Реалистични прогнози, а не помпане на мускули (Бюджет 2015)

| от |

Бисер Манолов, http://www.bissermanolov.com/

Преди време във вестник „Преса“ публикувах статия, „Бюджет 2014 е порочно заченат“. Акцентът в статията бе погрешно заложената макроикономическа рамка. Спомням си, че по време на дебатите за бюджет 2014 повечето макроикономисти бяха категорични, че ръст на БВП от 1,8% е свръхоптимистичен. В този период от Европейската комисия направиха цялостна ревизия на икономическия растеж в Европа в посока надолу. Уви, от Министерството на финансите по това време правеха „насъскани“ коментари от типа „през розовите очила“. Фразите „успокояване на бизнеса“, „съживяване на стопанската активност“, „програма за икономическо развитие“ и тем подобни ни вкараха в капана на сегашната ситуация.

Трябва ли да бъде актуализиран бюджет 2014? Да, разбира се, че трябва. Основният проблем в този случай обаче е следният – актуализацията в по-голямата си част само и единствено констатира вече направените публични разходи и в този смисъл всякакъв дебат по темата е лишен от смисъл Винаги съм считал, че като цяло съставянето на бюджета на държавата е тотално сбъркан, че публичните системи могат да изразходват само и единствено това, което обществото като цяло е изработило в рамките на годината, както и че преразпределението на публичните средства по различните сектори трябва да става на база процент от брутния вътрешен продукт, а не на база заявените абсолютни стойности от дадено министерство. Масовата практика е всяко едно министерство да подава прогнозни параметри при съставянето на всеки бюджет с раздути разходи, защото, „като ни орежат 10-15%, ще получим еди-колко си“.

Логиката при съставянето на бюджета е не той да се прави на база необходимите разходи, а на база реалистичните приходи. Вижте какво се получава при бюджет 2014. Заложеният размер на БВП за 2014 г. бе 81,8 млрд. лева. На база предварителните прогнози той ще бъде в размер на 79,17 млрд. лева. Това означава 2,6 млрд. лв. по-малко. На тази база приходите в хазната за 2014 г. няма да бъдат изпълнени с 1,061 млрд. лева. Въпреки това, ако се направи внимателен прочит на мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., ще видим огромен натиск на разходите в почти всички бюджетни системи. Само системата на МВР изисква допълнителни 125,7 млн. лв., от които 110 млн. лв. са за работни заплати. Нещо е тотално сбъркано в цялата система в процеса на бюджетиране.

Държавата влиза в дълбок капан, изкопан от родните политици

Всяко правителство през последните си месеци на управление залага толко- ва много „бюджетни бомби“ за следващите управляващи, на базата на които имам чувството, че си е купило еднопосочен билет за някоя екзотична дестинация. Говорейки за макрорамката и за нейната изключителна важност при съста-вянето на бюджета, имам съществена забележка и към предложението за последната актуализация. Там е записано следното: „Допълнителен фактор, който ограничи номиналния растеж не само в България, беше по-силното от очакваното поскъпване на еврото спрямо щатския долар“. Как ли пък не! Еврото се обезцени спрямо долара през тази година с повече от 12%. Точно за послания от такъв тип говоря. Колкото и да е странно за политиците, хората от бизнеса четат внимателно бюджетната макрорамка, защото на тази база те управляват стопанската си дейност. Да, ниската инфлация е проблем. Тя е проблем най-вече за производителите, но от друга страна, тя би трябвало да стимулира потреблението. Нищо подобно обаче не се случи. Приходите от ДДС за първите осем месеца на тази година отчитат намаление със 107,7 млн. лв. на база същия период за миналата година. За цялата 2014 г. се очаква неизпълнение на постъпленията от ДДС с 670 млн. лева. Спомняте ли си обаче, че предишното правителство бе заложило допълнителни приходи от ДДС и акцизи с близо 2 млрд. лева?

Драмата не е единствено в тази грешна прогноза, драмата е в разходната част. Те са заложени, изхарчени и… несъбрани. На всичко отгоре ни се стоварват и проблемите с еврофондовете, и то най-вече по Оперативна програма „Околна среда“ и по двете оси на Оперативна програма „Регионално развитие“. Дефицитът по сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд ще бъде в размер на 200 млн. лева. Нямам идея как при това положение БСП и ДПС в момента говорят за европейски фондове и регионално развитие. Всичко това, разбира се, че води до поредните дефицити и както многократно съм подчертавал, това означава нови дългове. Може би някои от вас си спомнят намеците от моя страна, че България много бързо ще задлъжнява поради начина на бюджетиране и перманентните си дефицити. Безотговорното перчене с размера на фискалния резерв (не му отива на Петър Чобанов да говори за това какъв фискален резерв оставя, защото това е резерв, напомпан от дългове, който ще се изпари в рамките на следващите месеци, а той все пак е опитен финансист) е единствено и само политическа тема. Съотношението на БВП към държавния дълг само в рамките на една година изхвърча от ниво под 20 на близо 30%. Това е изключително проблемна ситуация. Задавам към политиците следния критичен въпрос: „Знаете ли какъв номинален размер на държавния дълг може да обслужва в момента кретащата ни икономика?“

Ако не знаете, просто спрете да харчите. На вратата чука бюджет 2015. По темата не съм чел почти нищо. Вече, надявам се, разбирате колко важна е заложената макрорамка. Бизнесът има нужда от реалистични прогнози, а не от помпане на мускули. Ръст на БВП над 1% е оптимистичен на база прогнозите за Европа. Ако следващото правителство иска приходи в бюджета, не трябва да пипа данъците под никаква форма. Бизнес климатът е на критично ниско ниво. ДДС и акцизи не се събират с тояги, а с дисциплина и ред. От стопанското тресавище няма да ни изкара държавата с нейните разходи, а единствено и само частният сектор. Всички трябва да осъзнаят факта, че пари в държавата няма. Видимо е, че има активно емитиране на нови държавни дългове с цел запушване на вече направените дупки. Абсурдното е, че „левите“ партии продължават да говорят за социална политика чрез увеличаването на данъците. Това е най-прекият начин за увеличаване на дела на сивия сектор в икономиката. Логиката на бюджет 2015 трябва да бъде: ниски държавни разходи, държавни икономии и работа, работа, работа. Всичко останало е див популизъм, който се надявам да свърши след 5 октомври.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.

 
 

Delta airlines възобновява полетите си до Москва

| от chronicle.bg |

Американската авиокомпания Delta airlines отново ще лети от Ню Йорк до летище Шереметиево в Москва, предаде ТАСС, цитирайки летищните власти.

Delta ще възобнови полетите от 27 май с честота пет пъти седмично. Te ще се изпълняват от самолет Boeing-767-300-ER, посочват от московското летище.

Превозвачът спря да лети до Русия през ноември миналата година. Тогава представител на авиокомпанията поясни, че полетите до тази дестинация са сезонни и се прекратяват всяка зима, припомня БТА.

През 2015 година редица авиопревозвачи напуснаха руския пазар и досега не са възстановили в пълен обем услугите си. Преките полети от Москва закриха германските Air Berlin и Eurowings, както и нискотарифният британски превозвач Easyjet. Lufthansa, тайландската Thai Airways International и Finnair пък значително свиха маршрутната си мрежа, припомня ТАСС.