Реиндустриализацията на България и Общият европейски пазар

| от |

9collage_lb_image_page9_0_1

Иван Ангелов, Гласът на Русия

На 25 Март 1957 г. Франция, Западна Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург подписаха Римския договор за създаването на Европейската икономическа общност, наричана още Общ пазар. Тази общност беше разширена впоследствие до 12 страни членки – действително еднородна икономическа общност. Те са високо развити държави с конкурентоспособни икономики, считани за клуб на богатите.

С присъединяването на Гърция (в 1981 г.), на Испания и Португалия (в 1986 г.) членовете станаха 15 и започна „разводняването” на общността. Социално-икономическата й еднородност започна да ерозира. Взето беше решение икономическата общност да се превърне в политико-икономически съюз. По-късно (в 2004 г.) бяха приети още 10 страни от Източна Европа, плюс Кипър и Малта. След това бяха приети България и Румъния (в 2007 г.), а с присъединяването на Хърватска през 2013 г. станаха 28.

Европейският съюз вече не е икономически и социално еднородна общност.Наред с високоразвитите страни членки има дори повече на брой слабо развити страни с БВП на човек от населението под 75% от средния за ЕС-28. Не е изключено през следващите години да бъдат приети няколко още по-бедни страни (Черна Гора, Сърбия, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово), с което еднородността на общността ще се разводнява допълнително и ще поражда още по-сериозни проблеми във функционирането на общия пазар, в прилагането на обща парична политика, обща валута, обща бюджетна политика и т.н. В следващите редове ще се огранича само до Общия пазар.

Създаването на единна европейска икономическа зона, основана на общ пазар, беше главна цел на Римския договор. В член 2. на договора пише: „Задача на общността е, чрез създаването на общ пазар и сближавайки постепенно икономическите политики на страните членки, да стимулира към хармонично развитие на стопански дейности в цялата общност, продължително и балансирано разширение, повишение на стабилността, ускорено повишаване на жизнения стандарт и все по-близки отношения между принадлежащите към него страни”. Както се вижда, Общият пазар е средство за постигане на икономически и политически цели.

Със създаването на Общия пазар бяха премахнати всички вносни и износни мита и други ограничения за потоците от стоки между страните членки и се осигури свободно движение на производствените фактори. Разрешава се стопанска дейност от физически лица и компании по цялата територия на страните членки. Общият пазар изисква четири фундаментални свободи: за движението на стоки, на хора, на капитали и за упражняване на стопанска дейност. Ключовата дума на Общия пазар е свобода.Тук ще се спра само на първия вид свобода – за движението на стоки.

В сегашния ЕС-28 БВП на човек от населението варира по стандарти на покупателната способност от най-ниските 47,0% в България до най-високите 129,8% в Австрия спрямо средното за общността. Изключвам съзнателно Люксембург с неговите 263%.Функционирането на общия пазар става все по-трудно.Свободното дижение на стоки между страните членки е благодат за високо развитите конкурентоспособни икономики, но създава все повече проблеми за слабо развитите, като нашата, която е на последно място по БВП на човек от населението, по конкурентоспособност, по доходи и по всички други важни показатели.

И ние искаме да развиваме съвременна икономика с модерни структури и технологии, да произвеждаме качествени и евтини продукти, да имаме уравновесен търговски и платежен баланс. За това са нужни огромни ресурси и много време. Необходима е и по-спокойна обстановка. Това означава българските компании да започват производството на нови продукти, а бизнесът като цяло и държавните органи да формират съвременни структури на икономиката с хармонично съчетание на индустрия, услуги и земеделие, без да бъдат смазвани още в началото от могъщата конкуренция. По този път са минали всички настоящи високо развити страни. То се налага още повече сега, като си поставяме задачата за реиндустриализация.

През началния период на прохождане на новите продукти българските производители трябва да бъдат защитени от далеч по-конкурентоспособните чуждестранни компании, с опит от десетилетия, та дори и столетия, в производството на такива продукти. При сегашните правила за функциониране на общия пазар това не е възможно. Появата на нови български продукти веднага ще се сблъска на пазара с конкуренцията на същите или сходни взаимозаменяеми продукти на чуждестранни компании. Те имат далеч по-голям научно-изследователски, развойно-внедрителски, кадрови, институционален, пазарен и всякакъв друг опит от нашите току що прохождащи малки, средни и големи компании.

Като всеки нов продукт, навсякъде по света, нашите ще бъдат по-скъпи и с по-скромно качество през началните години. Потребителите, естествено ще предпочитат по-евтиното, по-качественото, познатото, макар че новопоявилият се продукт може да е с отлична перспектива след няколко години ако му бъде даден шанс. Неговите производители обаче се нуждаят от време и подходяща икономическа среда за себедоказване. Нашите компании нямат шансове за успех с новите си, дори най-перспективни продукти, ако не им се даде тази възможност. България, а и всяка друга по-бедна страна в ЕС, няма шансове за развитие на нормална структура с хармонично съчетание между най-нови, нови и традиционни промишлени отрасли и продукти. Много трудно ще е да намираме свои ниши във вече преситения европейски и световен пазар. Нашите нови продукти ще бъдат ликвидирани от конкурентите преди да са имали шанса да се докажат и ще сме обречени да внасяме всичко от развитите страни. Нашият народ ще остане завинаги беден. Младите хора няма да намират поприще за развитие тук, а най-талантливите ще си търсят късмета в чужбина. Интелектуалният и генетичният потенциал на България ще продължава да се топи.

Тази обстановка в страната ни ще бъде като цъкаща мина със закъснител. Това ще е източник на напрежение вътре в държавата, а и между другите страни членки, особено между богатите и бедните. Наивно е да се очаква, че пазарът ще разреши тези проблеми. Напротив, той ще ги изостря. Пазарът, със своите автоматични механизми, доколкото ги има, може да решава само текущи структурни и други проблеми. Той не е стратегически структурообразуващ фактор за следващите 15-20 и повече години. Необходима е намеса на държавата със своята образователна, научна, иновационна, търговска, бюджетна и всякаква друга политика. Държавата трябва да осигури условия на предприемчивия бизнес да създава нови продукти и технологии.

Особено важни са тези условия през периода на икономическото прохождане,когато новостите са най-крехки, неустойчиви на конкурентен натиск, финансово уязвими, все още неизвестни на потребителите. И наред с всичко друго, им предстои да преодоляват психически бариери, рутината на традициите и т.н.

При сегашната обстановка на Европейския общ пазар бедните страни нямат шансове за прогрес. Не само защото не се създават благоприятни условия за времето на икономическото прохождане на новите продукти, но им се пречи чрез стимулиране на мощната конкуренция на вноса от развитите страни членки, при неравностойни аграрни субсидии за старите и новите страни членки. Класически пример за това е аграрната политика спрямо новите страни членки, които трябваше да чакат 7 години докато техните аграрни субсидии се изравнят със субсидиите на старите членки. Към това трябва да се прибави, че производителността в земеделието на развитите западноевропейски страни е 3-4-5 пъти по-висока от тази в новите членки от Източна Европа. Тези две обстоятелства бяха достатъчни да се нанесат тежки поражения дори на най-добре организираното земеделие в новите страни членки. Срив от който то трудно ще се съвземе. Точно това се случи в България през последните години.

Досегашните резултати от функционирането на Европейския общ пазар и на очакваните още по-тежки последствия през следващите години налагат бързи и радикални решения. Това е много сложен проблем, който засяга фундаментални интереси както на компаниите монополисти и на онези с висока конкурентоспособност, така и на широки слоеве от населението в страните членки. Всеки опит за промени ще срещне жестока съпротива от засегнатите. Необходимо е в подготовката на тези реформи да участват специалисти в областта на търговската политика и свързани с нея други политики на макро и микро равнище.

Нужна е преоценка на условията на Европейския общ пазар в защита на интересите на по-слабите страни членки. Поради наследената от десетилетия икономическа изостаналост, независимо от полаганите сега усилия, още много години тези страни ще бъдат неравностойни партньори на високоразвитите западноевропейски икономики и ще губят от участието си в Европейския общ пазар. Без това не е възможен нормален икономически и социален прогрес на средно- и слабо развитите страни във и извън рамките на Европейския съюз. Без това тези страни не могат да формират здравословни конкурентоспособни структури на своите икономики, които да изведат техните народи от бедността

Опитът на България и на другите по-бедни страни членки на ЕС от Източна Европа е достатъчно показателен. Общият пазар в сегашния му вид е създаден за високоразвити страни със сходна конкурентоспособност. Той не е подходящ за сегашния социално и икономически разнороден Европейски съюз. Защото свободната конкуренция облагодетелства развитите страни членки и потиска по-слабо развитите. То вече се чувства в бедните страни членки и създава все по-голямо икономическо и социално напрежение в общността, което изпарява първоначалните надежди и илюзии за благоденствие. Последствията от това напрежение могат да се окажат твърде опасни.

За постигането на съпоставима конкурентоспособност във вътрешнообщностната търговия между старите и новите страни членки при идеални условия ще са нужни още няколко десетилетия. Няма обаче гаранции, че икономическото сближаване между страните членки ще продължи. Не е изключен обрат към ново разслояване при сегашната социално-икономическа разнородност. Представяте ли си какво ще се случи с икономиките на по-бедните страни членки през тези десетилетия, ако общият пазар продължава да функционира както до сега? За да ви улесня – погледнете съдбата на цветущото някога българско земеделие и дори на българската индустрия. Погледнете какво става и в другите източноевропейски страни. Същото ще сполети и неконкурентоспособните икономики на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус ако отворят границите си за свободна търговия със западноевропейските страни. Политиката на „отворени граници” обаче е благодатна за силните и катастрофална за слабите икономики. Това ще предизвика масови фалити на неконкурентоспособните им предприятия и висока безработица с всички негативни последствия. На народите на тези страни обаче не се казва суровата икономическа истина. Те ще я научат след време, но тогава ще е твърде късно.

Тук ще се задоволя само с отделни идеи за евентуални решения:

1.Механизмът на функциониране на Европейския общ пазар в сегашния му вид е подходящ само за група високо развити икономики със сходна конкурентоспособност. Такъв беше ЕС-12 и донякъде ЕС-15. Поддържането на Европейския общ пазар в сегашния му вид и икономически разнородният състав на ЕС се изключват взаимно и пораждат растящо напрежение. По-нататъшното разширяване на съюза с още по-слаби икономики ще засилва съществуващите противоречия с Общия пазар.

Изходът е в прекратяване на разширението за неопределен период от време и въвеждане на вътрешнообщностна защита на по-слабите настоящи членки.Това означава също официално признаване на съществуващата от години реалност – развитие на икономиките на общността на две скорости. При сегашната икономическа и социална разнородност на общността това е неизбежно, независимо дали се признава или не от нейните ръководители. Неизбежно е и създаването на вътрешнообщностна система за протекция на по-слабите икономики на страните членки от конкурентния натиск на икономиките на по-силните страни членки. Ако не се вземат такива мерки растящото икономическо, социално и политическо напрежение ще доведе до разпадане на настоящия ЕС в не много далечното бъдеще и свеждането му до сегашната Еврозона или дори още по-тесен кръг от най-развити европейски страни, чиито ядро ще бъде Германия.

2.Правителствата на бедните страни членки на ЕС, след консултации, първо помежду си, а след това с Европейската комисия, трябва да имат правото да обявяват защитни мерки по време на икономическото прохождане на важни нови или за особено важни налични продукти, като определят и хоризонта на тяхното действие – 10-15 или повече години. Това да се обявява предварително, за да може предприемчивият бизнес да започва защитени от конкуренцията производства по време на икономическото им прохождане и да повишава постепенно конкурентоспособността си. Защитните мерки да се финансират със средства на страната, която ги въвежда, подпомагана с ресурси от създаден за целта Европейски фонд за иновационно сближаване.

След като съответните производства достигнат или докажат, че не могат да постигнат необходимата конкурентоспособност, съответното правителство, в консултации с Европейската комисия, да ограничава и дори да прекратява действието на защитните инструменти.

На това предложение може да се възрази, че вече се прилага механизъм за икономическо сближаване на страните членки чрез кохезионния и структурните фондове и съответните оперативни програми. Първо, както е известно, тези средства имат твърде общ характер и са предназначени за инфраструктурни проекти в по-бедните страни. Второ, предлаганият механизъм има строго целеви характер – да осигури подходящи условия за защита на конкретни, поименно посочени особено важни високотехнологични продукти или други изключително важни за страната налични продукти, от конкуренцията на развитите страни по време на икономическото им прохождане,.

3.За новите членки на ЕС да не се прилага политиката на постепенно увеличение на аграрните субсидии в срок от 7 години, прилагана до сега спрямо нас. Субсидиите за тези страни да се въвеждат в пълен размер от деня на присъединяването.

4. Да се изработи цялостен механизъм за вътрешнообщностна протекция на икономиките на бедните страни членки на ЕС с БВП на човек от населението под 75% от средния за съюза, който да включва:

4.1. Протекция на особено важни земеделски и преди всичко хранителни продукти(отделни видове важни плодове, зеленчуци и други хранителни продукти), спрямо конкурентен внос от други страни членки и особено от трети страни с по-благоприятни природно-климатични условия. За такива продукти да се въведат стъпаловидно намаляващи вносни мита или нарастващи квоти. Известно е, че плодовете и зеленчуците, отглеждани на открито в Гърция, Турция, южна Италия, Испания, северна Африка и други страни, узряват 30-40-50 дни преди нашите. Тези ограничения да бъдат по-високи през късните зимни и ранните пролетни седмици, да се корегират по седмици или на 10-15 дни и да намаляват постепенно през май-юни, докато вносните им цени се изравнят със средната себестойност на единица за съответните наши продукти по същото време. Подобен стъпаловиден механизъм съществуваше преди години в Европейската общност, но беше отменен впоследствие, наверно под натиска на СТО и други заинтересовани страни.

Отказът от такива защитни мерки означава България никога вече да не произвежда плодове и зеленчуци, дори в най-добре организираните стопанства, защото нашите природно-климатични условия са по-неблагоприятни от тези в посочените по-горе страни. Докато преди години сме били нетен износител на плодове и зеленчуци, сега сме нетен вносител и над 80% от консумираните у нас плодове и зеленчуци са от внос, а традиционната ни лютеница се произвежда с доматено пюре от Китай; колбасите с червено месо – със 100% вносна суровина; сиренето и кашкавалът – също.

4.2. Разрешаване на временна държавна помощ за запазване на изключително важни за страната структуро-определящи компании, изпаднали в тежко финансово положение по обективни причини.

Към тези предложения могат да се добавят и други в рамките на системата за вътрешнообщностна протекция.

Препоръчвам на българското правителство да стане инициатор на идеята за вътрешнообщностна протекция в ЕС. Тя да бъде обсъдена първо у нас с участието на учени-икономисти и стопански деятели и след това представена на вниманието на правителствата на последните 13 страни, присъединили се към общността, а също и на Европейската комисия в Брюксел.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

H&M промотира албум на поп сензацията Зара Ларсон с нова колекция

| от Спонсорирано съдържание |

H&M започна колаборация с поп звездата Зара Ларсон по случай първия й албум. Зара е сред 30-те най-влиятелни тийнейджъри в света според класацията на списание Time.

H&M ще промотира предстоящото излизане на албума “So Good” на дигиталните екрани във всички магазини на марката по света от днес до официалното му представяне на 17 март. Онлайн клиентите на H&M имат възможността да запазят предварително албума на hm.com, което ще гарантира автоматичното му добавяне в Spotify профилите на почитателите на Зара Ларсон в деня на световната премиера.

„Изключително щастлива съм, че ще осъществим този проект заедно с H&M. Винаги съм била сред почитателите на марката, защото тя е точно толкова забавна и привлекателна, колкото и достъпна за младите момичета, а това са основни неща за мен. Също така, екипът е толкова приятен за работа, че нямам търпение да споделя какво успяхме да сътворим заедно!”

Колаборацията също включва ексклузивна капсулна колекция, разработена в колаборация между Зара Ларсон и дизайнерския екип на H&M. Колекцията е отражение на личния стил на звездата – съчетава успешно елементи от стрийт облеклото с препратки към сценичните й костюми.

Капсулната колекция Zara Larsson><H&M ще откриете в избрани магазини и онлайн от 18 май. В България ще я откриете в магазин H&M на бул. Витоша 6, както и онлайн.


 

 
 

Повече плодове и зеленчуци – по-дълъг живот

| от chronicle.bg |

Хапването на повече плодове и зеленчуци може да удължи значително живота ви, сочи изследване, проведено от Imperial College в Лондон. Според тях промяната в хранителнитeлния режим може да предотврати преждевременната смърт на 7.8 милиона души годишно.

Екипът на университета е идентифицирал и конкретни плодове и зеленчуци, които могат да намалят риска от рак и сърдечни болести, съобщава Би Би Си.

Анализите показват, че дори и в малки количества, плодовете и зеленчуците имат положителен ефект върху здравето. Колкото повече, толкова по-добре. Малък банан, круша или три препълнени лъжици спанак например.

Изводите са направени от 95 отделни проучвания за хранителните навици на 2 млн. души.

С по-нисък риск от рак е свързана консумацията на зелени зеленчуци – като спанака, на жълти зеленчуци – като чушките и на кръстоцветни зеленчуци (например карфиол).

По-малък риск от удар и сърдечни заболявания носи хапването на ябълки, круши, цитрусови плодове, салати, кръстоцветни зеленчуци.

Резултатите от изследването, публикувани в Международния журнал по епидемиология, сочат, че повече плодове и зеленчуци в диетата предотвратяват и ранната смърт.

Ако всеки ден консумирате по 200 грама, намалявате риска от сърдечно-съдови заболявани с 13%, а ако изяждате по 800 грама – с 28%. Същите количества могат да намлят риска от рак с по съответно – 4% и 13%.

200 грама плодове или зеленчуци на ден намаляват риска от преждевременна смърт с 15%, а по 800 грама – с до 31%. Все още обаче няма доказателства, които да покажат по-големи ефекти при още по-голяма консумация на плодове и зеленчуци.

Ясно е обаче, че те намаляват нивата на холестерола, кръвното налягане и помагат на кръвоносните съдове и имунната система.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.