Революция

| от | |

books-text

Ивайло Поролиев

Намираше се в мрачно помещение.Нямаше нищо друго освен стол,на който седеше,и холограмата, излъчвана от миниатюрен компютър поставен на стена. Въздухът не бе прашен, въпреки че нямаше прозорец.Филтрите на затвора работиха ефективно.Затегнат на стола, нямаше друга възможност освен да гледа образите на холограмите.Това бяха фигури на мъж и жена, облечени официално.Бяха новинари. Даваха своя репортаж за деня.

-Здравейте драги зрители, аз съм Деян – представи се мъжа.

-А аз съм Стела. – последва го жената.

-Ние сме репортертерите от канал „Съединение“! – продължи Деян.

-…И имаме честта да ви предадем новините за деня!

-Кажи ни, Стела – запита я репортера – какви истории ще ни разкриеш на този прекрасен ден?

-Трогващи сърцето истории, Деян!

-Би ли ни разказала?

-Естествено, наш дълг е да предоставим достоверни новини на нашите зрители! Днес ще говорим за нашия велик Император Тиберий!

-Прекрасно! Моля продължи! – възторжено настоя Деян.

-Днес, по обяд, Императорът обяви откриването на библиотеката „Свети Маркс“ и сега всички ще имат възможност да четат за новите открития на 22 век-за успехите постигнати от учени, които естествено без помощта на Императора не биха видяли „живот“.

-Еха…Това наистина е велико дело! Сега все повече хора ще имат достъп до книги и така няма да бъдат забравяни учените променили света. Велик да е хилядолетия нашият Император!

-Велик да е! Скъпият ни Император има пълната подкрепа на църквата! След като възстанови вярата у хората след Тъмния Период,осигурявайки стабилитет на империята, Патриарх Йоан обяви своята лоялност, последван от всички вярващи, към Императора!

-Бог да благослови нашият Император!

-Бог да го благослови! – журналистката направи тревожна гримаса – За съжаление,Деян,нашият Император не може да бъде навсякъде…

-Би ли пояснила, Стела? – разтревожено мъжа попита.

-Преди малко получих информация, че селището Вудсток, познато ни на всички с фабриката си за сладки,бе…- захрипа.

-Бе какво?

-…Бе опустошена от шайка престъпници,наричащи себе си „Апостоли на свободата“.-разплака се и покри лицето си с ръце.

-…Боже господи…драги зрители…нямам думи… – хвана Стела за раменете за да я утеши,след което се обърна към камерата – Това са варвари.Паразити на обществото използващи гръмки думи за да постигнат своето.Тези негодници за пореден път показват демоничния си характер. За пореден път убиват невинни хора… Докога Ви питам,ще продължи така? Докога ще опропастяват постиженията на нашия Император? Ще Ви кажа докога! Докато седите спокойно вкъщи, дотогава! Дотогава ще продължат страданията! Трябва всички да се обединим и да застанем гордо на страната на Императора и да му помогнем да ги победи! Според този репортер, бунтовниците не трябва да получат милост и трябва да бъдат усмъртени. Но според Императора,всеки понякога се отклонява от своя път и греши,и затова има право на втори шанс.Тази негова хуманност ,драги зрители ,показва съвсем ясно неговото величие. Този репортер не притежава такава милост и, естествено, за това не е като Императора. Затова Ви агитирам! Събудете се,запишете се в личната армия на Императора и хванете живи тези загубени души за да могат да бъдат спасени! Аз съм Деян, а това е Стела и това са новините за деня!

Предаването свърши. На негово място място се появи часовник. Часът беше 18:30. Лишеният от свобода мъж, намръщен, коментираше новините наум.

„Поредната пропаганда. Толкова е ясно, как народа не го вижда това? Хората не живеят добре. Забравили са какво е истинската свобода. На всяко електронно устройство са поставени подслушвателни чипове. На всяка улица са сложени камери да ги наблюдават. Даже и вече ги има у домовете им. Правителството знае всяка крачка, всяко действие на всеки гражданин. Най-лошото е,че това се знае официално и е законно. Хората се отказват от първичното си право на лично пространство за какво…? За защита от враговете, от шпиони или потенциални предатели. Не е имало война от двадесет години. Няма и с кого да се воюва. И така нареченият Император знае това. Знае че за да продължи своето господство над света трябва да  накара народа да мрази  нещо за да не се обърне срещу него.Изкарва нас враговете –Апостолите на свободата. Медиите ни изкарват терористи. По начина, по който ни представлява, наистина би заблудил всеки. Това е така, защото малцина знаят какво в действителност се криеше във фабриката на Вудсток. Да, за наркотиците, които слагат в небезизвестните торти на селото, малко хора за чували за тях. Наркотикът познат сред високите чинове на властта се нарича „злед“,който по химичен начин смирява хората и ги кара да се чустват доволни от управлението. Допълнително Императора ползва съвсем новата религия за да „завладее“ сърцата на поданиците си. Самата религия е започнала като секта преди Тъмния период и се е наричала „Вселенския фундаментализъм“. Взаимства от други религии като обединява божественото с фундаменталните науки. Свързащото звено между тези две сфери–това е всеки император,който идва на власт. Той е този, който трябва да посочи пътят към божественото, като „дарява“ познания на хората. И да..поне в това отношение,наистина се развиват науките като физиката,химията… Даже се усъвършенстват космическите технологии. Минусът обаче, че художествената и езотеричната литература е строго ограничена. Народът няма достъп до идеологиите на мъдреци, войни на древността, които така амбицирани са се борили за своето право на свободен живот. Естествено свещената книга на вселенските фундаменталисти всеки има достъп до нея, и едва ли не,е задължен да я прочете. В нея се разправя, накратко, че хората ще постигнат вътрешен мир, хармония с вселената, само ако последват пътя на просвещението – фундаменталните науки. Никоя библиотека или църква не е била атакувана, с цел унищожение, от Апостолите, тъй като никой от нас не е против тази идеология, даже някои я подкрепят и са вярващи, но за нещастие понякога се озовават в позицията на вторични щети, тъй като свещениците и библиотекари противопоставят на нас. Сигурно за първи път в историята на човечеството, един библиотекар или свещеник е имал лична гвардия от елитни войници. Каква пародия…“

Внезапният шум от хлопната врата го отскубна от мислите му. Беше предизвикан от един от пазачите на затвора. Часът бе 18:33. Наближаваше екзекуцията му. Новодошлият освободи затворника от оковите за да му сложи белезници. Заговори го.

-Гледа ли новините? Ох, Стела какво деколте имаше, а? – опита се да се усмихне пазачът.

Бунтовникът с нищо не отвърна.

-Не ти се говори. Разбирам. Опитах се да разведря обстановката. Да тръгваме тогава. Чакат ни.

Стана. Излязоха от килията. Озоваха се в голям коридор, като от двете страни се намираха различни стаи-килии. Затворникът вървеше плътно до охраната.

Мъжът бе възрастен на около 60 години. Бе с гола глава, средно висок, не бе едър, но си личеше, че поддържа форма. Затвореният революционер си спомни какво бе научил от разговорите с пазача: “Офицер Калоянов, по време на Тъмния период предвождал взвод като допринесъл много за осигуряването на коронацията на Императора. В предпенсиохните години в знак на благодарност са го отеглили от армията и са го назначили като главния пазач на затвора Алкатраз- най-големият и най-непроницаемият затвор в цялата империя. Работи от 10 години вече в този затвор. Сред затворниците  известен с това, че се отнася дружелюбно към всички. Избягва всякакви насилствени методи. Винаги усмихнат, винаги бодър. Даже и аз съм имал възможността да си говоря с него няколко пъти. Има жена и три деца-дъщери. Най-голямата му дъщеря се омъжена, а другите деца още учат. Даже беше споменал колко мъчно му е било, когато голямата дъщеря напуснала гнездото. Що се отнася до по-малките ,едната имала гадже, който бил, според него, абсолютен тъпанар, но пък в крайна сметка заключи че един родител няма такава власт в тази „сфера“. Другата, най-малката, с нея най-много се гордее с факта, че успява в училище. Според учителите, тя е свръх-интелигетна за възрастта си. Жена му била е била медицински сестра. Запознали са се по-време на службата на бойното поле. Влюбили са се и все още се обичат. Доказал се е като хуманен човек, за съжаление служещ на грешната страна. Надявам се да не се случи нищо лошо на него и семейството му, когато настъпи хаоса.“

-Как са жената,децата? – проговори „апостола на свободата“.

-Много добре! Ели си взе изпита с максимален брой точки! Дете-чудо! Кери, за съжаление,е все още с оня-абсолютния тъпанар, какво да правиш? А пък от голямата дъщеря, със старата чакаме внуче!

-Радвам се много за вас! Пожелавам ти все повече щастие!

-Мерси! Ако…нали знаеш…решиш да си признаеш грешките и се извиниш пред Импертора, той ще ти даде втори шанс. Няма нужда да си погубваш живота така.

-Знаеш защо няма да го направя това. Единствената причина, поради коята ми дават тази възможност, е да не се превърна в мъченик, тъй като ще възбуди част, макар и малка, от народа. Каузата, за която се боря, е за свободата на всички,правото на личен избор, който Императора не ни позволява да притежаваме! -Може би,но не виждам смисъл така да си даваш живота като можеш да се спасиш…

-Може би,но не виждам смисъл така да си даваш живота като можеш да се спасиш…

-Тогава си забравил за какво си се борил едно време,приятелю…

-Може би си прав…

След кратка пауза плененият попита за часът.

-18:46. Защо?

-Винаги съм притеснен и питам за часа, когато наближава някое мероприятие.-усмихнато отговори „апостолът“.

Офицерът се чудеше дали да се смее или да се натъжи,но в крайна сметка се изкикоти. Достигнаха краят на коридора. Калоянов отвори вратата. Преминаха през нея.Внезапната засилена светлина ослепи затворника за момент. След като се освести забеляза ,че се намираше в огромна зала. Създаваше вид на средновековна катедрала. С разликата че вместо портрети и картини на святи личности,бяха поставени на Императора и други негови „просветени“  подчинени. Преобладавщият бял цвят допълваше образа на чисто, сакрално място. Залата бе пълна с хора,чакащи нещо. Бяха военни генерали,журналисти и други, чиято длъжност не можеше да се определи. Имаше и полицаи покривайки целият терен. В срещуположния край на апостола се намираше огромна порта.

“Повече охрана не можаха ли да сложат.“-саркастично подметна той  наум.Като се поогледа по-добре забеляза и малкото възвишение,което се намираше близо до него. Ако се изкачи по стълбите му ще се озове пред едно сферично устройство с височина малко по-голяма от неговата.“Това е То! Инструментът на Императора,притежаващ свойството да „препрограмира“  начина на мислене на човек. Създаден от учена Хайнрих фон Шласен ,главен експерт в сферата на честотите и вълните. Негово твърдение бе,че ако нанесе точната интензивност на електричество върху човешки мозък,ще може да променя психологичните състояния на личността. Спомням си ,че съм чел неговият труд. Накратко,пишеше че мозъкът е като мощен компютър ,който може да изпълнява изключително много функции наведнъж ,като използва далеч по-ниски честоти от на един микропроцесор. Фактът , че мозъкът работи с честоти, предлага възможността да бъде манипулиран по електронен път. Различните честоти определят различните състояния на човека. Чрез тази манипулация ,обаче,може да се направи така,че когато човек трябва да се чуства тъжен,той се чуства щастлив,или когато се чуства стресиран,той се чуства спокоен и прочие. Ученът успя да докаже теорията си. Макар и да е изобретил технологията с цел да подпомогне на „загубилите се“ от депресия хора,неговата технология бе „отскубната от ръцете му“ от Императора с цел препрограмиране на масите. Хайнрих бе убит ,а неговите трудове бе откраднати от импераската страж. За пред хората,машината наречена радио-честотен депрограматор , е прикрита истинската й функция. За народа тя просто представлява машината ,която спасява хората от депресии,а в действителност тя манипулира хората да обичат Императора независимо в какво психологично състояние се намират.“

Появи се един човек от предните редици на тълпата. Беше свещеник ,с обичайните за светците одежди-блестящо бяло расо,покрито с тънки златни ленти. Поздрави Калоянов. След това запита пленения с безпристрастен тон.

-Готов ли си,чедо?

-За промиването на мозъка. Не бих казал ,че някога мога да бъда готов.

Попът го изгледа стрестнато, след което си възвърна уравновесеният вид и му отговори:

-Непросветен си синко, тази машина ще ти даде нов, истински живот. Ще разбереш що е то хармония със света…

-Спести ми приказките.-неуважително го прекъсна.

Попът кимна на пазача да го заведе до мястото,където ще се извърши процедурата. Калоянов  това и изпълни. Свързваше го за машината като завързваше ръцето и краката му на нашийници ,намиращи се в горни и долния край на сферата. След което заби един кабел с тънък остър връх в задната част на черепа. Попита го.

-Готов ли си, приятелю?

-Сега ще разберем. Само ми кажи …колко е часът?

-18:55. Много си обсебен с времето, а?

-Да…има нещо такова.

-Аз трябва да отстъпя назад. Успех!

-Мерси…ще ми потрябва.

През времето ,което се отдръпваше пазачът,един маскиран човек застана до компютъра до сферата и започна да щрака бутони и да извършва някакви операции. Подготвяше машината. Публиката гледаше с нетърпение. За пръв път щяха да видят на живо този процес. Свещеникът погледна затворникът, след което се обърна към публиката и проговори.

-Скъпи сънародници!-направи кратка пауза-На този ден…не е безизвестно защо сме се събрали! Имаме днес честта…удоволствието да сме свидетели на това събитие! Нашият Велик Император ни дава тази прекрасна възможност-отново спря,публиката тръпне в очакване-Сега, за първи път в историята ,ще видим как с инструмента ,на нашия Владетел,нашият Спасител ,той ще върне завлечения от тъмнината младеж и ще му посочи правилния път!-публиката се развълнува-Ще бъде спасен от тъмнината и ще бъде просветен като нас!-всички в залата започнаха да ръкопляскат.

Обърна се към затворника,който гледаше безизразно.

-И така ,непросветени младежо. Остават още няколко минути докато „Просветителят“-посочи маскираният до компютъра- настрой нужните конфигурации и след това ще бъдеш просветен като всички нас!

Младежът се втренчи в свещеника. Прекъсна мълчанието си достатъчно силен глас ,че да го чуе цялата публика.

-Просветен?! Иронията тука ,отче,е че точно само аз съм просветения в тази зала. Вие сте заблудените! Вие сте манипулираните! На всички вас ,някой от сенките ви дърпа конците за да им осигурявате еднолична власт и сила! Това е ,така наречният ви Император!

Получи внезапен шамар от свещеника. Ясно си личеше разгневената му душа,която в същото време бе шокирана от тези неочаквани нападки към неговия Светец. Той и публиката бяха в такова недоумение и негодувание ,че не забелязаха раздвижената охрана. Подготвяха се във формации  и очакваха нещо.

Свещеникът ,след като си възвърна духовното равновесие продължи с монолога.

-Скъпи съннародници,виждате колко е зле положението при този младеж…Тъжно е ,но не унивайте. Други хора са били като него,сигурно някой от вас има такъв близък човек,който някога е мислил като него ,но с помощта и благословията на Императора е спасен.Така ще стане и с този тук.-посочи затворника.

Публиката ,като че ли, леко се успокои .Свещеникът продължи.

– Остават броени секунди до Просвещението.-обърна се към маскирания-Бъди готов с активацията.-пак се обърна към публиката

-Скъпи съннародници…-бе прекъснат от внезапен щум.Бе шум на експлозии.Едната стена на сградата бе в развалини.Това бе дело на бунтовници.Техните снайперистки изстрели „отстраниха“  част от полицайте. Малкото оцелели императорски войници оказаха съпротива ,но тяхната загуба бе очевидна-загубиха много хора от внезапната атака. Не са очаквали ,че апостолите ще стигнат толкова навътре в затвора. Пушекът и ,току що, разрушените мебели ,както и ужаса на досегашната аплодираша публика изграждаха образа на хаоса. Бутайки се един вдруг да излязът колкото се може по-бързо от тази „нова гробница“ ,те въобще не си и направиха труда да покажат качества на герои. Разбира се ,част от журналистите се стремяха да заснемат всичко случващо се ,надявайки се това да ги издигне в йеархията. Тези цивилни имаха просто късмет ,че бунтовниците не се опитваха да ги убият.

Всичко това ужаси ,както и разгневи свещеника. Обърна се към затворника. На лицето му  бе изписана ясна омраза.Изражението на пленения бе отново безизразно.

-Защо…-отчаяно извика попа.

-ЗАЩО?!-повтори ,но този път гневно като през това време взе пистолета от колана на убития маскиран пазач ,чиято смърт бе мигновенна още при първите секунди нападение. Насочи го към апостола. Целият бе разтреперан ,гневен.Това нищожество пред него разруши неговия спокоен и лишен от тревоги живот. Апостолът продължаваше да го гледа без емоции. Святият човек нямаше друга възможност освен да дръпне спусъка с някаква лъжлива надежда да спре битката като убие този ,когото търсят.Но преди да изпълни своето желание се строполи на земята. Един от бунтовниците го халоса по главата с оръжието си. Щеше да го убие ,но беше спрян от затворника. Откъсна с нож  нашийниците ,както и извади внимателно  кабела ,който свързаваще мозъка на затворника  с изкуствения интелект на компютъра.Апостолът  изпъна ръце,по раздвижи се набързо , благодари на събрата си.Погледна часовника на ръката му.“19:01-Всичко върви по план“. Обърна към мъжа ,който лежеше на земята и го гледаше с отмъстително очи.

-Питаш ме защо?…Защото живееш в заблуда. Както и ти ,така и повечето хора. Вие сте безлични мравки. Живеете под така наречената закрила на скъпия ви „император“. Навярно може и да няма войни, няма кражби.Науката се развива светкавично. В цялата империя ,може би няма глад.Но, какво от това? Какво от това като всички са длъжни да спазват всички закони,и смислени и противоречиви. Какъв е смисълът от всичкия този напредък като ти е наредено да не се радваш на всичко,което си постигнал ?Ти ,свещенико, си мислиш че всички хора са щастливи…но грешиш.За съжаление ,тези които осъзнават истината зад императорската власт бързо ги отстраняват.Всички сте манипулирани по различни начини.Кой с храни,кой с религия,кой с медии.А тази машина тука е най-силното оръжие от всичките.Премахва съзнанието за да бъде създаден „робот“.Трудно се връща човек от това.

Свещеникът не разбираше това ,което чу.Лежеше по корем и мечтаеше за Спокойното време. Бившият затворник се огледа.Видя страха изписан в погледите на предишната му публика. Малкото останали пазачи ,макар и да не се предаваха,бяха заели защитни формации. Бяха обградени от бунтовниците. За тяхно щастие атаката им бе прекратена от освободеният. Не смятаха да инициарат контра атака. Младият мъж искрено се зарадва ,когато видя Калонов сред живите.Беше заел добра позиция за защита.Щеше да вземе няколко човека със себе си ,ако беше решил да даде ненужно своя живот.“Старите кучета,макар и стари намират своето място в света“.Спогледаха се с уважение.“Кой знае ,може би,някой ден ще се отзове в нашата освободителна организация.“Отправи се към новия създаден изход.Трявбаше да прескочи няколко насъбрани купчинки тухли преди да излезе от сградата.На прага застана и се обърна към камерите и със силен ,възвишен глас извика.

-Ние се борим срещу тиранията на Императора!Ние се борим срещу неговите манипулативни методи!Ние се борим за свободата на всички ни!Така че,очаквайте ни!Очаквайте ни ,там където няма справедливост,там където са нарушени основните права на човека!Ние сме –Апостолите на Свободата!-

Със завършването на речта си ,той продължи по пътя си.Бунтовниците мигновенно го последваха.Останалите в залата бяха силно развълнувани от това събитие.Голяма част от тълпата намразиха тази групировка и ги отъжествяваше с терорсти ,които просто се опитваха да разрушат репутацията на Любимия им Император.По-малката част подкрепяха идеалите на бунтовниците.Макар и да не бяха напълно убедени в думите на затворника,бяха достатъчно умни да размишляват върху истината.Ще им отнеме време докато я открият.Това бе сигурно.Калоянов бе един от тази по-малка група.На него му бе ясно,но мислеше че досега семейството и възрастта бяха пречка.Представяше си се като част от тази освободителна организация.Не знаеше дали би се присъединил.Но знаеше ,че каквото и да предприеме ,той трябва да отведе семейството си от прегръдките на империята,защото знаеше ,че скоро ще наближи война ,война която ще засегне животите на много в Империята.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.