Расистка ли е западната издателска индустрия?

| от | |

Макар човечеството да напредва както в технически, така и в културен аспект, проблемът с расизма продължава да е актуален. Той не подминава и издателския бизнес. Представяме ви текст относно расизма и издателската индустрия, публикуван в lira.bg. Той е дело на П.П. Уонг, която е главен редактор на сайта bananawriters.com.

970d„Имам  един приятел, който е писател от азиатски произход. Той има много добри качества, но книгите му често са отхвърляни от западни литературни агенти, вместо името му вече да е сред авторите на бестселъри. Сред аргументите  за отказите присъстват следните:

Книгата представлява отличен поглед върху азиатско-американската култура. Хумористичната и остроумна история е страхотна. Въпреки това на този етап не можем да я публикуваме, защото вече издаваме известен азиатски автор и се страхуваме да не прекалим”. Въпросният писател пише сълзливи книги за мъчения по време на режима на Мао Дзедун.

Друг: „Макар да ни харесва изказа и тематиката, не сме сигурни, че книгата би се вписала в икономическия климат. Не се вписва в жанра на азиатските автори, които публикуваме, и не знаем как да я позиционираме на пазара”. Какъв е въпросният жанр, не става ясно.

Потърсете в „Гугъл” азиатски редактор и ще видите, че много трудно се намират изказвания или интервюта от такива. Вземете всяко издание, което пише за „топ” издатели, агенти, редактори и ще видите, че всички са бели. Не ме разбирайте погрешно – няма нищо лошо в това бели да редактират азиатски писатели. Проблемът е в липсата на разнообразие. Редакторите базират решенията си на това дали им харесва дадена книга и дали тя би се продавала. При положение, че всички те са бели, трудно е да се очаква от тях да се идентифицират с тази култура или да избегнат стереотипите.

Всички книги от азиатски писатели, които се публикуват, се базират едва на няколко теми – „екзотичния” сексуален живот на китайските жени, мистични народни приказки, кунг фу и оцеляването по време на комунизма. Моят приятел пише за това какво е да растеш като американец от азиатски произход. Книгите му са с хумористичен поглед. Следователно – няма шанс.

Издателската индустрия е доминирана от бели редактори от средната класа. Според данни на „Creative Skillset” едва 4% от хората, работещи в издателския бизнес в Англия и Уелс са чернокожи, азиатци или от друго малцинство в този регион. В същото време 14% от населението са такива. Проучване от 2012 г. на „Cooperative Children’s Book Center” показа, че от работещите в издателската сфера в САЩ 3,3% са чернокожи, 2,1% са азиатци, 1,5% – латиноси и 0,6% – от индиански произход. Нормално е децата на хора от тези раси да смятат, че няма смисъл да преследват кариера в бизнес, в който няма място за тях.

Нужна е промяна. Читателите азиатци обаче трябва да поемат отговорност. Лесно е да се купуват книги от азиатски автори. Както имаме пари за дрехи, приложения за мобилни телефони и скъпи вечери, така имаме и за творчеството на номинирания за „Букър” Таш Оу или Нобеловия лауреат Мо Йен. Същото се отнася и за азиатските драматурзи. Бях на две пиеси, изготвени от азиатски екип, но когато се огледах, 90% от публиката не бяха такива.

Ако дадена книга не се продава, лесно е да определим расизма като основна причина. Но трябва да се отчете, че азиатските читатели не играя ролята си. Ако половината хора от азиатски произход в САЩ и Обединеното кралство си купят едва една книга от такъв автор, много от азиатските писатели ще бъдат в бестселър класациите. Това е влияние на толкова ниска цена.

Ние, читателите, трябва да работим заедно, за да помагаме на писатели като този мой познат да преодолеят трудностите. Ако направим така, че книгите от азиатски писатели да се продават повече, редакторите и издателите няма как да не забележат. Азиатските читатели трябва да подпомогнат собствената си общност, като бръкнат в портфейлите и портмонетата си. Като си купуваме книга от азиатски писател, ние помагаме на индустрията на цена, по-ниска от тази на кофа препържено пилешко в „KFC”.

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.