Революцията, от която се нуждаем

| от |

Поли Тачева, Цюрих

Независимо къде съм ходила или ще ходя, никоя страна не може да измести България от сърцето ми! Колкото и да ни превъзхождат други нации, те нямат шанса да ги обикна така, както обичам своя изстрадал народ. Но споделям всички тези неща, за да вземем доброто, защото е за наша полза.

Aerial photo of Davos

 Като изключим факта, че България е Република, а Швейцария – Конфедерация (кантоните имат доста по-голяма автономност в сравнение с областите), в законите съществени различия нямаме. Що се отнася до мисленето, отношението и поведението у хората обаче, разликата е тотална – като от две различни вселени сме! Нямам претенциите да познавам швейцарските закони, колкото българските. Само споделям някои размисли от личния ми опит, основани на ситуации, на които съм свидетел и в които съм участник. Сравненията, които правя са с една единствена цел: използвам контраста като литературен метод за по-ярко представяне на действителността такава, каквато е. Нищо повече.

 Швейцарците работят усърдно, стриктно спазват законите, правилника за движение по пътищата и обществения ред, грижат се за чуждата и държавната собственост като за своя, почитат властта, уважават хората, включително и различните от тях, помагат на по-слабите, пазят природата като очите си, никой не очаква богатство да му бъде дадено даром (на един от Референдумите в страната попитали швейцарците, дали да намалят часовете на работната седмица и почти всички гласували с „не“), плащат си всички данъци и такси, на никой дори през ум не му минава да краде държавата си (тоест себе си), да работи без договор или да гради „сива икономика“, а за подкупи и дума не може да става; обслужването е на високо ниво, защото всеки дава най-доброто от себе си, каквото и да работи. Управляващите им са копие на обикновените швейцарци, което все пак… и при нас е така!

 Преди години, когато още нямах шофьорска книжка, се наложи да отидем до Банкя с приятели. Взехме кола от наш познат. На излизане от София ни спряха за проверка от Пътна полиция. Бяхме спокойни, защото си мислехме, че всичко е ОК, но се оказа, че преди два дни е изтекъл срокът на застраховката „Гражданска отговорност“. Това е сериозно нарушение. В нашия случай глобата трябваше да е 400 лева. Служителят даде да се разбере, че ако получи 20 лева, ще си „затвори очите“. Приятелката ми ме попита, как да постъпи. Никой от нас не е богат. Тази сума беше почти колкото заплатите ни. Казах й, че много добре знае, кое е правилно и че няма нужда да ме пита. Бавиха ни повече от час, но не дадохме подкуп. Изкушенията обаче, продължиха и след съставянето на акта. Появиха се „доброжелатели“ от средите на приятелите и познатите ни, които най-искрено желаеха да ни „помогнат“. Предложиха ни да ни направят застраховка със задна дата и други „вратички“, чрез които да избегнем плащането на акта, да го обжалваме и т. н. Отказахме всички предложения и платихме глобата на държавата. Как биха постъпили повечето българи? А ти?

 За случките и преживяванията ми по българските митници мога книга да напиша. Колко часове са ме „въртели на шиш“ митничари, само и само да им дам подкуп! Колко пъти съм била убеждавана от колеги, че нямали били избор, че „всички“ били давали „под масата“! Не! За повече от осем години на три вътрешни митници в страната, никога, дори един-единствен път не дадох подкуп и не почерпих митничар. За жалост, бях единственото изключение от всеобщото правило. Веднъж и жалба подадох и митничарите бяха наказани. Вдъхновени от постъпката ми, още две фирми подадоха жалби след това. Но само се опитайте да схванете за каква корупция става дума по митниците ни, данъчните служби, КАТ, общините, съдилищата и т. н. Да, искам виновните да бъдат наказани, но това не сме ли… всички ние? Приветствам контрола на политиците от страна на гражданите и ви съветвам да го започнете веднага от по-надолу и по-наблизо, а най-добре от себе си. Понеже онзи „малък“ българин, който дава 20 лева на катаджията (или повече на данъчния, митничаря или общинския съветник) е също толкова корумпиран, колкото и „политиците, окрали държавата“. И ако корупцията е станала неразделна част от народопсихологията и ежедневието ни, нашият проблем е много по-дълбок, отколкото повечето ни сънародници могат да видят. Споделям справедливите искания на българите за по-добър живот, но разберете го: Не е възможно да доживеем „честно и почтено управление“ от страна на политиците, докато народът е затънал в корупция.

 В България знаем какво се случва, когато видим катаджии на пътя – всички шофьори започват да премигат с фаровете, за да предупредят колегите си, които карат с превишена скорост. Това е напълно естествено за нашия манталитет. Всички сме го правили… Ако знаете как съм се засрамила, когато чух следния коментар от швейцарец: „Защо да го предупреждавам? Та, той е опасен за мен и за останалите участници в движението, ако кара с превишена скорост. Разбира се, че трябва да бъде глобен!“ В Швейцария и най-скъпите коли, включително спортни и „S“-класа карат с 50 или 60 км, където има такива ограничения – никой не нервничи и не изпреварва. Кога ще видим подобна гледка по родните пътища? Правилникът за движение е един и същ и в двете страни. Разликата е единствено в поведението на обикновения човек! Шофьорът на кола, струваща десетки хиляди евро не може да бъде уплашен от високите глоби. Той спазва правилника не, защото се бои да не бъде санкциониран, а защото изпитва респект към законите и не желае да рискува ничий живот.

 Ще имаме ли доблестта да си признаем, че в стремежа си да се правят на „мъже“, хиляди българи ежедневно нарушават правилника за движение? Младежите подражават на заблудените си бащи и резултатът е висока смъртност по пътищата. Кой плаща за тази глупост? Децата на България, които си отиват преждевременно от тази земя. Заслужава ли си? Не се ли изразява истинското мъжество в това, да се възпротивиш на всеобщото безумие и да избереш страната на Закона и безопасността? Нека всеки сам си отговори и реши какъв пример и наследство ще остави на децата си. В развитите страни има писти (и у нас има), където любителите на високи скорости могат да упражняват хобито си. По пътищата обаче, правилникът се спазва, защото мъдрите хора ценят живота – и своя, и чуждия.

 Мнозина българи се оплакват, че институциите не работят, но моят опит е различен. Преди години бяха изгорели уличните лампи и споменах на няколко от съседите ми: „Хайде да напишем писмо до кмета, за да ги оправят.“ Познайте какви бяха реакциите: „Ти луда ли си?!… Кой ще ти обърне внимание?!… Какво му пука на кмета за нашите лампи?!… Няма смисъл… “ Погрешен начин на мислене е, да се откажеш още, преди да си опитал, но за жалост, типичен за сънародниците ни. Опитах се да обясня, че кметът не е длъжен да обикаля всички улици в града, за да следи, какво не е наред. Някой трябва да му каже, но… никой не ме подкрепи. Е, и сам воинът е воин. Написах молба от свое име до кмета. По закон всяка молба трябва да бъде отговорена в срок до един месец. Взела си бях входящ номер и реших, че ако наистина не ми обърнат внимание, ще пиша до „по-нагоре“, а ако трябва, и до Омбудсмана ще стигна. Обаче, не се наложи. Преди да изтече месец от внасянето на молбата ми, уличните лампи и на трите улици, които бях посочила, бяха оправени.

 Когато моя позната научи за молбата ми и за бързия отклик на общинската администрация, ме попита: „Ако им пиша, че имаме нужда от метален варел за отпадъци, и мен ли ще ме чуят?“ Ами, да видим! Писа им. И тя получи каквото искаше. Друг мой познат научи за писмото ми до кмета и написа молба, да бъде оправена дупката на неговата улица. Оправиха я. Писала съм и до други институции, не само до Общината: до Агенция за закрила на детето, до Полицията, до редактори на вестници и къде ли още не. Някои открито изразяваха учудването си, как така ме е грижа за просещите по площада деца, за педофилията в Махалите, проституцията или порнографията, други не ми обръщаха внимание (все пак аз ще продължа да „хлопам“ и да настоявам), но в повечето случаи са откликвали.

 За добро или за лошо, институциите, системата и държавата са изградени от десетки, хиляди и милиони отделни личности. Когато отделната личност работи съвестно, почтено и безкомпромисно, за всеобщо добро, тогава и институциите, системата и държавата също работят добре, и обратното.

 Напоследък няколко човека споделиха с мен за личните си казуси, заради които са имали проблеми с една или друга институция. Аз не отричам проблемите в системата – факт са. Онова, към което се стремя да провокирам българите, е да започнем да обичаме сънародниците си по същия начин, по който обичаме себе си. Грижейки се за себе си и за семейството си, да се погрижим и за някой друг! Борейки се за личните си каузи, да се борим и за тези на съседите си! Подавайки молби и жалби за своите проблеми, да подаваме и за общите! Не достатъчно българи го практикуваме, а ни е нужно.

 През последните дни чухме и видяхме хиляди протестиращи по най-различни поводи. Може и да съм го пропуснала, но не забелязах някой да повдига въпроса за един от най-коварните, жестоки и срамни проблеми в нашата скъпа Родина: гетата. Нямам предвид Махалите, а местата извън регулациите на населените места или край бунищата. Където и да живееш в България, приятелю, просто се разходи до близкото гето. Гледай и размишлявай. След като случайно се озовах в гетото, после седмици наред не можех да спра да виждам картините на потресаващата мизерия. Няма думи, които да опишат условията, при които живеят тези човешки същества. Те също са част от общия организъм, наречен България! Дали пък не би могъл и ти да направиш нещо? Дори и само капчица загриженост ще е от полза. Ние опитахме. Основахме „Майчин център“ с подкрепата на Общината, асоциация „Интегро“, Корпус на мира и шепа доброволци с големи сърца. И те продължават да работят. Ето малко снимки: http://www.facebook.com/media/set/?set=a.1129454275421.2020889.1199134638&type=3

 От оплакване полза няма, скъпи българи. Действайте градивно, вместо да псувате системата и политиците! Ние сме държавата! Ние сме системата (и тя затова е „гнила“)! Не чакайте един или сто човека да свършат всичко! Направете онова, което зависи от вас, за да живеем в една по-добре уредена държава! Бъдете вие промяната, която искате да видите в България!

Ако случайни граждани станат свидетели на престъпление или нарушение в страната ни, повечето ще вдигнат рамене: „Какво ме засяга?“, „Нямам време (или нерви) да се разправям“, „Защо да си създавам излишни грижи?“ Но ние по закон сме длъжни да сигнализираме. Веднъж станах свидетел на бясно каране по градските улици посред бял ден. Имаше и други хора наоколо. Младата жена, която беше най-близо ми каза, че преди минути е видяла същата кола да минава с превишена скорост покрай пазара. Наблизо имаше училище. Колата пресече две пешеходни пътеки и ако дете беше изскочило, щеше да бъде прегазено. Казах й: „Хайде да се обадим в полицията, за да ги предупредим! Ще потвърдите ли видяното?“ Тя се отдръпна от мен като от прокажена: „Аа, не! Не искам проблеми!“ Този шофьор беше потенциален убиец. Ако ние премълчим и после той прегази някого, се превръщаме в негови съучастници. Обадих се и описах видяното. Дежурният полицай ми благодари и каза, че веднага ще предупреди колегите си. Е, не е толкова трудно да звъннеш!

Подобна реакция на хората около мен имаше и в друга ситуация. Пътувайки с един автобус веднъж, за малко да катастрофираме. На излизане от София една кола ни засече толкова лошо и шофьорът така рязко наби спирачки, че сакът ми падна от седалката до мен – на пода. Ранени и поражения нямаше, слава Богу! Моята първа реакция беше, да се обадя на 112 и да предупредя за опасно шофиращия човек в еди-каква си кола. Всички се учудиха, че го правя и дори някои промърмориха, че „нямало полза“, но когато изминахме още няколко километра, всички видяхме как Пътна полиция е спряла същата тази кола за проверка. Така че, до колкото зависи от мен, нарушенията, корупцията и беззаконията намаляват и дано стават все повече българите, които могат да твърдят това! Защото спазването на законите не е въпрос на бедност или богатство, нито на културно наследство, а само на будна съвест и желание да постъпиш правилно, съпротивлявайки се на злото.

За разлика от родната ни действителност, всичко, което се случва в страната му, засяга швейцареца лично! За мой срам, веднъж паркирах на тротоара в едно швейцарско село. Нямаше движение, пък и аз… само за няколко минути (колко типично за българския манталитет!). Още не се бях отдалечила от колата, когато един възрастен мъж дойде и ми каза: „Извинете, но тук е Швейцария. Тротоарите са само за пешеходци.“ Той и за миг не се усъмни, че съм чужденка, въпреки че колата имаше местна регистрация. Извиних се и моментално преместих колата. Е, и в България тротоарите се изграждат за пешеходци, а не като част от паркингите, но друг е въпросът, за какво ги използваме на практика.

Някои смятат, че не можем да променим кой знае колко, но Историята друго казва. Един човек може да стане вдъхновение за хиляди и дори за милиони, и да обърне хода на събитията. Когато заявили на Майка Тереза, че онова, което правят е нищо в сравнение с общото бездушие, тя отговорила: „Може да е като капка в океана, но без тази капка океанът щеше да е по-малък.“ Други биха казали, че примерите, които давам, са твърде незначителни. На тях ще отговоря така: „Който е верен в малкото, ще бъде верен и в голямото“ (обратното също е валидно). Вярвам, че основна причина за превъзходството на някои нации с висок стандарт на живот, е следният факт: Не само законите им са основани на Библейските принципи, но до много голяма степен – и делата им.

Съветвам онези, които са на улицата и прокламират лозунгите на Васил Левски, да се замислят и за неговата вяра, защото тя е била двигателят на действията и саможертвата му. Христовата любов не иска кръвта на когото и да било, а вика задруг вид революция: Тази на сърцето и ума! Апостолът на Свободата се е борел срещу турското робство. Истинският „поробител“ днес е друг: Нашият престъпен манталитет, с който толкова сме свикнали, че сме го приели за „нормален“, а борбата срещу този вид зло се води с друг вид оръжия. Нужно ни е покаяние: пълна промяна в начина на мислене, говорене и действие на всеки българин. Истинската промяна е вътрешната. Това е революцията, от която всички отчаяно се нуждаем, а не проливането на българска кръв.

Нека си спомним няколко важни факта от нашата история. Кога България преживява своя Златен Век? Солунските братя създават Кирилицата, за да преведат Новия Завет на нашия език. Точно така, азбуката ни е подарена с цел спасението на душите ни! Идва ред на масовото покаяние и покръстване на народа ни в Христовата вяра, последвано от благоденствие и разцвет във всички области, за които и днес копнеем. С кое събитие най-много се гордеем като нация? Спасяването на българските евреи. С риск за живота си, шепа православни свещеници са се опълчили на всеобщото безумие, прилагайки на дело Евангелието на Любовта (да не забравяме и доблестта на политика ни Димитър Пешев). Кой е националният ни герой, поради който най-много се гордеем? Всеки знае неговото име. Наричаме го още Дяконът, защото е бил служител в църквата. Вярата му в Отец, Син и Светия Дух е вдъхновила живота и саможертвата му. Кои са народните Будители? Християни, посветили живота си на спасението и просветлението на народа ни. Виждате ли общата „нишка“?

Нека се опитам да отговоря на онези, които се чудят, защо се влоши толкова много животът в страната ни през последните години: Ние днес жънем плодовете от сеитбата по време на 45 години атеизъм. Жънем плодовете на собствената си корупция, насадена в манталитета и ежедневието на българина и приемана като нещо „нормално“. Жънем плодовете и на ширещия се окултизъм, залял медиите чрез астролози, врачки, баячки, екстрасенси и всякакви подобни омразни на Бога неща, а Той не е за подиграване! Моля се бедствията в страната ми да бъдат обърнати за доброто на народа ми и все повече българи да извикат към Единствения, Който може да ни избави: Богът на Библията! Той е помагал на дедите ни през вековете, с готовност би го направил и за нас днес. Само повярвай!

Има надежда, българино! Не се отчайвай! Не се страхувай! Не посягай на живота си! Сметките ти могат да бъдат платени. Децата ти могат да бъдат нахранени. Нищо не ти пречи да се помолиш така, както никога до сега не си го правил. Може би ще се изненадаш колко Чудесен е Господ, колко е практичен и колко бързо откликва на нашите викове за помощ. Нямаш какво да губиш! Помоли Го да постави хляб на трапезата ти и в душата ти. Поискай и ще ти се даде! Все още има и добри хора, които с готовност биха ти помогнали, давайки от залъка си и споделяйки малкото, което имат.

България е прекрасна страна с изключителна природа. Не случайно са ни наричали „Швейцария на Балканите“ или „малката Швейцария“. Българите сме трудолюбиви, гостоприемни, умни, талантливи, издръжливи, щедри и интелигентни хора с чувство за хумор. Манталитетът може да бъде променен. Нека първо сме достатъчно честни, за да признаем грешките си! Поискаме ли промяната, тя ще се случи. Да, няма да стане нито бързо, нито лесно, но преки пътища към Благополучието няма. Важното е да направим първата стъпка и да не спираме, докато не видим Възродени себе си и Родината си.

И така, нека днес отново да погледнем към надписа на Народното събрание и се съединим в тази обща кауза: „Заедно срещу злото и в единство за Благоденствието на народа и страната ни!

Ако със споделеното съм успяла да накарам поне един българин да се замисли за делата си и да вземе решение за ежедневен протест от сега нататък: срещу нередностите, корупцията и злото във всичките му лица, значи си е заслужавало времето и усилията ми. Може би един съвременен Левски би звучал така: „Ако се променя аз, променя се цял народ“. Може би.

 

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Кери Мълиган: нежното лице на Холивуд

| от chronicle.bg |

Кери Мълиган може да изглежда като сладко и невинно момиченце, но е играла на една снимачна площадка с Райън Гослинг, Леонардо ди Каприо и Майкъл Фасбендър. Освен това, е един от ярките таланти на Холивуд и участва във филми, които трябва да присъстват във видеотеката ви (имаме предвид тази в ума ви, явно е, че никой вече не събира касетки“.

Мълиган дебютира в света на филмовото изкуство заедно с Розамунд Пайк и Кийра Найтли в „Гордост и предразсъдъци“ през 2005 година.

Впоследствие тя ще участва в още един филм заедно с Найтли – излязлата през 2010 драма „Никога не ме оставяй“, която й носи отличие за главна женска роля от фестивала в Палм Спрингс и от церемонията на Британските независими награди. По това време престижните награди вече не са новост за Кери, която през 2009 спечели сърцата на зрителите и критиците с ролята на Джени Мелър – гимназиална ученичка, която е на път да получи първите си истински житейски уроци.

Нежната англичанка има рожден ден днес и в галерията може да видите 10 нейни роли, които просто не стават за изпускане.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.