Реших да изследвам качеството на български млечни продукти…

| от |

Източник www.6nine.net

plain-yogurt

 

Преди да прочетете резултатите от проведените анализи трябва да подчертая, че не съм специалист по технология на млечните продукти и е възможно да има неточности. Това начинание не е свързано с нито една институция, а е плод на лични усилия.(забележка от автора)

Преди време в интернет нашумяха няколко статии на блогърка, която реши да покаже колко некачествени са млеката на пазара, като се опита да закваси прясно мляко с проба от купешките кисели млека. За жалост подобно начинание не носи много полезна информация, то показва само дали има живи бактерии в млякото или не… Затова реших да направя малко по-обстойно изследване включващо няколко показателя.

Трябва да се споменат и малко факти, които трябва да знаете като потребители:

  • Според стандартите за качество едно кисело мляко, за да е качествено не трябва да има суроватка, особено огромни количества. Това означава, че ферментацията не е протекла качествено, млякото не е добре коагулирало.
  • Млякото трябва да е бяло и хомогенно.
  • В качественото кисело мляко след ферментация трябва да преобладават бактериите Lactobacillus bulgaricus за сметка на другите бактерии от закваската – Streptococcus thermophilus.
  • Температура по Тьорнер е показател, който следи киселинността на киселото мляко. Определя се чрез титруване – рутинен лабораторен метод. Получената стойност трябва да е около 120. Трябва да се подчертае, че млякото има максимум годност от един месец, като то постепенно се подкислява, защото ферментацията не спира да протича. Въпреки това стойността не трябва да надхвърля 160. Ако я надхвърля това означава, че са влагани изкуствени подкислители и млякото може да не е истинско. Стойности под 120 означава, че млечно-кисела ферментация не е протекла, а продуктът е фалшив. Този показател се отнася не само за киселото мляко.
  • Истинското сирене трябва да има 180-200 единици по Тьорнер.
  • Сиренето трябва да е твърдо, кремаво на цвят и без наличие на дупки в него. Наличието на дупки, въздушни сфери в бялото саламурено сирене означава, че то е било замърсено с микрофлора, която е отделяла газ и е образувала тези дупки. То може да е опасно за здравето.
  • Това, че едно мляко е гъсто и не пада от кофичката не означава, че е хубаво.

Untifsdftled-2
Активия натурално има бял цвят, добра хомогенна консистенция, но ОГРОМНО количество суроватка. Вкусът й е леко кисел, а стойността на Тьорнер надхвърля горната граница от 160 единици. Под микроскоп се вижда, че стрептококите многократно надхвърлят лактобацилите, което е изключително притеснително. Според български микробиолози Данон влагат бактерията Lactobacillus plantarum, която има способността да метаболизира нишесте. Lactobacillus bulgaricus няма тази способност. Което ни навежда на мисълта, че в някои млека се влага нишесте…
Верея 4.5% като цяло е добро мляко. Има добра консистенция, добър бял цвят, почти никакво отделяне на суроватка. В границите е по Тьорнер, което е добре, но за жалост микроскопския препарат отново показва, че стрептококите отново преобладават над лактобацилите.
Елена 2% според мен е млякото с най-добро качество от тези изследвани. Има добра консистенция, добър цвят и добър вкус. Въпреки, че стойността на Тьорнер е малко по-висока (вероятно се дължи на това, че остават 7 дни до изтичане на годността му), преобладаването на лактобацили е сигурен знак, че ферментацията е преминала успешно. Лактобацилите и техните продукти са най-добрите про и пребиотици, затова е важно да се яде мляко с добра микрофлора.

Ханско 2% е от зле представилите се млека. Има прекалено много суроватка, почти към края на срока си на годност е, а стойността на Тьорнер е ниска. Този факт + преобладаващите стрептококи поставят под въпрос качеството на евентуално протеклата ферментация.
На баба 4.5% е второто в нашата класация. Добро е, единствената забележка е, че стрептококите отново преобладават и то доста.
На баба 1.5% не се представи добре. Уникално висока стойност на Тьорнер, преобладаващи стрептококи, ужасно много суроватка…
При сирената изследвах едно скъпо сирене и един деликатес.

Както очаквах деликатесът не се представи никак добре… Уникално ниската стойност по Тьорнер и преобладаващите лактобацили показва, че е заложена закваска, но ферментация не е протекла. Меката консистенция и белият цвят показват, че то не е узряло. Вкусът беше прекалено кисел и несолен. Може да се ползвани изкуствени подкислители…

Очаквах, че скъпото сирене ще се представи добре… Имаше добра твърда консистенция, добър кремав цвят, приятен, но прекалено солен вкус. Лошото е, че стойността на Тьорнер е прекалено ниска, а освен преоблаващите стрептококи бяха открити дрожди и друга нежелана микрофлора.

Като заключение мога да кажа, че мляко Елена се представи най-добре. А цената и рекламата на продукта не определят неговото качество!

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!     

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.