Путин загуби Киев, може да загуби и Москва

| от |

Коментар на Константин Вълков (Дарик радио)

За първи път научих повече за Украйна като дете, което изследваше руското автомобилостроене по пътищата на родината. Кой не е чувал за Запорожец, кой не се е возил на Заз. По-късно се появиха Жигули, Волга и останалите. Ние обаче имахме Трабант и после Застава. Знаех само за прословутата вноска за руско возило от 1500 лева и чакането с години. Така си обяснявах и чехличките, които чакаха някои дами шофьори в купето, преди да се качат в новото Жигули. Че кой нормален ще цапа скъпоценната кола, за която е чакал няколко години? Спомням си за черните Волги, които се носеха като лодки. Дядото на един приятел имаше такава, голям човек. После видях Фиат 600, досущ като ЗАЗ 965. След това Фиат 124 – екзактно Жигули 2101. Класическият ЗАЗ, на въоръжение и у нас в онези години, така добре приличащ на немската NSU Prinz 4. И още – Форд Mainline и Шевролет Belair като Волга, Крайслер NewYorker като Чайка ГАЗ-14, Нисан Sunny като Лада 2101. Бях сигурен, че поне зиловете по манифестациите на Червения площад са незаменими, те пък се оказаха Линкълн Continental.

putin_09_04_2012

Копия или не, съветските машини, продукти, иновации и т.н. осигурявали някакъв живот на гражданите на великата съветска страна, пък и в социалистически държавни като нашата. Не можеш да имаш Крайслер, ето ти Волга. По-евтина, здрава и надеждна. Какво пък толкова.

Разбира се, колите са малък, но важен пример. Малцина ще оспорят образованието и способностите на съветските инженери, монтьори, изобретатели. Твърде вероятно е да са по-добри от западните си събратя в някои области. Има само едно сфера, където източните братушки винаги са изоставали, и това са идеите. Тъкмо липсата на идеи доведе до разпада на СССР, до всичко, което се случва с бившите съветски републики, до вакханалията в Украйна. Липсата на идеи те кара да взираш поглед и мечтаеш за места, където има идеи. Така работи светът. На съветска почва няма такъв, търсиш ги на Запад. Постимперската тъга и вечното желание на съветските граждани да бягат на Запад се крие точно в идеите. Идеята е тази част от живота, която променя света, отговорна е за прогреса на човечеството, създава живот. Подсъзнателно всеки иска да е там, където са идеите, а те са на Запад. Ония братушки, които едно време са виждали Фиат 124, а после създавали ЗАЗ 965, са запечатали в главите си италианската идея. Съзнавали са какво правят. Копи и пейст. Италианската идея се е заключила в главите им и се е предала на децата им. Сега същите тези деца искат да ходят на почивка в Италия и да карат истински Фиат.

Нищо, че сега в Севастопол прегръщат и целуват спецчастите от „Беркут“ и ги провъзнасят за герои. Жителите на Севастопол, привидно обладани от великата руска идея за съветска хегемония, всъщност са пленници на западната идея, колкото и да отричат това. Всички са пленници на западната идея. И повечето от тях мечтаят да напуснат като забранения Владимир Набоков, на кораб с име „Надежда“ и да избягат на Запад. Като Набоков – в БерлинПарижКембриджМонтрьо. Където и да е , ама да е на Запад. Руснаците живеят в състояние на историческа дисфункция и това сигурно побърква. Както пише Дейвид Ремник, тиражът на Правда вече не е милионен, а хиляден; на едни места улиците са с нови имена, на други продължават да се наричат Ленин. Руснаците битуват в съветски блокове, но гледат западни реклами. Новите руснаци, т.нар. нуво-риш, въведоха вулгарно и брутално западното консуматарско. А тези, които все още ходят с кожуси и вярват, че мороженое е съветското изобретение и най-хубавото на света, тайничко се надяват и те да бъдат нуво-риш, и те да опитат gelato. Техният настоящ лидер Владимир Путин, обучен в Ленинград и работил за КГБ в Дрезден, е също объркан. Това, което днес се случва в Киев, утре може да се случи в Москва. Дядо му Спиридон Путин бил готвач на ЛенинСталинНадежда Крупская. Готвил е любимата супа на Сталин – с агнешко или говеждо, лук, ориз, чесън, магданоз, домати, картофи. Хубави години. Путин си прекарвал също хубаво в Дрезден - малко работа, бира на корем, хубава супа, щастливи дни. И въпреки, че западните идеи прекъснали този живот-приказка с рухването на Берлинската стена, днес същият този Путин харчи 50 милиарда долара, за да покаже на същия този Запад, че и той може да прави нещата по западен начин. Защото и той е обладан от западните идеи. И той гледа западни филми, и той слуша западна музика, и той прави разлика, когато се вози в западни автомобили. Нищо, че си остава патриотичен осударственик. Да вярваш в западните идеи не значи да предадеш Русия. Путин никога не е вярвал, че Русия е предопределена да следва някакъв специален път на развитие, който се разминава от пътя, по който много западни страни са успели. На него може да му липсва въображението и креативността, но той не е глупав. Парадоксално, но точно Путин отлично съзнава, че единственият начин Русия да върви напред е да бъде мъничко по-близка до Европа и САЩ. Елегантните му жестове към връщане на стария съветски ред са по-скоро маска, която се харесва на поколението на дядо му Спиридон.

Путин разбира, че влиянието на Русия в света и върху подопечните ѝ бивши съветски републики намалява. Не заради пари, а защото Русия губи битките на идеите. Един от начините да върне националното самочувствие е имперският жокер. Той играе отлично с имперската карта, единствената му надежда. Посещава Санкт Петербург и казва на хората на улицата – този град блести с „имперски блясък“. Отива в сърцето на Русия и говори на работниците за славните имперски времена. Цитира Пьотър Столипин ей така, между другото, за да напомни, че времената на император Николай II не са чак толкова далечни. Но хората в Санкт Петербург и останалите, се прибират у дома, пускат си един американски филм, готвят на немската си печка, мечтаят да пият бира на Октоберфест, да си купуват скандинавски мебели, да карат ски в Алпите и да почиват в Южна Франция. Това е положението. В битките на идеите дори споменът за имперска Русия не може да победи мечтата за Плейстейшън, свободата на словото, срещата с Бионсе и мача на Челси.

Точно поради тези и ред други причини случващото се в Украйна не е изненада за Путин. Той знае, че подобно нещо може да се случи и в Москва. Той знае, че нито една военна сила не е победила битката на идеите. Навярно се опитва да отложи загубата, но знае, че един ден тя ще настъпи. Дори най-верните му друзя пишат имейли на децата си, които учат в швейцарски колежи на американските си айфони.

Впрочем, МОК и ФИФА напоследък действат като Русия и си мислят, че парите могат да победят идеите, но това няма как да стане. Раздават домакинства срещу пари (Сочи за зимна олимпиада, световно по футбол в Русия през 2018, световно по футбол в Катар през 2022). Неслучайно журналистът Мартин Клоук хубаво каза на ръководните МОК и ФИФА фактори, че последното истинско световно по футбол, което ще има някакво значение за играта футбол, е това в Бразилия. Шашмите, които ФИФА и МОК правят за всеки долар повече, вкарването на технологии и липсата на изненада, превръщат домакинства като тези в СочиРусия и Катар в машини за пари, но не и за хубав спорт. Ако в кръвта на бразилците тече страст за футбол, на места като Катар няма нито страст, нито футбол.

По същата причина ако ще и 50 източни части на Украйна да се отделят, в един момент те също ще гледат на Запад. Защото битката за идеите, за добро или лошо, е спечелена от Запада. Сигурно РусияКитай и Индия се развиват, но това е на хартия, в някакви екселски таблици, според някакви глобални показатели, които нямат значение в дългосрочен план. Ако отидете на среща на елитите на РусияКитай и Индия, ще видите, че т.нар. местен елит праща децата си в западни училища. Че т.нар. местен елит отива на почивка в западни курорти. Че т.нар. местен елит чете западни книги и гледа западни филми и играе на западни игри, и бленува по западни мебели, и мечтае за западни дрешки. Западът е по-силен от когато и да било. Едно посещение на западна звезда в тези страни събира милиони души на улицата или в залата. В днешния брой на водещи азиатски вестници се говори повече за ФейсбукОскаритеЛуи Вуитон и новия филм на Дисни, отколкото за която и да било местна тема. В местните класации за най-добрите университети в света е трудно да намериш в първите 20 образователен център, който не е на Запад. Първият руски университет, да успокоя завършилите в Москва, е едва на 80-о място.

Културното влияние в дългосрочен план ще бъде по-силно от икономическото и събитията в Украйна доказват това. Путин може да направи и газта безплатна за Украйна, но тя пак ще гледа на Запад. Отварянето на бившите съветски републики към света само увеличи апетита към западното. А когато към музиката, книгите, модата, звездите, образованието се добави и демокрацията, жаждата за западен начин на живот става по-силна и нито един безплатен барел петрол не може да я утоли. Ако всеки ден в западните страни се промъкват безброй нелегални имигранти, ще ми бъде интересно да видя колко са се промъкнали в Русия и Китай например. РусияИндияКитай и Катар могат да направят най-голямата и могъща Ал Джазира на света, но западните медии ще имат по-голямо влияние и това е реалното положение на нещата.

Путин направи Игрите, за да докаже на Запада, че може да прави нещата по западен начин. За разлика от Брежнев, както напомня американското списание Ню Йоркър тази седмица, който изпратил писмо на Черненко по повод олимпийските игри в Москва през 1980 („Това събитие ще е колосално скъпо. Другарите ме съветват да платим някаква глоба и да се измъкнем“), Путин бе твърдо решен да покаже, че може. Сигурно Путин успя. Игрите се случиха. В курортното градче Сочи, тъй любимо на апаратчиците, имаше зимни олимпийски игри. Хората ще забравят за вълненията в Туитър около темата #SochiProblems, както навярно ще забравят и за най-скъпите Игри в историята на игрите. Защото по-голямата част от жителите на СочиКиев и който и да е настоящ руски или бивш съветски град, гледат в друга посока. От една страна, Украйна е твърде разделена за това накъде да поеме. От друга, Западът е мощна притегателна сила. От трета – по-старите хора все още лелеят по безгрижния съветски живот. Но и това ще отмине. Силата на идеите ще застигне и тях. Москва може да бъде новият Киев.

В интерес на истината тук Путин би трябвало да бъде защитен, защото съзнавайки своето превъзходство (идейно и икономическо) Западът и САЩ реално поставиха ултиматум на Украйна да избира между тях и Русия. Путин, този път прагматичен, беше предложил друго, но това не беше отразено достатъчно нито на Запад, нито в самата Русия, какво остава за Украйна. Ако върнете лентата назад, ще намерите предложението на Путин за тристранно споразумение. Трудно е да се гадае кое е по-доброто решение за Украйна – дали помощта от Запада, която неминуемо ще отведе елегантно Украйна към НАТО или предложеното „спасение“ от Путин.

Междувременно Украйна остава най-голямата страна в Европа, по-голяма и от Франция, и от Испания, и от Швеция, и от Великобритания. Това е положението. Само Русия е по-голяма от Украйна, каквото и да значи това. Но от всички тях по-големи са идеите, които към този исторически момент продължават да се случват на Запад.

 
 

Последни билети и броени дни до магическия филм-концерт от сагата за Хари Потър

| от chronicle.bg |

Тази събота, на 25-и февруари,можем да се насладим на премиерата на първия филм от приказната поредица за Хари Потър под съпровода на симфоничен оркестър.

Над 80 души ще изпълнят музиката на знаменития Джон Уилямс към „Хари Потър и Философският камък“, донесла му номинация за Оскар, както и две за награда Грами. Целият филм ще бъде прожектиран с висока разделителна способност на 12-метров екран в зала 1 на НДК.

2016-11-03-HP-in-concert

Билетите за филм-концерта са изчерпани напълно в някои сектори, като все още са в продажба ограничени количества от най-евтините категории. Събитието тази година гостува в Германия, Финландия, Италия, Австралия, Полша, САЩ.

Специално за шоуто у нас пристига британският диригент Тимоти Хенти, дирижирал някой от най-престижните оркестри в цяла Европа като Кралския Шотландски Национален Оркестър, номиниран три поредни години за награда „Грами“ за най-добро изпълнение, Филхармоничния оркестър на Люксембург и Оркестъра на Кралската Опера в Ковънт Гардън. Лично диригентът ще донесе в България и нотите, които се съхраняват в студиото на Уорнър Брос. в Бърбанк, Калифорния.

Вратите на зала 1 в НДК за „Хари Потър и Философският камък“ с музика на живо отварят в 18:00 ч., а събитието започва в 19:00 ч. Билетите са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен Център НДК, Български Пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

България е на 25-о място в света по скорост на мобилния интернет

| от chronicle.bg |

Страната с най-бърз мобилен интернет в света е Южна Корея, сочат данни на Open Signal. С близка скорост са Норвегия и Унгария. Докато в Южна Корея можете да ползвате интернет със скорост 37.5 мегабита в секунда, в Норвегия – 34.8, то в Унгария скоростта е 31 мегабита в секунда.

Open Signal са изчислили данните за 87 държави. Средната скорост за 4G връзка е 17.4 mbps, което означава, че трите топ държави скоростта е почти два пъти по-висока. Въпреки това обаче количеството време, което хората прекарват свързани с wifi мрежи не намалява, а точно обратното. Например в Южна Корея потребителите прекарват 50% от времето си с wifi връзка.
Това значи, че мобилната връзка се използва не за да замени wifi мрежите, а за да ги допълни.

България е на 25-о място по скорост на мобилния интернет и изпреварва страни като Великобритания, Италия, Германия и Франция.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.