Революция

| от | |

books-text

Ивайло Поролиев

Намираше се в мрачно помещение.Нямаше нищо друго освен стол,на който седеше,и холограмата, излъчвана от миниатюрен компютър поставен на стена. Въздухът не бе прашен, въпреки че нямаше прозорец.Филтрите на затвора работиха ефективно.Затегнат на стола, нямаше друга възможност освен да гледа образите на холограмите.Това бяха фигури на мъж и жена, облечени официално.Бяха новинари. Даваха своя репортаж за деня.

-Здравейте драги зрители, аз съм Деян – представи се мъжа.

-А аз съм Стела. – последва го жената.

-Ние сме репортертерите от канал „Съединение“! – продължи Деян.

-…И имаме честта да ви предадем новините за деня!

-Кажи ни, Стела – запита я репортера – какви истории ще ни разкриеш на този прекрасен ден?

-Трогващи сърцето истории, Деян!

-Би ли ни разказала?

-Естествено, наш дълг е да предоставим достоверни новини на нашите зрители! Днес ще говорим за нашия велик Император Тиберий!

-Прекрасно! Моля продължи! – възторжено настоя Деян.

-Днес, по обяд, Императорът обяви откриването на библиотеката „Свети Маркс“ и сега всички ще имат възможност да четат за новите открития на 22 век-за успехите постигнати от учени, които естествено без помощта на Императора не биха видяли „живот“.

-Еха…Това наистина е велико дело! Сега все повече хора ще имат достъп до книги и така няма да бъдат забравяни учените променили света. Велик да е хилядолетия нашият Император!

-Велик да е! Скъпият ни Император има пълната подкрепа на църквата! След като възстанови вярата у хората след Тъмния Период,осигурявайки стабилитет на империята, Патриарх Йоан обяви своята лоялност, последван от всички вярващи, към Императора!

-Бог да благослови нашият Император!

-Бог да го благослови! – журналистката направи тревожна гримаса – За съжаление,Деян,нашият Император не може да бъде навсякъде…

-Би ли пояснила, Стела? – разтревожено мъжа попита.

-Преди малко получих информация, че селището Вудсток, познато ни на всички с фабриката си за сладки,бе…- захрипа.

-Бе какво?

-…Бе опустошена от шайка престъпници,наричащи себе си „Апостоли на свободата“.-разплака се и покри лицето си с ръце.

-…Боже господи…драги зрители…нямам думи… – хвана Стела за раменете за да я утеши,след което се обърна към камерата – Това са варвари.Паразити на обществото използващи гръмки думи за да постигнат своето.Тези негодници за пореден път показват демоничния си характер. За пореден път убиват невинни хора… Докога Ви питам,ще продължи така? Докога ще опропастяват постиженията на нашия Император? Ще Ви кажа докога! Докато седите спокойно вкъщи, дотогава! Дотогава ще продължат страданията! Трябва всички да се обединим и да застанем гордо на страната на Императора и да му помогнем да ги победи! Според този репортер, бунтовниците не трябва да получат милост и трябва да бъдат усмъртени. Но според Императора,всеки понякога се отклонява от своя път и греши,и затова има право на втори шанс.Тази негова хуманност ,драги зрители ,показва съвсем ясно неговото величие. Този репортер не притежава такава милост и, естествено, за това не е като Императора. Затова Ви агитирам! Събудете се,запишете се в личната армия на Императора и хванете живи тези загубени души за да могат да бъдат спасени! Аз съм Деян, а това е Стела и това са новините за деня!

Предаването свърши. На негово място място се появи часовник. Часът беше 18:30. Лишеният от свобода мъж, намръщен, коментираше новините наум.

„Поредната пропаганда. Толкова е ясно, как народа не го вижда това? Хората не живеят добре. Забравили са какво е истинската свобода. На всяко електронно устройство са поставени подслушвателни чипове. На всяка улица са сложени камери да ги наблюдават. Даже и вече ги има у домовете им. Правителството знае всяка крачка, всяко действие на всеки гражданин. Най-лошото е,че това се знае официално и е законно. Хората се отказват от първичното си право на лично пространство за какво…? За защита от враговете, от шпиони или потенциални предатели. Не е имало война от двадесет години. Няма и с кого да се воюва. И така нареченият Император знае това. Знае че за да продължи своето господство над света трябва да  накара народа да мрази  нещо за да не се обърне срещу него.Изкарва нас враговете –Апостолите на свободата. Медиите ни изкарват терористи. По начина, по който ни представлява, наистина би заблудил всеки. Това е така, защото малцина знаят какво в действителност се криеше във фабриката на Вудсток. Да, за наркотиците, които слагат в небезизвестните торти на селото, малко хора за чували за тях. Наркотикът познат сред високите чинове на властта се нарича „злед“,който по химичен начин смирява хората и ги кара да се чустват доволни от управлението. Допълнително Императора ползва съвсем новата религия за да „завладее“ сърцата на поданиците си. Самата религия е започнала като секта преди Тъмния период и се е наричала „Вселенския фундаментализъм“. Взаимства от други религии като обединява божественото с фундаменталните науки. Свързащото звено между тези две сфери–това е всеки император,който идва на власт. Той е този, който трябва да посочи пътят към божественото, като „дарява“ познания на хората. И да..поне в това отношение,наистина се развиват науките като физиката,химията… Даже се усъвършенстват космическите технологии. Минусът обаче, че художествената и езотеричната литература е строго ограничена. Народът няма достъп до идеологиите на мъдреци, войни на древността, които така амбицирани са се борили за своето право на свободен живот. Естествено свещената книга на вселенските фундаменталисти всеки има достъп до нея, и едва ли не,е задължен да я прочете. В нея се разправя, накратко, че хората ще постигнат вътрешен мир, хармония с вселената, само ако последват пътя на просвещението – фундаменталните науки. Никоя библиотека или църква не е била атакувана, с цел унищожение, от Апостолите, тъй като никой от нас не е против тази идеология, даже някои я подкрепят и са вярващи, но за нещастие понякога се озовават в позицията на вторични щети, тъй като свещениците и библиотекари противопоставят на нас. Сигурно за първи път в историята на човечеството, един библиотекар или свещеник е имал лична гвардия от елитни войници. Каква пародия…“

Внезапният шум от хлопната врата го отскубна от мислите му. Беше предизвикан от един от пазачите на затвора. Часът бе 18:33. Наближаваше екзекуцията му. Новодошлият освободи затворника от оковите за да му сложи белезници. Заговори го.

-Гледа ли новините? Ох, Стела какво деколте имаше, а? – опита се да се усмихне пазачът.

Бунтовникът с нищо не отвърна.

-Не ти се говори. Разбирам. Опитах се да разведря обстановката. Да тръгваме тогава. Чакат ни.

Стана. Излязоха от килията. Озоваха се в голям коридор, като от двете страни се намираха различни стаи-килии. Затворникът вървеше плътно до охраната.

Мъжът бе възрастен на около 60 години. Бе с гола глава, средно висок, не бе едър, но си личеше, че поддържа форма. Затвореният революционер си спомни какво бе научил от разговорите с пазача: “Офицер Калоянов, по време на Тъмния период предвождал взвод като допринесъл много за осигуряването на коронацията на Императора. В предпенсиохните години в знак на благодарност са го отеглили от армията и са го назначили като главния пазач на затвора Алкатраз- най-големият и най-непроницаемият затвор в цялата империя. Работи от 10 години вече в този затвор. Сред затворниците  известен с това, че се отнася дружелюбно към всички. Избягва всякакви насилствени методи. Винаги усмихнат, винаги бодър. Даже и аз съм имал възможността да си говоря с него няколко пъти. Има жена и три деца-дъщери. Най-голямата му дъщеря се омъжена, а другите деца още учат. Даже беше споменал колко мъчно му е било, когато голямата дъщеря напуснала гнездото. Що се отнася до по-малките ,едната имала гадже, който бил, според него, абсолютен тъпанар, но пък в крайна сметка заключи че един родител няма такава власт в тази „сфера“. Другата, най-малката, с нея най-много се гордее с факта, че успява в училище. Според учителите, тя е свръх-интелигетна за възрастта си. Жена му била е била медицински сестра. Запознали са се по-време на службата на бойното поле. Влюбили са се и все още се обичат. Доказал се е като хуманен човек, за съжаление служещ на грешната страна. Надявам се да не се случи нищо лошо на него и семейството му, когато настъпи хаоса.“

-Как са жената,децата? – проговори „апостола на свободата“.

-Много добре! Ели си взе изпита с максимален брой точки! Дете-чудо! Кери, за съжаление,е все още с оня-абсолютния тъпанар, какво да правиш? А пък от голямата дъщеря, със старата чакаме внуче!

-Радвам се много за вас! Пожелавам ти все повече щастие!

-Мерси! Ако…нали знаеш…решиш да си признаеш грешките и се извиниш пред Импертора, той ще ти даде втори шанс. Няма нужда да си погубваш живота така.

-Знаеш защо няма да го направя това. Единствената причина, поради коята ми дават тази възможност, е да не се превърна в мъченик, тъй като ще възбуди част, макар и малка, от народа. Каузата, за която се боря, е за свободата на всички,правото на личен избор, който Императора не ни позволява да притежаваме! -Може би,но не виждам смисъл така да си даваш живота като можеш да се спасиш…

-Може би,но не виждам смисъл така да си даваш живота като можеш да се спасиш…

-Тогава си забравил за какво си се борил едно време,приятелю…

-Може би си прав…

След кратка пауза плененият попита за часът.

-18:46. Защо?

-Винаги съм притеснен и питам за часа, когато наближава някое мероприятие.-усмихнато отговори „апостолът“.

Офицерът се чудеше дали да се смее или да се натъжи,но в крайна сметка се изкикоти. Достигнаха краят на коридора. Калоянов отвори вратата. Преминаха през нея.Внезапната засилена светлина ослепи затворника за момент. След като се освести забеляза ,че се намираше в огромна зала. Създаваше вид на средновековна катедрала. С разликата че вместо портрети и картини на святи личности,бяха поставени на Императора и други негови „просветени“  подчинени. Преобладавщият бял цвят допълваше образа на чисто, сакрално място. Залата бе пълна с хора,чакащи нещо. Бяха военни генерали,журналисти и други, чиято длъжност не можеше да се определи. Имаше и полицаи покривайки целият терен. В срещуположния край на апостола се намираше огромна порта.

“Повече охрана не можаха ли да сложат.“-саркастично подметна той  наум.Като се поогледа по-добре забеляза и малкото възвишение,което се намираше близо до него. Ако се изкачи по стълбите му ще се озове пред едно сферично устройство с височина малко по-голяма от неговата.“Това е То! Инструментът на Императора,притежаващ свойството да „препрограмира“  начина на мислене на човек. Създаден от учена Хайнрих фон Шласен ,главен експерт в сферата на честотите и вълните. Негово твърдение бе,че ако нанесе точната интензивност на електричество върху човешки мозък,ще може да променя психологичните състояния на личността. Спомням си ,че съм чел неговият труд. Накратко,пишеше че мозъкът е като мощен компютър ,който може да изпълнява изключително много функции наведнъж ,като използва далеч по-ниски честоти от на един микропроцесор. Фактът , че мозъкът работи с честоти, предлага възможността да бъде манипулиран по електронен път. Различните честоти определят различните състояния на човека. Чрез тази манипулация ,обаче,може да се направи така,че когато човек трябва да се чуства тъжен,той се чуства щастлив,или когато се чуства стресиран,той се чуства спокоен и прочие. Ученът успя да докаже теорията си. Макар и да е изобретил технологията с цел да подпомогне на „загубилите се“ от депресия хора,неговата технология бе „отскубната от ръцете му“ от Императора с цел препрограмиране на масите. Хайнрих бе убит ,а неговите трудове бе откраднати от импераската страж. За пред хората,машината наречена радио-честотен депрограматор , е прикрита истинската й функция. За народа тя просто представлява машината ,която спасява хората от депресии,а в действителност тя манипулира хората да обичат Императора независимо в какво психологично състояние се намират.“

Появи се един човек от предните редици на тълпата. Беше свещеник ,с обичайните за светците одежди-блестящо бяло расо,покрито с тънки златни ленти. Поздрави Калоянов. След това запита пленения с безпристрастен тон.

-Готов ли си,чедо?

-За промиването на мозъка. Не бих казал ,че някога мога да бъда готов.

Попът го изгледа стрестнато, след което си възвърна уравновесеният вид и му отговори:

-Непросветен си синко, тази машина ще ти даде нов, истински живот. Ще разбереш що е то хармония със света…

-Спести ми приказките.-неуважително го прекъсна.

Попът кимна на пазача да го заведе до мястото,където ще се извърши процедурата. Калоянов  това и изпълни. Свързваше го за машината като завързваше ръцето и краката му на нашийници ,намиращи се в горни и долния край на сферата. След което заби един кабел с тънък остър връх в задната част на черепа. Попита го.

-Готов ли си, приятелю?

-Сега ще разберем. Само ми кажи …колко е часът?

-18:55. Много си обсебен с времето, а?

-Да…има нещо такова.

-Аз трябва да отстъпя назад. Успех!

-Мерси…ще ми потрябва.

През времето ,което се отдръпваше пазачът,един маскиран човек застана до компютъра до сферата и започна да щрака бутони и да извършва някакви операции. Подготвяше машината. Публиката гледаше с нетърпение. За пръв път щяха да видят на живо този процес. Свещеникът погледна затворникът, след което се обърна към публиката и проговори.

-Скъпи сънародници!-направи кратка пауза-На този ден…не е безизвестно защо сме се събрали! Имаме днес честта…удоволствието да сме свидетели на това събитие! Нашият Велик Император ни дава тази прекрасна възможност-отново спря,публиката тръпне в очакване-Сега, за първи път в историята ,ще видим как с инструмента ,на нашия Владетел,нашият Спасител ,той ще върне завлечения от тъмнината младеж и ще му посочи правилния път!-публиката се развълнува-Ще бъде спасен от тъмнината и ще бъде просветен като нас!-всички в залата започнаха да ръкопляскат.

Обърна се към затворника,който гледаше безизразно.

-И така ,непросветени младежо. Остават още няколко минути докато „Просветителят“-посочи маскираният до компютъра- настрой нужните конфигурации и след това ще бъдеш просветен като всички нас!

Младежът се втренчи в свещеника. Прекъсна мълчанието си достатъчно силен глас ,че да го чуе цялата публика.

-Просветен?! Иронията тука ,отче,е че точно само аз съм просветения в тази зала. Вие сте заблудените! Вие сте манипулираните! На всички вас ,някой от сенките ви дърпа конците за да им осигурявате еднолична власт и сила! Това е ,така наречният ви Император!

Получи внезапен шамар от свещеника. Ясно си личеше разгневената му душа,която в същото време бе шокирана от тези неочаквани нападки към неговия Светец. Той и публиката бяха в такова недоумение и негодувание ,че не забелязаха раздвижената охрана. Подготвяха се във формации  и очакваха нещо.

Свещеникът ,след като си възвърна духовното равновесие продължи с монолога.

-Скъпи съннародници,виждате колко е зле положението при този младеж…Тъжно е ,но не унивайте. Други хора са били като него,сигурно някой от вас има такъв близък човек,който някога е мислил като него ,но с помощта и благословията на Императора е спасен.Така ще стане и с този тук.-посочи затворника.

Публиката ,като че ли, леко се успокои .Свещеникът продължи.

– Остават броени секунди до Просвещението.-обърна се към маскирания-Бъди готов с активацията.-пак се обърна към публиката

-Скъпи съннародници…-бе прекъснат от внезапен щум.Бе шум на експлозии.Едната стена на сградата бе в развалини.Това бе дело на бунтовници.Техните снайперистки изстрели „отстраниха“  част от полицайте. Малкото оцелели императорски войници оказаха съпротива ,но тяхната загуба бе очевидна-загубиха много хора от внезапната атака. Не са очаквали ,че апостолите ще стигнат толкова навътре в затвора. Пушекът и ,току що, разрушените мебели ,както и ужаса на досегашната аплодираша публика изграждаха образа на хаоса. Бутайки се един вдруг да излязът колкото се може по-бързо от тази „нова гробница“ ,те въобще не си и направиха труда да покажат качества на герои. Разбира се ,част от журналистите се стремяха да заснемат всичко случващо се ,надявайки се това да ги издигне в йеархията. Тези цивилни имаха просто късмет ,че бунтовниците не се опитваха да ги убият.

Всичко това ужаси ,както и разгневи свещеника. Обърна се към затворника. На лицето му  бе изписана ясна омраза.Изражението на пленения бе отново безизразно.

-Защо…-отчаяно извика попа.

-ЗАЩО?!-повтори ,но този път гневно като през това време взе пистолета от колана на убития маскиран пазач ,чиято смърт бе мигновенна още при първите секунди нападение. Насочи го към апостола. Целият бе разтреперан ,гневен.Това нищожество пред него разруши неговия спокоен и лишен от тревоги живот. Апостолът продължаваше да го гледа без емоции. Святият човек нямаше друга възможност освен да дръпне спусъка с някаква лъжлива надежда да спре битката като убие този ,когото търсят.Но преди да изпълни своето желание се строполи на земята. Един от бунтовниците го халоса по главата с оръжието си. Щеше да го убие ,но беше спрян от затворника. Откъсна с нож  нашийниците ,както и извади внимателно  кабела ,който свързаваще мозъка на затворника  с изкуствения интелект на компютъра.Апостолът  изпъна ръце,по раздвижи се набързо , благодари на събрата си.Погледна часовника на ръката му.“19:01-Всичко върви по план“. Обърна към мъжа ,който лежеше на земята и го гледаше с отмъстително очи.

-Питаш ме защо?…Защото живееш в заблуда. Както и ти ,така и повечето хора. Вие сте безлични мравки. Живеете под така наречената закрила на скъпия ви „император“. Навярно може и да няма войни, няма кражби.Науката се развива светкавично. В цялата империя ,може би няма глад.Но, какво от това? Какво от това като всички са длъжни да спазват всички закони,и смислени и противоречиви. Какъв е смисълът от всичкия този напредък като ти е наредено да не се радваш на всичко,което си постигнал ?Ти ,свещенико, си мислиш че всички хора са щастливи…но грешиш.За съжаление ,тези които осъзнават истината зад императорската власт бързо ги отстраняват.Всички сте манипулирани по различни начини.Кой с храни,кой с религия,кой с медии.А тази машина тука е най-силното оръжие от всичките.Премахва съзнанието за да бъде създаден „робот“.Трудно се връща човек от това.

Свещеникът не разбираше това ,което чу.Лежеше по корем и мечтаеше за Спокойното време. Бившият затворник се огледа.Видя страха изписан в погледите на предишната му публика. Малкото останали пазачи ,макар и да не се предаваха,бяха заели защитни формации. Бяха обградени от бунтовниците. За тяхно щастие атаката им бе прекратена от освободеният. Не смятаха да инициарат контра атака. Младият мъж искрено се зарадва ,когато видя Калонов сред живите.Беше заел добра позиция за защита.Щеше да вземе няколко човека със себе си ,ако беше решил да даде ненужно своя живот.“Старите кучета,макар и стари намират своето място в света“.Спогледаха се с уважение.“Кой знае ,може би,някой ден ще се отзове в нашата освободителна организация.“Отправи се към новия създаден изход.Трявбаше да прескочи няколко насъбрани купчинки тухли преди да излезе от сградата.На прага застана и се обърна към камерите и със силен ,възвишен глас извика.

-Ние се борим срещу тиранията на Императора!Ние се борим срещу неговите манипулативни методи!Ние се борим за свободата на всички ни!Така че,очаквайте ни!Очаквайте ни ,там където няма справедливост,там където са нарушени основните права на човека!Ние сме –Апостолите на Свободата!-

Със завършването на речта си ,той продължи по пътя си.Бунтовниците мигновенно го последваха.Останалите в залата бяха силно развълнувани от това събитие.Голяма част от тълпата намразиха тази групировка и ги отъжествяваше с терорсти ,които просто се опитваха да разрушат репутацията на Любимия им Император.По-малката част подкрепяха идеалите на бунтовниците.Макар и да не бяха напълно убедени в думите на затворника,бяха достатъчно умни да размишляват върху истината.Ще им отнеме време докато я открият.Това бе сигурно.Калоянов бе един от тази по-малка група.На него му бе ясно,но мислеше че досега семейството и възрастта бяха пречка.Представяше си се като част от тази освободителна организация.Не знаеше дали би се присъединил.Но знаеше ,че каквото и да предприеме ,той трябва да отведе семейството си от прегръдките на империята,защото знаеше ,че скоро ще наближи война ,война която ще засегне животите на много в Империята.

 
 

Той не е чудовище

| от chronicle.bg |

До преди седмици той беше най-популярния човек в YouTube. Тази седмица обаче Disney се отказаха от сътрудничество с шведската YouTube звезда Феликс “PewDiePie” Кйелберг, след като Wall Street Journal повдигнаха въпроса за антисемитските послания в няколко от неговите видеа, пише „Бъзфийд“. В тях той експериментира какво би направил човек за 5 долара и кара различни хора на различни места по света да отправят расистки послания, обидни дори за тях самите, за да покаже колко лесно се поддават на алчността.

YouTube последваха примера на Disney скоро след това, като отмениха предстоящия втори сезон от неговата уеб поредица, Scare PewDiePie. Някои от неговите видеа с по-скандално съдържание бяха изтрити, и той вече не е “Google Preferred” продуцент в YouTube — но както отбелязва Kotaku, Кйелберг получава все още рекламни приходи от записите си.

За тези, които не ги харесват, видеата на Кйелберг, в които той прави коментари, докато играе видеоигри, все така са дразнещи, дори и да не включват нацистки отправки. 

Едната история, която бихме могли да разкажем, е за технологиите, парите и сферата на знаменитости, които познаваме, слели се в най-наболелия въпрос на 2017: възходът на белия национализъм и фашизъм в Америка. Това е хитова тема, но не е истинската история.

Истинската история с PewDiePie не е, че някой, когото мразите на база предразсъдъци — заради лично неодобрение на неговата евро-DJ несъзнателност и крещяща енергия, или защото като цяло отхвърляте неговия бранш, или защото не вярвате, че някой може да спечели толкова много пари, като реално не прави нищо особено — си е получил заслуженото. Това е бягство от реалния проблем, защото самият PewDiePie не е самият проблем. Той е един от 50 милиона и една капки в океана, уловени във вълна към противен бряг.

Връзката на PewDiePie с неговите последователи е и реципрочна система на признание, и мъжки култ към личността, не го диагностицираме като нещо необичайно: приемаме го за естествено, защото “мъжете са си мъже”. Можем да демонизираме “тях” (тези, които отиват твърде далеч) като идея, да продължаваме да ги игнорираме в реалността, и да се правим после на шокирани, когато нуждата им от внимание най-накрая съвпадне със способността им да бият на очи.

Въпросът не е в правотата. Естествено, шегаджиите-расисти, тролове и начинаещи фашисти не са прави; естествено, те са неконтролируеми, подпомагани от корпорации, които им осигуряват платформа за организация и трибуна за изказ. Въпросът е в разбирането какво стои зад тази тъмна страна на интернет и как да го спрем.

Кйелберг не е първият или единственият създател на видеа от този тип, но отпечатъкът от него е навсякъде. Огромната част от “Let’s Play” видеата и друго косвено свързано с игрите съдържание, което представлява мнозинството от съдържнаието с много абонати в YouTube, носи неговата следа, неговите идиоми, неговата сбита реч. Донякъде от късмет и шанс, неговият ефект върху доминиращия зараждащ се медиен формат на XXI век е постоянен, като поражда тропи и формати и стандарти за изразяване, които са сравними с неговата слава. Ако YouTube видеата са изкуство, той е случайно появил се Пикасо.

Повечето хора, които говорят за Кйелберг сега, обаче всъщност не го познават толкова. Хората са склонни да надценяват колко разпространени са техните собствени позиции и интереси, феномен, наречен “фалшив консенсус”. Той обяснява защо близките ви постоянно се шокират от неща във Facebook; той обяснява в голяма част защо левицата и десницата са шокирани от реакциите на президентите Тръмп и Обама. Той обяснява и защо Феликс Кйелберг е толкова лесна табула раза за собствените ни есета и анализи: защото той е значим основно за младежите, чиито идеи и обсесии все още не се приемат насериозно от масовия дискурс.

Сред младежите между 13 и 18 години, според сп. Variety през 2014, PewDiePie е по-разпознаваем от Дженифър Лорънс. Ако това ви се струва невъзможно, стигате до разбирането на “фалшивия консенсус”. Децата пред екраните — които като цяло игнорират развлекателното съдържание, новините и културата, които вие считате за важни, света такъв, какъвто останалите като нас го разбират — изграждат свой собствен свят: те изграждат бъдещето. 50 милиона от тях. И феновете на PewDiePie, независимо дали това ви харесва, получават нещо реално от него.

“Много хора ме приемат за приятел, с който могат да релаксират за 15 минути дневно,” обяснява Кйелберг през 2014. “Самотата пред компютърния екран ни обединява. Аз обаче никога не съм се опитвал да бъда модел за подражание; просто искам да ги поканя да дойдат при мен.”

Като се има предвид тази връзка, не напълно симулирана интимност, няма нищо толкова разочароващо като YouTube знаменитост, изпадаща в подсъзнателни предразсъдъци или непривлекателни нагласи. В първите седмици на 2017, нереконструираното разбиране на Кйелберг за социална и политическа динамика доведе, както често се случва, до катастрофа, пише „Бъзфийд“.

Първо The Sun изолира аудио от видео, в което Кйелберг използва расова обида по време на особено триумфален момент. Няколко дни по-късно, стабилно нарастваща склонност към упоменаване на нацистите, Хитлер и антисемитски теми – Wall Street Journal преброява девет такива случая – експлодира под формата на скеч, в който Кйелберг наема двама души в Индия да държат плакат, призоваващ към смъртта на всички евреи (нещо, което по думите на Кйелберг той никога не е смятал, че те наистина ще сторят).

Кйелберг никога не е бил особено интелектуален. Неговият разсеян, пронизителен говор винаги е съдържал твърде много “кучки”; неговото настояване да се обръща към последователите си с “братлета” е част от нереалистично фокусираното върху мъжете възприятие, че гейминг културата има собствена демография (отново случай на фалшив консенсус). Като влиятелна фигура и инфлуенсър, това означава, че Кйелберг допринася за това, като подстрекава към това: той е едновременно създание и лидер на мислене във формално мъжки бранш и култура, изживяващ дълбока криза на идентичността.

Шокиращите онлайн активисти са породени от култура, изолирана от реалния живот. Шегите за Хитлер и изнасилвания идват първоначално от наивност, и в крайна сметка се слягат в убеждения: има безброй стендъп комици, хванати със свалени гащи, които са силно засегнати от негативната реакция и отвръщат с двойно по-голямо озлобление и стават зли. Проектирането на нашата културна сянка върху тяхното друго аз — ние, добрите хора, търсещи и стъпкващи тези, които тайно не са добри — ни пречи да видим как тези общности се зараждат, разрастват и се подхранват от нашето отхвърляне.

Това не е аргумент срещу политическата коректност като зла концепция, породена от консерватизма, не е и призив за съчувствие към интернет троловете по света. Слънчевата светлина обаче е най-добрият дезинфектант, и това, което не можете да видите — или отказвате да видите — е нещо, което не можете да поправите. Криенето от най-грозните части на нашата собствена култура ги поставя в позиция да причиняват най-голяма вреда.

Приучени сме да се дистанцираме от троловете с аниме аватари, така че те остават невидими — докато изведнъж не спрат да бъдат. Те стават колективи, в който момент изглежда сякаш са се зародили от нищото. Те обаче идват отнякъде: скука, самота, всеобщото усещане (което повечето от нас имат късмета да преодолеят в детинството) да бъдеш главният герой във вселената, който е жертва на лошо отношение въпреки че е най-добрият.

За тези момчета изнасилването и Ане Франк са еднакво призрачни истории, еднакъв път към екстремното. Този тип дълбоко огорчени мъже винаги ще говорят по-шумно, ще се надвикват, и ще надвикват жените. Нърдовете крещят, защото се чувстват незабележими и нечути. Това е единствената причина, поради която някой го прави.

Това не е далеч от стъпката мислещи еднакво герои-жертви се свързват с “еджлордовете” и се радикализират взаимно, точно както активистите за правата на мъжете, или противните свалячи: никой друг не разбира тяхната отбранителна перспектива, нуждата им от признание, нуждата им от помощ. Всъщност те биват оплювани за това. И те съответно се насърчават един друг, и тъй като всичкият хумор е базиран на усещане за дискомфорт, и семената рано или късно покълват, омразата чрез шеги в крайна сметка еволюира в реална омраза.

Представете си приемливото ниво на омраза в хумора, дори само преди няколко десетилетия, от черните лица на белите, играещи черни, до семеен тормоз и “испанската муха” — и как те биха еволюирали, без натиск от обществото като цяло за спирането им. Представете си, че хората зад тези така наречени шеги в момента съществуват в свят, доколкото те го разбират и емоционално го ценят, пълен с хора, които ги насърчават.

Тъй като пренебрегваме тези хора, докато те изминават пътя от точка A до точка B, приемаме, че A е равно на B; те никога не са се “променяли,” просто прикритието им е изчезнало. Гледали сме настрани в реалността, достатъчно дълго, за да се случи промяната извън периферното ни зрение. Реалността е, че те са имали нужда от граници, и ние не сме им ги дали, защото са били твърде противни, за да ги гледаме. Очертаването на самоуспокояваща граница между “Reddit нърдовете” от една страна и “чудовищата” от друга не прави нищо, за да ги спре, още по-малко, за да им помогне. То работи само в наша полза.

Представете си колко лесно би било да идолизирате някой, на който толкова редовно може да се разчита да променя личния ви прозорец на Овертон — категорията на нещата, които сте смятали за немислими — така че да включва неща, които вие не бихте казали преди шест месеца… на всеки шест месеца. Това е прекрасно усещане на свобода и престъпване на граници, и то никога не спира: това, което ви дава тръпка, сега вече звучи като ежедневие, всички го казват, всички са го нормализирани, и трябва да преминете към нещо друго. Нещо по-лошо, иначе никой няма да обърне внимание. Този възвратно-постъпателен дискурс осигурява невероятно признание, като учи, че най-лошото, което някой може да помисли, не го прави кофти човек, а герой.

Тази стратегия на групова терапия също така означава своеобразно взаимно упълномощаване: ние игнорираме степента, в която мъжете постоянно се нагаждат едни към други, или към “алфата” в дадена ситуация, за да видят къде е границата — примерно както Тръмп казва на Били Буш, че “те” позволяват да правиш всичко — и когато нито една от страните в този разговор няма усещане за авторитет, това се превръща в самозатвърждаваща се система на съгласие и консенсус.

Оспорването на тази базова рамка — на съвместна идеология, на сложни ориентири, които момчетата и мъжете използват, за да определят и насочват поведението на себе си и другите — означава да се нарушат правилата на “момчешкия клуб”. Невъзможно е да бъде зададен този въпрос, без да се изправим пред “мъжката крехкост”, пред защитата на мъжествеността в духа на #NotAllMen: “Как може да твърдиш, че следвам лидера?”

Със знаменитост като Кйелберг, това води до идеята, че ако да бъдеш “фен” е част от идентичността ти, всякакво оспорване на него е присъда за теб на поне две нива: като героичен независим мислител, и като човек с достатъчно изтънчен вкус, за да харесва нещата, които харесваш. Изследването на въпросната култура, независимо дали тя е на видеоигрите, или YouTube, или бялото расово превъзходство, е абсолютна атака срещу членовете й, от посока, която те не могат да видят или разберат. Защото като всеки въпрос, засягащ привилегия, ефектът й е екзистенциален, в духа на Лъвкрафт: за всяка група светът изглежда по един начин, но реално той изглежда другояче, а мозъкът ни е неспособен да осмисли другия начин.

Това се превръща в самозащитаващо се, самоподдържащо се статукво, което изпада в безумие, като всеки от тълпата убеждава другите, че това е нормално, че е редно: всъщност другите са тези, които не го разбират. Всеки “еджлорд” и начинаещ фашист си представя, че е Нео, отварящ очите си за тайната истина.

Фантазията за “Избрания” е най-невъзможна за разчупване или спиране, защото подхранва силно егото — и защото няма никакви “доказателства”, аргументи или срам, които да работят срещу нея; тя поглъща всичко. Това е нещото, което някои мъже в тези не твърде тясно свързани кръгове на привилегированост и скандалност сами признават като “гамбит на Ксанатос” — каквото и да стане, аз печеля. Можете да видите версия на това в отговора на PewDiePie на критиките срещу него: “Мисля, че да ставаме полиция на политическата коректност на практика ще ни прецака всички,” казва той в едно видео, “и тази година, 2017, реших да се боря. Ще бъда верен на себе си.”

Добавете към това и факта, че мъжете в нашата култура са приучени да виждат себе си като единствения обективен и рационален играч, и виждате специфично американска форма на радикализация, за която още нямаме понятие, защото е съвсем нова. В другите държави, ако млад мъж се чувства толкова важен и прав, и нечут от другите, че да е склонен да наруши законите или да навреди на хората, за да ги накара да разберат, имаме понятие за това: тероризъм. Просто не можем да го видим в самите нас.

Някъде в последните 10–20 поста на Facebook потока ви — не е нужно да скролвате твърде много — вероятно ще видите пост от човек, който обичате, който пуска с лекота шега за газови камери, или подмята нещо за изнасилване в или от видеоигра, или тайно/не толкова тайно смята, че Хилъри е кучка и това не подлежи на оспорване.

Чудовища ли са тези хора? Не. Но използвате определението “чудовище”, за да не се налага да признавате тази тяхна страна, за да избегнете да говорите с тях за нея, за да ви предпази от това да отворите кутията на Пандора и да видите какво има вътре. Бихте предпочели да изчакате и да се надявате ендшпилът в този случай да е нещо различно. Насилието, омразата и организираният активизъм са за тези, с които се асоциират другите хора, не за тези, които познавате и обичате.

PewDiePie е симптом на болест на мнозинството, но защото той случайно е забогатял, се задоволяваме да стоварваме отговорността единствено върху него. Неговото падение изглежда антикапиталистическо, неконформистко, кара ни да изпитваме всичко, което обичаме да изпитваме, когато се опитваме да докажем, че сме по-добри от другите. Истината обаче е, че почвата, на която расте този плевел, е реалността на Америка и съвременния свят, и ще насърчаваме и занапред това поведение, и този начин на мислене, докато те не дадат преки резултати.

Причината за това е ужасна и крайно проста: защото хленчещото самомнение и самоугаждане на белия мъжки гняв — от Геймъргейт до “Анонимните”, от WikiLeaks до The Fappening, всички разпространяващи се форми на объркване и гняв от “алтернативната десница”, които не бихте могли да разграничите от тезези на дори най-малко радикалната реална десница — са толкова отблъскващи, че е почти невъзможно да ги гледате или анализирате. Ние обаче няма да се избавим, както и те няма да се избавят от проблема, ако не опитаме. Болката им може и да е жалка, но наблюдавайте как тя се разпространява.

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.

 
 

Ще пращаме пари през Facebook

| от chronicle.bg |

Компанията за трансфер на пари TransferWise ще пусне нова услуга, която позволява потребителите на Facebook да изпращат пари през Messenger.

Лондонският стартъп заяви, че програмата вече е готова и че тя ще позволи по-лесна комуникация с бизнеса, както и по-лесно пазаруване.

За сега услугата работи в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Европа. Facebook има такава опция, но тя работи само в САЩ. TransferWise ще разшири тази възможност за цялото земно кълбо.

Социалната мрежа „отвори“ Messenger за външни програмисти, които да правят т. нар. чатботове (каквато е и въпросната услуга) с идеята да достигне до още повече хора по света. С напредъка на изкуствения интелект много фирми, включително и банки, се надяват скоро да подобрят обслужването на клиенти именно по този начин.

TransferWise е основана през 2011 година от двама приятели естонци Таавет Хинрикус и Кристо Каарман (Taavet Hinrikus и Kristo Käärmann), на които им писнало от високите такси, които искали банките, за финансови трансфери. Днес компанията е оценена на над 1 милиард долара и е подкрепена от няколко огромни инвеститори от Силиконовата долина.

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.