Путин загуби Киев, може да загуби и Москва

| от |

Коментар на Константин Вълков (Дарик радио)

За първи път научих повече за Украйна като дете, което изследваше руското автомобилостроене по пътищата на родината. Кой не е чувал за Запорожец, кой не се е возил на Заз. По-късно се появиха Жигули, Волга и останалите. Ние обаче имахме Трабант и после Застава. Знаех само за прословутата вноска за руско возило от 1500 лева и чакането с години. Така си обяснявах и чехличките, които чакаха някои дами шофьори в купето, преди да се качат в новото Жигули. Че кой нормален ще цапа скъпоценната кола, за която е чакал няколко години? Спомням си за черните Волги, които се носеха като лодки. Дядото на един приятел имаше такава, голям човек. После видях Фиат 600, досущ като ЗАЗ 965. След това Фиат 124 – екзактно Жигули 2101. Класическият ЗАЗ, на въоръжение и у нас в онези години, така добре приличащ на немската NSU Prinz 4. И още – Форд Mainline и Шевролет Belair като Волга, Крайслер NewYorker като Чайка ГАЗ-14, Нисан Sunny като Лада 2101. Бях сигурен, че поне зиловете по манифестациите на Червения площад са незаменими, те пък се оказаха Линкълн Continental.

putin_09_04_2012

Копия или не, съветските машини, продукти, иновации и т.н. осигурявали някакъв живот на гражданите на великата съветска страна, пък и в социалистически държавни като нашата. Не можеш да имаш Крайслер, ето ти Волга. По-евтина, здрава и надеждна. Какво пък толкова.

Разбира се, колите са малък, но важен пример. Малцина ще оспорят образованието и способностите на съветските инженери, монтьори, изобретатели. Твърде вероятно е да са по-добри от западните си събратя в някои области. Има само едно сфера, където източните братушки винаги са изоставали, и това са идеите. Тъкмо липсата на идеи доведе до разпада на СССР, до всичко, което се случва с бившите съветски републики, до вакханалията в Украйна. Липсата на идеи те кара да взираш поглед и мечтаеш за места, където има идеи. Така работи светът. На съветска почва няма такъв, търсиш ги на Запад. Постимперската тъга и вечното желание на съветските граждани да бягат на Запад се крие точно в идеите. Идеята е тази част от живота, която променя света, отговорна е за прогреса на човечеството, създава живот. Подсъзнателно всеки иска да е там, където са идеите, а те са на Запад. Ония братушки, които едно време са виждали Фиат 124, а после създавали ЗАЗ 965, са запечатали в главите си италианската идея. Съзнавали са какво правят. Копи и пейст. Италианската идея се е заключила в главите им и се е предала на децата им. Сега същите тези деца искат да ходят на почивка в Италия и да карат истински Фиат.

Нищо, че сега в Севастопол прегръщат и целуват спецчастите от „Беркут“ и ги провъзнасят за герои. Жителите на Севастопол, привидно обладани от великата руска идея за съветска хегемония, всъщност са пленници на западната идея, колкото и да отричат това. Всички са пленници на западната идея. И повечето от тях мечтаят да напуснат като забранения Владимир Набоков, на кораб с име „Надежда“ и да избягат на Запад. Като Набоков – в БерлинПарижКембриджМонтрьо. Където и да е , ама да е на Запад. Руснаците живеят в състояние на историческа дисфункция и това сигурно побърква. Както пише Дейвид Ремник, тиражът на Правда вече не е милионен, а хиляден; на едни места улиците са с нови имена, на други продължават да се наричат Ленин. Руснаците битуват в съветски блокове, но гледат западни реклами. Новите руснаци, т.нар. нуво-риш, въведоха вулгарно и брутално западното консуматарско. А тези, които все още ходят с кожуси и вярват, че мороженое е съветското изобретение и най-хубавото на света, тайничко се надяват и те да бъдат нуво-риш, и те да опитат gelato. Техният настоящ лидер Владимир Путин, обучен в Ленинград и работил за КГБ в Дрезден, е също объркан. Това, което днес се случва в Киев, утре може да се случи в Москва. Дядо му Спиридон Путин бил готвач на ЛенинСталинНадежда Крупская. Готвил е любимата супа на Сталин – с агнешко или говеждо, лук, ориз, чесън, магданоз, домати, картофи. Хубави години. Путин си прекарвал също хубаво в Дрезден - малко работа, бира на корем, хубава супа, щастливи дни. И въпреки, че западните идеи прекъснали този живот-приказка с рухването на Берлинската стена, днес същият този Путин харчи 50 милиарда долара, за да покаже на същия този Запад, че и той може да прави нещата по западен начин. Защото и той е обладан от западните идеи. И той гледа западни филми, и той слуша западна музика, и той прави разлика, когато се вози в западни автомобили. Нищо, че си остава патриотичен осударственик. Да вярваш в западните идеи не значи да предадеш Русия. Путин никога не е вярвал, че Русия е предопределена да следва някакъв специален път на развитие, който се разминава от пътя, по който много западни страни са успели. На него може да му липсва въображението и креативността, но той не е глупав. Парадоксално, но точно Путин отлично съзнава, че единственият начин Русия да върви напред е да бъде мъничко по-близка до Европа и САЩ. Елегантните му жестове към връщане на стария съветски ред са по-скоро маска, която се харесва на поколението на дядо му Спиридон.

Путин разбира, че влиянието на Русия в света и върху подопечните ѝ бивши съветски републики намалява. Не заради пари, а защото Русия губи битките на идеите. Един от начините да върне националното самочувствие е имперският жокер. Той играе отлично с имперската карта, единствената му надежда. Посещава Санкт Петербург и казва на хората на улицата – този град блести с „имперски блясък“. Отива в сърцето на Русия и говори на работниците за славните имперски времена. Цитира Пьотър Столипин ей така, между другото, за да напомни, че времената на император Николай II не са чак толкова далечни. Но хората в Санкт Петербург и останалите, се прибират у дома, пускат си един американски филм, готвят на немската си печка, мечтаят да пият бира на Октоберфест, да си купуват скандинавски мебели, да карат ски в Алпите и да почиват в Южна Франция. Това е положението. В битките на идеите дори споменът за имперска Русия не може да победи мечтата за Плейстейшън, свободата на словото, срещата с Бионсе и мача на Челси.

Точно поради тези и ред други причини случващото се в Украйна не е изненада за Путин. Той знае, че подобно нещо може да се случи и в Москва. Той знае, че нито една военна сила не е победила битката на идеите. Навярно се опитва да отложи загубата, но знае, че един ден тя ще настъпи. Дори най-верните му друзя пишат имейли на децата си, които учат в швейцарски колежи на американските си айфони.

Впрочем, МОК и ФИФА напоследък действат като Русия и си мислят, че парите могат да победят идеите, но това няма как да стане. Раздават домакинства срещу пари (Сочи за зимна олимпиада, световно по футбол в Русия през 2018, световно по футбол в Катар през 2022). Неслучайно журналистът Мартин Клоук хубаво каза на ръководните МОК и ФИФА фактори, че последното истинско световно по футбол, което ще има някакво значение за играта футбол, е това в Бразилия. Шашмите, които ФИФА и МОК правят за всеки долар повече, вкарването на технологии и липсата на изненада, превръщат домакинства като тези в СочиРусия и Катар в машини за пари, но не и за хубав спорт. Ако в кръвта на бразилците тече страст за футбол, на места като Катар няма нито страст, нито футбол.

По същата причина ако ще и 50 източни части на Украйна да се отделят, в един момент те също ще гледат на Запад. Защото битката за идеите, за добро или лошо, е спечелена от Запада. Сигурно РусияКитай и Индия се развиват, но това е на хартия, в някакви екселски таблици, според някакви глобални показатели, които нямат значение в дългосрочен план. Ако отидете на среща на елитите на РусияКитай и Индия, ще видите, че т.нар. местен елит праща децата си в западни училища. Че т.нар. местен елит отива на почивка в западни курорти. Че т.нар. местен елит чете западни книги и гледа западни филми и играе на западни игри, и бленува по западни мебели, и мечтае за западни дрешки. Западът е по-силен от когато и да било. Едно посещение на западна звезда в тези страни събира милиони души на улицата или в залата. В днешния брой на водещи азиатски вестници се говори повече за ФейсбукОскаритеЛуи Вуитон и новия филм на Дисни, отколкото за която и да било местна тема. В местните класации за най-добрите университети в света е трудно да намериш в първите 20 образователен център, който не е на Запад. Първият руски университет, да успокоя завършилите в Москва, е едва на 80-о място.

Културното влияние в дългосрочен план ще бъде по-силно от икономическото и събитията в Украйна доказват това. Путин може да направи и газта безплатна за Украйна, но тя пак ще гледа на Запад. Отварянето на бившите съветски републики към света само увеличи апетита към западното. А когато към музиката, книгите, модата, звездите, образованието се добави и демокрацията, жаждата за западен начин на живот става по-силна и нито един безплатен барел петрол не може да я утоли. Ако всеки ден в западните страни се промъкват безброй нелегални имигранти, ще ми бъде интересно да видя колко са се промъкнали в Русия и Китай например. РусияИндияКитай и Катар могат да направят най-голямата и могъща Ал Джазира на света, но западните медии ще имат по-голямо влияние и това е реалното положение на нещата.

Путин направи Игрите, за да докаже на Запада, че може да прави нещата по западен начин. За разлика от Брежнев, както напомня американското списание Ню Йоркър тази седмица, който изпратил писмо на Черненко по повод олимпийските игри в Москва през 1980 („Това събитие ще е колосално скъпо. Другарите ме съветват да платим някаква глоба и да се измъкнем“), Путин бе твърдо решен да покаже, че може. Сигурно Путин успя. Игрите се случиха. В курортното градче Сочи, тъй любимо на апаратчиците, имаше зимни олимпийски игри. Хората ще забравят за вълненията в Туитър около темата #SochiProblems, както навярно ще забравят и за най-скъпите Игри в историята на игрите. Защото по-голямата част от жителите на СочиКиев и който и да е настоящ руски или бивш съветски град, гледат в друга посока. От една страна, Украйна е твърде разделена за това накъде да поеме. От друга, Западът е мощна притегателна сила. От трета – по-старите хора все още лелеят по безгрижния съветски живот. Но и това ще отмине. Силата на идеите ще застигне и тях. Москва може да бъде новият Киев.

В интерес на истината тук Путин би трябвало да бъде защитен, защото съзнавайки своето превъзходство (идейно и икономическо) Западът и САЩ реално поставиха ултиматум на Украйна да избира между тях и Русия. Путин, този път прагматичен, беше предложил друго, но това не беше отразено достатъчно нито на Запад, нито в самата Русия, какво остава за Украйна. Ако върнете лентата назад, ще намерите предложението на Путин за тристранно споразумение. Трудно е да се гадае кое е по-доброто решение за Украйна – дали помощта от Запада, която неминуемо ще отведе елегантно Украйна към НАТО или предложеното „спасение“ от Путин.

Междувременно Украйна остава най-голямата страна в Европа, по-голяма и от Франция, и от Испания, и от Швеция, и от Великобритания. Това е положението. Само Русия е по-голяма от Украйна, каквото и да значи това. Но от всички тях по-големи са идеите, които към този исторически момент продължават да се случват на Запад.

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.