Различни в приликите – от Разлог до Бристол и от Бристол до Разлог

| от |

Бристол е град, намиращ се на три часа път с автобус от Лондон, столицата на Великобритания.

Разлог е град, намиращ се на три часа път с автобус от София, столицата на България.

Един текст от Юлия Кошаревска за приликите и разликите между двата града, който днес получи признание от кмета на британския град в социалната мрежа Twitter :

Прекарах последната година в единия от университетите в Бристол, a летата ми винаги са били свързани с поне седмица, прекарана в Разлог. Тази година седмицата всъщност бяха два дни и половина – време, което все пак се оказа достатъчно, за да видя Пиринския край с нови очи.

Разлог се намира в Разложката котловина и е заобиколен от Рила и Пирин. Природата е впечатляваща и екскурзиите по планината са въпрос само на желание. Бристол също е зелен град. Той даже е обявен за Европейска зелена столица за 2015. Разбира се, това „зелено” е различно от нашето „зелено” и се свързва преди всичко с инвестиции и планове за опазване на околната среда. Инвестициите, които се предвиждат в Разлог, не са за екология, а за застрояване на областта Кулиното и превръщането ѝ в ски комплекс.

Общината в Бристол стеснява улиците в центъра, за да се ограничи използването на лични автомобили. С просто око се забелязва, че в Разлог (който, припомням, се намира в най-бедната страна в ЕС) голяма част от колите са по-нови и по-скъпи от тези в английския град.

От друга страна, Бристол е втори дом на хиляди млади хора, учещи в двата му университета. А абитурентите в Разлог се отправят към София, Благоевград или към някой друг областен град… или директно към Терминал 1.

Но да оставим мрачните делници и да погледнем към празниците, които ще направят картината на двата града по-пълна. Всяка Нова година е огромно събитие за Разлог – на площада се събира целият град, облечен в носии или кукерски костюми; по-изобретателните имитират политици, поп-фолк певици и всякакви други странни птици. Така се гонят злите духове и се слага достойно начало на новата година. Всичко това е придружено с обилно количество ракия, капама и сладка баница. И така всяка година – независимо колко трудна е била предходната.

През лятото в Бристол се провежда фестивалът St. Pauls, който събира на открито танцьори, музиканти и хиляди зрители. Градът забравя за ежеднежните проблеми и мрачното време и отива в квартала, в който не винаги говорят с бели. Имало е години, през които фестивалът не се е провеждал по финансови причини (а това е една от най-богатите европейски страни).

Разликите в приликите далеч не свършват тук – от Бристол идват групи като Massive Attack и Portishead, а от Разлог – оркестър „Перун” (англичаните, между другото, много го харесват). Бристол е домът и на графити артиста Банкси. Преди няколко години в Разлог деца бяха изрисували кошчетата за боклук и аз бях поне толкова впечатлена от тях, колкото от десетките графити на малката бристолска улица Stokes Croft. Освен това, жителите и на двата града, се славят сред сънародниците си с понякога неразбираемия си акцент/диалект.

До Бристол се намира град Бат, прочут със своити римски бани.

До Разлог се намира село Баня и неговите римски бани.

Баните в Бат са развита туристическа атракция, стимулираща икономиката на града. Времето, което екскурзоводите отделят на всяко камъче, и начинът, по който с бизнес подход се извлича най-доброто от всяко ъгълче на града, са впечатляващи.

В село Баня има спа хотели. Точка.

Но най-голямата ралика между двата града е атмосферата – Разлог за мен винаги е бил едно спокойно и зареждащо място. Бристол е далеч по-динамичен, по-мултикултурен и модерен. Безсъмнено, ако мистър Жоро Фъргюсън, който миналата есен стана първият демократично избран кмет на Бристол, и господин Герчев, поредният (въпросително) демократично избран кмет на Разлог, решат да побратимят двата града, ще сме свидетели на интересно партньорство.

Разлог със сигурност може да научи много от Бристол – що е то предприемачески дух; какво е точност и как зависимостта от столицата да се сведе почти до 0. Но не съм сигурна, че Бристол ще може лесно да усвои разложките уроци по креативност (не в графитите, а в изкуството да свържеш двата края, въпреки че математиката всеки месец показва само колко точно невъзможно е това); по гостоприемство; по приготвяне на капама и по живот извън смартфона. Много бристолци навярно биха определили всичко това като ненужно връщане назад във времето, но се запознах с един, който се е оженил за разложенка и е влюбен не само в нея, а и в Разлог.

Това е ясен знак, че там някъде в този непознат британски град има още хора, готови да опознаят България и Пиринско такива, каквито са – без излишни хотели, изсечени гори и евтин алкохол. Само трябва да има кой да им го покаже.

А когато това стане, не се знае дали българите ще залеят Острова или британците – България!

 
 

„Западен свят“ задмина Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Последният епизод от първи сезон на сериала „Западен свят“ привлече 2.2 милиона зрители. Спрямо първия епизод, излъчен през октомври, зрителите на шоуто са се увеличили повече от два пъти.

Със средно по 12 милиона зрители на всички платформи, „Западен свят“ се превръща в най-гледания първи сезон на сериал по HBO.

Шоуто е определяно като търговски успех, като освен това се радва и на доброто отнишение на критиката. То се приема за първия наистина голям хит на HBO от януари 2014 година насам, когато започна „Истински детектив“.

Какво не знаете за актьорите от „Западен свят“.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

15 модела, които са доста…грозни

| от chronicle.bg |

Всички знаем какво се изисква, за да бъдеш модел. Трябва да си кльощав и красив.

Поне така беше доскоро. По подиумите и на кориците на списанията обаче вече дефилират закръглени модели със секси извивки и хората свикнаха с това, че моделите на 21 век не са като деветдесетарските модели. Напоследък се забелязва и нов тренд в избора на манекенки: далеч не всички от тях са брилянтно красиви. Някои от тях дори не са хубави.

Вижте в галерията 15 момичета, които работят като модели и не пасват на общоприетите стандарти за красота. Някои от тях не са грозни, а имат някакъв дефект, а други…е, кои пък сме ние, че да съдим. Вижте ги.

 

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.