Реиндустриализацията на България и Общият европейски пазар

| от |

9collage_lb_image_page9_0_1

Иван Ангелов, Гласът на Русия

На 25 Март 1957 г. Франция, Западна Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург подписаха Римския договор за създаването на Европейската икономическа общност, наричана още Общ пазар. Тази общност беше разширена впоследствие до 12 страни членки – действително еднородна икономическа общност. Те са високо развити държави с конкурентоспособни икономики, считани за клуб на богатите.

С присъединяването на Гърция (в 1981 г.), на Испания и Португалия (в 1986 г.) членовете станаха 15 и започна „разводняването” на общността. Социално-икономическата й еднородност започна да ерозира. Взето беше решение икономическата общност да се превърне в политико-икономически съюз. По-късно (в 2004 г.) бяха приети още 10 страни от Източна Европа, плюс Кипър и Малта. След това бяха приети България и Румъния (в 2007 г.), а с присъединяването на Хърватска през 2013 г. станаха 28.

Европейският съюз вече не е икономически и социално еднородна общност.Наред с високоразвитите страни членки има дори повече на брой слабо развити страни с БВП на човек от населението под 75% от средния за ЕС-28. Не е изключено през следващите години да бъдат приети няколко още по-бедни страни (Черна Гора, Сърбия, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово), с което еднородността на общността ще се разводнява допълнително и ще поражда още по-сериозни проблеми във функционирането на общия пазар, в прилагането на обща парична политика, обща валута, обща бюджетна политика и т.н. В следващите редове ще се огранича само до Общия пазар.

Създаването на единна европейска икономическа зона, основана на общ пазар, беше главна цел на Римския договор. В член 2. на договора пише: „Задача на общността е, чрез създаването на общ пазар и сближавайки постепенно икономическите политики на страните членки, да стимулира към хармонично развитие на стопански дейности в цялата общност, продължително и балансирано разширение, повишение на стабилността, ускорено повишаване на жизнения стандарт и все по-близки отношения между принадлежащите към него страни”. Както се вижда, Общият пазар е средство за постигане на икономически и политически цели.

Със създаването на Общия пазар бяха премахнати всички вносни и износни мита и други ограничения за потоците от стоки между страните членки и се осигури свободно движение на производствените фактори. Разрешава се стопанска дейност от физически лица и компании по цялата територия на страните членки. Общият пазар изисква четири фундаментални свободи: за движението на стоки, на хора, на капитали и за упражняване на стопанска дейност. Ключовата дума на Общия пазар е свобода.Тук ще се спра само на първия вид свобода – за движението на стоки.

В сегашния ЕС-28 БВП на човек от населението варира по стандарти на покупателната способност от най-ниските 47,0% в България до най-високите 129,8% в Австрия спрямо средното за общността. Изключвам съзнателно Люксембург с неговите 263%.Функционирането на общия пазар става все по-трудно.Свободното дижение на стоки между страните членки е благодат за високо развитите конкурентоспособни икономики, но създава все повече проблеми за слабо развитите, като нашата, която е на последно място по БВП на човек от населението, по конкурентоспособност, по доходи и по всички други важни показатели.

И ние искаме да развиваме съвременна икономика с модерни структури и технологии, да произвеждаме качествени и евтини продукти, да имаме уравновесен търговски и платежен баланс. За това са нужни огромни ресурси и много време. Необходима е и по-спокойна обстановка. Това означава българските компании да започват производството на нови продукти, а бизнесът като цяло и държавните органи да формират съвременни структури на икономиката с хармонично съчетание на индустрия, услуги и земеделие, без да бъдат смазвани още в началото от могъщата конкуренция. По този път са минали всички настоящи високо развити страни. То се налага още повече сега, като си поставяме задачата за реиндустриализация.

През началния период на прохождане на новите продукти българските производители трябва да бъдат защитени от далеч по-конкурентоспособните чуждестранни компании, с опит от десетилетия, та дори и столетия, в производството на такива продукти. При сегашните правила за функциониране на общия пазар това не е възможно. Появата на нови български продукти веднага ще се сблъска на пазара с конкуренцията на същите или сходни взаимозаменяеми продукти на чуждестранни компании. Те имат далеч по-голям научно-изследователски, развойно-внедрителски, кадрови, институционален, пазарен и всякакъв друг опит от нашите току що прохождащи малки, средни и големи компании.

Като всеки нов продукт, навсякъде по света, нашите ще бъдат по-скъпи и с по-скромно качество през началните години. Потребителите, естествено ще предпочитат по-евтиното, по-качественото, познатото, макар че новопоявилият се продукт може да е с отлична перспектива след няколко години ако му бъде даден шанс. Неговите производители обаче се нуждаят от време и подходяща икономическа среда за себедоказване. Нашите компании нямат шансове за успех с новите си, дори най-перспективни продукти, ако не им се даде тази възможност. България, а и всяка друга по-бедна страна в ЕС, няма шансове за развитие на нормална структура с хармонично съчетание между най-нови, нови и традиционни промишлени отрасли и продукти. Много трудно ще е да намираме свои ниши във вече преситения европейски и световен пазар. Нашите нови продукти ще бъдат ликвидирани от конкурентите преди да са имали шанса да се докажат и ще сме обречени да внасяме всичко от развитите страни. Нашият народ ще остане завинаги беден. Младите хора няма да намират поприще за развитие тук, а най-талантливите ще си търсят късмета в чужбина. Интелектуалният и генетичният потенциал на България ще продължава да се топи.

Тази обстановка в страната ни ще бъде като цъкаща мина със закъснител. Това ще е източник на напрежение вътре в държавата, а и между другите страни членки, особено между богатите и бедните. Наивно е да се очаква, че пазарът ще разреши тези проблеми. Напротив, той ще ги изостря. Пазарът, със своите автоматични механизми, доколкото ги има, може да решава само текущи структурни и други проблеми. Той не е стратегически структурообразуващ фактор за следващите 15-20 и повече години. Необходима е намеса на държавата със своята образователна, научна, иновационна, търговска, бюджетна и всякаква друга политика. Държавата трябва да осигури условия на предприемчивия бизнес да създава нови продукти и технологии.

Особено важни са тези условия през периода на икономическото прохождане,когато новостите са най-крехки, неустойчиви на конкурентен натиск, финансово уязвими, все още неизвестни на потребителите. И наред с всичко друго, им предстои да преодоляват психически бариери, рутината на традициите и т.н.

При сегашната обстановка на Европейския общ пазар бедните страни нямат шансове за прогрес. Не само защото не се създават благоприятни условия за времето на икономическото прохождане на новите продукти, но им се пречи чрез стимулиране на мощната конкуренция на вноса от развитите страни членки, при неравностойни аграрни субсидии за старите и новите страни членки. Класически пример за това е аграрната политика спрямо новите страни членки, които трябваше да чакат 7 години докато техните аграрни субсидии се изравнят със субсидиите на старите членки. Към това трябва да се прибави, че производителността в земеделието на развитите западноевропейски страни е 3-4-5 пъти по-висока от тази в новите членки от Източна Европа. Тези две обстоятелства бяха достатъчни да се нанесат тежки поражения дори на най-добре организираното земеделие в новите страни членки. Срив от който то трудно ще се съвземе. Точно това се случи в България през последните години.

Досегашните резултати от функционирането на Европейския общ пазар и на очакваните още по-тежки последствия през следващите години налагат бързи и радикални решения. Това е много сложен проблем, който засяга фундаментални интереси както на компаниите монополисти и на онези с висока конкурентоспособност, така и на широки слоеве от населението в страните членки. Всеки опит за промени ще срещне жестока съпротива от засегнатите. Необходимо е в подготовката на тези реформи да участват специалисти в областта на търговската политика и свързани с нея други политики на макро и микро равнище.

Нужна е преоценка на условията на Европейския общ пазар в защита на интересите на по-слабите страни членки. Поради наследената от десетилетия икономическа изостаналост, независимо от полаганите сега усилия, още много години тези страни ще бъдат неравностойни партньори на високоразвитите западноевропейски икономики и ще губят от участието си в Европейския общ пазар. Без това не е възможен нормален икономически и социален прогрес на средно- и слабо развитите страни във и извън рамките на Европейския съюз. Без това тези страни не могат да формират здравословни конкурентоспособни структури на своите икономики, които да изведат техните народи от бедността

Опитът на България и на другите по-бедни страни членки на ЕС от Източна Европа е достатъчно показателен. Общият пазар в сегашния му вид е създаден за високоразвити страни със сходна конкурентоспособност. Той не е подходящ за сегашния социално и икономически разнороден Европейски съюз. Защото свободната конкуренция облагодетелства развитите страни членки и потиска по-слабо развитите. То вече се чувства в бедните страни членки и създава все по-голямо икономическо и социално напрежение в общността, което изпарява първоначалните надежди и илюзии за благоденствие. Последствията от това напрежение могат да се окажат твърде опасни.

За постигането на съпоставима конкурентоспособност във вътрешнообщностната търговия между старите и новите страни членки при идеални условия ще са нужни още няколко десетилетия. Няма обаче гаранции, че икономическото сближаване между страните членки ще продължи. Не е изключен обрат към ново разслояване при сегашната социално-икономическа разнородност. Представяте ли си какво ще се случи с икономиките на по-бедните страни членки през тези десетилетия, ако общият пазар продължава да функционира както до сега? За да ви улесня – погледнете съдбата на цветущото някога българско земеделие и дори на българската индустрия. Погледнете какво става и в другите източноевропейски страни. Същото ще сполети и неконкурентоспособните икономики на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус ако отворят границите си за свободна търговия със западноевропейските страни. Политиката на „отворени граници” обаче е благодатна за силните и катастрофална за слабите икономики. Това ще предизвика масови фалити на неконкурентоспособните им предприятия и висока безработица с всички негативни последствия. На народите на тези страни обаче не се казва суровата икономическа истина. Те ще я научат след време, но тогава ще е твърде късно.

Тук ще се задоволя само с отделни идеи за евентуални решения:

1.Механизмът на функциониране на Европейския общ пазар в сегашния му вид е подходящ само за група високо развити икономики със сходна конкурентоспособност. Такъв беше ЕС-12 и донякъде ЕС-15. Поддържането на Европейския общ пазар в сегашния му вид и икономически разнородният състав на ЕС се изключват взаимно и пораждат растящо напрежение. По-нататъшното разширяване на съюза с още по-слаби икономики ще засилва съществуващите противоречия с Общия пазар.

Изходът е в прекратяване на разширението за неопределен период от време и въвеждане на вътрешнообщностна защита на по-слабите настоящи членки.Това означава също официално признаване на съществуващата от години реалност – развитие на икономиките на общността на две скорости. При сегашната икономическа и социална разнородност на общността това е неизбежно, независимо дали се признава или не от нейните ръководители. Неизбежно е и създаването на вътрешнообщностна система за протекция на по-слабите икономики на страните членки от конкурентния натиск на икономиките на по-силните страни членки. Ако не се вземат такива мерки растящото икономическо, социално и политическо напрежение ще доведе до разпадане на настоящия ЕС в не много далечното бъдеще и свеждането му до сегашната Еврозона или дори още по-тесен кръг от най-развити европейски страни, чиито ядро ще бъде Германия.

2.Правителствата на бедните страни членки на ЕС, след консултации, първо помежду си, а след това с Европейската комисия, трябва да имат правото да обявяват защитни мерки по време на икономическото прохождане на важни нови или за особено важни налични продукти, като определят и хоризонта на тяхното действие – 10-15 или повече години. Това да се обявява предварително, за да може предприемчивият бизнес да започва защитени от конкуренцията производства по време на икономическото им прохождане и да повишава постепенно конкурентоспособността си. Защитните мерки да се финансират със средства на страната, която ги въвежда, подпомагана с ресурси от създаден за целта Европейски фонд за иновационно сближаване.

След като съответните производства достигнат или докажат, че не могат да постигнат необходимата конкурентоспособност, съответното правителство, в консултации с Европейската комисия, да ограничава и дори да прекратява действието на защитните инструменти.

На това предложение може да се възрази, че вече се прилага механизъм за икономическо сближаване на страните членки чрез кохезионния и структурните фондове и съответните оперативни програми. Първо, както е известно, тези средства имат твърде общ характер и са предназначени за инфраструктурни проекти в по-бедните страни. Второ, предлаганият механизъм има строго целеви характер – да осигури подходящи условия за защита на конкретни, поименно посочени особено важни високотехнологични продукти или други изключително важни за страната налични продукти, от конкуренцията на развитите страни по време на икономическото им прохождане,.

3.За новите членки на ЕС да не се прилага политиката на постепенно увеличение на аграрните субсидии в срок от 7 години, прилагана до сега спрямо нас. Субсидиите за тези страни да се въвеждат в пълен размер от деня на присъединяването.

4. Да се изработи цялостен механизъм за вътрешнообщностна протекция на икономиките на бедните страни членки на ЕС с БВП на човек от населението под 75% от средния за съюза, който да включва:

4.1. Протекция на особено важни земеделски и преди всичко хранителни продукти(отделни видове важни плодове, зеленчуци и други хранителни продукти), спрямо конкурентен внос от други страни членки и особено от трети страни с по-благоприятни природно-климатични условия. За такива продукти да се въведат стъпаловидно намаляващи вносни мита или нарастващи квоти. Известно е, че плодовете и зеленчуците, отглеждани на открито в Гърция, Турция, южна Италия, Испания, северна Африка и други страни, узряват 30-40-50 дни преди нашите. Тези ограничения да бъдат по-високи през късните зимни и ранните пролетни седмици, да се корегират по седмици или на 10-15 дни и да намаляват постепенно през май-юни, докато вносните им цени се изравнят със средната себестойност на единица за съответните наши продукти по същото време. Подобен стъпаловиден механизъм съществуваше преди години в Европейската общност, но беше отменен впоследствие, наверно под натиска на СТО и други заинтересовани страни.

Отказът от такива защитни мерки означава България никога вече да не произвежда плодове и зеленчуци, дори в най-добре организираните стопанства, защото нашите природно-климатични условия са по-неблагоприятни от тези в посочените по-горе страни. Докато преди години сме били нетен износител на плодове и зеленчуци, сега сме нетен вносител и над 80% от консумираните у нас плодове и зеленчуци са от внос, а традиционната ни лютеница се произвежда с доматено пюре от Китай; колбасите с червено месо – със 100% вносна суровина; сиренето и кашкавалът – също.

4.2. Разрешаване на временна държавна помощ за запазване на изключително важни за страната структуро-определящи компании, изпаднали в тежко финансово положение по обективни причини.

Към тези предложения могат да се добавят и други в рамките на системата за вътрешнообщностна протекция.

Препоръчвам на българското правителство да стане инициатор на идеята за вътрешнообщностна протекция в ЕС. Тя да бъде обсъдена първо у нас с участието на учени-икономисти и стопански деятели и след това представена на вниманието на правителствата на последните 13 страни, присъединили се към общността, а също и на Европейската комисия в Брюксел.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

Опитайте вкусове от четирите краища на света

| от chronicle.bg |

Празниците и добрата храна събират хора около масата. Именно затова в навечерието на коледните празници, ИКЕА предлага на посетителите си да опитат традиционни храни от Ирак, Непал, Сърбия и Ливан. На 10 декември Мулти Култи колектив гостува в магазина със специално кулинарно шоу.

Участници в събитието са четирима готвачи – емблематични представители на софийската гастрономична сцена, които ще представят кулинарното богатство на родните си страни.

Кулинарни умения ще демонстрира Фреди Бениамин от знаменития ресторант Ашурбанипал, който ще покаже магията на традиционната иракска кухня с топлото предястие самбусак – малки банички с вегетариански пълнеж, поднесени с ароматен черен чай.

Носителят на медал от прочутия конкурс „Скариада” в Лесковац – Майстор Даци от ресторант „Котилото“, ще демонстрира умения в приготвяне на традиционната сръбска скара, която ще допълни с любимата си разрядка урбанес.

Ливанецът с френско сладкарско образование Хани Таук от сладкарница Карамел.бг, ще демонстрира как се правят най-добрите в България хрупкави френски кроасани.

Главният шеф-готвач на ресторант Гуркха Гунджа Б. Чокхал ще ни пренесе в Непал с вкусна зеленчуковата хангама – парченца от ситно нарязани и запържени в дълбок тиган зеленчуци, овкусени с ароматни индийски подправки.