Путин загуби Киев, може да загуби и Москва

| от |

Коментар на Константин Вълков (Дарик радио)

За първи път научих повече за Украйна като дете, което изследваше руското автомобилостроене по пътищата на родината. Кой не е чувал за Запорожец, кой не се е возил на Заз. По-късно се появиха Жигули, Волга и останалите. Ние обаче имахме Трабант и после Застава. Знаех само за прословутата вноска за руско возило от 1500 лева и чакането с години. Така си обяснявах и чехличките, които чакаха някои дами шофьори в купето, преди да се качат в новото Жигули. Че кой нормален ще цапа скъпоценната кола, за която е чакал няколко години? Спомням си за черните Волги, които се носеха като лодки. Дядото на един приятел имаше такава, голям човек. После видях Фиат 600, досущ като ЗАЗ 965. След това Фиат 124 – екзактно Жигули 2101. Класическият ЗАЗ, на въоръжение и у нас в онези години, така добре приличащ на немската NSU Prinz 4. И още – Форд Mainline и Шевролет Belair като Волга, Крайслер NewYorker като Чайка ГАЗ-14, Нисан Sunny като Лада 2101. Бях сигурен, че поне зиловете по манифестациите на Червения площад са незаменими, те пък се оказаха Линкълн Continental.

putin_09_04_2012

Копия или не, съветските машини, продукти, иновации и т.н. осигурявали някакъв живот на гражданите на великата съветска страна, пък и в социалистически държавни като нашата. Не можеш да имаш Крайслер, ето ти Волга. По-евтина, здрава и надеждна. Какво пък толкова.

Разбира се, колите са малък, но важен пример. Малцина ще оспорят образованието и способностите на съветските инженери, монтьори, изобретатели. Твърде вероятно е да са по-добри от западните си събратя в някои области. Има само едно сфера, където източните братушки винаги са изоставали, и това са идеите. Тъкмо липсата на идеи доведе до разпада на СССР, до всичко, което се случва с бившите съветски републики, до вакханалията в Украйна. Липсата на идеи те кара да взираш поглед и мечтаеш за места, където има идеи. Така работи светът. На съветска почва няма такъв, търсиш ги на Запад. Постимперската тъга и вечното желание на съветските граждани да бягат на Запад се крие точно в идеите. Идеята е тази част от живота, която променя света, отговорна е за прогреса на човечеството, създава живот. Подсъзнателно всеки иска да е там, където са идеите, а те са на Запад. Ония братушки, които едно време са виждали Фиат 124, а после създавали ЗАЗ 965, са запечатали в главите си италианската идея. Съзнавали са какво правят. Копи и пейст. Италианската идея се е заключила в главите им и се е предала на децата им. Сега същите тези деца искат да ходят на почивка в Италия и да карат истински Фиат.

Нищо, че сега в Севастопол прегръщат и целуват спецчастите от „Беркут“ и ги провъзнасят за герои. Жителите на Севастопол, привидно обладани от великата руска идея за съветска хегемония, всъщност са пленници на западната идея, колкото и да отричат това. Всички са пленници на западната идея. И повечето от тях мечтаят да напуснат като забранения Владимир Набоков, на кораб с име „Надежда“ и да избягат на Запад. Като Набоков – в БерлинПарижКембриджМонтрьо. Където и да е , ама да е на Запад. Руснаците живеят в състояние на историческа дисфункция и това сигурно побърква. Както пише Дейвид Ремник, тиражът на Правда вече не е милионен, а хиляден; на едни места улиците са с нови имена, на други продължават да се наричат Ленин. Руснаците битуват в съветски блокове, но гледат западни реклами. Новите руснаци, т.нар. нуво-риш, въведоха вулгарно и брутално западното консуматарско. А тези, които все още ходят с кожуси и вярват, че мороженое е съветското изобретение и най-хубавото на света, тайничко се надяват и те да бъдат нуво-риш, и те да опитат gelato. Техният настоящ лидер Владимир Путин, обучен в Ленинград и работил за КГБ в Дрезден, е също объркан. Това, което днес се случва в Киев, утре може да се случи в Москва. Дядо му Спиридон Путин бил готвач на ЛенинСталинНадежда Крупская. Готвил е любимата супа на Сталин – с агнешко или говеждо, лук, ориз, чесън, магданоз, домати, картофи. Хубави години. Путин си прекарвал също хубаво в Дрезден - малко работа, бира на корем, хубава супа, щастливи дни. И въпреки, че западните идеи прекъснали този живот-приказка с рухването на Берлинската стена, днес същият този Путин харчи 50 милиарда долара, за да покаже на същия този Запад, че и той може да прави нещата по западен начин. Защото и той е обладан от западните идеи. И той гледа западни филми, и той слуша западна музика, и той прави разлика, когато се вози в западни автомобили. Нищо, че си остава патриотичен осударственик. Да вярваш в западните идеи не значи да предадеш Русия. Путин никога не е вярвал, че Русия е предопределена да следва някакъв специален път на развитие, който се разминава от пътя, по който много западни страни са успели. На него може да му липсва въображението и креативността, но той не е глупав. Парадоксално, но точно Путин отлично съзнава, че единственият начин Русия да върви напред е да бъде мъничко по-близка до Европа и САЩ. Елегантните му жестове към връщане на стария съветски ред са по-скоро маска, която се харесва на поколението на дядо му Спиридон.

Путин разбира, че влиянието на Русия в света и върху подопечните ѝ бивши съветски републики намалява. Не заради пари, а защото Русия губи битките на идеите. Един от начините да върне националното самочувствие е имперският жокер. Той играе отлично с имперската карта, единствената му надежда. Посещава Санкт Петербург и казва на хората на улицата – този град блести с „имперски блясък“. Отива в сърцето на Русия и говори на работниците за славните имперски времена. Цитира Пьотър Столипин ей така, между другото, за да напомни, че времената на император Николай II не са чак толкова далечни. Но хората в Санкт Петербург и останалите, се прибират у дома, пускат си един американски филм, готвят на немската си печка, мечтаят да пият бира на Октоберфест, да си купуват скандинавски мебели, да карат ски в Алпите и да почиват в Южна Франция. Това е положението. В битките на идеите дори споменът за имперска Русия не може да победи мечтата за Плейстейшън, свободата на словото, срещата с Бионсе и мача на Челси.

Точно поради тези и ред други причини случващото се в Украйна не е изненада за Путин. Той знае, че подобно нещо може да се случи и в Москва. Той знае, че нито една военна сила не е победила битката на идеите. Навярно се опитва да отложи загубата, но знае, че един ден тя ще настъпи. Дори най-верните му друзя пишат имейли на децата си, които учат в швейцарски колежи на американските си айфони.

Впрочем, МОК и ФИФА напоследък действат като Русия и си мислят, че парите могат да победят идеите, но това няма как да стане. Раздават домакинства срещу пари (Сочи за зимна олимпиада, световно по футбол в Русия през 2018, световно по футбол в Катар през 2022). Неслучайно журналистът Мартин Клоук хубаво каза на ръководните МОК и ФИФА фактори, че последното истинско световно по футбол, което ще има някакво значение за играта футбол, е това в Бразилия. Шашмите, които ФИФА и МОК правят за всеки долар повече, вкарването на технологии и липсата на изненада, превръщат домакинства като тези в СочиРусия и Катар в машини за пари, но не и за хубав спорт. Ако в кръвта на бразилците тече страст за футбол, на места като Катар няма нито страст, нито футбол.

По същата причина ако ще и 50 източни части на Украйна да се отделят, в един момент те също ще гледат на Запад. Защото битката за идеите, за добро или лошо, е спечелена от Запада. Сигурно РусияКитай и Индия се развиват, но това е на хартия, в някакви екселски таблици, според някакви глобални показатели, които нямат значение в дългосрочен план. Ако отидете на среща на елитите на РусияКитай и Индия, ще видите, че т.нар. местен елит праща децата си в западни училища. Че т.нар. местен елит отива на почивка в западни курорти. Че т.нар. местен елит чете западни книги и гледа западни филми и играе на западни игри, и бленува по западни мебели, и мечтае за западни дрешки. Западът е по-силен от когато и да било. Едно посещение на западна звезда в тези страни събира милиони души на улицата или в залата. В днешния брой на водещи азиатски вестници се говори повече за ФейсбукОскаритеЛуи Вуитон и новия филм на Дисни, отколкото за която и да било местна тема. В местните класации за най-добрите университети в света е трудно да намериш в първите 20 образователен център, който не е на Запад. Първият руски университет, да успокоя завършилите в Москва, е едва на 80-о място.

Културното влияние в дългосрочен план ще бъде по-силно от икономическото и събитията в Украйна доказват това. Путин може да направи и газта безплатна за Украйна, но тя пак ще гледа на Запад. Отварянето на бившите съветски републики към света само увеличи апетита към западното. А когато към музиката, книгите, модата, звездите, образованието се добави и демокрацията, жаждата за западен начин на живот става по-силна и нито един безплатен барел петрол не може да я утоли. Ако всеки ден в западните страни се промъкват безброй нелегални имигранти, ще ми бъде интересно да видя колко са се промъкнали в Русия и Китай например. РусияИндияКитай и Катар могат да направят най-голямата и могъща Ал Джазира на света, но западните медии ще имат по-голямо влияние и това е реалното положение на нещата.

Путин направи Игрите, за да докаже на Запада, че може да прави нещата по западен начин. За разлика от Брежнев, както напомня американското списание Ню Йоркър тази седмица, който изпратил писмо на Черненко по повод олимпийските игри в Москва през 1980 („Това събитие ще е колосално скъпо. Другарите ме съветват да платим някаква глоба и да се измъкнем“), Путин бе твърдо решен да покаже, че може. Сигурно Путин успя. Игрите се случиха. В курортното градче Сочи, тъй любимо на апаратчиците, имаше зимни олимпийски игри. Хората ще забравят за вълненията в Туитър около темата #SochiProblems, както навярно ще забравят и за най-скъпите Игри в историята на игрите. Защото по-голямата част от жителите на СочиКиев и който и да е настоящ руски или бивш съветски град, гледат в друга посока. От една страна, Украйна е твърде разделена за това накъде да поеме. От друга, Западът е мощна притегателна сила. От трета – по-старите хора все още лелеят по безгрижния съветски живот. Но и това ще отмине. Силата на идеите ще застигне и тях. Москва може да бъде новият Киев.

В интерес на истината тук Путин би трябвало да бъде защитен, защото съзнавайки своето превъзходство (идейно и икономическо) Западът и САЩ реално поставиха ултиматум на Украйна да избира между тях и Русия. Путин, този път прагматичен, беше предложил друго, но това не беше отразено достатъчно нито на Запад, нито в самата Русия, какво остава за Украйна. Ако върнете лентата назад, ще намерите предложението на Путин за тристранно споразумение. Трудно е да се гадае кое е по-доброто решение за Украйна – дали помощта от Запада, която неминуемо ще отведе елегантно Украйна към НАТО или предложеното „спасение“ от Путин.

Междувременно Украйна остава най-голямата страна в Европа, по-голяма и от Франция, и от Испания, и от Швеция, и от Великобритания. Това е положението. Само Русия е по-голяма от Украйна, каквото и да значи това. Но от всички тях по-големи са идеите, които към този исторически момент продължават да се случват на Запад.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

Emirates и Дженифър Анистън срещу забраната за лаптопи

| от chronicle.bg |

Американското правителство забрани преноса на лаптопи и друга електроника в ръчния багаж в самолет. Emirates отговарят на това с рекламен клип с Дженифър Анистън.

В рекламата, озаглавена „Let us Entertain You“ („Нека ви забавляваме“ – от англ. ез.), Дженифър Анистън пътува в икономична класа в Airbus A380. Със спота Emirates напомня за системата си за забавление, която включва над 2500 канала за филми, телевизия и музика. Тя е предостатъчна, за да не забележим липсата на лаптопи, заради забраната им.

Клипът всъщност е от реклама, която Анистън снима за авио компанията миналата година. Президентът на Emirates сър Тим Кларк уверява, че забраната ще се спази в срок. Освен Emirates забраната усещат и 8 други компании от Близкия Изток и северна Африка.

Клипът не разкрива нищо изненадващо, имайки предвид, че през 2016 компанията печели титлата „Най-добра авио компания на света“. Състемата им пък печели „Най-добрата система за забавление на пътници в света“.

Следва клипът:

 

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра: