Разумният Аналгетик

| от |

Не сме сигурни дали тази реклама още се върти. Може би вече не. Може би доста от Вас дори не я помнят. А дали това прави въпросите зададени в този невероятен текст на Иван Стамболов от 2010 неактуални? Може би. Със сигурност обаче тези написани между редовете (а те май са по-важни) са все толкова актуални. А нови, актуални текстове от Иван можете да намерите на http://sulla.bg

tv-dr-house-hugh-laurie-pills-faces-house-md-1920x1080-wallpaper_www.wallfox_net_93

Според Артър Кларк разумът ще пребъде в енергийна форма. Според Жозе Родригеш душ Сантош пък като материални носители на разума ще ни наследят машините, създадени от нас (и по-специално компютрите), когато вселената вече няма да предлага благоприятните условия, на които се радват сложните ни въглеродни молекули. Силициевите са по-непретенциозни. Общото между двамата е убеждението, че разумът ще пребъде дори и без нас, както мнозина от нас успешно пребъдват без него. Свързва ги и обстоятелството, че и двамата не са прави. Да, разумът ще пребъде в друга форма, но това няма да е нито енергиен облак, нито вселенска конфедерация на компютрите. Разумът ще пребъде под формата на аналгетик.

Това стана ясно от рекламата на ПРОАЛГИН, която от известно време гъделичка естетическите ни сетива от екрана на телевизора. Тя започва с клапа. За който не знае, клапата е онази дъска с номера на дубъла, която асистент-режисьорът трясва в началото на кадъра, та после да му е по-лесно при монтажа. Зад клапата се появява човек с малко телце, голяма глава и с прическа на системно обезличавано от властна майка момче. В бяла престилка на бял фон човечецът споделя с нас, че много трябва да внимава какво ще ни каже, за да не го накажат уважавани от него институции. Не знам защо е похабена 1/3 от рекламата с вайкания за тези институции, при положение че всички, които правят реклами на лекарства, знаят за тях и се съобразяват с техните изисквания. Ако не го правят, рекламата няма да се излъчи, така че да се обяснява в рекламата, че при направата й са се съобразявали с изискванията на ИАЛ, е все едно да ни обяснят, че са снимали клипа с камера по предварителен сценарий – то е ясно. Както и да е. Не това е важното. Не е важно и това, че, както ни съобщава обобщеният образ на фармацевта, светът вече не е същият, че вече има ПРОАЛГИН за „най-обичайните болежки”. Забележете между другото думата „болежки” – какъв път, каква широка магистрала отваря тя към душите на простоватите зрители и простоватите потенциални потребители! Впрочем същата магистрала отваря и „тарикатската” фраза „да е изгодно, да е изгодно – колко да е изгодно”, изречена с прибелване на очи. Не, и това не е важното. Ние вече сме свикнали да вярваме, че всеки продукт, който ни се препоръчва със задъхани хрипове и с опулени очи, променя света и ни дава уникалния шанс – на нас и само на нас – да придобием нещо, с чиято помощ вече няма да сме същите. Не, не е най-важното, че вече има ПРОАЛГИН, който е евтин (макар че, както се говори, добрият стар АНАЛГИН е по-евтин, но, признавам, не си дадох труда да проверя), най-важното, това, което приковава вниманието и дава храна на въображението, е в рекламния девиз на продукта:

ПРОАЛГИН – РАЗУМНИЯТ АНАЛГЕТИК.

Какъв е разумният аналгетик? Дали това е аналгетик, който се самоосъзнава, който се пита защо аз съм АЗ, който търси смисъла на своето съществуване, проектиран върху въпроса за смисъла на съществуването на Вселената, който се пита има ли Бог или Бог сме всички ние (в случая всички видове разумни и самоосъзнати аналгетици), има ли времето начало и има ли пространството край, аналгетик, който разсъждава над доброто и злото, над полезното и дължимото, над красивото и грозното, над трагичното, комичното, възвишеното и гротескното? Такъв ли е РАЗУМНИЯТ АНАЛГЕТИК? Едва ли ще разберем, защото може би именно отговорите на тези въпроси се крият в здрачната зона, за която фармацевтът с голямата глава предупреди, че няма да говори, защото го следят, „уважаваните от него институции”. Тогава възниква въпросът: кои са тези институции – Агенцията по лекарствата или Men in black? А може би са ТЕ?… Но които и да са те, за нас остава облекчението от благата вест, че дори и когато слънцето избухне и дори ако дотогава не сме успели да се разселим по други звезди и галактики, дори и да не сме създали роботи, които да ни заместят в ледения мрак на гаснещата вселена, дори и тогава разумът ще има къде да се приюти – в разумните аналгетици. Ето първият от тях вече е факт. ПРОАЛГИН – РАЗУМНИЯТ АНАЛГЕТИК.

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.

 
 

Миранда Кер предаде на полицията бижута за 8 милиона долара

| от chronicle.bg, по БТА |

Австралийската манекенка Миранда Кер предостави на американските власти подарени й бижута на стойност 8 милиона долара, които са свързани с корупционен скандал в малайзийския фонд за развитие 1MDB, съобщиха Ройтерс и Франс прес.

Миранда Кер получила бижутата от малайзийския бизнесмен Джо Лоу, близък на семейството на премиера Мохамед Наджиб бин Тун Хаджи Абдул Разак, и сега ги предала на полицията в Лос Анджелис.

„От началото на разследването Миранда Кер оказва пълно съдействие и се ангажира да върне подарените й бижута – поясни близък до следствието източник. – Тя ще продължи да подпомага разследването.“

34-годишната манекенка е сред знаменитостите, които са въвлечени в скандала, свързан с 1MDB.
В средата на месец юни актьорът Леонардо ди Каприо върна няколко получени от Лоу подаръка, включително награда „Оскар“, присъдена на Марлон Брандо, картина от Пикасо и колаж от Баскиа.

Малайзийският бизнесмен е заподозрян, че чрез банкова сметка в САЩ е изпрал над 400 милиона долара, отклонени от фонда 1MDB.

Миранда Кер и Леонардо ди Каприо не са обект на съдебно преследване в САЩ във връзка с тази афера.

 
 

Разликата в цените на храните в България и Европа

| от Йордан Матеев |

Йордан Матеев е завършил специалност „Финанси“ в УНСС, а в момента е главен редактор на списание Forbes Bulgaria. Текстът е копиран дословно от фейсбук профила му.

 

След проверка на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обществото беше информирано, че едни и същи продукти в България са по-некачествени и по-скъпи, отколкото в Германия и Австрия, като разликите са “фрапиращи“. Обществото е в шок, а политиците, разбира се, обещават да вземат мерки срещу “двойните стандарти“.

Само преди седмица обаче основна новина беше информация на Евростат, според която цените на храните в България са доста по-ниски от средните в ЕС – 69.6%, тоест с около 30% по-ниски. От страните в ЕС по-евтина е храната единствено в Полша и Румъния, но това се дължи на по-малките ставки на ДДС върху храните там. В Германия и Австрия цените на храните са дори по-високи от средните – съответно 106.5% и 124.9%.

Очевидно има противоречие между констатациите на земеделското министерство и на официалната статистиката. На какво да вярваме?

БАБХ е проверила 31 артикула. При 16 от тях цените са по-високи в България според земеделския министър. Всички обаче игнорираха останалите 15. Очевидно при тези 15 артикула, тоест половината, цените в България са по-ниски – при това, въпреки по-големите транспортни разходи до България, въпреки значително по-малкия пазар тук, въпреки доста по-неблагоприятната бизнес среда и въпреки че в Германия и Австрия ДДС ставките при храните са значително по-ниски. Разбрахме, че при два от продуктите цените тук са доста по-високи, което доминираше в медийните заглавия, но не получихме информация за цените на онези продукти, които са по-евтини в България. Не знаем и кой е продуктът с доста по-висока цена, за да търсим причината – може в Германия да е бил в промоция, или в момента там да се води ценова война между конкуренти например.

Допълнително изкривяване вероятно се получава от избора на точно тези 31 сред десетки хиляди продукти. А те са избрани след консултации със съответните институции в заразените от популизъм Чехия, Словакия, Полша и Унгария, които от години търсят най-подходящите примери, за да докажат тезата си за наличие на двойни стандарти.

И въпреки това, от 31 анализирани продукти, при 24 не са открити разлики в съдържанието. Такива има само при седем артикула. При това при 2-3 от тях разликите са в полза на българските потребители. А дори там, където разликата е в полза на западните потребители, според БАБХ те са нищожни, незначителни и са в рамките на европейските стандарти. Като “най-фрапиращ” беше представен примера с една известна американска газирана напитка, която в Германия съдържа захар, а в България – глюкозо-фруктозен сироп (от царевица), точно както в… САЩ, според статия, която наскоро четох в DW.

Най-неприятното в цялата тази кампания срещу ЕС и Запада е, че се хвърлят общи обвинения към западните производители и търговци, които обаче не получиха шанс да се защитят, като представят тяхната гледна точка, тъй като не беше предоставена конкретна информация за конкретни артикули на конкретен производител. А дяволът, както обикновено, е в детайлите. Парадоксалното е, че в някои случаи вероятно ще се разбере, че разликата идва от желанието да се работи с българските доставчици, за да се насърчи българското производство и българската икономика.

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.