Пукажи на тия хора!

| от | |

Автор: Красимира Хаджииванова (krasitta.com)

Наложи ми се наскоро да попълвам едни документи, с които трябваше да внуша на хората, които ще ги четат, че нямам намерение да остана нелегално в страната им и да прося, увита в грозни парцали, по равните им, красиви тротоари.

Много се чудих какво точно да напиша.

Въобще, те добре ли са!? Все пак, това е моята родина!

Тука си ми е хубаво, познато, комфортно.

Има таратор, мусака и леща.

Все още има автобуси Икарус. Има метро. Все още има и море.

Имам право на глас!

Тук, започнах да пиша аз обяснения, като избяга ягуар от зоологическата градина в Ловеч, самоотвержени ловци набързо вадят бренекето [ brænek’eto] и го цапардосват на място, за да не плаши ягуарът местното население и да не му дави (на населението) кокошките. Верно, с напоени от сълзи очи го цапардосват, но го цапардосват. После занасят трупа му в природо-научния музей в село Черни Осъм, за да могат жителите и гостите на село Черни Осъм всеки ден да се гмуркат в този кладенец на естествознанието – препарирания ягуар Алонсо, а и за да служи за назидание на всички останали ягуари, намислили да бягат от зоопарка в Ловеч.

Въобще, популацията на ягуари в България е твърде разпищолена и е хубаво, че от време на време дават на ловците да ги стрелят на пусия и да пукажат на тия ягуарикак са стреля, как са пуца, как са трепе, колко са безстрашни! (х2)*

Но ние и други неща си имаме, не само ягуари!, продължих да разяснявам. Например, казах, имаме си и биде – и то насред най-централния столичен булевард „Витоша“. Вярно, проектирано да е фонтан, но то, дето се вика, където е фонтанът, там е и бидето – лесно е да ги объркаш!

От друга страна, има логика да има биде насред най-централния столичен булевард „Витоша“, тъй като самият той, от „Солунска“ надолу, вече няколко години прилича на необятен котешки кенеф – тоновете чакъл, живописно разпръснати върху остатъците от трамвайни линии и самообразували се дупки, със сигурност биха зарадвали неописуемо моя котарак и дори съм му обещала да го водя да рие на воля, ако се държи прилично.

Ако ли не и ако продължи да си повръща консервата сьомга със спанак зад пердето, го заплаших, че моментално отива на посещение в музея в Черни Осъм, където ще може да съзерцава отблизо своя закачен на стената далечен братовчед Алонсо (вж по-горе).

От трета страна пък скоро на булеварда ще цъфне и скулптурна композиция на Алеко Константинов и Бай Ганьо, тъй като, според общината, композицията „се вписва въздействащо в прилежащата градска среда – пешеходната зона на бул. „Витоша”, като ще даде възможност на преминаващите да „общуват” с образите от композицията“.

Значи, обяснявам аз в документите, дето ще ги четат хората, представете си, че ми идвате на гости. Посрещам ви на летище Хостилити, завеждам ви на булевард „Витоша“, и – следите ли ми мисълта – първо се натъкваме на пресъхналото биде-фонтан, снимаме се до/във него (вие, като чуждестранни гости на града, сте добре дошли и да полегнете за снимка вътре), след това контактуваме с вписалата се в градската среда фигура на Бай Ганьо и за завършек потапяме глезени в чакъла от котешкия кенеф или пък си го изкълчваме, глезена, на някоя от счупените тротоарни плочки – на който каквито са му персоналните предпочитания.

След което се разотиваме, доволни от общуването с всички въвлечени в композицията образи.

Също така, продължих да пиша, тук храната буквално се въргаля по улиците. Ето, онзи ден, понечвайки да пресека столичната улица „Св. Св. Кирил и Методий“, неусетно потънах в сравнително мека, неизвестна материя. Като трениран пешеходец в кандидатката за европейска столица, опитах да анализирам каква може да е чорбата, в която плува кракът ми. Първата мисъл, разбира се, беше – микро басейн от лайна! Имаше обаче някои симптоми, които оборваха тази диагноза – първо, не е чак толкова меко, и второ – издаваше някакви скърцащо-джвакащи звуци (лайната по-скоро се разстилат безшумно под обувката и доста често са хлъзгави). Не приличаше и на размазан дюнер.

Озадачих се – списъкът с възможни обструкции се изчерпа бързо и се втренчих надолу, за да картотекирам новото предизвикателство. И, о, свят на неспирни чудеса – пред очите ми се разкри канал с откраднат капак, а в канала – безбрежна шир от кисели краставички.

20140225_113407

Боже, каква изумителна хранителна находка! Изтръсках енергично саламурата от обувката си и, игнорирайки дъхавата миризма на претакано зеле в късна пролет, започнах да разглеждам съкровището отблизо.

Големи, хубави кисели краставици, около кило – кило и двеста. Защо са в канала, а не в кофата отсреща – не знам. Може би някой ги е оставил да се изсушат на слънце и после ще си ги събере в бурканчета? Или пък ще си прави царска туршия на открито и тепърва каналът ще се пълни и с карфиол, бамя и целина? (Не забравяйте да изсипете и зелени доматчета – придават много приятен вкус и са хрупкави).

Твърде голяма загадка. Оставих я на някой по-аналитичен ум, надявайки се, че междувременно краставиците няма да ферментират от слънцето, да се надуят и да започнат да гърмят в лицата на случайни минувачи. Не че нещо, но някои по-лабилни индивиди сигурно ще се стреснат.

Но това не е всичко, продължих да пиша аз на хората. Поех по пътя си надолу, оглеждайки се за още провизии. И откритието не закъсня! Народът неслучайно е казал, че който търси – намира. На съседния тротоар срещу мен се облещи чудно красив, едър череп от крава, с добре запазен зъбен апарат!

20140225_113835

Отидох при трупа, пълна с въпроси. Откога ли е там? От какво ли е умряла? Може ли да е яла от киселите краставици в съседния канал и да се е гътнала две преки по-надолу? Вероятно мухите, накацали отгоре, можеха да ми дадат отговор на тези въпроси, но, за зла беда, си бях забравила мобилната лаборатория вкъщи.

Малко по-надолу по тротоара открих и друга част от кравата – може би колянна става, може би лопатка – мога само да гадая, но в едно съм сигурна – не беше виме! Вероятно, ако бях обходила района, щях да намеря и копитата, и опашката, криво-ляво щях да сглобя скелета, и да го подаря на Националния исторически музей за специална експозиция по случай празника на София.

Е, викам аз на хората, дето ще ми четат обясненията, вие намирате ли си така туршия и кокали за чорба по улиците, а? И не ми отговаряйте – въпросът е риторичен.

Но и това не е всичко, продължих аз. Тук, например, все още имам уникалната възможност да пътувам в античен Икарус. Такъв, например, се движи по линията на автобус 310, който е междинна част от сложна транспортна схема за превоз на опечалени граждани от и към гробищата на Бакърена фабрика.

Самите гробища са тема на друг очерк, но ще спомена само две неща: 1. за да се добереш до тях, трябва да пресечеш едни влакови релси и то трябва да ги пресечеш чевръсто, с цел да предотвратиш по-протяжния си престой в гробищата; 2. на тавана в така наречената „зала“, където оплакват покойниците (която повече прилича на бомбоубежище), точно над мястото, където курдисват покойника, е монтиран огромен вентилатор – очевидно с цел да го разхлажда.

Алооо, бийт дет!, написах с нескрита гордост, и продължих:

Автобусът също е много опечален и вероятно скоро ще почине, ако вече не е и починал, лека му пръст (затруднявам се, признах им, как да ви преведа „лека му пръст“, щото то не е същото като RIP, по-скоро е нещо като „may its soil be light”, ако може да си го представите).

Клеясалите прозорчета, които миналия век вероятно са се отваряли, сега са застинали неподвижно (заварéни и зачукани с чук и пирон); на всяко тръгване и спиране автобусът бълва красиви и огромни облаци от пушек, които игриво нахлуват при пътниците през всякакви пролуки, а на тавана (!) е инсталирано голямо и енигматично червено копче – вероятно за извънреден катапулт на пътниците, когато животът вътре стане непоносим.

Та, след всичко това, обобщих аз кратките си писмени обяснения, имате ли някакви други въпроси? Дали съм имала сметки в банки? Екскюз ми? Имам, написах им, сметки имам, само банките ту ги има, ту ги няма, ама, викам, вие па щото сте много хубави!

Дали съм възнамерявала да си се върна обратно? Що за въпрос, обидих се аз – вие, викам, ядки ли сте? Естествено, че възнамерявам, тука знаете ли ние как интересно си живеем?

Ягуари, наводнения, профилактика на топлата вода (планирана), профилактика на студената вода (непланирана), промоция на свинска плешка, строеж на най-големия мол на Балканите, строеж на магистрала Дупница (около десет години), а за ремонта (първият от 40 години) на моста на Четвърти километър въобще да не споменавам! Надали си давате сметка, но това е събитие, което е веднъж в живота –  уанс ин а лайфтайм, и някои хора дори не доживяха да го видят, така че – няма шанс да го изпусна!

Да не говорим, че след няколко години ще открият спирка на метрото на летището и повече няма да има подобни случки, като тази отпреди два месеца, когато се качих на автобус 84 и вътре се натъкнах на чужденец с очилца, куфар и билетче, който спореше с контрольор със смътни познания по английски.

Чичото контрольор извади друго билетче, продупчи го, наложи го върху спорното билетче и победоносно каза: “ЛУК! ЛУК!!”. Чужденецът, не мога да си кривя душата, лук много внимателно и на свой ред каза – “Бът ноу, ай бот а тикет, ай хев уитнесес!” и се огледа с надежда, но никой не реагира, хаха, то па кой ли го разбра! След това дойде колежката на чичото – леля с кепе и полуразпаднали се обувки, загради обекта и каза – “Туенти лева ю пей!!”, а чужденецът, досущ като The Art Company в „Сузана“, пак изрева – „НООООУ!“, после пак започна огледът на единия билет, после – на другия, няколко пъти се повтори “Лук, лук!”, муча се нещо неразбираемо и се сочиха дупки. Накрая лелята великодушно каза – “Бе, аз го видех, óстави го”, обърна се към човека и му преведе: “АЙ СИ Ю! АЙ СИ Ю!” и само дето не направи оня знак, като Робърт де Ниро, след което изкряска на шофьора: “Чеки да суезнем!!” и се пръждосаха, нещастният човек седя в ступор до Орлов мост и си стискаше дръжката на куфарчето като удавник, а целият му лук изглеждаше доста озадачен.

Така че, завърших аз обясненията, моля ви се, не се изглагайте – няма дори и минимален шанс да остана в скучната ви държава.

След което натиснах Send и след два часа имах виза.

*Грешката в “пУкажи” е нарочна – така си го пее този, който го пее.

 

 
 

CC Catch, Sandra и Samantha Fox ще се качат заедно на сцената на Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Не една, не две, а три от най-големите диско диви се събират в София. Иконите на евродиското от 80-те и 90-те CC Catch, Sandra и Samantha Fox ще се качат на една сцена специално за най-мащабното и лудо шоу, което България някога е виждала.

CC Catch, Sandra и Samantha Fox идват в София за първия концерт на платформата HITS ONLY, която дава сцена на най-обичаните парчета от целия свят, от всевъзможни години и жанрове. HITS ONLY не си поставя стилови граници, а следва един единствен принцип – хитове, хитове и пак хитове. Каква ще бъде следващата гореща комбинация, засега остава тайна. Дотогава обаче всичко е ясно – на 29-и април в София ключовата дума ще бъде ДИСКО!

Трите кралици на този стил, идващи в Арена Армеец за първото грандиозно парти HITS ONLY, едва ли имат нужда от дълго представяне.

CC Catch или Каролина Катерина Мюлер започва да пее още от дете. Големият ѝ пробив е през 1985 г., когато излиза дебютният ѝ сингъл I Can Lose My Heart Tonight. Следва луд успех, 5 албума и 12 хита в топ 20. Незабравими остават още Cause You Are Young, Strangers By Night, Heartbreak Hotel и много други. Открива я Дитер Болен от Modern Talking и съвместната им работа я изстрелва до върха. След момент на кратка пауза CC Catch възобновява кариерата си и от края на 90-те не е спирала с участията си по целия свят.

Sandra Аnn Lauer или просто Sandra е една от най-големите световни диско звезди през 80-те и началото на 90-те. През този период всички знаят наизуст хитовете ѝ (I’ll Never Be) Maria Magdalena, In the Heat of the Night, Everlasting Love, Secret Land, Hiroshima и Don’t Be Aggressive. В пика на своята слава Sandra оставя далеч зад себе си в музикалните класации даже звезди от ранга на Madonna. Дискографията ѝ включва 16 албума, а малцина знаят, че тя е и един от гласовете в албумите на Енигма, проект на понастоящем бившия и съпруг Майкъл Крету, продуцирал още Boney M, Milli Vanilli и Майк Олдфийлд.

Samantha Fox също е родена, за да се представя пред публика и да бъде известна и желана. Освен диско дива, британката е и актриса, еротичен модел, и дори талантлив автор на песни за други изпълнители. През 1986 г. музикалната ѝ кариера се изстрелва в орбитата с хита Touch Me (I Want Your Body), който става номер 1 в 17 държави, а тя се превръща в секссимвол за едно цяло поколение. През 1988 г. получава номинация за най-добра изпълнителка на наградите Brit. Днес в кариерата ѝ блестят 8 албума и десетки хитове, които я правят една от най-големите звезди от края на 80-те. Тя е и първата британска певица с три хита в американския топ 20.

Билетите са в продажба от 11:00 ч. на 6.12.2016 г. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, касата на Арена Аремец, Български пощи и мрежата на Eventim.bg. Промоционалните билети са на цени от 35 и 45 лв., след изчерпването им цените ще са 50 и 60 лв.

 
 

Почина майстер Емон от Game of Thrones

| от chronicle.bg, по BBC |

На 93-годишна възраст почина британският актьор Питър Воън. Последната му известна роля е тази на майстер Емон в култовия сериал на HBO Game of Thrones.

Той е носител на БАФТА за най-добър актьор в главна роля.

Агентът му Сали Лонг-Инес обяви: „Потвърждавам това, че за голямо съжаление Питър Воън си отиде в около 10.30 ч. тази сутрин. Той почина в мир, заобиколен от семейството си“.

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

Къде отиват мазнините, когато сваляме килограми

| от chronicle.bg, по iflscience.com |

Диетите и хранителните режими често са в устите на хората. Оказва се обаче, че има много митове за свалянето на килограми. Някои хора смятат, че мазнините се превръщат в енергия или топлина. Други пък твърдят, че се секретират или направо, че се превръщат в мускули.

Всъщност това съвсем не е така. Андрю Браун от Университетът на Ню Саут Уейлс и австралийският физик и тв водещ Рубен Мийрман откриват, че когато губим мазнини, всъщност ги издишваме.

„Царува стряскащо незнание около метаболичните процеси при отслабване“, казва Браун. Мийрман добавя: „Правилният отговор е, че по-голямата част от подкожната мазнина се издишва под формата на въглероден диоксид. Отива във въздуха.“

Те са изчислили, че за да загубим 10 килограма мазнини, ще ни трябват 29 килограма кислород, а ще произведем 28 килограма въглероден диоксид и 11 килограма вода.

Това, разбира се, не означава, че ако дишаме повече, ще отслабнем по-бързо. Означава само, че ще ни стане лошо и можем да загубим съзнание.