Различният държавник

| от |

Автор Иван Куцаров, http://kutzarov.wordpress.com/

Покрай игрите на тронове в последно време забравяме какви държавници сме имали и имаме в най-новата история на България. Преди точно 77 години се ражда Симеон II, престолонаследник на Царство България. След 50 години изгнание той се завръща и след още още няколко, през 2001 промени коренно политиката на България. Може да бъде хулен от едни и обичан от други, но не могат да му се признаят няколко факта – диалогичност, продължаване реформите на правителството на ОДС, приемането ни в НАТО и ЕС и невиждан икономически ръст, който до голяма степен се корени именно в това, че решава да действа различно – не като идеолог и емоционален политик, а като истински прагматик и технократ. Именно рядката комбинация от тези качества направи това управление различно.

4d36bdde3affb6c286eba924fccc59d1

Политическата гениалност на едно управление не е в неговата бляскавост и забелижимост, а точно в обратното – неговото отсъствие от ежедневните разговори. Каквото и да е мнението за Симеон II няма човек, който да отрече, че се е подобрил жизнения му стандарт от това управление под една или друга форма.С времето, анализирайки от дистанцията на отминалите години, разбираме и една друга истина – решението му да не използва първоначалната еуфория след 1990 за рестраврация на монархията е правилна от негова гледна точка. Българският гражданин не е узрял да търпи лишения, да бъде управляван по европейски и да не мрази. Мечтите ни са били винаги по-силни от възможностите. Всеки един политик до този момент, с много малки изключение, се възползва именно от това. Правителството на НДСВ направи друго – продължи реформите, които бяха започнати от предишното, и съумя да създаде диалогичност професионална администрация по европейски модел, която не трябваше да се влияе от политическите промени. След 4 години, през 2005, поради фактори от нашата народопсихология, а именно – липсата на търпение и всякакъв инстинкт за лоялност, НДСВ остана втора политическа сила, която можеше да остане силна опозиция или да отслабне още повече след управлението си заради участието си в Тройната коалиция. НДСВ предпочете второто и единствено и само на това решение сме част от ЕС. Не благодарение на КБ или ДПС, а само заради упорството на Симеон II и партията, на която бе лидер. Реформите, които НДСВ започна  и продължи само затвърдиха дясно-центристкия курс на България, в който успял можеше да е човек с идеи, интелигентност, предприемчивост и упорство. Близо 10 години след управлението на НДСВ ние сме в изходна точка и продължаваме да нямаме истински елит, който да води нацията. Историческа истина е, че народ, който не признава авторите няма бъдеще.

Разбиването на двуполюсния модел, в който всички бяха червени боклуци и сини говеда е още един безпрецендент ход,  успокоил икономическата, обществена и политическа среда в България през следващите години. Държава, в която няма помирение сред нацията практически затъва в своите битовизми, загледана в своето минало и забравила своето бъдеще. Все по-често започваме да си спомняме с приятна носталгия времето, когато важно беше да се прави бизнес, от една страна и образование, от друга. Разбира се, не можем да подминем и отречем корпоративните интереси и лобита в този период, но сравнявайки с това, което се случва през последните години е разликата е диаметрална. След 1989 година, изключае служебните кабинети, няма друго управление, което така да е държало на технократите и то не само от средите на НДСВ, ДПС или десните партии. В правителството на Симеон II бяха привлечени доказани специалисти от средите и на БСП. Какво говори по-добре  за една страна пред европейските и световни партньори от стабилност и диалогичност? От предвидимостта на утрешния ден няма нищо по-добро в политически и икономически план за една държава. Грешката за спиране на реформите не трябва да се търси само и единствено в управлението от този период, а напротив – основната вина е в народа. Народ, който умишлено е заучен 40 години, че честността, търпението и визията за бъдещето са грозни утопии.

И все пак – НДСВ и Симеон II жертваха политическото си бъдеще именно заради своята визия за България. С времето историята все по-осезаемо доказва този факт. Въпреки всичките си грешки това бе управление на утрешния ден, но българският народ се оказа изключително неузрял за него. Смяната на манталитета на българина е трудна, но смяната на чипа му – почти невъзможна. За човек, който е израстнал с истории за честта на Царство България и емигриралата, заради мракобесието на комунистическия период, интелигенция е непонятно разбирането на простия факт, че българският народ не е такъв, какъвто си го представя.  Дипломат, владееш над 7 езика, завършил военна академия „Вали фордж“, съветник на Н. В Хасан II, част от фамилия с хилядолетна история, роднина и приятел с повечето демократични управници по света, отворили вратите си за България именно по време на неговото управление. Ето такъв човек успяхме да изгоним от политиката ни.

Трябва да говорим и да си спомняме за този период от политическата история на България. Поради това, което се случва през последните години в политиката, все по-ясно се доказва, че управлението на НДСВ беше  еволюционно за времето си. Докато достигнем, като нация, идеите и визията, които водиха Симеон II като Министър-председател ще продължаваме гледаме всички тези циркове, които се случват. Управлението на НДСВ започна с подарък към всички народни представители от проф. Огнян Герджиков, председател на НС. Всеки един от тях получи „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски, с посвещение от проф. Герджиков, че е за всеки един от тях, който каже „Това не се отнася до мене“. През тези четери години приказката се отнасяше за мнозина, но малцината, водени от Симеон II, които не забравиха приказката, промениха България.

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.