Реформатори или…?

| от |

Божидар Божанов, http://blog.bozho.net/

Да поговорим за Реформаторския Блок сериозно. И ще помоля да не спирате да четете по средата, защото сте решили, че съм „поредният, плюещ блока“.

Да започнем от листите. Син на хасковския „поливалентен“ кмет. Ключови думи: цигански гласове, корупция, собствена асфалтова база, която печели поръчките в общината. В Монтана – осъден (условно) за причиняване на смъртоносна катастрофа. И то кандидат от партия, която се включи към блока в последния момент. Още спорни кандидати – Репуц (Кюстендил), Иван Иванов (Търново). И дори нямаше опит изборът на тези кандидати да бъде защитен (освен едно „листата ни е хубава“).

Това, което лидерите на блока се опитват да затвърдят като идея е, че блокът се бори за доверие, а не за гласове. Което е чудесно, но може би е в конфликт с определението „бутикова партия“. Поне така изглежда, защото с много от действията си със сигурност не печелят доверие (напр. спорните кандидати).

Но да минем към посланията. „Дясно реформаторско мнозинство“ беше много добър евфемизъм за „коалиция с ГЕРБ“. И то коалиция, която може да стане „като хората“ – с коалиционен договор и поставени за цел реформи. Само от много анти-Бойко реторика да не пропадне. „Революция в етническия модел“ – как, като слагате етнически турци в смесените райони? Революционно… Ново поколение политици? Има и такива, да. В БСП също, в този ред на мисли. Това, да си ново поколение не е качествена характеристика. А пък ДПС атакували блока. Това минава за пред избирателите на Бареков, но уж тези на блока трябва да са по-образовани, по-критично мислещи. Тази критика тук я пиша без ДПС да ми виси на главата. Е, посланията на декларацията на блока бяха добри (като изключим граматически обърканото последно изречение), но те са само част от картината.

А структурата? Непрекъснато някой от блока казва, че „блокът е единен“. Напомня ми на „атомното Куку“ – няма повод за паника. Толкова са единни, че има оставки, противоречиви сигнали и вътрешни интриги, изтичащи публично неразбирателства. Едните не харесват Кунева, едикойси не харесва едикойси. Малко като детска градина, с която децата си играят на политика. С „невидимата ръка на Костов“ поне няма да плаша.

Всичко дотук има връзка и с адекватността на публичното представяне. Нямат публично-достъпна програма. Доскоро нямаха и сайт. В туитър представянето им беше меко казано неадекватно. Междувременно „феновете“ на блока са готови на свещена война срещу всеки, дръзнал да се изкаже по-остро спрямо някое действие на блока или политици от него. И така със сигурност не помагат на имиджа на демократично формирование.

Сигурно съм пропуснал поне още толкова основателни критики. И макар те да са подбрани нарочно, а около тях да има и добри неща, те се набиват на очи и рушат доверието. Особено у хората, които не следят политическия живот под лупа. А в комуникацията си с публиката блокът не опитва да бъде логичен. Вместо това опитва, с известен патос, да се етикетира като единствена алтернатива, единствен шанс за България дори. Някои твърди симпатизанти може би биха казали „ГЕРБ са по-зле, избирайте си Бойко“, „БСП ли искате“, „вземете си Пеевски, тогава“. Но това, че не си Пеевски, не те прави спасител.

Факт е, че „десният избирател“ е нездравословно претенциозен. А пък да мрънкаме и да даваме акъл е национална черта. „Аз се отричам от вас, защото [някаква дребна и незначителна причина]„. Десният избирател, интелектуалец, е най-чист и пресвят, и много по-добре знае как стават нещата. И ако някой кривне от разбиранията му, той се фръцва. Един неподходящ кандидат в избирателен район на другия край на България може да го откаже да гласува. Връщайки се на доверието – доверието на такива хора (в политическия му смисъл) се печели много трудно, ако не невъзможно. И най-големите критики към блока идват именно от такива хора, а не от ДПС. А „при нас има и добри кандидати“ не е различителна черта от ГЕРБ, която може да накара десния избирател да гласува – и при ГЕРБ има някои добри кандидати (макар че е плюс председателят ти да не е мутра, а зам-председателят – физкултурник).

Обаче демокрацията не е чернобяла. Целта ни не е да гласуваме за супергероите на Марвел, а да преценим кой би защитил нашите тези поне малко повече от всички останали. И въпреки че можем да бъдем „отвратени и огорчени“ заради 1-2-3-10 неадекватни действия, и да седим цял живот с вирната глава и с мисълта, че „и тези излязоха криви, ама аз ги усетих отрано“, това няма как да доведе до положителен резултат.

В Реформаторския Блок наистина има свестни хора – едновременно способни, и с енергия да работят за идеи и концепции. За реформи, може би дори. И след като 57% от избирателите на блока на евроизборите са използвали преференция, това значи, че водачите на листи могат да бъдат изместени, ако са толкова скандални. А извън листите също има експерти, от които зависят политиките на блока (и програмата им, която надявам се ще се появи преди 5-ти октомври). В Реформаторския Блок има и идиоти, но няма как, политическа партия е; всъщност – даже 7 такива.

Радан Кънев веднъж каза, че не трябва да се доверяваме прекалено на политиците – на него включително. Съгласен съм – не мисля да се доверявам на Реформаторския блок прекалено. Не смятам, че „ще оправят България“, че това е „исторически шанс“, революция или някое друго клише. Това е „business as usual“, с този плюс, че най-накрая има някакво обединение на партиите, чиито тези са по-близо до тезите на по-самостоятелната и активна част от обществото.

Все пак, това да не си Пеевски, и да не си се възползвал от медийните услуги на Пеевски, е плюс. Позицията за обща европейска енергийна политика и намаляването на енергийната зависимост от Русия е плюс. Желанието за лустрация на агенти на ДС е плюс. Може би не достатъчно-големи плюсове, с неясно практическо изражение, но все пак неща, които трябва да сложим на масата.

И да, ще гласувам за Реформаторския Блок. С ясната идея, че биха се коалирали с ГЕРБ, че няма да изпълнят всички обещания, че и техни хора ще се облагодетелстват от обществени поръчки, че няма да „цъфнем и вържем“. И с убеждението, че задълженията ми не се изчерпват с пускането на бюлетина, а продължават и след това, с т.нар. обществен натиск, когато е нужно.

А ако излязат дори умерени реформатори (а смятам, че именно така ще стане), това наистина ще спечели доверие.

П.П. Първата част не беше просто контрастна прелюдия към това, че все пак ще гласувам за блока. Първата част беше нещото, върху което бих искал всички в блока да се замислят. И да не се вземат прекалено насериозно. Защото не ДПС ще е виновно, ако се провалят, а те самите.

 
 

Ето я новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

В неделя на Световния мобилен конгрес в Барселона беше представена новата Nokia 3310. Тя няма дори 3G, но има Snake.

Телефонът има малко по-голям екран от предшественика си, а също така идва в няколко цвята, плюс камера. Софтуерът е ъпдейтната версия на оригиналния S30. Новата стара Nokia ще излезе на пазара след месец март тази година и ще струва около 50 евро.

HDM, които ще произвеждат телефона, обещават, че той ще е устойчив като предния, въпреки че е двойно по-тънък. Той също така ще има 10 пъти повече време за разговори – 22 часа, а батерията му ще издържа един месец! Тя се зарежда с microUSB, а в долната страна на апарата има и жак за слушалки.

Някои твърдят, че възраждането на Nokia 3310 е маркетингово упражнение, но анализите посочват друго. От 20 милиона телефона, продадени във Великобритания за миналата година, 1 милион са „глупави телефони“ (такива, които не са смартфони) точно като 3310. Хората се нуждаят от глупав телефон по различни причини – дали работата им ще го изисква, просто искат елементарна функционалност или телефон за морето и планината, който няма значение ако загубите.

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.

 
 

Омари, хайвер и макарони със сирене са в менюто след наградите „Оскар“

| от chronicle.bg, по БТА |

След като 89-ите награди „Оскар“ вече са раздадени, победители и победени ще се почерпят на Бала на губерантора. За менюто му отговаря отново майстор-готвачът Волфганг Пук, съобщи сп. „Пийпъл“.

За 22-ия си Бал на на губернатора Волфганг Пук е създал над 50 ексцентрични ястия на тема класическия и съвременен Холивуд. Помага му екип от 350 професионалисти.

Само морските деликатеси за бала тежат 1300 кг. Освен рибите ще има щипки от раци, скариди, омари от Мейн, стриди. Оскарите тук са от сьомга, гарнирани с черен хайвер.

След като от години гъделичка вкусовите рецептори на звездите, Волфганг Пук държи на традиционните си рецепти – пилешки пай, макарони със сирене, ребърца, гарнирани с полента с трюфели, омари. Новостите в менюто са кралски рак от Аляска с джинджифил и черен боб, сашими с жълтоопашата риба, хавайска салата от сурова риба тон. Волфганг Пук обещава да има по нещо за всеки вкус.

Обикновено Волфганг Пук не планира ястия, свързани с номинираните, но тази година е изключение. Той се е вдъхновил от филма „Марсианецът“ за зеленчукова градина.

Когато шевовете на елегантните рокли и смокинги започнат да се пръскат, идва ред на шоколадовия бюфет. За почитателите на сладкото ще има шоколадов фонтан, кула от целувки-макарони, шоколадови бонбони, петифури и шампанско.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.