Путин загуби Киев, може да загуби и Москва

| от |

Коментар на Константин Вълков (Дарик радио)

За първи път научих повече за Украйна като дете, което изследваше руското автомобилостроене по пътищата на родината. Кой не е чувал за Запорожец, кой не се е возил на Заз. По-късно се появиха Жигули, Волга и останалите. Ние обаче имахме Трабант и после Застава. Знаех само за прословутата вноска за руско возило от 1500 лева и чакането с години. Така си обяснявах и чехличките, които чакаха някои дами шофьори в купето, преди да се качат в новото Жигули. Че кой нормален ще цапа скъпоценната кола, за която е чакал няколко години? Спомням си за черните Волги, които се носеха като лодки. Дядото на един приятел имаше такава, голям човек. После видях Фиат 600, досущ като ЗАЗ 965. След това Фиат 124 – екзактно Жигули 2101. Класическият ЗАЗ, на въоръжение и у нас в онези години, така добре приличащ на немската NSU Prinz 4. И още – Форд Mainline и Шевролет Belair като Волга, Крайслер NewYorker като Чайка ГАЗ-14, Нисан Sunny като Лада 2101. Бях сигурен, че поне зиловете по манифестациите на Червения площад са незаменими, те пък се оказаха Линкълн Continental.

putin_09_04_2012

Копия или не, съветските машини, продукти, иновации и т.н. осигурявали някакъв живот на гражданите на великата съветска страна, пък и в социалистически държавни като нашата. Не можеш да имаш Крайслер, ето ти Волга. По-евтина, здрава и надеждна. Какво пък толкова.

Разбира се, колите са малък, но важен пример. Малцина ще оспорят образованието и способностите на съветските инженери, монтьори, изобретатели. Твърде вероятно е да са по-добри от западните си събратя в някои области. Има само едно сфера, където източните братушки винаги са изоставали, и това са идеите. Тъкмо липсата на идеи доведе до разпада на СССР, до всичко, което се случва с бившите съветски републики, до вакханалията в Украйна. Липсата на идеи те кара да взираш поглед и мечтаеш за места, където има идеи. Така работи светът. На съветска почва няма такъв, търсиш ги на Запад. Постимперската тъга и вечното желание на съветските граждани да бягат на Запад се крие точно в идеите. Идеята е тази част от живота, която променя света, отговорна е за прогреса на човечеството, създава живот. Подсъзнателно всеки иска да е там, където са идеите, а те са на Запад. Ония братушки, които едно време са виждали Фиат 124, а после създавали ЗАЗ 965, са запечатали в главите си италианската идея. Съзнавали са какво правят. Копи и пейст. Италианската идея се е заключила в главите им и се е предала на децата им. Сега същите тези деца искат да ходят на почивка в Италия и да карат истински Фиат.

Нищо, че сега в Севастопол прегръщат и целуват спецчастите от „Беркут“ и ги провъзнасят за герои. Жителите на Севастопол, привидно обладани от великата руска идея за съветска хегемония, всъщност са пленници на западната идея, колкото и да отричат това. Всички са пленници на западната идея. И повечето от тях мечтаят да напуснат като забранения Владимир Набоков, на кораб с име „Надежда“ и да избягат на Запад. Като Набоков – в БерлинПарижКембриджМонтрьо. Където и да е , ама да е на Запад. Руснаците живеят в състояние на историческа дисфункция и това сигурно побърква. Както пише Дейвид Ремник, тиражът на Правда вече не е милионен, а хиляден; на едни места улиците са с нови имена, на други продължават да се наричат Ленин. Руснаците битуват в съветски блокове, но гледат западни реклами. Новите руснаци, т.нар. нуво-риш, въведоха вулгарно и брутално западното консуматарско. А тези, които все още ходят с кожуси и вярват, че мороженое е съветското изобретение и най-хубавото на света, тайничко се надяват и те да бъдат нуво-риш, и те да опитат gelato. Техният настоящ лидер Владимир Путин, обучен в Ленинград и работил за КГБ в Дрезден, е също объркан. Това, което днес се случва в Киев, утре може да се случи в Москва. Дядо му Спиридон Путин бил готвач на ЛенинСталинНадежда Крупская. Готвил е любимата супа на Сталин – с агнешко или говеждо, лук, ориз, чесън, магданоз, домати, картофи. Хубави години. Путин си прекарвал също хубаво в Дрезден - малко работа, бира на корем, хубава супа, щастливи дни. И въпреки, че западните идеи прекъснали този живот-приказка с рухването на Берлинската стена, днес същият този Путин харчи 50 милиарда долара, за да покаже на същия този Запад, че и той може да прави нещата по западен начин. Защото и той е обладан от западните идеи. И той гледа западни филми, и той слуша западна музика, и той прави разлика, когато се вози в западни автомобили. Нищо, че си остава патриотичен осударственик. Да вярваш в западните идеи не значи да предадеш Русия. Путин никога не е вярвал, че Русия е предопределена да следва някакъв специален път на развитие, който се разминава от пътя, по който много западни страни са успели. На него може да му липсва въображението и креативността, но той не е глупав. Парадоксално, но точно Путин отлично съзнава, че единственият начин Русия да върви напред е да бъде мъничко по-близка до Европа и САЩ. Елегантните му жестове към връщане на стария съветски ред са по-скоро маска, която се харесва на поколението на дядо му Спиридон.

Путин разбира, че влиянието на Русия в света и върху подопечните ѝ бивши съветски републики намалява. Не заради пари, а защото Русия губи битките на идеите. Един от начините да върне националното самочувствие е имперският жокер. Той играе отлично с имперската карта, единствената му надежда. Посещава Санкт Петербург и казва на хората на улицата – този град блести с „имперски блясък“. Отива в сърцето на Русия и говори на работниците за славните имперски времена. Цитира Пьотър Столипин ей така, между другото, за да напомни, че времената на император Николай II не са чак толкова далечни. Но хората в Санкт Петербург и останалите, се прибират у дома, пускат си един американски филм, готвят на немската си печка, мечтаят да пият бира на Октоберфест, да си купуват скандинавски мебели, да карат ски в Алпите и да почиват в Южна Франция. Това е положението. В битките на идеите дори споменът за имперска Русия не може да победи мечтата за Плейстейшън, свободата на словото, срещата с Бионсе и мача на Челси.

Точно поради тези и ред други причини случващото се в Украйна не е изненада за Путин. Той знае, че подобно нещо може да се случи и в Москва. Той знае, че нито една военна сила не е победила битката на идеите. Навярно се опитва да отложи загубата, но знае, че един ден тя ще настъпи. Дори най-верните му друзя пишат имейли на децата си, които учат в швейцарски колежи на американските си айфони.

Впрочем, МОК и ФИФА напоследък действат като Русия и си мислят, че парите могат да победят идеите, но това няма как да стане. Раздават домакинства срещу пари (Сочи за зимна олимпиада, световно по футбол в Русия през 2018, световно по футбол в Катар през 2022). Неслучайно журналистът Мартин Клоук хубаво каза на ръководните МОК и ФИФА фактори, че последното истинско световно по футбол, което ще има някакво значение за играта футбол, е това в Бразилия. Шашмите, които ФИФА и МОК правят за всеки долар повече, вкарването на технологии и липсата на изненада, превръщат домакинства като тези в СочиРусия и Катар в машини за пари, но не и за хубав спорт. Ако в кръвта на бразилците тече страст за футбол, на места като Катар няма нито страст, нито футбол.

По същата причина ако ще и 50 източни части на Украйна да се отделят, в един момент те също ще гледат на Запад. Защото битката за идеите, за добро или лошо, е спечелена от Запада. Сигурно РусияКитай и Индия се развиват, но това е на хартия, в някакви екселски таблици, според някакви глобални показатели, които нямат значение в дългосрочен план. Ако отидете на среща на елитите на РусияКитай и Индия, ще видите, че т.нар. местен елит праща децата си в западни училища. Че т.нар. местен елит отива на почивка в западни курорти. Че т.нар. местен елит чете западни книги и гледа западни филми и играе на западни игри, и бленува по западни мебели, и мечтае за западни дрешки. Западът е по-силен от когато и да било. Едно посещение на западна звезда в тези страни събира милиони души на улицата или в залата. В днешния брой на водещи азиатски вестници се говори повече за ФейсбукОскаритеЛуи Вуитон и новия филм на Дисни, отколкото за която и да било местна тема. В местните класации за най-добрите университети в света е трудно да намериш в първите 20 образователен център, който не е на Запад. Първият руски университет, да успокоя завършилите в Москва, е едва на 80-о място.

Културното влияние в дългосрочен план ще бъде по-силно от икономическото и събитията в Украйна доказват това. Путин може да направи и газта безплатна за Украйна, но тя пак ще гледа на Запад. Отварянето на бившите съветски републики към света само увеличи апетита към западното. А когато към музиката, книгите, модата, звездите, образованието се добави и демокрацията, жаждата за западен начин на живот става по-силна и нито един безплатен барел петрол не може да я утоли. Ако всеки ден в западните страни се промъкват безброй нелегални имигранти, ще ми бъде интересно да видя колко са се промъкнали в Русия и Китай например. РусияИндияКитай и Катар могат да направят най-голямата и могъща Ал Джазира на света, но западните медии ще имат по-голямо влияние и това е реалното положение на нещата.

Путин направи Игрите, за да докаже на Запада, че може да прави нещата по западен начин. За разлика от Брежнев, както напомня американското списание Ню Йоркър тази седмица, който изпратил писмо на Черненко по повод олимпийските игри в Москва през 1980 („Това събитие ще е колосално скъпо. Другарите ме съветват да платим някаква глоба и да се измъкнем“), Путин бе твърдо решен да покаже, че може. Сигурно Путин успя. Игрите се случиха. В курортното градче Сочи, тъй любимо на апаратчиците, имаше зимни олимпийски игри. Хората ще забравят за вълненията в Туитър около темата #SochiProblems, както навярно ще забравят и за най-скъпите Игри в историята на игрите. Защото по-голямата част от жителите на СочиКиев и който и да е настоящ руски или бивш съветски град, гледат в друга посока. От една страна, Украйна е твърде разделена за това накъде да поеме. От друга, Западът е мощна притегателна сила. От трета – по-старите хора все още лелеят по безгрижния съветски живот. Но и това ще отмине. Силата на идеите ще застигне и тях. Москва може да бъде новият Киев.

В интерес на истината тук Путин би трябвало да бъде защитен, защото съзнавайки своето превъзходство (идейно и икономическо) Западът и САЩ реално поставиха ултиматум на Украйна да избира между тях и Русия. Путин, този път прагматичен, беше предложил друго, но това не беше отразено достатъчно нито на Запад, нито в самата Русия, какво остава за Украйна. Ако върнете лентата назад, ще намерите предложението на Путин за тристранно споразумение. Трудно е да се гадае кое е по-доброто решение за Украйна – дали помощта от Запада, която неминуемо ще отведе елегантно Украйна към НАТО или предложеното „спасение“ от Путин.

Междувременно Украйна остава най-голямата страна в Европа, по-голяма и от Франция, и от Испания, и от Швеция, и от Великобритания. Това е положението. Само Русия е по-голяма от Украйна, каквото и да значи това. Но от всички тях по-големи са идеите, които към този исторически момент продължават да се случват на Запад.

 
 

68 на 100 от българите не са си купували книги през последната година

| от chronicle.bg |

Най-малко 68% от българите и техните семейства не са си купували книга през последната година. Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“, публикувани по повод 24 май.

32% от анкетираните твърдят, че те или семействата им са купили поне една книга в последните 12 месеца.  13% заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% казват, че не са.

Проучването е проведено сред 819 пълнолетни българи между 4 и 11 май.

Данните показват, че в сравнение с 2010 година процентът на хората, които не са закупили нито една книга през последната една година, се увеличава.

 

Засилващата се тенденция към ползване на онлайн литература вероятно също допринася за това увеличение.

Затрудненият достъп до книги е другата ключова причина за отчетените резултати. Според данните, делът на четящите закономерно е съставен предимно от млади хора с висше образование, населяващи по-големите градове. Жените, които са закупували книги или са вземали от библиотека, са два пъти повече от мъжете.

Проучването обаче показва позитивна тенденция сред младите – повече от половината на възраст между 18 – 35 г. са си купували книги през последната година, а една четвърт от най-младите са взимали книга от библиотека.

 
 

Риана се снима във филм на Netflix

| от chronicle.bg |

Netflix ще снимат филм, режисиран от Ава ДюВерни, с участието на Лупита Нионгo и Риана.

Историята на филма е изключително нестандартна. Идеята идва след като потребител на Twitter публикува снимка на Лупита Нионгo и Риана, които сана модно дефиле. На снимката има следният коментар: „Риана изглежда все едно мами богати бели мъже, а Лупита е компютърно грамотната най-добра приятелка, която помага и й пази гърба.“ Това подтикна потребителите на социалната мрежа към спекулации как този филм би могъл да се развие.

Те също така поискаха режисьор да е Ава ДюВерни, а Иса Рей да напише сценария. И четирите жени по-късно изразиха интерес към подобна продукция.

На Фестивала в Кан Netflix наддава за филма и в крайна сметка печелят наддаването. ДюВерни потвърждава за режисьорската позиция, докато с Рей все още се водят преговори за сценарната. Не е ясно точно колко комедиантката е посветена на сценария в момента, но се твърди, че вече работи по него. Самото студио планира старт на снимките през 2018, когато ДюВерни ще е приключила работата си по „A Wrinkle In Time“.

Това е голям проект за Netflix, които постепенно увеличават портфолиото си. По този повод, а и след като видяхме, че са склонни да взимат идеи от феновете си, искаме да им покажем следващата снимка – на Скалата в ролята на Джони Браво.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.