отстояваме и борим се за нещата, докато Сатурн символизира пречките, спънките,  ограниченията, авторитетите, но също така и стабилността, реда и статуковото.

Конфликтът между двете планети дава амбиция и желание за постигане на успех, но също така пречи на правилното концетриране на енергията, която влагаме. Поради тази причина в периода е възможно прекалено целенасочено да преследваме някоя своя цел, с риск да смачкаме и нараним някой потърпевш, да изгубим границите си или да се изложим на риск (т.е. да се подадем на Марсовата си енергия) или да сме прекалено нерешителни и сдържани, пропускайки добри възможности и страхувайки се да се откроим и да защитим позициите си. Тогава ще съществува риск да бъдем смачкани и потиснати от останалите (т.е. ще се оставим Сатурн да ни завладее).

За да не се развие нито първия нито втория сценарии е важно да влагаме точното количество усилия и старание, за да постигнем максимално добри резултати, стремейки се да не сме прекалено агресивни и настъпателни, но също така и не прекалено пасивни и сдържани. Важно е да съумеем да запазим вътрешния си баланс и да запомним, че нещата, които се случват по време на Сатурнови аспекти не стават лесно, но за сметка на това са на стабилна структура и здрава основа.

 

 

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”