Реалистични прогнози, а не помпане на мускули (Бюджет 2015)

| от |

Бисер Манолов, http://www.bissermanolov.com/

Преди време във вестник „Преса“ публикувах статия, „Бюджет 2014 е порочно заченат“. Акцентът в статията бе погрешно заложената макроикономическа рамка. Спомням си, че по време на дебатите за бюджет 2014 повечето макроикономисти бяха категорични, че ръст на БВП от 1,8% е свръхоптимистичен. В този период от Европейската комисия направиха цялостна ревизия на икономическия растеж в Европа в посока надолу. Уви, от Министерството на финансите по това време правеха „насъскани“ коментари от типа „през розовите очила“. Фразите „успокояване на бизнеса“, „съживяване на стопанската активност“, „програма за икономическо развитие“ и тем подобни ни вкараха в капана на сегашната ситуация.

Трябва ли да бъде актуализиран бюджет 2014? Да, разбира се, че трябва. Основният проблем в този случай обаче е следният – актуализацията в по-голямата си част само и единствено констатира вече направените публични разходи и в този смисъл всякакъв дебат по темата е лишен от смисъл Винаги съм считал, че като цяло съставянето на бюджета на държавата е тотално сбъркан, че публичните системи могат да изразходват само и единствено това, което обществото като цяло е изработило в рамките на годината, както и че преразпределението на публичните средства по различните сектори трябва да става на база процент от брутния вътрешен продукт, а не на база заявените абсолютни стойности от дадено министерство. Масовата практика е всяко едно министерство да подава прогнозни параметри при съставянето на всеки бюджет с раздути разходи, защото, „като ни орежат 10-15%, ще получим еди-колко си“.

Логиката при съставянето на бюджета е не той да се прави на база необходимите разходи, а на база реалистичните приходи. Вижте какво се получава при бюджет 2014. Заложеният размер на БВП за 2014 г. бе 81,8 млрд. лева. На база предварителните прогнози той ще бъде в размер на 79,17 млрд. лева. Това означава 2,6 млрд. лв. по-малко. На тази база приходите в хазната за 2014 г. няма да бъдат изпълнени с 1,061 млрд. лева. Въпреки това, ако се направи внимателен прочит на мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., ще видим огромен натиск на разходите в почти всички бюджетни системи. Само системата на МВР изисква допълнителни 125,7 млн. лв., от които 110 млн. лв. са за работни заплати. Нещо е тотално сбъркано в цялата система в процеса на бюджетиране.

Държавата влиза в дълбок капан, изкопан от родните политици

Всяко правителство през последните си месеци на управление залага толко- ва много „бюджетни бомби“ за следващите управляващи, на базата на които имам чувството, че си е купило еднопосочен билет за някоя екзотична дестинация. Говорейки за макрорамката и за нейната изключителна важност при съста-вянето на бюджета, имам съществена забележка и към предложението за последната актуализация. Там е записано следното: „Допълнителен фактор, който ограничи номиналния растеж не само в България, беше по-силното от очакваното поскъпване на еврото спрямо щатския долар“. Как ли пък не! Еврото се обезцени спрямо долара през тази година с повече от 12%. Точно за послания от такъв тип говоря. Колкото и да е странно за политиците, хората от бизнеса четат внимателно бюджетната макрорамка, защото на тази база те управляват стопанската си дейност. Да, ниската инфлация е проблем. Тя е проблем най-вече за производителите, но от друга страна, тя би трябвало да стимулира потреблението. Нищо подобно обаче не се случи. Приходите от ДДС за първите осем месеца на тази година отчитат намаление със 107,7 млн. лв. на база същия период за миналата година. За цялата 2014 г. се очаква неизпълнение на постъпленията от ДДС с 670 млн. лева. Спомняте ли си обаче, че предишното правителство бе заложило допълнителни приходи от ДДС и акцизи с близо 2 млрд. лева?

Драмата не е единствено в тази грешна прогноза, драмата е в разходната част. Те са заложени, изхарчени и… несъбрани. На всичко отгоре ни се стоварват и проблемите с еврофондовете, и то най-вече по Оперативна програма „Околна среда“ и по двете оси на Оперативна програма „Регионално развитие“. Дефицитът по сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд ще бъде в размер на 200 млн. лева. Нямам идея как при това положение БСП и ДПС в момента говорят за европейски фондове и регионално развитие. Всичко това, разбира се, че води до поредните дефицити и както многократно съм подчертавал, това означава нови дългове. Може би някои от вас си спомнят намеците от моя страна, че България много бързо ще задлъжнява поради начина на бюджетиране и перманентните си дефицити. Безотговорното перчене с размера на фискалния резерв (не му отива на Петър Чобанов да говори за това какъв фискален резерв оставя, защото това е резерв, напомпан от дългове, който ще се изпари в рамките на следващите месеци, а той все пак е опитен финансист) е единствено и само политическа тема. Съотношението на БВП към държавния дълг само в рамките на една година изхвърча от ниво под 20 на близо 30%. Това е изключително проблемна ситуация. Задавам към политиците следния критичен въпрос: „Знаете ли какъв номинален размер на държавния дълг може да обслужва в момента кретащата ни икономика?“

Ако не знаете, просто спрете да харчите. На вратата чука бюджет 2015. По темата не съм чел почти нищо. Вече, надявам се, разбирате колко важна е заложената макрорамка. Бизнесът има нужда от реалистични прогнози, а не от помпане на мускули. Ръст на БВП над 1% е оптимистичен на база прогнозите за Европа. Ако следващото правителство иска приходи в бюджета, не трябва да пипа данъците под никаква форма. Бизнес климатът е на критично ниско ниво. ДДС и акцизи не се събират с тояги, а с дисциплина и ред. От стопанското тресавище няма да ни изкара държавата с нейните разходи, а единствено и само частният сектор. Всички трябва да осъзнаят факта, че пари в държавата няма. Видимо е, че има активно емитиране на нови държавни дългове с цел запушване на вече направените дупки. Абсурдното е, че „левите“ партии продължават да говорят за социална политика чрез увеличаването на данъците. Това е най-прекият начин за увеличаване на дела на сивия сектор в икономиката. Логиката на бюджет 2015 трябва да бъде: ниски държавни разходи, държавни икономии и работа, работа, работа. Всичко останало е див популизъм, който се надявам да свърши след 5 октомври.

 
 

8 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Валерия Чанкова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-то издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Днес питаме за любимите ѝ реклами Валерия Чанкова. Може би не я познавате,но всяка сутрин се будите с това, което прави. Валерия е главният виновник зад екран за сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей, България“. Или както сама казва за себе си:

Работя в телевизора. Не ме виждате и това дава свобода, честно казано. Виждате това, което с моя екип, ви разказваме всеки ден от рано сутрин. С една дума съм продуцент на сутрешния блок на Нова телевизия. И често съм в конфликт с рекламите, защото искам да имаме повече ефирно време за историите, които са ви интересни. Макар че сигурно сте благодарни да има все някакви реклами сутрин, за да може човек да си измие зъбите без да пропусне нищо от предаването с Ани и Виктор.

А ето и любимите ѝ реклами:

Има много любов в тази реклама. Връща детството и припомня уважението към по-възрастните. Като всеки човек, подчинен на работната въртележка, открих, че все още има неща, които ми връщат забравените емоции от детството и ми припомнят, че съм свързана не само с будилника сутрин, а със страхотните мъдри хора в рода ми. Необходима връзка

Когато за първи път видях тази реклама, си казах, че някой е създал видеото й специално за мен. В работата ми кадърът е по-важен от всичко останало и тези няколко минути концентрират цялото ми разбиране за представяне на реалността. Видимо и колегите от френския канал са на точно същото мнение

Казали са всичко във видеото. Дори повече отколкото е необходимo.

Очаквайте следващите ни предложения след седмица, а ако имате своя любима реклама – посочете ни я в коментарите. На финала ще направим специална селекция от читателите на Chronicle.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.