Разделянето на ВСС минава през промяна на конституцията

| от |

Проф. Даниел Вълчев

Реформатор не е онзи, който говори за реформи, а този, който ефективно успява да направи реформи. Много е лесно да кажеш, аз исках да направя реформа, но Конституционният съд ми я отмени. Предварително трябва да си помислил, че съществува такава възможност и да си потърсим по-голямо мнозинство. Ние българите сме свикнали да се оправдаваме с външни фактори.

Разделянето на ВСС на две камари и как да се постигне това

По този въпрос може да има дебат. Едната школа казва, че това може да бъде постигнато с обикновена промяна в Закона за съдебната власт, а другата – че това е конституционен въпрос. Има и мнения, че това не е просто конституционен въпрос, а е от онези въпроси, по които трябва да се свика Велико народно събрание. Аргументи има и в двете посоки. Чистият начин е това да стане с промяна в конституцията. Когато има съмнения е по-добре да се направи по-тежката процедура, за да се изчисти всяко съмнение относно конституционно съобразността на едно такова решение.

Ако се тръгне по другия път, рискът е ясен. Може да бъде сезиран Конституционният съд и неговото решение не може да бъде предварително разгадано. Тук искам да отворя една скоба Конституционните съдилища по правило имат право да променят своята практика и това много често става. Българският Конституционен съд няма такава традиция, но немският, който е флагманът на европейските конституционни съдилища, имаме много примери, че той си е променял практиката през годините. Така че не е страшно. Конституционният съд може и да подкрепи такава промяна.

Много приказки се изприказваха, че трябва да се намали политическата квота, т.е. тази, която минава през Народното събрание и да се усили квотата на самите магистрати. Това със сигурност не може да стане без промяна в конституцията, защото там ясно е казано кой каква част от членовете на ВСС избира. Второ, ако се направи тази промяна, без да започнат да работят две колегии, без промяна в конституцията, възникват много въпроси, които са от гледна точка на това как технически ще решат няколко проблема. Например: Какво става с тези, които се избират от НС? Те в коя от двете колегии ще заседават? В тези колегии по еднакъв брой хора ли ще има в тях? НС може да избере или само съдии, или само следователи, или само прокурори, или шарено, или пък някакви юристи, или пък само университетски преподаватели. Тук възникват твърде много въпроси, които ще трябва да се решават на парче.

Дългосрочното решение е да се мине през конституционно мнозинство. Въпроси като мандати на главния прокурор и съдилища минават през конституционно мнозинство и тук пак ще има конфликт с едно старо решение на Конституционния съд дали се засяга формата на държавно управление.

Ще постигне ли този парламент конституционно мнозинство

Всичко може да бъде направено, проблемът е, че не всеки може да го направи. Една голяма част от нещата, които се предлагат са разумни. Но трябва да сме наясно, че съдебната система не е някаква система, от която се интересуват съдиите и юристите. Това е система, която засяга живота на всеки българин и икономиката на страната. Никой нормален човек няма да дойде да си инвестира парите в страната, ако знае, че не може да разчита на правоохранителните органи. Струва ми се, че малко подценяваме тези неща.

Разбира се, че в парламента може да се направи конституционно мнозинство само трябва да се говори по-ясно около кои 5 точки търсим съгласие. Ако кажем, че търсим съгласие около това да разделим ВСС на две, защото първо, второ, трето, четвърто… Аз мисля, че ще се намери такова мнозинство.

Самото разделение на ВСС на две колегии не решава нито един въпрос. Това е един щрих. Ако някой си мисли, че като го разделим на две ще решим някакви въпроси, това е грешка. Но ако е част от една обща политика, това може би проработило.

Нужна ли е оставка на сегашното ВСС

Напоследък много се говори за оставка на ВСС, това е по-скоро политически въпрос. Има морални основания да се иска оставката на ВСС, в това няма съмнение. В крайна сметка каквото и да се говори, това е поредният състав на ВСС, който е под очакванията на обществото. Това е истината. Такива морални основания има.

За мен въпросът е друг. Ние искаме оставката на ВСС и избираме нови хора. Къде е разликата? При едни и същи правила, при една и съща обстановка като изберем нови хора и тези хора един бог знае какви са, няма да се получи промяна. Този състав на ВСС беше избран при мнозинство на ГЕРБ, в момента той ще стане отново с категоричното мнозинство на ГЕРБ. Да, с други политически сили, но това ще е въпрос на компромис. Кое ни гарантира, че новите ще са по-добри от старите? Защото аз нищо не виждам, че ще ни го гарантира това нещо.

Ние се въртим в един омагьосан кръг, защото не искаме да приемем един много важен принцип. Когато имаш системен проблем, ти трябва да го решиш с промяна в системата. Когато имаш персонален проблем, можеш да го решиш и със смяна на личностите. В случая смяната на личностите може да подобри малко нещата, но тя не може да подобри системата. Системата се нуждае от промяна. Личностите са вторичен въпрос.

За назначенията в съдебната система

Съдебната система е много консервативна и в нея не може просто така да си правите назначения, както поискате. Трябва да свикнем с едно, че назначаването на тримата големи – председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, както и на главния прокурор – е въпрос колкото професионален, толкова и политически. В това няма никакво съмнение, така е в цял свят. Назначаването на съдиите във Върховния съд на САЩ не е чисто професионален въпрос, то минава през политически разговори. И никой не го крие това нещо. Да, те трябва да имат високи морални качества, да бъдат големи професионалисти, но и другото също е факт.

Въпросът, който трябва да бъде поставен в тази система, а във всички системи е кой носи отговорност за едно назначение. Спомнете си г-жа Марковска, която беше избрана за член на КС по време на предишния мандат на правителството на г-н Бойко Борисов, помните ли как с огромно мнозинство този избор мина през НС и след това никой не пое отговорност за този избор. Как стана така? Същото е и тука.

Като човек съм по-склонен да вярвам не на колективния избор, а на едноличния. Защото ако президентът назначи някой за конституционен съдия, е ясно кой носи отговорност. Тя се носи от държавния глава. Когато 200 души изберат един човек, тогава никой не носи отговорност. Кой има право да номинира назначения в съдебната система, нека това да са магистратурата и министърът на правосъдието. Това са хората. Тогава ще има кристална яснота. Ето този министър на правосъдието предложи ето този магистрат. Или ето този председател на Върховен съд или главен прокурор назначи или предложи еди-кой си магистрат. Време е да персонализираме отношенията по тези важни въпроси. Трябва да е ясно аз съм предложил това и стоя зад него. Ако то се окаже погрешно, нося отговорност за него.

Съдебната система е може би една от най-консервативните. Желая на министъра на правосъдието Христо Иванов и правителството успех. Правителството, независимо от неговия цвят, трябва да бъде подкрепяно в правилните неща, а в неправилните – да го критикува. Това е една много малка стъпка в приемането на тази стратегия. Истинският път тепърва предстои. /БГНЕС

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Вижте първия трейлър на „Възвишение“ по романа на Милен Русков

| от chronicle.bg |

Ако не сте чели романа на Милен Русков „Възвишение“, сте пропуснали едно от събитията в съвременната българска литература и е добре да поправите пропуска.

През 2012г. писателят е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Творбата проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

А скоро ще можем да гледаме и кино версията на „Възвишение“ с Александър Алексиев ( „Откраднат живот“), и кукления актьор Стоян Дойчев  в главните роли.

От днес вече има и трейлър. Вижте го:

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.