Различни в приликите – от Разлог до Бристол и от Бристол до Разлог

| от |

Бристол е град, намиращ се на три часа път с автобус от Лондон, столицата на Великобритания.

Разлог е град, намиращ се на три часа път с автобус от София, столицата на България.

Един текст от Юлия Кошаревска за приликите и разликите между двата града, който днес получи признание от кмета на британския град в социалната мрежа Twitter :

Прекарах последната година в единия от университетите в Бристол, a летата ми винаги са били свързани с поне седмица, прекарана в Разлог. Тази година седмицата всъщност бяха два дни и половина – време, което все пак се оказа достатъчно, за да видя Пиринския край с нови очи.

Разлог се намира в Разложката котловина и е заобиколен от Рила и Пирин. Природата е впечатляваща и екскурзиите по планината са въпрос само на желание. Бристол също е зелен град. Той даже е обявен за Европейска зелена столица за 2015. Разбира се, това „зелено” е различно от нашето „зелено” и се свързва преди всичко с инвестиции и планове за опазване на околната среда. Инвестициите, които се предвиждат в Разлог, не са за екология, а за застрояване на областта Кулиното и превръщането ѝ в ски комплекс.

Общината в Бристол стеснява улиците в центъра, за да се ограничи използването на лични автомобили. С просто око се забелязва, че в Разлог (който, припомням, се намира в най-бедната страна в ЕС) голяма част от колите са по-нови и по-скъпи от тези в английския град.

От друга страна, Бристол е втори дом на хиляди млади хора, учещи в двата му университета. А абитурентите в Разлог се отправят към София, Благоевград или към някой друг областен град… или директно към Терминал 1.

Но да оставим мрачните делници и да погледнем към празниците, които ще направят картината на двата града по-пълна. Всяка Нова година е огромно събитие за Разлог – на площада се събира целият град, облечен в носии или кукерски костюми; по-изобретателните имитират политици, поп-фолк певици и всякакви други странни птици. Така се гонят злите духове и се слага достойно начало на новата година. Всичко това е придружено с обилно количество ракия, капама и сладка баница. И така всяка година – независимо колко трудна е била предходната.

През лятото в Бристол се провежда фестивалът St. Pauls, който събира на открито танцьори, музиканти и хиляди зрители. Градът забравя за ежеднежните проблеми и мрачното време и отива в квартала, в който не винаги говорят с бели. Имало е години, през които фестивалът не се е провеждал по финансови причини (а това е една от най-богатите европейски страни).

Разликите в приликите далеч не свършват тук – от Бристол идват групи като Massive Attack и Portishead, а от Разлог – оркестър „Перун” (англичаните, между другото, много го харесват). Бристол е домът и на графити артиста Банкси. Преди няколко години в Разлог деца бяха изрисували кошчетата за боклук и аз бях поне толкова впечатлена от тях, колкото от десетките графити на малката бристолска улица Stokes Croft. Освен това, жителите и на двата града, се славят сред сънародниците си с понякога неразбираемия си акцент/диалект.

До Бристол се намира град Бат, прочут със своити римски бани.

До Разлог се намира село Баня и неговите римски бани.

Баните в Бат са развита туристическа атракция, стимулираща икономиката на града. Времето, което екскурзоводите отделят на всяко камъче, и начинът, по който с бизнес подход се извлича най-доброто от всяко ъгълче на града, са впечатляващи.

В село Баня има спа хотели. Точка.

Но най-голямата ралика между двата града е атмосферата – Разлог за мен винаги е бил едно спокойно и зареждащо място. Бристол е далеч по-динамичен, по-мултикултурен и модерен. Безсъмнено, ако мистър Жоро Фъргюсън, който миналата есен стана първият демократично избран кмет на Бристол, и господин Герчев, поредният (въпросително) демократично избран кмет на Разлог, решат да побратимят двата града, ще сме свидетели на интересно партньорство.

Разлог със сигурност може да научи много от Бристол – що е то предприемачески дух; какво е точност и как зависимостта от столицата да се сведе почти до 0. Но не съм сигурна, че Бристол ще може лесно да усвои разложките уроци по креативност (не в графитите, а в изкуството да свържеш двата края, въпреки че математиката всеки месец показва само колко точно невъзможно е това); по гостоприемство; по приготвяне на капама и по живот извън смартфона. Много бристолци навярно биха определили всичко това като ненужно връщане назад във времето, но се запознах с един, който се е оженил за разложенка и е влюбен не само в нея, а и в Разлог.

Това е ясен знак, че там някъде в този непознат британски град има още хора, готови да опознаят България и Пиринско такива, каквито са – без излишни хотели, изсечени гори и евтин алкохол. Само трябва да има кой да им го покаже.

А когато това стане, не се знае дали българите ще залеят Острова или британците – България!

 
 

Нов герой във филма за Хан Соло

| от chronicle.bg |

Филмът за Хан Соло е в центъра на вниманието покрай скорошните смени в режисьорския състав. Фил Лорд и Крис Милър си тръгнаха, а тяхното място зае Рон Хауърд.

Около филма има и още новини, а именно, че Хан Соло ще срещне един от старите си врагове: Джаба Хътянина. 

Предполага се, че лентата ще ни разкаже историята на Соло с Джаба. Самият Джаба ще бъде отчасти CGI, отчасти аниматронен. Той е и четвъртият от класическите герои потвръден за участие. Другите са Хан Соло (естествено), Чубака и Ландо Калрисиан.

За първи път видяхме Джаба Хътянинът в „Star Wars: A New Hope“ (четвърта част), когато Гриийдо дойде да събере борчовете, които Хан дължи, и всички знаем как се развиха нещата. По-късно принцеса Леа уби Джаба и така се приключи с него.

В присъствието му има логика, защото Соло е работил за него няколко пъти преди нещата да станат лоши. Филмът се разиграва години преди „A New Hope“, така че или ще покаже запознанството им, или ще покаже поне времето, когато трафикантът е бил в добри отношения а дебелия гангстер.

Освен всичко това, във филмът може да видим и как всъщност Хан Соло получава Хилядолетния Сокол от Ландо Калрисиан. 

Актьорите са: Алден Еренрих, Доналд Глъвър, Уди Харелсън, Емилия Кларк, Танди Нютън, Фиби Уолър-Бридж, Майкъл Уилиямс Иан Кени и Джуунас Суотамо.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

Боксофис класацията у нас

| от chronicle.bg, по БТА |

„Трансформърс: Последният рицар“ е най-гледаният филм за миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните у нас. Приключенският екшън на Майкъл Бей е гледан от 14 313 зрители и има 162 764 лева приходи за първите три дни у нас.

На втора позиция е анимацията „Колите 3″, в който Маккуин Светкавицата се впуска в надпреварата за купата Пистън. За десетте дни у нас филмът е гледан от 42 643 зрители и отчита 377 148 лева приходи от билетите им.

Трети по ред сред най-гледаните филми е екшънът „Мумията“. Филмът с Том Круз, чието повествование има допирни точки с едноименния филм от 90-те, но пък представя още начини за надмощието над свръхсилата, идваща от древен Египет, е вече 17 дни на екраните у нас и за това време отчита 59 417 зрители и 635 535 лева приходи.

Четвърта позиция е за приключенския „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. Прекосяването на моретата от капитан Джак Спароу в търсенето на тризъбеца на Посейдон е гледано от 154 815 зрители и има 1 625 452 лева от билетите им за месец на екраните у нас.

На пето място е „Спасители на плажа“. Познатото заглавие от 90-те години, но вече в пълнометражен филмов формат с нови актьори и забъркани в историята му наркотици и комични ситуации, е от месец на екраните у нас и за това време има 69 058 зрители и 558 315 лева приходи.

Екшънът „Жената чудо“ с израелския топ модел Гал Гаднот в главната роля е на шесто място. За месец на екраните у нас историята за битките на принцесата на Амазония Диана да спре бушуващата война, е гледана от 38 332 зрители и има 558 315 лева приходи.

Седма позиция е за комедията „Тежка нощ“. Историята, започваща със средно ентусиазирано моминско парти с четири приятелки от колежанските години и завършваща с обезвреждането на опасни бандити, е от десет дни на екраните у нас и за това време е гледана от 7 801 зрители и има 66 810 лева приходи.

Осмо място е за анимацията „Дийп“. Испанският поглед върху живота от 2100-та година на Земята, обитавана само от морски създания, е гледан от 8 502 души и има 68 206 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На девета позиция е българският екшън „Бензин“. Филмът е от месец и половина на екраните у нас и за това време е гледан от 95 062 зрители и има 768 932 лева приходи.

Десето място сред най-гледаните филми у нас е за втората премиера от миналия уикенд – „Последното лице“. Романтичната драма на Шон Пен с Хавиер Бардем и Шарлийз Терон в главните роли е гледана от 476 зрители и има 4 567 лева от билетите им за първите три дни у нас.

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.