Разделянето на ВСС минава през промяна на конституцията

| от |

Проф. Даниел Вълчев

Реформатор не е онзи, който говори за реформи, а този, който ефективно успява да направи реформи. Много е лесно да кажеш, аз исках да направя реформа, но Конституционният съд ми я отмени. Предварително трябва да си помислил, че съществува такава възможност и да си потърсим по-голямо мнозинство. Ние българите сме свикнали да се оправдаваме с външни фактори.

Разделянето на ВСС на две камари и как да се постигне това

По този въпрос може да има дебат. Едната школа казва, че това може да бъде постигнато с обикновена промяна в Закона за съдебната власт, а другата – че това е конституционен въпрос. Има и мнения, че това не е просто конституционен въпрос, а е от онези въпроси, по които трябва да се свика Велико народно събрание. Аргументи има и в двете посоки. Чистият начин е това да стане с промяна в конституцията. Когато има съмнения е по-добре да се направи по-тежката процедура, за да се изчисти всяко съмнение относно конституционно съобразността на едно такова решение.

Ако се тръгне по другия път, рискът е ясен. Може да бъде сезиран Конституционният съд и неговото решение не може да бъде предварително разгадано. Тук искам да отворя една скоба Конституционните съдилища по правило имат право да променят своята практика и това много често става. Българският Конституционен съд няма такава традиция, но немският, който е флагманът на европейските конституционни съдилища, имаме много примери, че той си е променял практиката през годините. Така че не е страшно. Конституционният съд може и да подкрепи такава промяна.

Много приказки се изприказваха, че трябва да се намали политическата квота, т.е. тази, която минава през Народното събрание и да се усили квотата на самите магистрати. Това със сигурност не може да стане без промяна в конституцията, защото там ясно е казано кой каква част от членовете на ВСС избира. Второ, ако се направи тази промяна, без да започнат да работят две колегии, без промяна в конституцията, възникват много въпроси, които са от гледна точка на това как технически ще решат няколко проблема. Например: Какво става с тези, които се избират от НС? Те в коя от двете колегии ще заседават? В тези колегии по еднакъв брой хора ли ще има в тях? НС може да избере или само съдии, или само следователи, или само прокурори, или шарено, или пък някакви юристи, или пък само университетски преподаватели. Тук възникват твърде много въпроси, които ще трябва да се решават на парче.

Дългосрочното решение е да се мине през конституционно мнозинство. Въпроси като мандати на главния прокурор и съдилища минават през конституционно мнозинство и тук пак ще има конфликт с едно старо решение на Конституционния съд дали се засяга формата на държавно управление.

Ще постигне ли този парламент конституционно мнозинство

Всичко може да бъде направено, проблемът е, че не всеки може да го направи. Една голяма част от нещата, които се предлагат са разумни. Но трябва да сме наясно, че съдебната система не е някаква система, от която се интересуват съдиите и юристите. Това е система, която засяга живота на всеки българин и икономиката на страната. Никой нормален човек няма да дойде да си инвестира парите в страната, ако знае, че не може да разчита на правоохранителните органи. Струва ми се, че малко подценяваме тези неща.

Разбира се, че в парламента може да се направи конституционно мнозинство само трябва да се говори по-ясно около кои 5 точки търсим съгласие. Ако кажем, че търсим съгласие около това да разделим ВСС на две, защото първо, второ, трето, четвърто… Аз мисля, че ще се намери такова мнозинство.

Самото разделение на ВСС на две колегии не решава нито един въпрос. Това е един щрих. Ако някой си мисли, че като го разделим на две ще решим някакви въпроси, това е грешка. Но ако е част от една обща политика, това може би проработило.

Нужна ли е оставка на сегашното ВСС

Напоследък много се говори за оставка на ВСС, това е по-скоро политически въпрос. Има морални основания да се иска оставката на ВСС, в това няма съмнение. В крайна сметка каквото и да се говори, това е поредният състав на ВСС, който е под очакванията на обществото. Това е истината. Такива морални основания има.

За мен въпросът е друг. Ние искаме оставката на ВСС и избираме нови хора. Къде е разликата? При едни и същи правила, при една и съща обстановка като изберем нови хора и тези хора един бог знае какви са, няма да се получи промяна. Този състав на ВСС беше избран при мнозинство на ГЕРБ, в момента той ще стане отново с категоричното мнозинство на ГЕРБ. Да, с други политически сили, но това ще е въпрос на компромис. Кое ни гарантира, че новите ще са по-добри от старите? Защото аз нищо не виждам, че ще ни го гарантира това нещо.

Ние се въртим в един омагьосан кръг, защото не искаме да приемем един много важен принцип. Когато имаш системен проблем, ти трябва да го решиш с промяна в системата. Когато имаш персонален проблем, можеш да го решиш и със смяна на личностите. В случая смяната на личностите може да подобри малко нещата, но тя не може да подобри системата. Системата се нуждае от промяна. Личностите са вторичен въпрос.

За назначенията в съдебната система

Съдебната система е много консервативна и в нея не може просто така да си правите назначения, както поискате. Трябва да свикнем с едно, че назначаването на тримата големи – председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, както и на главния прокурор – е въпрос колкото професионален, толкова и политически. В това няма никакво съмнение, така е в цял свят. Назначаването на съдиите във Върховния съд на САЩ не е чисто професионален въпрос, то минава през политически разговори. И никой не го крие това нещо. Да, те трябва да имат високи морални качества, да бъдат големи професионалисти, но и другото също е факт.

Въпросът, който трябва да бъде поставен в тази система, а във всички системи е кой носи отговорност за едно назначение. Спомнете си г-жа Марковска, която беше избрана за член на КС по време на предишния мандат на правителството на г-н Бойко Борисов, помните ли как с огромно мнозинство този избор мина през НС и след това никой не пое отговорност за този избор. Как стана така? Същото е и тука.

Като човек съм по-склонен да вярвам не на колективния избор, а на едноличния. Защото ако президентът назначи някой за конституционен съдия, е ясно кой носи отговорност. Тя се носи от държавния глава. Когато 200 души изберат един човек, тогава никой не носи отговорност. Кой има право да номинира назначения в съдебната система, нека това да са магистратурата и министърът на правосъдието. Това са хората. Тогава ще има кристална яснота. Ето този министър на правосъдието предложи ето този магистрат. Или ето този председател на Върховен съд или главен прокурор назначи или предложи еди-кой си магистрат. Време е да персонализираме отношенията по тези важни въпроси. Трябва да е ясно аз съм предложил това и стоя зад него. Ако то се окаже погрешно, нося отговорност за него.

Съдебната система е може би една от най-консервативните. Желая на министъра на правосъдието Христо Иванов и правителството успех. Правителството, независимо от неговия цвят, трябва да бъде подкрепяно в правилните неща, а в неправилните – да го критикува. Това е една много малка стъпка в приемането на тази стратегия. Истинският път тепърва предстои. /БГНЕС

 
 

Наистина ли Памела Андерсън е неузнаваема?

| от chronicle.bg |

Вече веднъж го преживяхме с любимата Бриджит Джоунс, когато Рене Зелуегър се появи на събитие с променена визия. Всички, които помнят пухкавите устни на героинята от култовия филм не можеха да повярват какво се е случило с актрисата и започнаха безкрайни разговори за пластичната хирургия и това, което причинява на любимите ни лица от екрана. Никой обаче не обърна внимание на друго – между снимките на Бриджит Джоунс и деня на фотоса бяха минали години. Ако образът от филма не остарява, актьорът в ролята не е открил философския камък, който да го дари с вечна младост.

Сега ни се случи още веднъж. С Памела Андерсън. 

Актрисата се появи в Кан и за своите 49 години изглежда невероятно, С пригладена на опашка коса и семпла рокля, тя наистина беше едно от събитията на червения килим. Не така обаче видяха мнозина актрисата от „Спасители на плажа“. „Неузнаваема“, „провокира въпроси за пластичната хирургия“ и т.н. заглавия отново се появиха онлайн. Независимо какви са причините да изглежда толкова добре, на Памела Андерсън могат да завидят мнозина 49-годишни жени.

Всъщност голямата промяна е, че актрисата е оставила зад гърба си провокативните и разголени дрехи, като ги е заменила с доста по-семпли облекло и грим. В галерията можете да видите снимки на „новата“ Памела и да ги сравните с предишното й амплоа.

Междувременно появата на актрисата в Кан провокира и друг разговор – за отношенията й с Джулиан Асанж. Преди време тя определи създателя на „Уикилийкс“ като един от най-любимите й хора на планетата. Тя често посещаваше австралиеца в посолството на Еквадор в Лондон, където той поиска политическо убежище през 2012 година, за да избегне екстрадирането си в Швеция по обвинения за изнасилване – обвинения, които в петък бяха окончателно свалени.

 
 

Кристен Стюарт вече живее с приятелката си

| от Chronicle.bg, по БТА |

Стела Максуел, приятелката на актрисата Кристен Стюарт, се пренесе да живее в дома й в Лос Анджелис, съобщи Контактмюзик.

Кристен вече нарича Стела своя съпруга и е казала на приятелите си, че мисли за брак с нея. Тя я е представила и на майка си, която е одобрила избора й.

Приятелите й обаче не са убедени, че Кристен е готова за такова обвързване.

„Кристен има проблеми с връзките и не се опитва да ги реши. Тя много се пали, но след това бързо охладнява.

Промяната може да стане само за няколко часа и всичко приключва – каза човек от обкръжението й пред сп. „Грация“. – Приятелите й се безпокоят, че в крайна сметка тя, или по-вероятно Стела, много ще страда. Сега те прекарват всяка минута заедно и като погледнем назад, това винаги е водело до проблеми.“

Това е първата връзка на Кристен Стюарт след Робърт Патинсън, когато тя мисли за брак.

Стела Максуел е манекенка. Преди Кристен Стюарт тя имаше връзка с певицата Майли Сайръс.

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.

 
 

Страшни мъже, модерна телевизия

| от Амелия Понд |

Човек обича да се страхува, макар и понякога да не си признава. Но една неделя е нищо без доза приятни страшни мъже, които искат да те хванат и разкъсат на парчета. Без причина, ей така, просто защото не ги кефиш.

Страшната телевизия и нейните най-ярки персонажи могат да се похвалят, че са докарали повече безсънни нощи в човешката история от всяко друго ентъртеймънт събитие.

Този понеделник един от сериалите, който изкарваше акъла на много от нас през 90-те се завръща. „Туин Пийкс“ е телевизионното събитие на годината. В центъра му, макар вече да го няма, винаги ще остане Боб. Страшният сивокос мъж, който обича да се забавлява с хората е от онези плашещи преживявания, които се помнят дълго.

Той и още четирима приятни младежи са част от нашата скери селекция днес. В галерията горе.