Разделянето на ВСС минава през промяна на конституцията

| от |

Проф. Даниел Вълчев

Реформатор не е онзи, който говори за реформи, а този, който ефективно успява да направи реформи. Много е лесно да кажеш, аз исках да направя реформа, но Конституционният съд ми я отмени. Предварително трябва да си помислил, че съществува такава възможност и да си потърсим по-голямо мнозинство. Ние българите сме свикнали да се оправдаваме с външни фактори.

Разделянето на ВСС на две камари и как да се постигне това

По този въпрос може да има дебат. Едната школа казва, че това може да бъде постигнато с обикновена промяна в Закона за съдебната власт, а другата – че това е конституционен въпрос. Има и мнения, че това не е просто конституционен въпрос, а е от онези въпроси, по които трябва да се свика Велико народно събрание. Аргументи има и в двете посоки. Чистият начин е това да стане с промяна в конституцията. Когато има съмнения е по-добре да се направи по-тежката процедура, за да се изчисти всяко съмнение относно конституционно съобразността на едно такова решение.

Ако се тръгне по другия път, рискът е ясен. Може да бъде сезиран Конституционният съд и неговото решение не може да бъде предварително разгадано. Тук искам да отворя една скоба Конституционните съдилища по правило имат право да променят своята практика и това много често става. Българският Конституционен съд няма такава традиция, но немският, който е флагманът на европейските конституционни съдилища, имаме много примери, че той си е променял практиката през годините. Така че не е страшно. Конституционният съд може и да подкрепи такава промяна.

Много приказки се изприказваха, че трябва да се намали политическата квота, т.е. тази, която минава през Народното събрание и да се усили квотата на самите магистрати. Това със сигурност не може да стане без промяна в конституцията, защото там ясно е казано кой каква част от членовете на ВСС избира. Второ, ако се направи тази промяна, без да започнат да работят две колегии, без промяна в конституцията, възникват много въпроси, които са от гледна точка на това как технически ще решат няколко проблема. Например: Какво става с тези, които се избират от НС? Те в коя от двете колегии ще заседават? В тези колегии по еднакъв брой хора ли ще има в тях? НС може да избере или само съдии, или само следователи, или само прокурори, или шарено, или пък някакви юристи, или пък само университетски преподаватели. Тук възникват твърде много въпроси, които ще трябва да се решават на парче.

Дългосрочното решение е да се мине през конституционно мнозинство. Въпроси като мандати на главния прокурор и съдилища минават през конституционно мнозинство и тук пак ще има конфликт с едно старо решение на Конституционния съд дали се засяга формата на държавно управление.

Ще постигне ли този парламент конституционно мнозинство

Всичко може да бъде направено, проблемът е, че не всеки може да го направи. Една голяма част от нещата, които се предлагат са разумни. Но трябва да сме наясно, че съдебната система не е някаква система, от която се интересуват съдиите и юристите. Това е система, която засяга живота на всеки българин и икономиката на страната. Никой нормален човек няма да дойде да си инвестира парите в страната, ако знае, че не може да разчита на правоохранителните органи. Струва ми се, че малко подценяваме тези неща.

Разбира се, че в парламента може да се направи конституционно мнозинство само трябва да се говори по-ясно около кои 5 точки търсим съгласие. Ако кажем, че търсим съгласие около това да разделим ВСС на две, защото първо, второ, трето, четвърто… Аз мисля, че ще се намери такова мнозинство.

Самото разделение на ВСС на две колегии не решава нито един въпрос. Това е един щрих. Ако някой си мисли, че като го разделим на две ще решим някакви въпроси, това е грешка. Но ако е част от една обща политика, това може би проработило.

Нужна ли е оставка на сегашното ВСС

Напоследък много се говори за оставка на ВСС, това е по-скоро политически въпрос. Има морални основания да се иска оставката на ВСС, в това няма съмнение. В крайна сметка каквото и да се говори, това е поредният състав на ВСС, който е под очакванията на обществото. Това е истината. Такива морални основания има.

За мен въпросът е друг. Ние искаме оставката на ВСС и избираме нови хора. Къде е разликата? При едни и същи правила, при една и съща обстановка като изберем нови хора и тези хора един бог знае какви са, няма да се получи промяна. Този състав на ВСС беше избран при мнозинство на ГЕРБ, в момента той ще стане отново с категоричното мнозинство на ГЕРБ. Да, с други политически сили, но това ще е въпрос на компромис. Кое ни гарантира, че новите ще са по-добри от старите? Защото аз нищо не виждам, че ще ни го гарантира това нещо.

Ние се въртим в един омагьосан кръг, защото не искаме да приемем един много важен принцип. Когато имаш системен проблем, ти трябва да го решиш с промяна в системата. Когато имаш персонален проблем, можеш да го решиш и със смяна на личностите. В случая смяната на личностите може да подобри малко нещата, но тя не може да подобри системата. Системата се нуждае от промяна. Личностите са вторичен въпрос.

За назначенията в съдебната система

Съдебната система е много консервативна и в нея не може просто така да си правите назначения, както поискате. Трябва да свикнем с едно, че назначаването на тримата големи – председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, както и на главния прокурор – е въпрос колкото професионален, толкова и политически. В това няма никакво съмнение, така е в цял свят. Назначаването на съдиите във Върховния съд на САЩ не е чисто професионален въпрос, то минава през политически разговори. И никой не го крие това нещо. Да, те трябва да имат високи морални качества, да бъдат големи професионалисти, но и другото също е факт.

Въпросът, който трябва да бъде поставен в тази система, а във всички системи е кой носи отговорност за едно назначение. Спомнете си г-жа Марковска, която беше избрана за член на КС по време на предишния мандат на правителството на г-н Бойко Борисов, помните ли как с огромно мнозинство този избор мина през НС и след това никой не пое отговорност за този избор. Как стана така? Същото е и тука.

Като човек съм по-склонен да вярвам не на колективния избор, а на едноличния. Защото ако президентът назначи някой за конституционен съдия, е ясно кой носи отговорност. Тя се носи от държавния глава. Когато 200 души изберат един човек, тогава никой не носи отговорност. Кой има право да номинира назначения в съдебната система, нека това да са магистратурата и министърът на правосъдието. Това са хората. Тогава ще има кристална яснота. Ето този министър на правосъдието предложи ето този магистрат. Или ето този председател на Върховен съд или главен прокурор назначи или предложи еди-кой си магистрат. Време е да персонализираме отношенията по тези важни въпроси. Трябва да е ясно аз съм предложил това и стоя зад него. Ако то се окаже погрешно, нося отговорност за него.

Съдебната система е може би една от най-консервативните. Желая на министъра на правосъдието Христо Иванов и правителството успех. Правителството, независимо от неговия цвят, трябва да бъде подкрепяно в правилните неща, а в неправилните – да го критикува. Това е една много малка стъпка в приемането на тази стратегия. Истинският път тепърва предстои. /БГНЕС

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Най-после: първи трейлър на новия „ТО“ по Стивън Кинг

| от chronicle.bg |

Следим внимателно развитието на проекта на Андрес Мушети с възраждането на злото в „ТО“ по Стивън Кинг и сме екстатично-развълнувани от новината за първия официален трейлър, който вече се шерва в социалните мрежи.

Хорър качествата са пределно ясни.

Надяваме се, че тази екранизация ще улови и безценните Стивън Кинг-моменти отвъд ужаса, онези, които говорят за другия ужас, в човешките отнопения.

Без да ви губим повече времето в приказки, вижте трейлъра, а ако и вие сте получили пилоерекция от страх, значи сме от една порода:

Режисьор на „It“ е Андрес Мушети („Mama“) по сценарий на Чейс Палмър, Гари Доберман и Кари Фукунага. В ролята на клоуна Пениуайз ще влезе Бил Скарсгард, а другите актьори, които ще видим, са Джейдън Либерхър, Фин Улфхард, София Лилис, Джак Дилън Грейзър, Уайът Олеф, Чоузен Джейкъбс, Джереми Рей Тайлър, Оуен Тийг, Пип Дуайър, Стюарт Хюз, Стивън Богарт, Ари Коен, Меган Шарпантие, Никълъс Хамилтън, Джаксън Робърт Скот, Джейк Сим, Хавиер Ботет, Логан Томпсън и др.

Пpемиерата е на 8 септември.

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.

 
 

Как изглеждат днес звездите, по които си падахме едно време

| от chronicle.bg |

Обичахте ги, желаехте ги, искахте да сте като тях, дори изрязвахте снимките им от списания! Носталгията е едно от най-силните и сладки човешки чувства.

Родените през 2000 догодина стават пълнолетни. Някои от тях може би са чували за тези звезди от нашето поколение. Но най-вероятно ги свързват с нафталин и изобретяването на печатната машина.

Днес някои от тези звезди греят още по-ярко. Други греят само в спомените ни. В галерията ни днес сме събрали някои от най-иконичните лица, по които лелеехме като малки.