Путин, Студената война и западняците

| от |

Карим Талби и Олга Ротенберг, анализът е публикуван в Агенция Франс прес

Владимир Путин премина Рубикон на 27 февруари. В този ден командоси поставиха под свой контрол парламента на Крим в Украйна. Анексиране, което разбърка картата на Европа и отвори ера на глобална конфронтация между Русия и Запада.

Повече от 10 месеца след експресното присъединяване на полуострова, все още никой не може да измери последствията от решението на руския президент.

Но за мнозина 2014 беше годината на Путин, година на промяна в същността и статуса на държавния глава и година на реванша на Русия на международната сцена.

Когато украинската криза започна Путин вече имаше дългогодишен опит начело на Руската федерация. След петнайсет години на власт като президент (три мандата) или като министър-председател (два пъти), той преживя, може да се каже, трима американски президенти и толкова лидери на френската държава и британски премиери.

Войната в Чечения, поемането на контрола върху независимите медии, отслабването на руската опозиция вече му бяха спечелили репутацията на авторитарен президент. В родината си той е човекът на икономическата стабилност и създаването на средната класа след хаотичните години на президентството на Борис Елцин. Той е архитектът на възраждането, лидерът на една Русия, която надига глава след унижението от разпадането на СССР.

Шампион на антиамериканизма

Проевропейското протестно движение в Украйна Майдан и падането на проруския президент Виктор Янукович в Киев през февруари дойде твърде много за Москва: западняците се бяха намесили в руската зона на влияние, НАТО се бе настанило на портите на Русия, обвинява Москва.

Отговорът на Путин не закъсня: присъединяването на Крим чрез референдум, превърнал се в плебисцит, а после във военна помощ, обвиняват Киев и Запада сепаратистките бунтовници в източната част на Украйна.

Недоразуменията между руснаци и западняци се материализират. Погледнато от Москва, анексията на Крим е само физическо връщане в рамките на Русия на „свещената“ територия, руският „Йерусалим“. Погледнато откъм европейските столици, държавният глава преначерта с едно движение на молива картата на Европа и присвои територия, така както никой не прави повече на Стария континент след края на Втората световна война.

Зачеркнат чак до остракизъм от страна на западните лидери, които го обвиняват в „агресия“ в Европа, окарикатуряван до крайност като нов Хитлер от европейските таблоиди, но по-популярен от всякога в Русия, той придоби нов статус на 62 години: на шампион, особено в очите на европейските антиатлантици, на отхвърлящите „американското водачество“ и либералния западен модел.

Тази воля за власт на руския ръководител води до връщането на словосъчетание, останало назад в историята през 1991 г. заедно със Съветския съюз: Студена война.

Терминът не е добър, Русия, за разлика от своя предшественик Съветския съюз, не е носител на идеология, на модел, но има заслугата да се говори така в очакване на по-добро определение за „дългата зима“ на бъдещите отношения между руснаци и западняци.

Полетите на стратегическите бомбардировачи близо до европейските страни, разполагането на военни кораби за военноморски учения които тревожат генералите от НАТО: обновената руска активност създава усещането за „дежа вю“. Руският президент вижда само възстановяване на справедливостта: западняците така и не спазиха напълно обещанието си да не се разширява НАТО чак до портите на Русия, защо Русия да се притеснява? Това ли е заплаха?, пита Москва.

Наследството на Путин

От това време се връщат същите въпроси: Какво иска Путин? Колко далеч ще стигне?

„Той гледа на себе си като на вечен лидер с мисия: Да спаси Русия от Запада. Той прави непрекъснати препратки към историята, търси своето място сред лидерите, които са спасили Русия от заплахата“, казва твърде критичната Мария Липман, независим анализатор.

За политолога Константин Калачьов – директор на „Политическа експертна група“: „Путин мисли за това какво ще пише в учебниците по история.“

„След 50 или 100 години историците няма да се интересуват от рублата, а от присъединяването на Крим и конфронтацията със САЩ“, прогнозира той.

Според експертите украинската криза показа основно, че Путин иска само едно нещо: уважение и равнопоставеност със Съединените щати.

Какво да очакваме от Русия? Продължаване на завоевателната политика. Преориентация на енергийните приоритети от Европа към Азия, възстановяване на връзките със страните от Южна Америка и Близкия изток, както обяви наскоро президентът продължаващата си подкрепа за сирийския режим на Башар Асад, и на втори план – ключова роля в преговорите по иранския ядрен въпрос.

И конфронтация със Запада? Той „се обзалага, че нервите на западняците не са толкова здрави, колкото техните“, твърди Константин Калачьов. /БГНЕС

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.

 

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.

 
 

Изследване: Kои професии са най-склонни да изневеряват?

| от chronicle.bg, по БТА |

Много хора свързват професията на медицинската сестра с дълги работни часове и грижа за пациентите. В мъжките представи униформената дама е обект на сексуални фантазии. Резултатите от ново проучване, направено във Великобритания, показват, че жените с тази професия са сред най-големите кръшкачки сред трудещите се дами, пише в. „Дейли експрес“.

Допитването, обхванало над 5000 потребителки на сайта за извънбрачни запознанства Victoria Milan показва, че жените, упражняващи определени професии, са по-склонни да изневеряват. Най-често рога на съпрузите или приятелите си слагат дамите, заети във финансовата сфера – банкерки, брокерки, анализаторки. На второ място са дамите, изявяващи се в сферата на авиацията – жени пилоти и стюардеси. На трето място са медицинските сестри и останалите професионалистки, работещи в здравеопазването.

В Топ 10 на кръшкачките намират място също служителките в сферите на бизнеса (изпълнителни директорки, мениджърки, секретарки), спорта (атлетки, инструкторки, служебни лица), изкуствата (музикантки, модели, актриси, фотографки), нощния живот (жени диджеи, танцьорки, сервитьорки), правото (адвокатки, секретарки, прокурорки, съдийки), комуникациите (журналистки, пиарки) и в други сектори.

Анкетата показва също, че две трети от неверните дами се възползват от възможностите, които им се предоставят на работното място, за да слагат рога на партньорите си.

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.