Прозрачност със ситен шрифт

| от |

Тази статия на Боян Юруков е публикувана на 11 април 2013 в неговия блог , където можете да намерите още много неща на тема open data (и не само), някои от тях ще качваме и тук, защото смятаме, че са важни и за съжаление също толкова актуални, колкото преди време.

Замислете се – колко пъти сте подписвали договор в банка, мобилен оператор или поредната гражданска кампания. Данните са ни навсякъде из фирми и НПО-та. Затова бях сред тези, който приветстват новината, че ще можем да проверяваме в ГРАО дали някой е злоупотребил с личните ни данни що се отнася до изборните списъци. Убеден съм, че не може 1 милион души да са се подписали и исках тази порочна практика да се осветли.

img_6980

Тази мярка на прозрачност би била прекрасен и ефективен пример за борба с корупцията и злоупотребите, ако обаче нямаше ситен шрифт. След наплива от мейли към ЦИК, МРРБ излезе с инструкции как се подават такива заявления. Искат трите имена, ЕГН, номер на лична карта, адрес за кореспонденция и изрично се декларира от лицето съгласие за обработката на личните му данни. Може да се подават или с писмо до министерството, или по мейл, но само с електронен подпис. Замислете се, колко българи имат личен електронен подпис. Тази мярка е безсмислена предвид, че на сайта на ГРАО може само с ЕГН да проверим къде трябва да гласуваме, а на при НАП – колко дължим за здравни. Да не говорим, че мейлът посочен за подаване на заявления не работи. Малка подробност, но важна.

haskovo

Въпросът е, защо са решили да направят така процедурата, че да е практически невъзможно да се използва. Вероятно нямат ресурс да отговорят на наплива от усъмнили се в честността на родните партии. Вероятно никой не се е сетил за по-удобен начин. Не мога отговорно да твърдя, че има зла умисъл в блокирането на иначе добра идея за прозрачност, но това определено е модел, който виждаме във всяка сфера на администрацията. Законът за личните данни се използва само тогава, когато не искат да ни дадат нещо. Типичен пример бяха бонусите на висшите чиновници. Преди време МВР твърдеше, че не могат да ми дадат удобен списък с имената на обявените в бюлетина им безследно изчезнали, защото това били лични данни.

Вчера комисар Нели Круз приветства одобрението на правилата за отворени данни в общността. Отбеляза как това ще донесе нови бизнес възможности и по-добра администрация. До няколко седмици очакваме евро-парламента да ги гласува. След това ще бъдат ратифицирани и въведени от всяка членка. Къде е България в това отношение? Много пъти в този блог, по различни конференции и интервюта съм хвалил определени аспекти от работата на кабинета и съм отбелязвал как да се оправят други.

Истината е, че прозрачността у нас е матова, както писах преди. Обявява се нещо интересно и полезно и се разхвърля из сложен бюрократичен лабиринт в неизползваем вид. Въпреки ЗДОИ, въпреки ратификацията на куп резолюции, въпреки политическите заявки за прозрачност и участието в Open Government Partnership бих казал направо, че в България достъпни данни от обществени институции няма. Нито един масив от данни, нито един файл, който мога да нарека отворен. Каквито и положителни примери да има, то те са “освободени” и изчистени от opendata ентусиасти. Това е.

Пиша всичко това, защото казусът с партийните подписки е емблематичен за начина на мислене в администрацията що се отнася до прозрачността. Преди малко повече от година имах разговор в Министерски Съвет и посочих, че най-важно ще е чиновниците взимащи ежедневни решения като горното да разберат за какъв хал се прави всичко това. Същото написах през 2010-та на тогавашния шеф на дирекция електронно управление Валери Борисов. Виждаме ефекта от липсата на мерки.

 
 

За късмет: Баба хвърли монета в двигателя на самолет

| от chronicle.bg, по БТА |

Суеверна пътничка забави с няколко часа полет от Шанхай, като хвърли монета в самолетния двигател за късмет, съобщи АФП.

Пътничката, която е на 80 години, е задържана от полицията на международното летище Пудун в Шанхай. Заради нея са евакуирани около 150 пътници от самолета за Кантон. Тя хвърлила осем монети към единия двигател на самолета на компанията Чайна садърн еърлайнс. Една от тях влязла дълбоко в него.

Пътник, който станал свидетел на сцената, предупредил властите.

Възрастната жена обяснила, че хвърлила монетите, като си пожелала сигурен полет. Тя пътувала заедно със съпруга си, дъщеря си и зет си.

 
 

Михаел Нюквист почина

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Михаел Нюквист, познат от филмите по трилогията „Милениум“, почина на 56 години от рак на белия дроб, съобщиха световните информационни агенции.

Нюквист стана известен с ролята на журналиста Микаел Блумквист от филма „Момичето с татуирания дракон“. След серията „Милениум“, той се снима и в холивудските екшъни „Мисията невъзможна: Режим Фантом“ и „Джон Уик“.

През 2010 г. Нюквист публикува автобиографичната си книга „Just after Dreaming“ („След мечтите“) , в която разказва как е търсил биологичните си родители 30 години след като бил осиновен.
В Швеция Нюквист е известен и като театрален актьор.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.