Прозрачността е действие, а не лозунг от „жълтите павета“.

| от |

Маргарита Бойчева*

Даниел Митов да се държи като български външен министър, а не като американски лобист


 

Най-изненадващо без никакъв публичен дебат и без в България да се знае почти нищо за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП), служебният министър на външните работи на България Даниел Митов горещо подкрепи подписването му след среща с американския посланик.

Това едва ли щеше да е драма, ако в самия ЕС нямаше противоречиви мнения относно ТТИП, а министърът не беше кадър на Националния демократически институт на САЩ, което буди логичния въпрос коя мисия у него надделява: тази да служи на американската държава или тази да защитава българския национален интерес?

Нека няма заблуди. Коалиция ДЕСНИТЕ и СИНЬО ЕДИНСТВО приветстват идеята за ТТИП и възможността то да се отрази благоприятно на икономическия растеж в ЕС . Смятаме обаче, че позицията на България трябва да се изработи след широка информационна кампания и задълбочена дискусия с политическите фактори в държавата, бизнеса и неправителствения сектор, тъй като обхватът на споразумението засяга огромен кръг от сектори.

Ето нашите отговори на някои от основните опасения:

  1. Преговорите по ТТИП се водят непрозрачно

Всъщност редица от документите са публични, ЕК непрекъснато публикува позиции за хода на преговорите, а в Туитър има специален акаунт, в който заинтересованите могат да задават въпроси по ТТИП. ЕК перманентно провежда интензивни консултации с неправителствения сектор, бизнеса, депутатите в Европейския парламент и държавите-членки по всякакви въпроси, свързани с ТТИП. Когато преговорите приключат, резултатите от тях ще бъдат гласувани първо от Европейския парламент, а после ратифицирани и от националните парламенти.

  1. Установяването на зона за свободна търговия между ЕС и САЩ означава уеднаквяване на стандартите за качество на въздуха, храните, лекарствата, на дейността на банките, застрахователните компании и т.н. Уравновиловката ще се случи по най-ниските стандарти по подобие на модела „Made in China“. Това ще доведе автоматично до занижаване на европейската потребителска защита и безпрепятственото нахлуване в Европана толерираните в САЩ  ГМО-култури и храни, телешкосхормони, пилешко, дезинфекцирано с хлорни продукти и пр. С всички произтичащи от това рискове за здравето. А отпадането на забраните за добив на шистов газ в Европа се подразбира.

Всъщност съществуването на различни стандарти не означава, че едните са правилни, а другите непременно грешни. В ТТИП никъде не се говори за занижаване на европейските стандарти или приемане на американски стандарти. Бъдещият председател на ЕК Жан Клод Юнкер даде ясно да се разбере, че няма да позволи да се стигне до такова развитие.

Въпросът, с който се занимава ТТИП е, как европейските и американските котролни органи да признаят различните стандарти, без да бъдат застрашени потребителите? Да вземем баналния пример с шоколадовите яйца с играчки „Киндер сюрприз“. Така популярните в Европа и България яйца са забранени за внос в САЩ поради опасност за здравето и живота на малките деца. Но ако американските регулаторни органи бъдат убедени да признаят този ефективен и доказано работещ стандарт за безопасност на Европа, това ще позволи внос в САЩ и неминуемо ще повиши търговския стокообмен.

Смисълът е да се установи кои регулации са ненужни, без да се правят никакви компромиси с европейските стандарти за качество на въздуха, храните и лекарствата. Лекарствата, продавани в ЕС, биват задължително одобрявани от Европейската агенция за безопасност на лекарствата, която няма да си промени критериите си въз основа на ТТИП. Същото важи и за ГМО. Европейската агенция за безопасност на храните е тази, която дава одобрение за продажба и отглеждане на ГМО-култури на територията на ЕС. Въз основа на това решение всяка държава-членка сама преценява дали да позволи ГМО на своя територия. Забраната за ГМО в България ще остане, дори и да се приеме ТТИП, защото е регламентирана в българското законодателство.

В нито един аспект европейското законодателство за безопасността на храните, защитата на човешкия живот и здраве и здравето на животните не е и няма да бъде обект на преговори по ТТИП.

По отношение на шистовия газ европейското законодателство нито забранява, нито позволява добива на шистов газ, а дава възможност всяка държава-членка да вземе самостоятелно решение, като спазва екологичните норми, определени от ЕК. Това едва ли ще бъде променено с влизане в сила на ТТИП, имайки предвид силната опозиция срещу добива на шистов газ в редица от европейските държави.

  1. Най-скандални са клаузите, уреждащи споровете между инвеститор и държава. Това ще става пред специален арбитражен съд, който фактически ще изземе функциите на националните съдебни инстанции. Нещо повече,  ТТИП ще лиши правителствата от възможността да провеждат национална икономическа политика, тъй като всяко тяхно решение, свързано с мита, данъци, акцизи, дори определянето на минимални работни заплати, може да бъде атакувано пред международния търговски трибунал от „ощетени“ инвеститори. Така ТТИП ще ускори окрупняването на бизнеса от двете страни на Атлантика в ущърб на потребителите, дребния бизнес и най-вече на демокрацията. И ще обезсмисли изборите, при положение че провеждането на „различна“ политика ще е невъзможно.

Целта на международните арбитражи е фирмите-инвеститори да бъдат защитени от държавен произвол. ТТИП касае възможността за арбитражен механизъм върху инвестиционните сделки. Това е нова компетенция, придобита от ЕС с влизането в сила на Лисабонския договор през 2009г. Този механизъм не е изключен от преговорите по ТТИП, но в момента не се водят активни разговори по него поради течащи допълнителни консултации в ЕС със заинтересовани фирми и организации. На практика обаче всички държави-членки на ЕС индивидуално са приели да бъдат подложени на международен арбитраж в техните двустранни инвестиционни договори. Затова най-добрият начин, по който може да защитим европейските инвеститори в САЩ, в това число българските, е чрез приемането на този механизъм. Неслучайно европейските компании са сред основните радетели на включването му в ТТИП.

Естествено, не е редно фирмите да съдят държавите безконтролно. Трябва да бъдат ясно разписани конкретните действия на ЕК или САЩ, при които фирмите могат да търсят правата си по съдебен път: дискриминация, незаконно отнемане на собственост, нарушаване на задължението, неравно третиране на инвеститорите и пр. Невъзможно е компании да завеждат арбитражни дела срещу ЕК за промени в европейското законодателство, както и да възпрепятстват такива.

С настоящите аргументи ПП СИНЬО ЕДИНСТВО и коалиция ДЕСНИТЕ изразяват готовност да участва в големия европейски дебат за ТТИП и призовават служебния министър на.външните работи да го стартира в България, за да се запознае обществото публично и прозрачно с всички аргументи ЗА и ПРОТИВ.

Защото прозрачността е действие, а не лозунг от „жълтите павета“.


 

*Статията е част от новата ни инициатива да дадем безплатно платформа на политическите партии, както и на гражданските и неправителствените организации, за да споделят своите идеи, проекти или своите позиции и коментари по важни и актуални теми. Ако имате какво да споделите с нашите читатели можете да ни пишете или да изпратите свой текст на alex@chronicle.bg.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.

 
 

Китай ще създаде свръхмощен компютър с производителност 1 ексафлопс до 2018 г.

| от chronicle.bg |

Китайски специалисти планират да създадат до 2018 г. нов свръхмощен компютър, с производителност 1 ексафлопс (квинтилион (10 на 18-та степен) операции в секунда), предаде ТАСС.

Разработката „Тянхъ 3″ ще бъде „най-напредналата в света, надминаваща всички съществуващи аналози“. Тя ще превъзхожда десетократно „Сънуей ТайхуЛайт“ – най-мощният засега компютър от версията „Топ 500″.

„В текущата година Китай ще направи пробив в това направление, както при процесора, така и в съпътстващата технология. В резултат ще бъде създаден прототип на свръхмощна изчислителна машина с производителност 1 ексафлопс. Фактически сме изправени пред нов етап в производството на компютри. Това ще позволи на Китай по-бързо, с по-голяма точност и широк обхват да решава редица сложни научни проблеми“, казаха учените.

В частност се планира данните от машината да се използват в генното инженерство при анализа на структурата и последователността на подреждане на протеините.

„Предполага се, че благодарение на този компютър ще се направят нови открития в областта на медицината“, каза Мън Сянфей, директор в Държавния център за суперкомпютри в гр. Тянцзин.

Изобретението ще се създаде изключително въз основа на национална технология и ще бъде готово за експлоатация в режим на проект до 2020 г. Китайските учени казаха, че той ще бъде представен преди американските учени да покажат на света своята окончателна версия на компютъра със скорост повече от 1 ексафлопс.

Източник: БТА