Пукажи на тия хора!

| от | |

Автор: Красимира Хаджииванова (krasitta.com)

Наложи ми се наскоро да попълвам едни документи, с които трябваше да внуша на хората, които ще ги четат, че нямам намерение да остана нелегално в страната им и да прося, увита в грозни парцали, по равните им, красиви тротоари.

Много се чудих какво точно да напиша.

Въобще, те добре ли са!? Все пак, това е моята родина!

Тука си ми е хубаво, познато, комфортно.

Има таратор, мусака и леща.

Все още има автобуси Икарус. Има метро. Все още има и море.

Имам право на глас!

Тук, започнах да пиша аз обяснения, като избяга ягуар от зоологическата градина в Ловеч, самоотвержени ловци набързо вадят бренекето [ brænek’eto] и го цапардосват на място, за да не плаши ягуарът местното население и да не му дави (на населението) кокошките. Верно, с напоени от сълзи очи го цапардосват, но го цапардосват. После занасят трупа му в природо-научния музей в село Черни Осъм, за да могат жителите и гостите на село Черни Осъм всеки ден да се гмуркат в този кладенец на естествознанието – препарирания ягуар Алонсо, а и за да служи за назидание на всички останали ягуари, намислили да бягат от зоопарка в Ловеч.

Въобще, популацията на ягуари в България е твърде разпищолена и е хубаво, че от време на време дават на ловците да ги стрелят на пусия и да пукажат на тия ягуарикак са стреля, как са пуца, как са трепе, колко са безстрашни! (х2)*

Но ние и други неща си имаме, не само ягуари!, продължих да разяснявам. Например, казах, имаме си и биде – и то насред най-централния столичен булевард „Витоша“. Вярно, проектирано да е фонтан, но то, дето се вика, където е фонтанът, там е и бидето – лесно е да ги объркаш!

От друга страна, има логика да има биде насред най-централния столичен булевард „Витоша“, тъй като самият той, от „Солунска“ надолу, вече няколко години прилича на необятен котешки кенеф – тоновете чакъл, живописно разпръснати върху остатъците от трамвайни линии и самообразували се дупки, със сигурност биха зарадвали неописуемо моя котарак и дори съм му обещала да го водя да рие на воля, ако се държи прилично.

Ако ли не и ако продължи да си повръща консервата сьомга със спанак зад пердето, го заплаших, че моментално отива на посещение в музея в Черни Осъм, където ще може да съзерцава отблизо своя закачен на стената далечен братовчед Алонсо (вж по-горе).

От трета страна пък скоро на булеварда ще цъфне и скулптурна композиция на Алеко Константинов и Бай Ганьо, тъй като, според общината, композицията „се вписва въздействащо в прилежащата градска среда – пешеходната зона на бул. „Витоша”, като ще даде възможност на преминаващите да „общуват” с образите от композицията“.

Значи, обяснявам аз в документите, дето ще ги четат хората, представете си, че ми идвате на гости. Посрещам ви на летище Хостилити, завеждам ви на булевард „Витоша“, и – следите ли ми мисълта – първо се натъкваме на пресъхналото биде-фонтан, снимаме се до/във него (вие, като чуждестранни гости на града, сте добре дошли и да полегнете за снимка вътре), след това контактуваме с вписалата се в градската среда фигура на Бай Ганьо и за завършек потапяме глезени в чакъла от котешкия кенеф или пък си го изкълчваме, глезена, на някоя от счупените тротоарни плочки – на който каквито са му персоналните предпочитания.

След което се разотиваме, доволни от общуването с всички въвлечени в композицията образи.

Също така, продължих да пиша, тук храната буквално се въргаля по улиците. Ето, онзи ден, понечвайки да пресека столичната улица „Св. Св. Кирил и Методий“, неусетно потънах в сравнително мека, неизвестна материя. Като трениран пешеходец в кандидатката за европейска столица, опитах да анализирам каква може да е чорбата, в която плува кракът ми. Първата мисъл, разбира се, беше – микро басейн от лайна! Имаше обаче някои симптоми, които оборваха тази диагноза – първо, не е чак толкова меко, и второ – издаваше някакви скърцащо-джвакащи звуци (лайната по-скоро се разстилат безшумно под обувката и доста често са хлъзгави). Не приличаше и на размазан дюнер.

Озадачих се – списъкът с възможни обструкции се изчерпа бързо и се втренчих надолу, за да картотекирам новото предизвикателство. И, о, свят на неспирни чудеса – пред очите ми се разкри канал с откраднат капак, а в канала – безбрежна шир от кисели краставички.

20140225_113407

Боже, каква изумителна хранителна находка! Изтръсках енергично саламурата от обувката си и, игнорирайки дъхавата миризма на претакано зеле в късна пролет, започнах да разглеждам съкровището отблизо.

Големи, хубави кисели краставици, около кило – кило и двеста. Защо са в канала, а не в кофата отсреща – не знам. Може би някой ги е оставил да се изсушат на слънце и после ще си ги събере в бурканчета? Или пък ще си прави царска туршия на открито и тепърва каналът ще се пълни и с карфиол, бамя и целина? (Не забравяйте да изсипете и зелени доматчета – придават много приятен вкус и са хрупкави).

Твърде голяма загадка. Оставих я на някой по-аналитичен ум, надявайки се, че междувременно краставиците няма да ферментират от слънцето, да се надуят и да започнат да гърмят в лицата на случайни минувачи. Не че нещо, но някои по-лабилни индивиди сигурно ще се стреснат.

Но това не е всичко, продължих да пиша аз на хората. Поех по пътя си надолу, оглеждайки се за още провизии. И откритието не закъсня! Народът неслучайно е казал, че който търси – намира. На съседния тротоар срещу мен се облещи чудно красив, едър череп от крава, с добре запазен зъбен апарат!

20140225_113835

Отидох при трупа, пълна с въпроси. Откога ли е там? От какво ли е умряла? Може ли да е яла от киселите краставици в съседния канал и да се е гътнала две преки по-надолу? Вероятно мухите, накацали отгоре, можеха да ми дадат отговор на тези въпроси, но, за зла беда, си бях забравила мобилната лаборатория вкъщи.

Малко по-надолу по тротоара открих и друга част от кравата – може би колянна става, може би лопатка – мога само да гадая, но в едно съм сигурна – не беше виме! Вероятно, ако бях обходила района, щях да намеря и копитата, и опашката, криво-ляво щях да сглобя скелета, и да го подаря на Националния исторически музей за специална експозиция по случай празника на София.

Е, викам аз на хората, дето ще ми четат обясненията, вие намирате ли си така туршия и кокали за чорба по улиците, а? И не ми отговаряйте – въпросът е риторичен.

Но и това не е всичко, продължих аз. Тук, например, все още имам уникалната възможност да пътувам в античен Икарус. Такъв, например, се движи по линията на автобус 310, който е междинна част от сложна транспортна схема за превоз на опечалени граждани от и към гробищата на Бакърена фабрика.

Самите гробища са тема на друг очерк, но ще спомена само две неща: 1. за да се добереш до тях, трябва да пресечеш едни влакови релси и то трябва да ги пресечеш чевръсто, с цел да предотвратиш по-протяжния си престой в гробищата; 2. на тавана в така наречената „зала“, където оплакват покойниците (която повече прилича на бомбоубежище), точно над мястото, където курдисват покойника, е монтиран огромен вентилатор – очевидно с цел да го разхлажда.

Алооо, бийт дет!, написах с нескрита гордост, и продължих:

Автобусът също е много опечален и вероятно скоро ще почине, ако вече не е и починал, лека му пръст (затруднявам се, признах им, как да ви преведа „лека му пръст“, щото то не е същото като RIP, по-скоро е нещо като „may its soil be light”, ако може да си го представите).

Клеясалите прозорчета, които миналия век вероятно са се отваряли, сега са застинали неподвижно (заварéни и зачукани с чук и пирон); на всяко тръгване и спиране автобусът бълва красиви и огромни облаци от пушек, които игриво нахлуват при пътниците през всякакви пролуки, а на тавана (!) е инсталирано голямо и енигматично червено копче – вероятно за извънреден катапулт на пътниците, когато животът вътре стане непоносим.

Та, след всичко това, обобщих аз кратките си писмени обяснения, имате ли някакви други въпроси? Дали съм имала сметки в банки? Екскюз ми? Имам, написах им, сметки имам, само банките ту ги има, ту ги няма, ама, викам, вие па щото сте много хубави!

Дали съм възнамерявала да си се върна обратно? Що за въпрос, обидих се аз – вие, викам, ядки ли сте? Естествено, че възнамерявам, тука знаете ли ние как интересно си живеем?

Ягуари, наводнения, профилактика на топлата вода (планирана), профилактика на студената вода (непланирана), промоция на свинска плешка, строеж на най-големия мол на Балканите, строеж на магистрала Дупница (около десет години), а за ремонта (първият от 40 години) на моста на Четвърти километър въобще да не споменавам! Надали си давате сметка, но това е събитие, което е веднъж в живота –  уанс ин а лайфтайм, и някои хора дори не доживяха да го видят, така че – няма шанс да го изпусна!

Да не говорим, че след няколко години ще открият спирка на метрото на летището и повече няма да има подобни случки, като тази отпреди два месеца, когато се качих на автобус 84 и вътре се натъкнах на чужденец с очилца, куфар и билетче, който спореше с контрольор със смътни познания по английски.

Чичото контрольор извади друго билетче, продупчи го, наложи го върху спорното билетче и победоносно каза: “ЛУК! ЛУК!!”. Чужденецът, не мога да си кривя душата, лук много внимателно и на свой ред каза – “Бът ноу, ай бот а тикет, ай хев уитнесес!” и се огледа с надежда, но никой не реагира, хаха, то па кой ли го разбра! След това дойде колежката на чичото – леля с кепе и полуразпаднали се обувки, загради обекта и каза – “Туенти лева ю пей!!”, а чужденецът, досущ като The Art Company в „Сузана“, пак изрева – „НООООУ!“, после пак започна огледът на единия билет, после – на другия, няколко пъти се повтори “Лук, лук!”, муча се нещо неразбираемо и се сочиха дупки. Накрая лелята великодушно каза – “Бе, аз го видех, óстави го”, обърна се към човека и му преведе: “АЙ СИ Ю! АЙ СИ Ю!” и само дето не направи оня знак, като Робърт де Ниро, след което изкряска на шофьора: “Чеки да суезнем!!” и се пръждосаха, нещастният човек седя в ступор до Орлов мост и си стискаше дръжката на куфарчето като удавник, а целият му лук изглеждаше доста озадачен.

Така че, завърших аз обясненията, моля ви се, не се изглагайте – няма дори и минимален шанс да остана в скучната ви държава.

След което натиснах Send и след два часа имах виза.

*Грешката в “пУкажи” е нарочна – така си го пее този, който го пее.

 

 
 

Маккартни и Ринго заедно в звукозаписно студиo

| от chronicle.bg по БТА |

Двама бивши членове на легендарната група „Бийтълс“ – Пол Маккартни и Ринго Стар, за пръв път влязоха заедно в звукозаписно студио от 7 години, съобщиха ТАСС и Контактмюзик.

Миналия уикенд те работиха заедно над новия соло албум на Ринго Стар в неговото звукозаписно студио. Маккартни даде своя принос, като свиреше на бас китара. 76-годишният Ринго Стар изказа специалната си благодарност си към Маккартни за участието му в записите.

Двамата музиканти за пръв път се събраха, откакто работиха заедно над албума на Стар „Y Not“ (2010), в който Маккартни се изяви като вокалист и изпълнител на бас китара при записите на песните „Peace Dream“ и „Walk With You“.

Новият албум е продължение на излезлия през 2015 г. „Postcard From Paradise“. В записите се е включил също китаристът и композитор от групата „Ийгълс“ Джо Уолш.

Новият албум на Ринго Стар идва, след като сър Пол участва в записите на две много успешни песни, излезли през 2015 г. – „All Day“ с Кание Уест и „FourFiveSeconds“ с Кание Уест и Риана.

 
 

Риана: от „Pon de Replay“ до „Sledgehammer“

| от chronicle.bg |

Да пишем за Риана не е твърде смислено. Тя трябва да се гледа и да се слуша. По случай нейния рожден ден сме подготвили галерия с нейни снимки, на които „барбадоската перла“ е неустоима. И няколко клипа, които никога не ни омръзва да гледаме.

Но все пак, преди да се посветите на визуално попиване на чара на Риана, разберете малко за нея.

Риана е родена на днешния ден в Сейнт Майкъл, Барбадос. Баща й е от Барбадос, а майка й от Гвиана. Има двама по-малки братя. Повратен момент в живота на Риана е семейната визита на продуцента Ивън Роджърс, който забелязва таланта й. Ивън й помага да запише демо материал заедно с Карл Стъркен. Пак под негово ръководство, когато е на 16 години Риана се премества в САЩ, за да преследва музикалната си кариера и по-късно подписва с компанията Def Jam, чийто управител тогава е Джей Зи. В резултат на това на 21 години тя вече има 4 издадени албума.

През 2005 г. Риана издава своя дебютен албум „Music Of The Sun“, който се изкачва до топ 10 в класацията „Билборд 200“ и включва хит сингъла „Pon De Replay“, който достига топ 5 в „Билборд горещите 100″.

По-малко от година по-късно, тя издава втория си студиен албум, „A Girl Like Me“ (2006), който попада сред петте най-добри албуми в САЩ. Издава и първия си хит достигнал номер 1 в „Билборд Горещите 100″  – „SOS“. В топ 10 на класацията я изпращат и песните „Unfaithful“ и „Break It Off“.

През 2007 г. третият студиен албум на Риана – „Good Girl Gone Bad“ (2007), е номер 2 в „Билборд 200“, като включва пет от десетте най-големи хитове, включително три хит сингли в САЩ – „Umbrella“, „Take a Bow“, „Disturbia“, както и „Don’t stop the music“.

Албумът е номиниран за девет награди Грами, а освен че печели наградата за най-добра рап/суинг песен, песента Umbrella, в която участва и Джей-Зи се превръща в световен хит. Четвъртият ѝ студиен албум, „Rated R“ е издаден през ноември 2009 г. и достига номер четири на „Билборд 200“. Първите три сингъла „Russian Roulette“, „Hard“ и „Rude Boy“ достигат топ десет на „Билборд Горещите 100“, като „Rude Boy“ става номер 1.

Риана е печелила много награди, включително Грами, People’s choice awards, Teen Choice Awards, NRJ Awards, „Най-добър нов изпълнител“ в музикалните награди на MTV през 2006, „Най-добър международен изпълнител на MuchMusic“ наградите през 2006 както и няколко отличия от Световните музикални награди (2007) – за най-добре продаваната поп изпълнителка в света, и от Американските музикални награди (2008) – за любим Soul/ R & B изпълнител и любима поп/рок изпълнителка. Тя служи като един от почетните посланици на културата на Барбадос.

През януари 2010 г., Риана получава две награди „Грами“ за 2009 г. заедно с Джей-Зи и Кени Уест за „Run This Town“, с което общия брой спечелени Грами стават три.

Толкова с биографичните данни. В галерията горе ви чакат обещаните снимки.

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.

 
 

Анджелина Джоли: Брад Пит винаги ще бъде част от семейството

| от chronicle.bg |

Актрисата Анджелина Джоли каза, че Брад Пит винаги ще бъде част от семейството, въпреки развода им, пише в. „Дейли мирър“.

Двамата подписаха документите по развода си миналата година и въпреки решението им да продължат пътя си поотделно, Анджелина Джоли се надява, че това ще ги направи „по-сплотен“ екип.

„Не искам да коментирам много по въпроса, освен че бяха много трудни времена. Ние сме семейство, каквото ще бъдем винаги. Ще преминем през това и се надявам, че ще сме по-сплотено семейство“, каза тя.

„Много, много хора се намират в това положение. Цялото ми семейство, всички преминахме през труден период. Фокусът ми е върху децата ми, нашите деца…“, добави актрисата.

Двамата с актьора Брад Пит започнаха връзката си през 2005 г. и се разделиха през септември 2016 г.
В момента Анджелина е в Камбоджа за премиерата на филма „Първо убиха баща ми“ („First They Killed My Father“), заедно с шестте си деца – Мадокс на 15 г., Шайло на 10 г., Пакс на 13 г., Захара на 12 г. и близнаците Вивиен и Нокс на 8 г.

„Филмът не се съсредоточава върху ужасите на миналото, а върху издръжливостта, добротата и таланта на камбоджанците. Най-вече, филмът е начинът ми да изразя благодарността си към Камбоджа. Без Камбоджа, може би никога нямаше да стана майка. Част от сърцето ми е и винаги ще бъде в тази страна. И част от страната е винаги с мен – Мадокс“, каза Анджелина Джоли.