Прозрачността е действие, а не лозунг от „жълтите павета“.

| от |

Маргарита Бойчева*

Даниел Митов да се държи като български външен министър, а не като американски лобист


 

Най-изненадващо без никакъв публичен дебат и без в България да се знае почти нищо за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП), служебният министър на външните работи на България Даниел Митов горещо подкрепи подписването му след среща с американския посланик.

Това едва ли щеше да е драма, ако в самия ЕС нямаше противоречиви мнения относно ТТИП, а министърът не беше кадър на Националния демократически институт на САЩ, което буди логичния въпрос коя мисия у него надделява: тази да служи на американската държава или тази да защитава българския национален интерес?

Нека няма заблуди. Коалиция ДЕСНИТЕ и СИНЬО ЕДИНСТВО приветстват идеята за ТТИП и възможността то да се отрази благоприятно на икономическия растеж в ЕС . Смятаме обаче, че позицията на България трябва да се изработи след широка информационна кампания и задълбочена дискусия с политическите фактори в държавата, бизнеса и неправителствения сектор, тъй като обхватът на споразумението засяга огромен кръг от сектори.

Ето нашите отговори на някои от основните опасения:

  1. Преговорите по ТТИП се водят непрозрачно

Всъщност редица от документите са публични, ЕК непрекъснато публикува позиции за хода на преговорите, а в Туитър има специален акаунт, в който заинтересованите могат да задават въпроси по ТТИП. ЕК перманентно провежда интензивни консултации с неправителствения сектор, бизнеса, депутатите в Европейския парламент и държавите-членки по всякакви въпроси, свързани с ТТИП. Когато преговорите приключат, резултатите от тях ще бъдат гласувани първо от Европейския парламент, а после ратифицирани и от националните парламенти.

  1. Установяването на зона за свободна търговия между ЕС и САЩ означава уеднаквяване на стандартите за качество на въздуха, храните, лекарствата, на дейността на банките, застрахователните компании и т.н. Уравновиловката ще се случи по най-ниските стандарти по подобие на модела „Made in China“. Това ще доведе автоматично до занижаване на европейската потребителска защита и безпрепятственото нахлуване в Европана толерираните в САЩ  ГМО-култури и храни, телешкосхормони, пилешко, дезинфекцирано с хлорни продукти и пр. С всички произтичащи от това рискове за здравето. А отпадането на забраните за добив на шистов газ в Европа се подразбира.

Всъщност съществуването на различни стандарти не означава, че едните са правилни, а другите непременно грешни. В ТТИП никъде не се говори за занижаване на европейските стандарти или приемане на американски стандарти. Бъдещият председател на ЕК Жан Клод Юнкер даде ясно да се разбере, че няма да позволи да се стигне до такова развитие.

Въпросът, с който се занимава ТТИП е, как европейските и американските котролни органи да признаят различните стандарти, без да бъдат застрашени потребителите? Да вземем баналния пример с шоколадовите яйца с играчки „Киндер сюрприз“. Така популярните в Европа и България яйца са забранени за внос в САЩ поради опасност за здравето и живота на малките деца. Но ако американските регулаторни органи бъдат убедени да признаят този ефективен и доказано работещ стандарт за безопасност на Европа, това ще позволи внос в САЩ и неминуемо ще повиши търговския стокообмен.

Смисълът е да се установи кои регулации са ненужни, без да се правят никакви компромиси с европейските стандарти за качество на въздуха, храните и лекарствата. Лекарствата, продавани в ЕС, биват задължително одобрявани от Европейската агенция за безопасност на лекарствата, която няма да си промени критериите си въз основа на ТТИП. Същото важи и за ГМО. Европейската агенция за безопасност на храните е тази, която дава одобрение за продажба и отглеждане на ГМО-култури на територията на ЕС. Въз основа на това решение всяка държава-членка сама преценява дали да позволи ГМО на своя територия. Забраната за ГМО в България ще остане, дори и да се приеме ТТИП, защото е регламентирана в българското законодателство.

В нито един аспект европейското законодателство за безопасността на храните, защитата на човешкия живот и здраве и здравето на животните не е и няма да бъде обект на преговори по ТТИП.

По отношение на шистовия газ европейското законодателство нито забранява, нито позволява добива на шистов газ, а дава възможност всяка държава-членка да вземе самостоятелно решение, като спазва екологичните норми, определени от ЕК. Това едва ли ще бъде променено с влизане в сила на ТТИП, имайки предвид силната опозиция срещу добива на шистов газ в редица от европейските държави.

  1. Най-скандални са клаузите, уреждащи споровете между инвеститор и държава. Това ще става пред специален арбитражен съд, който фактически ще изземе функциите на националните съдебни инстанции. Нещо повече,  ТТИП ще лиши правителствата от възможността да провеждат национална икономическа политика, тъй като всяко тяхно решение, свързано с мита, данъци, акцизи, дори определянето на минимални работни заплати, може да бъде атакувано пред международния търговски трибунал от „ощетени“ инвеститори. Така ТТИП ще ускори окрупняването на бизнеса от двете страни на Атлантика в ущърб на потребителите, дребния бизнес и най-вече на демокрацията. И ще обезсмисли изборите, при положение че провеждането на „различна“ политика ще е невъзможно.

Целта на международните арбитражи е фирмите-инвеститори да бъдат защитени от държавен произвол. ТТИП касае възможността за арбитражен механизъм върху инвестиционните сделки. Това е нова компетенция, придобита от ЕС с влизането в сила на Лисабонския договор през 2009г. Този механизъм не е изключен от преговорите по ТТИП, но в момента не се водят активни разговори по него поради течащи допълнителни консултации в ЕС със заинтересовани фирми и организации. На практика обаче всички държави-членки на ЕС индивидуално са приели да бъдат подложени на международен арбитраж в техните двустранни инвестиционни договори. Затова най-добрият начин, по който може да защитим европейските инвеститори в САЩ, в това число българските, е чрез приемането на този механизъм. Неслучайно европейските компании са сред основните радетели на включването му в ТТИП.

Естествено, не е редно фирмите да съдят държавите безконтролно. Трябва да бъдат ясно разписани конкретните действия на ЕК или САЩ, при които фирмите могат да търсят правата си по съдебен път: дискриминация, незаконно отнемане на собственост, нарушаване на задължението, неравно третиране на инвеститорите и пр. Невъзможно е компании да завеждат арбитражни дела срещу ЕК за промени в европейското законодателство, както и да възпрепятстват такива.

С настоящите аргументи ПП СИНЬО ЕДИНСТВО и коалиция ДЕСНИТЕ изразяват готовност да участва в големия европейски дебат за ТТИП и призовават служебния министър на.външните работи да го стартира в България, за да се запознае обществото публично и прозрачно с всички аргументи ЗА и ПРОТИВ.

Защото прозрачността е действие, а не лозунг от „жълтите павета“.


 

*Статията е част от новата ни инициатива да дадем безплатно платформа на политическите партии, както и на гражданските и неправителствените организации, за да споделят своите идеи, проекти или своите позиции и коментари по важни и актуални теми. Ако имате какво да споделите с нашите читатели можете да ни пишете или да изпратите свой текст на alex@chronicle.bg.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Джони Деп се извини за шегата, че е време Тръмп да бъде убит

| от chronicle.bg по БТА |

Актьорът Джони Деп се извини за шегата, че може би е време да бъде убит Доналд Тръмп.

В изявление, разпространено чрез списание „Пийпъл“ Деп каза, че думите са били проява на „лош вкус“, че се е опитал да се пошегува, но не му се е получило, искал е само да разсмее публиката и не е имал лоши намерения.

По време на своя проява на музикалния фестивал в Гластънбъри, Великобритания, звездата от „Карибски пирати“, споменавайки Тръмп, попита откога актьор не е убивал американски президент, имайки предвид убийството на президента Ейбрахам Линкълм, застрелян през 1865 г. от актьора Джон Уилкс Бут.

След това Деп каза, че наистина това отдавна не се е случвало и „може би вече е време“.

Думите му предизвикаха остра критика от страна на привържениците на Тръмп.

Миналия месец актрисата Кaти Грифин също бе разкритикувана, след като се появи нейна снимка, на която тя държи маска, приличаща на окървавената глава на американския президент. Заради това Си Ен Ен уволни Грифин от новогодишното си предаване.

кати грифин, доналд тръмп, глава

 
 

2CELLOS с ново видео към песен от „Властелинът на пръстените“

| от chronicle.bg |

2CELLOS изненадаха феновете си с ново видео към песента „May It Be”. Парчето е кавър от саундтрака на „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ и част от последния им албум SCORE. Целият албум, посветен на филмова музика, ще чуем на живо на 4 декември в зала „Арена Армеец“.

За по-малко от месец видеото към “May It Be” събира 1 милион гледания в YouTube.

Това не е първото видео от албума “Score”, заснет в Хърватия. Миналата година, в Дубровник е заснет и клипът към нашумелия кавър на “Game of Thrones”, а през февруари тази година там снимат видеото към “Moon River” – саундтракът на класиката „Закуска в Тифани“. Месец по-късно, видеото към „Now We Are Free” от „Гладиатор“, което е частично снимано в Хърватия, беше представено в Pula Arena – единственият римски амфитеатър, който все още е непокътнат. Във всички видеа от новия албум двамата челисти са придружени от Лондонския симфоничен оркестър.

Чрез новия си албум „Score”, продуциран от Sony Music Masterworks, 2CELLOS представят нов стил, като включват най-обичаните хитове, както в класическата, така и в съвременната музика. Траклистът включва песни от саундтраци като този на „Титаник“, „Властелинът на пръстените“, Закуска в Тифани“, „Кръстникът“, Гладиатор“, „Списъкът на Шиндлер“ и много други.

Билети за концерта, част от световното турне на талантивите музканти, може да закупите в касите на EASYPAY, EPAYGO.BG, OMV, THE MALL и EVENTIM.BG на цена от 50 до 110 лв.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.