Путин, Студената война и западняците

| от |

Карим Талби и Олга Ротенберг, анализът е публикуван в Агенция Франс прес

Владимир Путин премина Рубикон на 27 февруари. В този ден командоси поставиха под свой контрол парламента на Крим в Украйна. Анексиране, което разбърка картата на Европа и отвори ера на глобална конфронтация между Русия и Запада.

Повече от 10 месеца след експресното присъединяване на полуострова, все още никой не може да измери последствията от решението на руския президент.

Но за мнозина 2014 беше годината на Путин, година на промяна в същността и статуса на държавния глава и година на реванша на Русия на международната сцена.

Когато украинската криза започна Путин вече имаше дългогодишен опит начело на Руската федерация. След петнайсет години на власт като президент (три мандата) или като министър-председател (два пъти), той преживя, може да се каже, трима американски президенти и толкова лидери на френската държава и британски премиери.

Войната в Чечения, поемането на контрола върху независимите медии, отслабването на руската опозиция вече му бяха спечелили репутацията на авторитарен президент. В родината си той е човекът на икономическата стабилност и създаването на средната класа след хаотичните години на президентството на Борис Елцин. Той е архитектът на възраждането, лидерът на една Русия, която надига глава след унижението от разпадането на СССР.

Шампион на антиамериканизма

Проевропейското протестно движение в Украйна Майдан и падането на проруския президент Виктор Янукович в Киев през февруари дойде твърде много за Москва: западняците се бяха намесили в руската зона на влияние, НАТО се бе настанило на портите на Русия, обвинява Москва.

Отговорът на Путин не закъсня: присъединяването на Крим чрез референдум, превърнал се в плебисцит, а после във военна помощ, обвиняват Киев и Запада сепаратистките бунтовници в източната част на Украйна.

Недоразуменията между руснаци и западняци се материализират. Погледнато от Москва, анексията на Крим е само физическо връщане в рамките на Русия на „свещената“ територия, руският „Йерусалим“. Погледнато откъм европейските столици, държавният глава преначерта с едно движение на молива картата на Европа и присвои територия, така както никой не прави повече на Стария континент след края на Втората световна война.

Зачеркнат чак до остракизъм от страна на западните лидери, които го обвиняват в „агресия“ в Европа, окарикатуряван до крайност като нов Хитлер от европейските таблоиди, но по-популярен от всякога в Русия, той придоби нов статус на 62 години: на шампион, особено в очите на европейските антиатлантици, на отхвърлящите „американското водачество“ и либералния западен модел.

Тази воля за власт на руския ръководител води до връщането на словосъчетание, останало назад в историята през 1991 г. заедно със Съветския съюз: Студена война.

Терминът не е добър, Русия, за разлика от своя предшественик Съветския съюз, не е носител на идеология, на модел, но има заслугата да се говори така в очакване на по-добро определение за „дългата зима“ на бъдещите отношения между руснаци и западняци.

Полетите на стратегическите бомбардировачи близо до европейските страни, разполагането на военни кораби за военноморски учения които тревожат генералите от НАТО: обновената руска активност създава усещането за „дежа вю“. Руският президент вижда само възстановяване на справедливостта: западняците така и не спазиха напълно обещанието си да не се разширява НАТО чак до портите на Русия, защо Русия да се притеснява? Това ли е заплаха?, пита Москва.

Наследството на Путин

От това време се връщат същите въпроси: Какво иска Путин? Колко далеч ще стигне?

„Той гледа на себе си като на вечен лидер с мисия: Да спаси Русия от Запада. Той прави непрекъснати препратки към историята, търси своето място сред лидерите, които са спасили Русия от заплахата“, казва твърде критичната Мария Липман, независим анализатор.

За политолога Константин Калачьов – директор на „Политическа експертна група“: „Путин мисли за това какво ще пише в учебниците по история.“

„След 50 или 100 години историците няма да се интересуват от рублата, а от присъединяването на Крим и конфронтацията със САЩ“, прогнозира той.

Според експертите украинската криза показа основно, че Путин иска само едно нещо: уважение и равнопоставеност със Съединените щати.

Какво да очакваме от Русия? Продължаване на завоевателната политика. Преориентация на енергийните приоритети от Европа към Азия, възстановяване на връзките със страните от Южна Америка и Близкия изток, както обяви наскоро президентът продължаващата си подкрепа за сирийския режим на Башар Асад, и на втори план – ключова роля в преговорите по иранския ядрен въпрос.

И конфронтация със Запада? Той „се обзалага, че нервите на западняците не са толкова здрави, колкото техните“, твърди Константин Калачьов. /БГНЕС

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.