Расистка ли е западната издателска индустрия?

| от | |

Макар човечеството да напредва както в технически, така и в културен аспект, проблемът с расизма продължава да е актуален. Той не подминава и издателския бизнес. Представяме ви текст относно расизма и издателската индустрия, публикуван в lira.bg. Той е дело на П.П. Уонг, която е главен редактор на сайта bananawriters.com.

970d„Имам  един приятел, който е писател от азиатски произход. Той има много добри качества, но книгите му често са отхвърляни от западни литературни агенти, вместо името му вече да е сред авторите на бестселъри. Сред аргументите  за отказите присъстват следните:

Книгата представлява отличен поглед върху азиатско-американската култура. Хумористичната и остроумна история е страхотна. Въпреки това на този етап не можем да я публикуваме, защото вече издаваме известен азиатски автор и се страхуваме да не прекалим”. Въпросният писател пише сълзливи книги за мъчения по време на режима на Мао Дзедун.

Друг: „Макар да ни харесва изказа и тематиката, не сме сигурни, че книгата би се вписала в икономическия климат. Не се вписва в жанра на азиатските автори, които публикуваме, и не знаем как да я позиционираме на пазара”. Какъв е въпросният жанр, не става ясно.

Потърсете в „Гугъл” азиатски редактор и ще видите, че много трудно се намират изказвания или интервюта от такива. Вземете всяко издание, което пише за „топ” издатели, агенти, редактори и ще видите, че всички са бели. Не ме разбирайте погрешно – няма нищо лошо в това бели да редактират азиатски писатели. Проблемът е в липсата на разнообразие. Редакторите базират решенията си на това дали им харесва дадена книга и дали тя би се продавала. При положение, че всички те са бели, трудно е да се очаква от тях да се идентифицират с тази култура или да избегнат стереотипите.

Всички книги от азиатски писатели, които се публикуват, се базират едва на няколко теми – „екзотичния” сексуален живот на китайските жени, мистични народни приказки, кунг фу и оцеляването по време на комунизма. Моят приятел пише за това какво е да растеш като американец от азиатски произход. Книгите му са с хумористичен поглед. Следователно – няма шанс.

Издателската индустрия е доминирана от бели редактори от средната класа. Според данни на „Creative Skillset” едва 4% от хората, работещи в издателския бизнес в Англия и Уелс са чернокожи, азиатци или от друго малцинство в този регион. В същото време 14% от населението са такива. Проучване от 2012 г. на „Cooperative Children’s Book Center” показа, че от работещите в издателската сфера в САЩ 3,3% са чернокожи, 2,1% са азиатци, 1,5% – латиноси и 0,6% – от индиански произход. Нормално е децата на хора от тези раси да смятат, че няма смисъл да преследват кариера в бизнес, в който няма място за тях.

Нужна е промяна. Читателите азиатци обаче трябва да поемат отговорност. Лесно е да се купуват книги от азиатски автори. Както имаме пари за дрехи, приложения за мобилни телефони и скъпи вечери, така имаме и за творчеството на номинирания за „Букър” Таш Оу или Нобеловия лауреат Мо Йен. Същото се отнася и за азиатските драматурзи. Бях на две пиеси, изготвени от азиатски екип, но когато се огледах, 90% от публиката не бяха такива.

Ако дадена книга не се продава, лесно е да определим расизма като основна причина. Но трябва да се отчете, че азиатските читатели не играя ролята си. Ако половината хора от азиатски произход в САЩ и Обединеното кралство си купят едва една книга от такъв автор, много от азиатските писатели ще бъдат в бестселър класациите. Това е влияние на толкова ниска цена.

Ние, читателите, трябва да работим заедно, за да помагаме на писатели като този мой познат да преодолеят трудностите. Ако направим така, че книгите от азиатски писатели да се продават повече, редакторите и издателите няма как да не забележат. Азиатските читатели трябва да подпомогнат собствената си общност, като бръкнат в портфейлите и портмонетата си. Като си купуваме книга от азиатски писател, ние помагаме на индустрията на цена, по-ниска от тази на кофа препържено пилешко в „KFC”.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Toyota вече има над 10 милиона продажби на хибридни автомобили

| от chronicle.bg |

Автомобилният гигант Toyota официално съобщи, че към 31 януари е продала над 10 милиона хибридни автомобила.

„Когато представихме Prius, никой нямаше представа какво е това хибрид”, каза Такеши Учимада, председател на Съвета на директорите на Toyota.

„Тези, които го караха, бяха наричани гийкове и как ли не още. Днес, благодарение онези, които дадоха шанс на Prius, хибридните автомобили имат все по-нарастваща популярност, яхнали са вълната на успеха и вървят към установяването им като стандартна технология.”

Припомняме, че Toyota Prius е първата масово произвеждана хибридна електрическа кола, която се появи през 1997 година. Хибридът вече е на цели 20 години.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо: